Счетоводството и законовите изисквания при управлението на малка или голяма винарна в България представляват комплексна тема, която вълнува много предприемачи. Често клиентите ни задават въпроси като: „Какви са изискванията за малка винарна?“ или „Нужен ли е лиценз за продажба на алкохол и какви стъпки включва процедурата?“. В тази връзка, не по-малко важни са въпросите, свързани със специфичните изисквания за „специализиран малък обект за дестилиране“, както и регулациите, обвързани с „продажбата на вино и производството на алкохол“. За да отворите винарна, вие трябва да разберете не само търговските, но и счетоводните аспекти на дейността.
Една от ключовите теми, която обхващаме в консултациите си, е „как се води счетоводството на винарна“ – важен елемент, който включва правилното отчитане на производствените и търговски разходи, както и спазването на Закона за счетоводството (ЗСЧ) и данъчните изисквания, предвидени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Освен това, често възниква въпросът: „Нужен ли е специфичен лиценз за производство и продажба на алкохол?“ – отговорът на който зависи от категорията на винарната, мащабите на дейността и местоположението на обекта.
Изискванията за получаване на лиценз за производство на алкохол и продажба на вино в България включват комплексни стъпки и регулации, свързани със Закона за акцизите и данъчните складове и наредбите по прилагане на закона за алкохолни и спиртни продукти. „Какви са изискванията за продажба на вино?“ е въпрос, който често се задава, и тук обясняваме всичко от получаването на лиценз, до регулациите, свързани с изискванията за етикетиране и разпространение.
За тези, които се интересуват от възможностите за развитие на винарна в различни региони на България като София, Бургас, Поморие, Слънчев Бряг или Карнобат, нашият екип от „Елан Консултинг“ предоставя изчерпателни услуги, включващи регистрация на бизнеса, подготовка на документите за лицензиране и данъчно планиране.
Отварянето на винарна в България е процес, който изисква спазването на редица законови изисквания, свързани както със самата регистрация на винарната, така и с лицензирането на производството на вино и спазването на акцизни разпоредби. Първоначално, за да се отвори винарна, предприятието трябва да бъде регистрирано по Търговския закон като търговец, като това може да включва регистрация на дружество или едноличен търговец, в зависимост от обема и характера на дейността.
Едно от основните изисквания за отваряне на винарна е получаването на лиценз за производство на вино. Съгласно Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), всяко лице, което произвежда акцизни стоки като вино, е длъжно да получи лиценз за данъчен склад. Лицензираният складодържател трябва да отговаря на условията, посочени в чл. 4, т. 2 от ЗАДС, включително да има подходящи помещения за производство, които отговарят на санитарните и хигиенните изисквания, както и да спазва всички акцизни разпоредби.
Произвежданото количество има значително значение за режима на работа на винарната. Законодателството прави разлика между големи и малки винопроизводители. Малките винопроизводители, съгласно чл. 4, т. 8а от ЗАДС, са тези, които произвеждат до 1000 хектолитра вино годишно и които са правно и икономически независими от други винопроизводители. Ако производството надвиши този обем, винарната се третира като голям производител, подлежащ на различни изисквания и по-строг контрол.
Малките винопроизводители имат възможност да се възползват от облекчени акцизни режими, което ги освобождава от някои от изискванията, приложими към големите производители. За тях е предвиден по-лек акцизен режим и по-малко стриктни изисквания към данъчния склад, стига да отговарят на условията за независимост и максимално годишно производство до 1000 хектолитра.
Важно е също така да се отбележи, че в зависимост от мястото, където се планира изграждането на винарната, могат да се изискват допълнителни разрешителни, свързани с околната среда и инфраструктурата. Всяко предприятие, което се занимава с производство на вино, трябва да бъде регистрирано в Агенция „Митници“ като данъчен склад, ако количеството произведено вино надхвърля минималните прагове, посочени в закона.
Освен акцизния режим, винарните трябва да спазват и редица други разпоредби, свързани с безопасността на храните, както и стандартите за етикетиране на вино. Производството на вино е строго регулирано от Закона за виното и спиртните напитки, който определя изискванията към качеството на продукта, както и процедурите за контрол и сертификация на произведеното вино.
