Счетоводството на търговско представителство на чуждестранна фирма в България или клон на чуждестранно юридическо лице следва да отчита ясно определения правен статус и функциите на представителството, както и специфичните изисквания за неговата регистрация. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите, търговското представителство е организация, която задължително се вписва в търговския регистър на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), като вписването има конститутивно действие. Това означава, че търговското представителство придобива правна легитимност едва след официалната му регистрация от Палатата.
Според законовата уредба, търговското представителство на чуждестранно лице няма статут на юридическо лице и няма право на стопанска дейност в България. Това го поставя в специфична роля – представителството може да извършва само дейности, свързани с популяризация и представяне на чуждестранното дружество, без да осъществява търговски сделки или други икономически активности за генериране на приходи.
Процедурата по регистрация в БТПП изисква от чуждестранните лица да предоставят официални документи, които удостоверяват тяхното актуално състояние, икономическа активност и данъчна изрядност за последните две години преди заявлението. Тези документи трябва да са надлежно заверени и легализирани, за да имат правна стойност в България. Регистрацията се придружава и от ежегодна такса за поддържане на данните в актуално състояние в публичния регистър на БТПП, който е достъпен онлайн. Тази такса гарантира не само актуализацията на информацията, но и достъпа до допълнителни услуги, предлагани от Палатата на регистрираните представителства.
В статията ще разгледаме в детайли какво обхваща счетоводното обслужване на търговско представителство в България, кои нормативни изисквания се прилагат, и какво е значението на точното счетоводно отчитане за този тип организации. Елан Консултинг предлага експертно счетоводно обслужване и правна подкрепа за търговски представителства на чуждестранни фирми в София, Бургас, Поморие, Карнобат и други градове в България, като осигурява съответствие с всички приложими правни разпоредби и улеснява безпроблемното функциониране на тези представителства в страната.
Води ли се търговското представителство "предприятие" по смисъла на българското законодателство?
Съгласно Закона за счетоводството (ЗСч), понятието „предприятие“ обхваща различни видове субекти, включително и търговските представителства на чуждестранни лица. Според чл. 2, т. 6 от ЗСч, търговските представителства са дефинирани като „предприятия“ за целите на закона, което налага спазване на общите счетоводни изисквания, въпреки че тези представителства нямат право на стопанска дейност в България.
Като предприятия по смисъла на ЗСч, търговските представителства са длъжни да водят счетоводство, което отразява техните разходи и финансови операции по начин, съответстващ на принципите за вярност и пълнота на финансовата информация. Те са задължени да изготвят годишни финансови отчети, които трябва да отразяват разходите, направени във връзка с дейността им, дори и при липса на приходи от стопанска дейност. Основните задължения на предприятията съгласно ЗСч включват:
- Водене на счетоводна отчетност – предприятията са задължени да осигуряват вярно и честно представяне на своето финансово състояние чрез редовно отразяване на счетоводни операции.
- Изготвяне на годишен финансов отчет – годишният отчет се изисква за отчитане на разходите на представителството и трябва да бъде съставен по установените национални счетоводни стандарти или международни стандарти, ако е приложимо.
- Спазване на срокове за съставяне и подаване на отчети – задължително е спазването на предвидените от закона срокове за изготвяне и представяне на отчетите пред компетентните органи.
Следователно, съгласно чл. 2, т. 6 от ЗСч, търговските представителства са счетоводни субекти, за които важат изискванията на Закона за счетоводството, като тези изисквания включват поддържане на счетоводна отчетност и съставяне на финансови отчети, независимо от липсата на стопанска дейност.
Какви видове отчети е длъжно да подава търговското представителство и къде?
Търговското представителство на чуждестранна фирма в България, като предприятие по смисъла на чл. 2, т. 6 от Закона за счетоводството (ЗСч), има специфични задължения за подаване на годишни отчети пред различни институции, като сроковете и обхватът на отчетите се различават в зависимост от приложимото законодателство и административни изисквания. Поради своя правен статус – неюридическо лице без право на стопанска дейност – търговското представителство не подава приходи и разходи от стопанска дейност, а се отчита главно за своите административни разходи и функциониране.
