Как се "става" данъчен резидент в България е тема, която предизвиква все по-голям интерес сред чуждестранни физически и юридически лица. Въпросите, които често получаваме от клиенти, са разнообразни и включват различни аспекти от този процес. Например, трябва ли да се декларират доходи от чужбина, и ако да, как точно се осъществява това деклариране? Клиенти също питат за разликите между декларирането на трудови доходи от чужбина и други видове доходи, като интересът е да се разбере дали доходите от чужбина се декларират по различен или дори по-лесен начин.
Други въпроси, които вълнуват нашите клиенти, включват какво означава да си местно лице за данъчни цели в България и как се отразява това на техните данъчни задължения. Някои клиенти се интересуват от процедурите и необходимите документи за получаване на удостоверение за местно лице, като питат дали има опция за подаване на заявление онлайн или дали могат да получат удостоверение за местно лице на английски език. За тези, които са получили доходи в България, възниква въпросът какви са техните задължения по отношение на данък при източника, особено когато става въпрос за чуждестранно физическо лице.
Важно е също така да се обърне внимание на въпросите свързани с пребиваването в България. Например, клиенти питат колко време могат да се намират в страната, какви са изискванията за продължаване на пребиваването през 2024 година, както и как могат да получат разрешение за дългосрочно пребиваване. Особено значим е и въпросът какво означава "юрисдикция на местно лице за данъчни цели" и как това влияе на данъчните им задължения.
Всички тези въпроси са от съществено значение за успешното ориентиране в данъчната и правна система на България. Екипът на "Елан Консултинг" е тук, за да предостави пълна подкрепа и експертиза, независимо дали става дума за физическо или юридическо лице. Ние сме на разположение да помогнем не само в София, но и в Бургас, Поморие, Карнобат, Слънчев Бряг, Айтос, Несебър, Созопол, Приморско и цяла България. Тази статия ще разгледа подробно всички необходими стъпки и изисквания за получаване на статут на данъчен резидент в България, както и важните аспекти, свързани с деклариране на доходи от чужбина и данъчни задължения.
Терминът "местно лице за данъчни цели" в България се дефинира в няколко ключови нормативни акта, които регулират данъчното облагане на физическите и юридическите лица. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), местно физическо лице без оглед на гражданството е лице, което отговаря на едно или повече от следните условия: има постоянен адрес в България, пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, е изпратено в чужбина от българската държава, органи или предприятия, или чиито център на жизнени интереси е в България. Това последно условие се определя от фактори като местоположението на семейството, недвижимата собственост, мястото на трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото на управление на собствеността.
За целите на корпоративното облагане, местното юридическо лице е дефинирано в чл. 2, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), което гласи, че това е юридическо лице, учредено съгласно българското законодателство, както и кооперации, регистрирани в страната. В допълнение, в ал. 2 на същия член се добавя, че местни юридически лица за данъчни цели са и чуждестранните лица, които извършват стопанска дейност в България чрез определена база.
Когато става въпрос за физическо лице, което пребивава на територията на България повече от 183 дни в рамките на 12 месеца, то се смята за местно лице за данъчни цели за съответната година. Тази дефиниция е съществена, тъй като местните лица подлежат на облагане както за доходи, придобити в България, така и за доходи от чужбина (чл. 6, ал. 1 от ЗДДФЛ). От друга страна, чуждестранните лица се облагат само за доходи, придобити от източници в България (чл. 7 от ЗДДФЛ).
Важно е да се отбележи, че местно лице може да бъде лице, което има постоянен адрес в България, но ако центърът на жизнените му интереси не се намира в страната, то това лице не се счита за местно за данъчни цели (чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ). Центърът на жизнени интереси е концепция, която изисква по-задълбочен анализ на личните и икономическите връзки на лицето със страната, и се прилага по начин, който позволява гъвкавост в оценката на конкретните обстоятелства.
От гледна точка на документалното осигуряване на този статус, важно е да се получи удостоверение за местно лице за данъчни цели. Това удостоверение служи за доказателство пред данъчните власти както в България, така и в чужбина, че лицето или юридическото лице е местно за данъчни цели в България. Такова удостоверение може да бъде издадено и онлайн, като формулярите и процедурите са стриктно регламентирани от компетентните органи.