Ако става дума за малки винарни, произвеждащи вино за лична употреба или в малки количества (например до 30 литра годишно), както е указано в чл. 4, т. 8 от ЗАДС за специализирани малки обекти за дестилиране, те също така трябва да отговарят на специални изисквания, които предвиждат опростен режим за контрол и регистрация.
Терминът „малък независим винопроизводител“ е ясно дефиниран в българското законодателство, по-специално в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и неговите приложни правилници. Според чл. 4, т. 8а от ЗАДС, малък независим винопроизводител е такъв, който отговаря на няколко ключови изисквания. Първо, той трябва да бъде правно и икономически независим от други винопроизводители, което означава, че няма право да осъществява дейността си под лиценза на друг винопроизводител.
Това правно изискване за независимост има за цел да гарантира, че малките винопроизводители оперират самостоятелно, без да бъдат свързани с големи винопроизводствени компании или други субекти. Следващото важно изискване е, че помещенията, в които се извършва винопроизводството, трябва да бъдат физически отделени от тези на други винопроизводители. Това означава, че малкият винопроизводител трябва да разполага със свои собствени съоръжения и да не споделя ресурси или производствени процеси с други, освен ако не са под единен договорен режим.
Според същата разпоредба, когато двама или повече малки винопроизводители извършват съвместна дейност, те се считат за един винопроизводител, при условие че общото им годишно производство не надвишава 1000 хектолитра вино. Това ограничение в производственото количество е ключов елемент, който определя статуса на малкия винопроизводител, като се гарантира, че той не преминава в категорията на по-големи производители.
Освен това, важен аспект на статуса на малък независим винопроизводител е свързан със самостоятелността на производствените процеси. Винопроизводителят трябва да управлява всичко самостоятелно и да не осъществява дейността си чрез договори или лицензи, предоставени от други производители. Това означава, че винопроизводителят трябва да има пълен контрол върху производствения процес и маркетинга на произведеното вино.
По отношение на производствените изисквания, малкият независим винопроизводител трябва да спазва стриктни стандарти за качество и производство, които са дефинирани в Закона за акцизите и данъчните складове, както и в приложимите наредби. Едно от ключовите изисквания е свързано с общото количество произведено вино, което не трябва да надвишава 1000 хектолитра на година, както е посочено в чл. 4, т. 9 от закона.
Освен това, съгласно чл. 4, т. 9 от ЗАДС, "Обект за винопроизводство на независим малък винопроизводител" е обект или обекти, в които се произвежда общо количество не повече от 1000 хектолитра вино на година.
Отварянето на винарна в България е процес, който изисква внимателно планиране и спазване на редица законови изисквания. Ето единадесетте основни стъпки, които трябва да бъдат изпълнени, за да се отвори винарна:
За да откриете винарна в България, първата стъпка е да регистрирате търговско дружество. Най-често избираният тип дружество е дружество с ограничена отговорност (ООД или ЕООД), поради факта, че този правен формат предлага ограничена отговорност за собствениците и лесна управляемост.
Процедурата за регистрация на дружество е уредена в Търговския закон и Закона за търговския регистър и изисква подаване на заявление в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. При подаването на заявление за регистрация, трябва да се предоставят следните документи:
Регистрацията се извършва изцяло онлайн чрез сайта на Агенцията по вписванията, а времето за обработка на заявлението обикновено отнема до 5 работни дни. След успешната регистрация, дружеството получава уникален идентификационен номер (ЕИК), който е необходим за всякакви последващи бизнес операции.
Съгласно Търговския закон, търговското дружество ще действа като самостоятелно юридическо лице, което ще може да сключва договори, да наема персонал и да извършва бизнес операции.
След като търговското дружество е регистрирано, следващата стъпка при откриването на винарна е осигуряването на подходящи производствени помещения. Ако планирате изграждането на нова сграда или реконструкция на съществуващи обекти, ще трябва да получите разрешение за строеж в съответствие със Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Тази стъпка включва няколко етапа:
След като сте осигурили подходящи производствени помещения и сте получили разрешение за строеж или реконструкция, следващата стъпка е да осигурите лозови масиви или източници на грозде, които ще използвате за производството на вино. В зависимост от вашия бизнес модел, можете да закупите собствени лозя или да сключите договори с доставчици на грозде. Ако решите да управлявате собствени лозя, ще трябва да се съобразите с изискванията на Закона за виното и спиртните напитки, който регулира какви сортове могат да се отглеждат, какви практики са разрешени за обработка на лозята и какви стандарти за качество трябва да се спазват.
