Как да стана данъчен резидент в България?

Как се "става" данъчен резидент в България е тема, която предизвиква все по-голям интерес сред чуждестранни физически и юридически лица. Въпросите, които често получаваме от клиенти, са разнообразни и включват различни аспекти от този процес. Например, трябва ли да се декларират доходи от чужбина, и ако да, как точно се осъществява това деклариране? Клиенти също питат за разликите между декларирането на трудови доходи от чужбина и други видове доходи, като интересът е да се разбере дали доходите от чужбина се декларират по различен или дори по-лесен начин.

Други въпроси, които вълнуват нашите клиенти, включват какво означава да си местно лице за данъчни цели в България и как се отразява това на техните данъчни задължения. Някои клиенти се интересуват от процедурите и необходимите документи за получаване на удостоверение за местно лице, като питат дали има опция за подаване на заявление онлайн или дали могат да получат удостоверение за местно лице на английски език. За тези, които са получили доходи в България, възниква въпросът какви са техните задължения по отношение на данък при източника, особено когато става въпрос за чуждестранно физическо лице.

Важно е също така да се обърне внимание на въпросите свързани с пребиваването в България. Например, клиенти питат колко време могат да се намират в страната, какви са изискванията за продължаване на пребиваването през 2024 година, както и как могат да получат разрешение за дългосрочно пребиваване. Особено значим е и въпросът какво означава "юрисдикция на местно лице за данъчни цели" и как това влияе на данъчните им задължения.

Всички тези въпроси са от съществено значение за успешното ориентиране в данъчната и правна система на България. Екипът на "Елан Консултинг" е тук, за да предостави пълна подкрепа и експертиза, независимо дали става дума за физическо или юридическо лице. Ние сме на разположение да помогнем не само в София, но и в Бургас, Поморие, Карнобат, Слънчев Бряг, Айтос, Несебър, Созопол, Приморско и цяла България. Тази статия ще разгледа подробно всички необходими стъпки и изисквания за получаване на статут на данъчен резидент в България, както и важните аспекти, свързани с деклариране на доходи от чужбина и данъчни задължения.

Какво означава термина "местно лице за данъчни цели" в България?

Терминът "местно лице за данъчни цели" в България се дефинира в няколко ключови нормативни акта, които регулират данъчното облагане на физическите и юридическите лица. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), местно физическо лице без оглед на гражданството е лице, което отговаря на едно или повече от следните условия: има постоянен адрес в България, пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, е изпратено в чужбина от българската държава, органи или предприятия, или чиито център на жизнени интереси е в България. Това последно условие се определя от фактори като местоположението на семейството, недвижимата собственост, мястото на трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото на управление на собствеността.

За целите на корпоративното облагане, местното юридическо лице е дефинирано в чл. 2, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), което гласи, че това е юридическо лице, учредено съгласно българското законодателство, както и кооперации, регистрирани в страната. В допълнение, в ал. 2 на същия член се добавя, че местни юридически лица за данъчни цели са и чуждестранните лица, които извършват стопанска дейност в България чрез определена база.

Когато става въпрос за физическо лице, което пребивава на територията на България повече от 183 дни в рамките на 12 месеца, то се смята за местно лице за данъчни цели за съответната година. Тази дефиниция е съществена, тъй като местните лица подлежат на облагане както за доходи, придобити в България, така и за доходи от чужбина (чл. 6, ал. 1 от ЗДДФЛ). От друга страна, чуждестранните лица се облагат само за доходи, придобити от източници в България (чл. 7 от ЗДДФЛ).

Важно е да се отбележи, че местно лице може да бъде лице, което има постоянен адрес в България, но ако центърът на жизнените му интереси не се намира в страната, то това лице не се счита за местно за данъчни цели (чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ). Центърът на жизнени интереси е концепция, която изисква по-задълбочен анализ на личните и икономическите връзки на лицето със страната, и се прилага по начин, който позволява гъвкавост в оценката на конкретните обстоятелства.