Годишен финансов отчет в Агенцията по вписванията (Търговски регистър)
Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, търговското представителство е длъжно да публикува годишен финансов отчет в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Това изискване обхваща всички предприятия, които трябва да гарантират публичност на финансовата си информация. Годишният финансов отчет на представителството следва да се подаде до 30 септември на годината, следваща отчетната, съгласно изменението в закона от 2021 г. (чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗСч). Публикуването включва основни елементи на отчета, като баланс или отчет за финансовото състояние и приложения, ако е приложимо. Основната цел на тази публичност е да се осигури достъпност и прозрачност на отчетната информация за заинтересованите лица, които следят дейността на търговското представителство в страната.
Отчет за дейността в Българската търговско-промишлена палата (БТПП)
Освен публикуването на годишен финансов отчет в Търговския регистър, търговското представителство е задължено да подаде годишен отчет за дейността и в БТПП, където е регистрирано. Това изискване произтича от статута на търговското представителство като регистриран субект в Единния търговски регистър на БТПП, и има за цел да поддържа актуална информация за неговата административна и представителска дейност в България. Срокът за подаване на този отчет е до 31 март на годината, следваща отчетната. В допълнение към отчета за дейността, търговското представителство трябва да заплати и годишната такса за актуализация на регистрацията в регистъра на БТПП, която гарантира поддържането на неговия статус и включва предоставянето на допълнителни услуги от Палатата.
Видове и съдържание на отчетите
Като се има предвид, че търговското представителство няма право на стопанска дейност, отчетите му се ограничават до представяне на разходи, свързани с поддържането на дейността в България, като разходи за наеми, комунални услуги, възнаграждения на служители и други текущи административни разходи. Тъй като представителствата не реализират приходи, финансовият отчет включва предимно балансови позиции, отразяващи тези разходи, а не отчет за приходите и разходите в обичайния смисъл на стопанска дейност. При изготвянето на тези отчети търговското представителство следва разпоредбите на Националните счетоводни стандарти (НСС) или на Международните счетоводни стандарти (МСФО), ако избере да се придържа към тях.
Как се отчитат приходите и разходите на ТП съобразно националните счетоводни стандарти? Какви приходи може да има търговското представителство?
Отчитането на приходите и разходите на търговско представителство на чуждестранна фирма в България се ръководи от Националните счетоводни стандарти (НСС), като се взема предвид специфичният правен статус на представителството. Според чл. 24, ал. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите, търговското представителство няма статут на юридическо лице и не може да осъществява стопанска дейност в България. Това означава, че представителството не може да генерира приходи от продажби или други икономически активности, тъй като функциите му се ограничават до представителни и маркетингови дейности за чуждестранното дружество.
Приходи на търговското представителство
Поради забраната за извършване на стопанска дейност, търговското представителство не може да има приходи от продажби на стоки или услуги на територията на България. Единствените възможни „приходи“ могат да бъдат трансфери от чуждестранната компания-майка, които покриват оперативните и административните разходи на представителството в страната. Тези трансфери не се разглеждат като приходи в традиционния счетоводен смисъл, а по-скоро като вътрешни разчети, насочени към финансиране на дейността и осигуряване на покритие на разходите. В счетоводството такива трансфери обикновено се осчетоводяват като финансиране или вътрешно фирмено субсидиране и не се класифицират като приходи от дейност.
Разходи на търговското представителство
Основната част от счетоводството на търговското представителство е фокусирана върху разходите, необходими за поддържане на неговата дейност. Тези разходи включват:
- Административни разходи: Разходи за наем на офис помещения, комунални услуги, офис консумативи и други свързани с дейността разходи, които не генерират печалба, а са необходими за функционирането на представителството.
- Разходи за възнаграждения: Ако представителството има наети служители или представители, техните възнаграждения, заедно със съответните осигурителни вноски и други свързани задължения, се отчитат в счетоводството на представителството.