Ако решите да работите с доставчици на грозде, ще трябва да сключите договори с тях, които да гарантират постоянни и качествени доставки. Важно е гроздето да отговаря на всички стандарти за производство на вино, тъй като контролът върху качеството на суровините е от ключово значение за успешното производство. Според Закона за виното и спиртните напитки, винопроизводителите трябва да съхраняват информация за произхода на гроздето и неговата обработка, за да могат да удостоверят качеството на произведеното вино пред контролните органи.
След като гроздето бъде прибрано, трябва да се спазват всички санитарни изисквания при неговото транспортиране до производствените помещения. Според приложимите наредби, гроздето трябва да бъде придружено с документи, които описват произхода и предназначението му, за да се гарантира проследимостта на продукцията и спазването на всички регулации. В случай че лозовите масиви са далеч от производствените помещения, транспортът трябва да бъде организиран така, че да не се нарушават качествата на гроздето. Този етап е особено важен, тъй като качеството на суровините ще определи и крайния продукт – виното, което планирате да произвеждате и предлагате на пазара.
.webp)
След като вече сте осигурили лозовите масиви и сте готови да започнете производство на вино, следващата ключова стъпка е регистрацията в Лозарския регистър. Тази регистрация е задължителна за всички производители на вино и други лозаро-винарски продукти в България, съгласно Закона за виното и спиртните напитки. Регистрацията се извършва в Националната лозаро-винарска камара (НЛВК), която поддържа актуален регистър на всички винопроизводители, гроздопроизводители и техните обекти.
За да се регистрирате в Лозарския регистър, трябва да подадете заявление до председателя на НЛВК. Това заявление съдържа редица важни документи, включително удостоверение за актуално съдебно състояние, ако сте търговско дружество, както и информация за обектите, които ще се използват за производство и съхранение на вино. В зависимост от мащаба на вашето производство, ще трябва да предоставите и подробна информация за площта на лозовите масиви, сортовия състав на гроздето, което отглеждате, и други специфични характеристики на производствените процеси.
Регистрацията в Лозарския регистър ви дава право легално да произвеждате и продавате вино в България. Този процес е важен не само от законова гледна точка, но и като част от контрола върху качеството и проследимостта на продукта. Винопроизводителите трябва да водят регистри за всички етапи от производствения процес, включително прибиране на реколтата, винификация и съхранение на виното. Тези записи трябва да бъдат редовно актуализирани и проверявани от компетентните органи, за да се гарантира, че цялата продукция отговаря на изискванията за безопасност и качество.
Важен аспект на тази регистрация е, че тя подлежи на редовен контрол от страна на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ). Агенцията следи за спазването на всички изисквания, свързани с производството, обработката и търговията на лозаро-винарски продукти, и може да извършва проверки на място, за да се увери, че дейността ви отговаря на всички законови стандарти. Регистрацията в Лозарския регистър е задължителна стъпка за всеки винопроизводител, и без нея няма да можете легално да извършвате търговска дейност.
След като сте завършили регистрацията в Лозарския регистър, следващата важна стъпка е избора между отваряне на данъчен склад или регистрация като независим малък винопроизводител.
Според чл. 57, ал. 1 от ЗАДС, всички лица, които произвеждат над 1000 хектолитра вино годишно, са задължени да регистрират производствените си обекти като данъчни складове. Данъчният склад е основен елемент от акцизния контрол, тъй като в него се прилага режим на отложено плащане на акциз. Този режим позволява на производителите да отложат плащането на акциз до момента на продажба или реализация на продукцията.
За да бъде лицензиран като данъчен склад, производителят трябва да подаде заявление до Агенция "Митници", което е придружено от редица документи. Те включват технически описания на помещенията, очакваните годишни обеми на производство, както и финансови гаранции за защита на бюджета. Според чл. 59, ал. 1 от ЗАДС, тези финансови гаранции са задължителни за всички производители, които оперират с акцизни стоки, и трябва да бъдат предоставени преди започване на дейността.