Значението на термина "местно лице за данъчни цели" е особено важно в контекста на международното данъчно право и данъчните споразумения, които България има с други държави. Например, в случаи на двойно данъчно облагане, статутът на местно лице за данъчни цели може да определи коя юрисдикция има право да облага конкретен доход.
Съгласно международните данъчни спогодби, установени чрез СИДДО (Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане), местното лице за данъчни цели има определени права и задължения, които са насочени към избягване на двойно данъчно облагане и осигуряване на справедливо данъчно третиране.
Фирмите действително се считат за местни лица за данъчни цели автоматично, когато са регистрирани в България. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), всяко юридическо лице, което е учредено съгласно българското законодателство, се счита за местно лице за данъчни цели. Това означава, че независимо от фактическите обстоятелства като мястото на управление или основните дейности на фирмата, самият факт на регистрация в България автоматично определя нейния статут като местно лице за данъчни цели. Този подход е изцяло правно обусловен и не изисква допълнителна оценка или анализ на други фактори.
За разлика от юридическите лица, физическите лица не се считат автоматично за местни лица за данъчни цели само въз основа на своята регистрация или наличието на постоянен адрес в България. За физическите лица законодателството въвежда допълнителни критерии, които трябва да бъдат изпълнени, за да се определи тяхното данъчно местожителство. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), физическо лице се счита за местно за данъчни цели, ако отговаря на поне едно от следните условия:
Важно е да се подчертае, че в случай на физически лица, съществува възможност човек да има постоянен адрес в България, но да не бъде местно лице за данъчни цели, ако неговият център на жизнени интереси не се намира в страната. Центърът на жизнени интереси се определя от фактори като местоположението на семейството, недвижимата собственост, мястото на трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото на управление на собствеността. Ако тези фактори сочат, че основните интереси на лицето са извън България, то може да не се счита за местно лице за данъчни цели, въпреки че има постоянен адрес в страната.
Това различие между физическите и юридическите лица е ключово за разбирането на данъчния режим в България. Докато фирмите автоматично получават статут на местни данъчни лица при регистрацията си, физическите лица подлежат на по-сложна и детайлна оценка на фактическите обстоятелства. Този подход осигурява по-голяма гъвкавост и справедливост в облагането, като отчита индивидуалните обстоятелства на физическите лица, които може да имат значителни връзки и с други държави.
Терминът "центърът на жизнени интереси на физическо лице се намира в България" играе ключова роля при определянето на данъчния статут на едно лице като местно за данъчни цели в България. Това понятие е свързано с анализа на личните и икономическите връзки на лицето със страната и включва оценка на различни фактори, които определят дали центърът на жизнените му интереси е в България или не.
Центърът на жизнени интереси е мястото, където едно лице има най-силни лични и икономически връзки. Това включва анализ на различни аспекти от живота на лицето, като местоположение на семейството, наличието на недвижима собственост, основното място на работа или стопанска дейност, както и мястото, където лицето управлява своето имущество и прави основните си разходи. Например, ако семейството на лицето живее в България, а самото лице притежава и управлява недвижима собственост тук, има икономическа дейност или трудов договор с български работодател, тези обстоятелства могат да посочат, че центърът на жизнените му интереси е в България.
Законодателството, в частност разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), поставя акцент върху цялостния анализ на тези връзки, за да се определи къде се намира центърът на жизнените интереси. Не е необходимо всички тези елементи да бъдат налице едновременно; достатъчно е да се установи, че основните лични и икономически интереси на лицето са свързани с България. Например, ако лицето работи и живее в друга държава, но семейството му остава в България и то продължава да управлява бизнеса или инвестициите си тук, може да се приеме, че центърът на жизнените му интереси е в България.
Съдебната практика също така подчертава значението на тези фактори при определянето на данъчния статут. В множество решения българските съдилища са потвърдили, че личните и икономическите връзки с България са решаващи при установяването на центъра на жизнени интереси. Ако основната част от личния и професионален живот на едно лице се развива в България, това е достатъчно основание да се приеме, че центърът на жизнените му интереси е тук, дори и лицето да пребивава значителна част от времето си извън страната.
Когато се разглеждат такива случаи, данъчните органи и съдилищата вземат под внимание както обективни факти, като местоположение на недвижима собственост и доходи, така и субективни елементи, като намерението на лицето да поддържа трайни връзки с България. Това може да включва продължаващото участие в социалния и културния живот на страната, както и всякакви други индикатори, които показват, че лицето възнамерява да остане свързано с България в дългосрочен план.