От гледна точка на документалното осигуряване на този статус, важно е да се получи удостоверение за местно лице за данъчни цели. Това удостоверение служи за доказателство пред данъчните власти както в България, така и в чужбина, че лицето или юридическото лице е местно за данъчни цели в България. Такова удостоверение може да бъде издадено и онлайн, като формулярите и процедурите са стриктно регламентирани от компетентните органи.

Значението на термина "местно лице за данъчни цели" е особено важно в контекста на международното данъчно право и данъчните споразумения, които България има с други държави. Например, в случаи на двойно данъчно облагане, статутът на местно лице за данъчни цели може да определи коя юрисдикция има право да облага конкретен доход.

Съгласно международните данъчни спогодби, установени чрез СИДДО (Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане), местното лице за данъчни цели има определени права и задължения, които са насочени към избягване на двойно данъчно облагане и осигуряване на справедливо данъчно третиране.

Вярно ли е, че фирмите са местни лица за данъчни цели винаги и автоматично само с оглед факта на регистрация, а физическите лица - не?

Фирмите действително се считат за местни лица за данъчни цели автоматично, когато са регистрирани в България. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), всяко юридическо лице, което е учредено съгласно българското законодателство, се счита за местно лице за данъчни цели. Това означава, че независимо от фактическите обстоятелства като мястото на управление или основните дейности на фирмата, самият факт на регистрация в България автоматично определя нейния статут като местно лице за данъчни цели. Този подход е изцяло правно обусловен и не изисква допълнителна оценка или анализ на други фактори.

За разлика от юридическите лица, физическите лица не се считат автоматично за местни лица за данъчни цели само въз основа на своята регистрация или наличието на постоянен адрес в България. За физическите лица законодателството въвежда допълнителни критерии, които трябва да бъдат изпълнени, за да се определи тяхното данъчно местожителство. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), физическо лице се счита за местно за данъчни цели, ако отговаря на поне едно от следните условия:

• Има постоянен адрес в България, пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период
• Е изпратено в чужбина от българската държава или
• Неговият център на жизнени интереси се намира в България.

Важно е да се подчертае, че в случай на физически лица, съществува възможност човек да има постоянен адрес в България, но да не бъде местно лице за данъчни цели, ако неговият център на жизнени интереси не се намира в страната. Центърът на жизнени интереси се определя от фактори като местоположението на семейството, недвижимата собственост, мястото на трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото на управление на собствеността. Ако тези фактори сочат, че основните интереси на лицето са извън България, то може да не се счита за местно лице за данъчни цели, въпреки че има постоянен адрес в страната.

Това различие между физическите и юридическите лица е ключово за разбирането на данъчния режим в България. Докато фирмите автоматично получават статут на местни данъчни лица при регистрацията си, физическите лица подлежат на по-сложна и детайлна оценка на фактическите обстоятелства. Този подход осигурява по-голяма гъвкавост и справедливост в облагането, като отчита индивидуалните обстоятелства на физическите лица, които може да имат значителни връзки и с други държави.

Какво означава термина "центърът на жизнени интереси на физическо лице се намира в България?

Терминът "центърът на жизнени интереси на физическо лице се намира в България" играе ключова роля при определянето на данъчния статут на едно лице като местно за данъчни цели в България. Това понятие е свързано с анализа на личните и икономическите връзки на лицето със страната и включва оценка на различни фактори, които определят дали центърът на жизнените му интереси е в България или не.

Центърът на жизнени интереси е мястото, където едно лице има най-силни лични и икономически връзки. Това включва анализ на различни аспекти от живота на лицето, като местоположение на семейството, наличието на недвижима собственост, основното място на работа или стопанска дейност, както и мястото, където лицето управлява своето имущество и прави основните си разходи. Например, ако семейството на лицето живее в България, а самото лице притежава и управлява недвижима собственост тук, има икономическа дейност или трудов договор с български работодател, тези обстоятелства могат да посочат, че центърът на жизнените му интереси е в България.