Независимите малки винопроизводители, които произвеждат до 1000 хектолитра вино годишно, могат да се регистрират при по-облекчен режим съгласно чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗАДС. Тези производители не са задължени да регистрират данъчен склад, но подлежат на задължителна регистрация в Агенция "Митници" като малки независими производители.
Регистрацията на обект за винопроизводство на малък винопроизводител се извършва чрез подаване на заявление до Агенция "Митници", придружено от документи като техническа справка за обекта и декларация за изпълнение на законовите изисквания. Малките винопроизводители се ползват с по-лек режим на контрол и не са задължени да предоставят финансови гаранции за своите акцизни задължения. Въпреки това, те са длъжни да водят пълна документация за производството и продажбите, както и да предоставят информация за обема на произведената продукция.
Основната разлика между големите производители, опериращи в данъчни складове, и малките независими винопроизводители е в нивото на контрол и отчетност. Според чл. 20 от ЗАДС, задължението за заплащане на акциз възниква при освобождаване на акцизните стоки за потребление. За големите производители това става при извеждане на стоките от данъчния склад, докато за малките производители освобождаването за потребление е свързано с извеждането на вино от техния обект.
Докато големите производители трябва да предоставят значителни финансови гаранции и са обект на строг контрол от Агенция "Митници", малките винопроизводители са освободени от тези изисквания. Въпреки това, те все пак трябва да спазват законовите изисквания за отчетност и да предоставят необходимата документация за произведеното и реализираното вино.
И в двата случая – регистрацията на данъчен склад или на обект за винопроизводство на малък независим производител – процесът започва с подаване на заявление до Агенция "Митници", което трябва да бъде придружено от съответните документи. В чл. 57, ал. 3 от ЗАДС са описани детайлно документите, които трябва да се представят, включително техническа справка за обекта, списък на лицата, отговорни за производствения процес, и доказателства за правния статут на производителя.
Агенция "Митници" проверява документите и обектите, за да се увери, че всички изисквания на закона са изпълнени. Ако всичко е наред, регистрацията се извършва в съответствие със законовите разпоредби, а за данъчните складове се издава лиценз след предоставяне на необходимите финансови гаранции. Ако не са изпълнени изискванията, Агенция "Митници" може да откаже регистрация, като решението може да бъде обжалвано.
След като сте осигурили лиценз за данъчен склад, следващата стъпка в процеса на откриване на винарна е осигуряването на подходящо оборудване за производството на вино и спазването на всички хигиенни и санитарни изисквания. Производството на вино е строго регулирано, особено когато става въпрос за оборудването, което ще използвате, и за хигиената на производствените помещения.
Всички производствени съоръжения трябва да отговарят на установените стандарти за безопасност и хигиена, предвидени в Закона за храните, както и в други приложими наредби, свързани с производството на храни и напитки. Оборудването за винарната включва съдове за ферментация, съдове за съхранение на вино, филтриращи и бутилиращи машини, лабораторно оборудване за контрол на качеството и други технически средства, които да осигурят безопасно и ефективно производство. Важно е всички тези съоръжения да бъдат инсталирани и поддържани в съответствие с приложимите нормативни изисквания.
Производствените помещения трябва да бъдат проектирани така, че да осигуряват лесно почистване и поддръжка, като спазват високи санитарни стандарти. Според Наредбата за хигиената на производствените помещения, всяко помещение, където се обработва грозде и произвежда вино, трябва да бъде снабдено с лесно почистващи се повърхности, подходящи системи за отвеждане на отпадъчните води и вентилация, която да предотвратява натрупването на влага и прах. Тези мерки са необходими, за да се предотврати замърсяването на продукцията и да се гарантира безопасността на крайния продукт.
Освен това, важно е персоналът, който работи във винарната, да бъде добре обучен и да спазва всички изисквания за лична хигиена. Това включва носене на подходящо защитно облекло, редовно измиване на ръцете и спазване на строги процедури при работа с хранителни продукти. Здравните инспекции ще извършват периодични проверки, за да гарантират, че производствените условия отговарят на установените стандарти и че няма риск от замърсяване на виното по време на процеса на производство.