- Разходи за командировки и маркетинг: В случай че представителството извършва маркетингови активности, командировки или други дейности, свързани с представянето на компанията-майка, тези разходи се записват като текущи разходи в счетоводните регистри.
Счетоводно отчитане съобразно НСС
Според Националните счетоводни стандарти, разходите на представителството следва да се отчитат в съответствие с принципите на точност, пълнота и съответствие на документалните разходи. Те се класифицират в съответствие с приложимите счетоводни категории, като разходи за външни услуги, разходи за персонал и други административни разходи. Всеки разход трябва да бъде надлежно документиран и описан, така че да отразява реалното му предназначение в рамките на дейността на представителството.
Какви са спецификите в счетоводството на клон на чуждестранно юридическо лице?
Клонът на чуждестранно юридическо лице в България е различен вид субект от търговското представителство, със специфични счетоводни и данъчни особености. За разлика от търговското представителство, клонът има право да осъществява стопанска дейност и да генерира приходи на територията на България. Според Закона за счетоводството и Търговския закон, клонът се разглежда като част от структурата на чуждестранното юридическо лице, но подлежи на регистрация и счетоводно отчитане в България като самостоятелна единица.
1. Счетоводно третиране на клоновете
Клонът, макар и част от чуждестранното дружество, се счита за обособено звено, което подлежи на отделно счетоводно отчитане. Според чл. 2 от Закона за счетоводството, клоновете на чуждестранни търговци попадат в категорията „предприятия“, които имат задължения за счетоводно отчитане, подаване на годишни финансови отчети и спазване на националните счетоводни стандарти (НСС) или Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), ако изберат да се придържат към тях. Отчетността на клона включва както приходите, така и разходите, свързани с дейността му в България, като се прилагат всички правила за документална обоснованост и точност на счетоводните записи.
2. Данъчна отговорност и облагане на приходите
Клонът на чуждестранно лице подлежи на данъчно облагане в България за приходите, реализирани в страната. Това означава, че той е длъжен да води отчет за приходите и разходите си, като съответно е обект на облагане с корпоративен данък съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). В допълнение към корпоративния данък, клонът трябва да отразява и други данъчни задължения, като ДДС, ако отговаря на условията за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност. Този аспект прави счетоводството на клона по-сложно в сравнение с това на търговското представителство, което е освободено от облагане поради липсата на стопанска дейност.
3. Подаване на годишни финансови отчети и данъчни декларации
Клонът е задължен да подаде годишен финансов отчет в Търговския регистър и да състави годишна данъчна декларация за облагаемите си доходи. Финансовите отчети и данъчната декларация се подават в съответните срокове, като за годишния отчет срокът е до 30 септември на годината, следваща отчетната, в съответствие със Закона за счетоводството. Данъчната декларация за корпоративен данък се подава до 31 март на годината, следваща отчетната, като се прилагат всички приложими правила на данъчното законодателство.
4. Финансови трансфери и вътрешни разчети
При клоновете на чуждестранни юридически лица често се извършват трансфери между клона и централата на дружеството в чужбина. Тези трансфери обаче подлежат на данъчна и счетоводна отчетност в България. Всеки трансфер, насочен към покриване на разходи или финансиране на дейността, трябва да бъде ясно документиран и да отговаря на изискванията за финансови разчети, като се отразява в счетоводството на клона.
5. Изисквания за одит и публичност на финансовите отчети
Клоновете на чуждестранни лица могат да подлежат и на задължителен одит в зависимост от обема на тяхната дейност и изискванията на закона. След изготвяне и заверка на финансовия отчет, той трябва да бъде публикуван в Търговския регистър в съответствие с изискванията за прозрачност на финансовата информация.
С други думи, счетоводството на клон на чуждестранно юридическо лице е значително по-сложно от това на търговско представителство, тъй като включва както отчитане на приходи и разходи, така и спазване на всички данъчни и счетоводни задължения, свързани с осъществяване на стопанска дейност.