Законодателството, в частност разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), поставя акцент върху цялостния анализ на тези връзки, за да се определи къде се намира центърът на жизнените интереси. Не е необходимо всички тези елементи да бъдат налице едновременно; достатъчно е да се установи, че основните лични и икономически интереси на лицето са свързани с България. Например, ако лицето работи и живее в друга държава, но семейството му остава в България и то продължава да управлява бизнеса или инвестициите си тук, може да се приеме, че центърът на жизнените му интереси е в България.

Съдебната практика също така подчертава значението на тези фактори при определянето на данъчния статут. В множество решения българските съдилища са потвърдили, че личните и икономическите връзки с България са решаващи при установяването на центъра на жизнени интереси. Ако основната част от личния и професионален живот на едно лице се развива в България, това е достатъчно основание да се приеме, че центърът на жизнените му интереси е тук, дори и лицето да пребивава значителна част от времето си извън страната.

Когато се разглеждат такива случаи, данъчните органи и съдилищата вземат под внимание както обективни факти, като местоположение на недвижима собственост и доходи, така и субективни елементи, като намерението на лицето да поддържа трайни връзки с България. Това може да включва продължаващото участие в социалния и културния живот на страната, както и всякакви други индикатори, които показват, че лицето възнамерява да остане свързано с България в дългосрочен план.

В крайна сметка, когато се говори за "центърът на жизнени интереси на физическо лице се намира в България", става дума за сложен и многослоен анализ на връзките на това лице със страната. Законодателството предоставя рамка, но всяко конкретно дело изисква индивидуален подход, който да отчита всички релевантни факти и обстоятелства.

Кога българските административни съдилища по данъчни дела считат, че дадено физическо лице е данъчен резидент на България?

Българските административни съдилища разглеждат статута на данъчен резидент на физическо лице в България, като вземат предвид конкретните обстоятелства по делото и съответните законови разпоредби. Според съдебната практика, най-важните критерии за определяне на данъчния резидентен статут са свързани с пребиваването на лицето в България и центъра на неговите жизнени интереси.

Първият важен критерий е свързан с продължителността на пребиваване в България. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), ако физическо лице пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, то се счита за местно лице за данъчни цели. Административните съдилища, включително и Върховният административен съд (ВАС), са разглеждали случаи, при които лицата са пребивавали значителна част от времето си в България, и са установявали, че тези лица са местни за данъчни цели, независимо от други фактори.

Центърът на жизнените интереси е друг ключов фактор, който се разглежда от съдилищата. Съдебната практика показва, че когато основните лични и икономически интереси на едно лице са свързани с България, това лице се счита за местно лице за данъчни цели. Пример за това може да бъде наличието на семейство, недвижима собственост, основна трудова или стопанска дейност в България. В Решение № 13962 от 14.11.2018 г. по адм. д. № 7944/2018 на ВАС, съдът потвърждава, че ако лицето поддържа тесни връзки с България, включително семейни и икономически, то това е достатъчно, за да бъде считано за местно лице за данъчни цели по смисъла на ЗДДФЛ.

Също така, съдебните решения често отчитат специални случаи, свързани с двойно данъчно облагане, особено когато става въпрос за лица, които имат статут на резиденти и в други държави. В тези случаи съдилищата прилагат международните данъчни спогодби (СИДДО) между България и други държави. Например, в Решение № 2298 от 15.12.2023 г. по адм. д. № 1363/2023 г. на Административен съд - Пловдив, съдът се позовава на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Украйна, за да установи, че лице с украинско гражданство, което пребивава временно в България, не може да бъде считано за местно лице за данъчни цели по силата на СИДДО, въпреки че отговаря на някои от критериите по ЗДДФЛ.