Спазването на хигиенните изисквания и осигуряването на подходящо оборудване не само гарантират, че вашето вино ще бъде безопасно за консумация, но също така са от съществено значение за поддържането на висок стандарт на качество на продукцията. Този етап е решаващ за успеха на вашата винарна, тъй като качественото оборудване и стриктните хигиенни процедури ще осигурят дългосрочна надеждност и съответствие с нормативните изисквания.
След като сте осигурили оборудването и спазвате хигиенните стандарти, следващата стъпка в процеса е етикетирането и търговското представяне на произведеното вино. Според Закона за виното и спиртните напитки и съответните наредби, всяко вино, което се продава на пазара, трябва да бъде правилно етикетирано и да отговаря на определени изисквания за информацията, предоставяна на потребителя.
Етикетът на бутилката е основен елемент, който не само трябва да съобщава основната информация за продукта, но и да отговаря на законовите изисквания. Според Наредбата за означаването и търговското представяне на вината и спиртните напитки, на етикета трябва задължително да се включат индикации като наименование на виното, година на реколтата (ако е приложимо), алкохолното съдържание, произходът на виното, сортът на гроздето, както и обемът на бутилката. Освен това, етикетът трябва да съдържа данни за производителя или вносителя и да бъде написан на български език.
Важно е да се отбележи, че етикетите не трябва да въвеждат потребителите в заблуждение относно качествата на продукта, като използването на термини като "тип" или "имитация" е строго регулирано. Всички означения, които се използват върху етикета, трябва да отговарят на действителните характеристики на виното, включително сорта грозде, мястото на производство и методите на винификация. Ако виното притежава защитено географско указание (ЗГУ) или защитено наименование за произход (ЗНП), тези означения също трябва да бъдат коректно представени на етикета.
Етикетирането играе важна роля не само за информираността на потребителя, но и за спазването на законовите норми. В допълнение, бутилките трябва да бъдат маркирани с бандерол, който се издава от Агенция "Митници", когато става въпрос за вино с алкохолно съдържание над 15%. Това е задължително условие за всяка бутилка, която се предлага за продажба на територията на страната.
Правилното етикетиране и търговско представяне са от съществено значение за успеха на вашата винарна, тъй като те гарантират, че продуктът ще бъде легално и правилно представен на пазара. Несъответствието с тези изисквания може да доведе до санкции от контролните органи и да засегне репутацията на вашия бизнес. Осигуряването на качествено етикетиране не само ще гарантира, че спазвате закона, но и ще помогне за изграждането на доверие у потребителите към вашия продукт.
След като виното е произведено и етикетирано, следващата стъпка е сертифицирането на неговото качество. Сертификацията е от съществено значение, за да се гарантира, че виното отговаря на всички законови изисквания и стандарти за качество, установени от Закона за виното и спиртните напитки и свързаните наредби. В зависимост от вида на виното, се изискват различни сертификати и проверки, за да бъде продуктът готов за продажба на пазара.
Процесът на сертификация се извършва от акредитирани органи като Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) или други лицензирани лаборатории, които са оторизирани да провеждат физико-химични и органолептични тестове на виното. Тези тестове оценяват различни параметри на виното, включително алкохолно съдържание, киселинност, съдържание на остатъчни захари и други компоненти, които определят неговото качество. Тестовете също така проверяват дали виното отговаря на описанието, посочено на етикета, и дали спазва изискванията за безопасност.
Ако виното притежава защитено наименование за произход (ЗНП) или защитено географско указание (ЗГУ), то подлежи на допълнителни проверки, за да се удостовери, че е произведено в съответствие с изискванията за произход и качество, свързани с конкретния регион. Сертификатите, издавани от компетентните органи, са необходими както за вътрешния пазар, така и за износ, ако виното е предназначено за международни пазари.
Сертификацията не е еднократен процес – в зависимост от обема на производството и честотата на пускане на нови партиди, винарната може да се подлага на редовни проверки и анализи, за да се гарантира, че производството продължава да отговаря на установените стандарти. Резултатите от тези проверки се съхраняват в регистри, които могат да бъдат инспектирани от контролните органи по всяко време.
След сертифицирането на качеството на виното, следващата стъпка е регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Това е важен аспект от финансовата и счетоводната част на бизнеса, особено ако планирате да произвеждате и продавате вино в по-големи обеми. Според Закона за ДДС, всяко юридическо лице, което има оборот над 100 000 лева в рамките на 12 последователни месеца е задължено да се регистрира по ДДС ( Това е валидно до края на 2024г., като от 01.01.2025г. прагът се повишава на 166 000 лева).
Регистрацията по ДДС ви дава право да начислявате данък върху добавената стойност върху вашите продажби и съответно да възстановявате ДДС върху разходите си за стоки и услуги, използвани за производство. За винарните, които произвеждат и продават големи количества вино, регистрацията по ДДС може да има значителни финансови ползи, особено при закупуването на суровини и оборудване, платеният ДДС, за които може да бъде възстановен.
Освен това, ако планирате да изнасяте вино към страни от Европейския съюз или извън него, регистрацията по ДДС е задължителна. При вътреобщностните доставки в рамките на ЕС, винарната може да се възползва от нулева ставка на ДДС, стига покупките и продажбите да са правилно отчетени и декларирани. За този вид търговски операции е важно да се води стриктна документация и да се подават редовни данъчни декларации.
След регистрацията, винарната трябва да подава месечни ДДС декларации, като отчита всички продажби, покупки и дължимите суми към държавата. Неспазването на тези изисквания може да доведе до санкции и глоби от НАП.
След като сте завършили процеса на регистрация по ДДС, следващата и последна стъпка преди пускането на виното на пазара е осигуряването на бандероли за бутилираното вино. Това е задължително условие за всяко вино, което има алкохолно съдържание над 15%, според Закона за акцизите и данъчните складове. Бандеролите удостоверяват, че акцизните задължения по отношение на продукта са платени и че виното е законно произведено и предлагано за продажба.
За да получите бандероли, трябва да подадете заявление до Агенция "Митници", където се посочват количеството произведено вино и други свързани данни за продукта, като алкохолното съдържание и обемът на бутилките. Агенцията проверява информацията и издава бандеролите, които трябва да бъдат залепени на всяка бутилка, преди тя да бъде пусната в продажба. Това е важен процес, тъй като без бандероли вашите продукти няма да могат легално да бъдат продавани на българския пазар.
Самите бандероли трябва да се поставят по начин, който предотвратява тяхното повреждане или лесно отстраняване, за да се гарантира тяхната автентичност. В случай че виното се продава на международни пазари, то също може да се изисква бандерол, ако страната вносител има подобни акцизни изисквания.
Контролните органи редовно проверяват наличието и правилното поставяне на бандеролите. Неспазването на тези изисквания може да доведе до сериозни санкции, включително глоби и конфискация на стоката. Затова е от изключителна важност да се следват стриктно процедурите за осигуряване на бандероли, за да се гарантира, че продуктът е напълно легален и отговаря на всички регулаторни стандарти.
Транспортирането на вино е ключов аспект от логистиката на всяка винарна, и е подложено на строги регулации, за да се гарантира, че продуктите се придвижват безопасно и в съответствие със закона. Според Закона за виното и спиртните напитки, виното и продуктите от грозде могат да се транспортират на територията на България само с придружителен документ, който удостоверява произхода и предназначението на продукта.
Този документ се издава от изпращача и трябва да съдържа информация за вида на продукта, неговото количество и произход. Придружителният документ е задължителен за всеки транспорт и трябва да бъде заверен от териториалното звено на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ). Отговорността за точността на съдържанието на този документ е изцяло на изпращача. Той се издава за еднократно ползване и не може да бъде използван за многократни превози.
Освен това, ако виното се транспортира под режим отложено плащане на акциз, което е възможно при превоз на вино в страната или към други държави-членки на Европейския съюз, документът за транспорт се издава в електронен формат съгласно Закона за акцизите и данъчните складове. В този случай, електронният административен документ замества стандартния придружителен документ, като улеснява процедурата при международни доставки и гарантира проследимостта на стоката през целия транспортен процес.
Придвижването на вино към международни пазари, както в рамките на Европейския съюз, така и извън него, изисква допълнителни лицензи и съответствие с международните търговски регулации. За вътреобщностни доставки на вино в рамките на ЕС, производителите могат да се възползват от облекчени акцизни ставки, ако продуктът е правилно деклариран и транспортиран според законовите изисквания.