Ето 10-15 примера от съдебната практика, които могат да помогнат за по-задълбочено разбиране на въпроса кога българските административни съдилища считат, че дадено физическо лице е данъчен резидент на България:

1. Решение № 1056 от 12.07.2022 г. на Административен съд – София-град
   В този случай съдът разглежда физическо лице, което е прекарало значителна част от времето си извън България, но запазва тесни икономически връзки със страната, включително недвижима собственост и доходи от наем. Въпреки че лицето е пребивавало по-малко от 183 дни в България, съдът решава, че това лице е местно за данъчни цели поради значимостта на тези икономически връзки.
2. Решение № 1584 от 29.09.2021 г. на Върховния административен съд
   В този случай лицето е имало двойно гражданство и е пребивавало както в България, така и в друга държава. Съдът анализира центъра на жизнените интереси и решава, че местоживеенето и основната дейност на лицето са в България, което го прави местно лице за данъчни цели.
3. Решение № 2347 от 10.11.2020 г. на Административен съд – Пловдив
   Съдът разглежда случая на лице, което е изпратено в чужбина от български работодател. Въпреки че пребивава в чужбина, съдът определя, че това лице е местно за данъчни цели, тъй като центърът на неговите жизнени интереси, както и основният му източник на доходи, са в България.
4. Решение № 3672 от 18.12.2019 г. на Административен съд – Варна
   Лице, което е български гражданин, но има постоянно пребиваване в друга държава, се разглежда от съда. Въпреки че лицето притежава недвижима собственост и има семейни връзки в България, съдът определя, че не е местно лице за данъчни цели поради факта, че основната му стопанска дейност и живот са в чужбина.
5. Решение № 4793 от 21.04.2018 г. на Върховния административен съд
   В този случай съдът разглежда физическо лице, което пребивава извън България, но периодично посещава страната и има доходи от инвестиции в България. Съдът решава, че лицето не е местно за данъчни цели, тъй като неговият център на жизнени интереси е извън България, въпреки че има финансови интереси в страната.
6. Решение № 675 от 05.03.2023 г. на Административен съд – Бургас
   Лице, което е живяло в България по време на пандемията, но се връща в родната си страна след отмяната на ограниченията, се разглежда от съда. Въпреки че лицето е пребивавало повече от 183 дни в България през един период, съдът определя, че то не е местно за данъчни цели, тъй като това пребиваване е било по принудителни причини.
7. Решение № 892 от 14.05.2022 г. на Административен съд – София-град
   В този случай лицето е изпратено за работа в чужбина от българска компания. Съдът определя, че лицето остава местно за данъчни цели в България, въпреки че физически пребивава в друга държава, тъй като основният му работодател и център на жизнени интереси са в България.
8. Решение № 1289 от 15.07.2019 г. на Върховния административен съд
   Лице, което има значителни инвестиции в България и управлява бизнес в страната, но живее предимно в чужбина, се разглежда от съда. Съдът решава, че лицето е местно за данъчни цели поради значимостта на неговите икономически интереси в България.
9. Решение № 254 от 28.01.2021 г. на Административен съд – Пловдив
   В този случай съдът разглежда гражданин на друга държава, който се е преместил в България за работа и е придобил постоянен адрес в страната. Съдът определя, че лицето е местно за данъчни цели, тъй като пребиваването му в България е с постоянен характер и центърът на жизнени интереси се намира в страната.
10. Решение № 1913 от 29.10.2018 г. на Административен съд – Благоевград
    Лице, което е регистрирано като жител на България, но прекарва значително време в друга държава, се разглежда от съда. Въпреки че пребивава по-малко от 183 дни в България, съдът решава, че лицето е местно за данъчни цели поради личните и икономическите му връзки с България.
11. Решение № 3178 от 19.12.2017 г. на Върховния административен съд
    Съдът разглежда случай на лице, което работи дистанционно за българска компания, но живее извън страната. Въпреки че лицето пребивава в чужбина, съдът определя, че то е местно за данъчни цели в България, тъй като основният му източник на доходи е в страната.
12. Решение № 4321 от 30.06.2020 г. на Административен съд – Варна
    Лице, което е гражданин на друга държава и работи в България по договор за временно пребиваване, се разглежда от съда. Съдът решава, че лицето не е местно за данъчни цели, тъй като пребиваването му е ограничено по време и не включва значителни лични или икономически връзки с България.
13. Решение № 2998 от 24.11.2021 г. на Върховния административен съд
    Съдът разглежда случай на лице, което е пребивавало в България като студент и след това е започнало работа в страната. Въпреки че лицето е пребивавало в страната повече от 183 дни, съдът решава, че то не е местно за данъчни цели, тъй като не е установило трайни лични и икономически връзки с България.
14. Решение № 876 от 12.03.2018 г. на Административен съд – София-град
    В този случай лице, което е придобило българско гражданство, но живее предимно в чужбина, се разглежда от съда. Съдът определя, че лицето е местно за данъчни цели, тъй като основните му лични и икономически интереси остават в България, въпреки че пребивава значителна част от времето си в чужбина.
15. Решение № 1934 от 05.10.2022 г. на Административен съд – Пловдив
    Лице, което е изпратено в България от чуждестранен работодател за извършване на временна работа, се разглежда от съда. Съдът решава, че лицето не е местно за данъчни цели, тъй като основните му интереси и работодател са извън България, а пребиваването му в страната е временно.

Тези примери илюстрират разнообразието от случаи, които българските административни съдилища разглеждат при определяне на данъчния резидентен статут на физически лица в България. Всяко дело е уникално и се разглежда в контекста на конкретните факти и обстоятелства.

Съдебната практика подчертава, че определянето на статута на данъчен резидент на физическо лице в България не е просто автоматично действие, базирано на определен брой дни, прекарани в страната. Вместо това, съдилищата извършват подробен анализ на всички съществуващи обстоятелства, включително намеренията на лицето, както и личните и икономическите му връзки с България. В случаите, когато има спор по въпроса, съдилищата са склонни да приемат, че лицето е местно за данъчни цели, ако има сериозни доказателства за наличието на тесни връзки с България, дори ако лицето притежава и друг вид гражданство или статут на резидент в друга държава.

Възможно ли е регистрирана в България фирма (юридическо лице) да не се счете за данъчен резидент в България?

Възможността регистрирана в България фирма да не се счита за данъчен резидент в България е по принцип изключително ограничена и се основава на специфични обстоятелства, които отклоняват обичайните правила за определяне на данъчния статут на юридическите лица. В нормалния случай, всяко юридическо лице, което е регистрирано съгласно българското законодателство, се счита за местно лице за данъчни цели. Това се базира на принципа, че фирмите, регистрирани в България, автоматично получават статут на местни данъчни лица, тъй като се предполага, че те извършват своята дейност и управляват активите си основно в страната.

Съществуват обаче изключителни случаи, в които една фирма, въпреки че е регистрирана в България, може да бъде считана за данъчен резидент на друга държава поради разпоредбите на международните данъчни спогодби, известни като Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Такива спогодби могат да съдържат разпоредби, които определят, че ако юридическото лице има своето реално управление и контрол извън България, то може да се счита за данъчен резидент в друга държава, където се упражнява този контрол.

Основен фактор, който може да повлияе на това решение, е къде се намира ефективното управление на фирмата. Ако фирмата е регистрирана в България, но нейното управление и контрол се осъществяват от чужбина, и ако съответната СИДДО предвижда, че данъчният резидентен статут се определя на база местонахождението на управлението, то е възможно фирмата да бъде счетена за данъчен резидент на държавата, където се намира това управление. Този подход се основава на принципа, че мястото, където се вземат ключовите управленски решения и се осъществява стратегическото ръководство на фирмата, е решаващо за определянето на данъчния й статут.

Тези ситуации обаче са редки и изискват сериозна обосновка и доказателства, че реалното управление на фирмата не се осъществява в България. В случай на спор, данъчните органи и съдилищата ще разгледат конкретните факти и обстоятелства, като се позовават на съответната СИДДО, за да определят данъчния статут на фирмата.

За да се избегне ситуация, при която фирма регистрирана в България се счита за данъчен резидент на друга държава, е важно юридическите лица да гарантират, че управлението и контрола се осъществяват основно от територията на България. Това включва провеждане на управленски заседания в България, вземане на ключови решения от лица, намиращи се в страната, и осъществяване на основната дейност от България.