В крайна сметка, когато се говори за "центърът на жизнени интереси на физическо лице се намира в България", става дума за сложен и многослоен анализ на връзките на това лице със страната. Законодателството предоставя рамка, но всяко конкретно дело изисква индивидуален подход, който да отчита всички релевантни факти и обстоятелства.
Българските административни съдилища разглеждат статута на данъчен резидент на физическо лице в България, като вземат предвид конкретните обстоятелства по делото и съответните законови разпоредби. Според съдебната практика, най-важните критерии за определяне на данъчния резидентен статут са свързани с пребиваването на лицето в България и центъра на неговите жизнени интереси.
Първият важен критерий е свързан с продължителността на пребиваване в България. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), ако физическо лице пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, то се счита за местно лице за данъчни цели. Административните съдилища, включително и Върховният административен съд (ВАС), са разглеждали случаи, при които лицата са пребивавали значителна част от времето си в България, и са установявали, че тези лица са местни за данъчни цели, независимо от други фактори.
Центърът на жизнените интереси е друг ключов фактор, който се разглежда от съдилищата. Съдебната практика показва, че когато основните лични и икономически интереси на едно лице са свързани с България, това лице се счита за местно лице за данъчни цели. Пример за това може да бъде наличието на семейство, недвижима собственост, основна трудова или стопанска дейност в България. В Решение № 13962 от 14.11.2018 г. по адм. д. № 7944/2018 на ВАС, съдът потвърждава, че ако лицето поддържа тесни връзки с България, включително семейни и икономически, то това е достатъчно, за да бъде считано за местно лице за данъчни цели по смисъла на ЗДДФЛ.
Също така, съдебните решения често отчитат специални случаи, свързани с двойно данъчно облагане, особено когато става въпрос за лица, които имат статут на резиденти и в други държави. В тези случаи съдилищата прилагат международните данъчни спогодби (СИДДО) между България и други държави. Например, в Решение № 2298 от 15.12.2023 г. по адм. д. № 1363/2023 г. на Административен съд - Пловдив, съдът се позовава на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Украйна, за да установи, че лице с украинско гражданство, което пребивава временно в България, не може да бъде считано за местно лице за данъчни цели по силата на СИДДО, въпреки че отговаря на някои от критериите по ЗДДФЛ.
Ето 10-15 примера от съдебната практика, които могат да помогнат за по-задълбочено разбиране на въпроса кога българските административни съдилища считат, че дадено физическо лице е данъчен резидент на България:
Тези примери илюстрират разнообразието от случаи, които българските административни съдилища разглеждат при определяне на данъчния резидентен статут на физически лица в България. Всяко дело е уникално и се разглежда в контекста на конкретните факти и обстоятелства.
Съдебната практика подчертава, че определянето на статута на данъчен резидент на физическо лице в България не е просто автоматично действие, базирано на определен брой дни, прекарани в страната. Вместо това, съдилищата извършват подробен анализ на всички съществуващи обстоятелства, включително намеренията на лицето, както и личните и икономическите му връзки с България. В случаите, когато има спор по въпроса, съдилищата са склонни да приемат, че лицето е местно за данъчни цели, ако има сериозни доказателства за наличието на тесни връзки с България, дори ако лицето притежава и друг вид гражданство или статут на резидент в друга държава.
Възможността регистрирана в България фирма да не се счита за данъчен резидент в България е по принцип изключително ограничена и се основава на специфични обстоятелства, които отклоняват обичайните правила за определяне на данъчния статут на юридическите лица. В нормалния случай, всяко юридическо лице, което е регистрирано съгласно българското законодателство, се счита за местно лице за данъчни цели. Това се базира на принципа, че фирмите, регистрирани в България, автоматично получават статут на местни данъчни лица, тъй като се предполага, че те извършват своята дейност и управляват активите си основно в страната.
Съществуват обаче изключителни случаи, в които една фирма, въпреки че е регистрирана в България, може да бъде считана за данъчен резидент на друга държава поради разпоредбите на международните данъчни спогодби, известни като Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Такива спогодби могат да съдържат разпоредби, които определят, че ако юридическото лице има своето реално управление и контрол извън България, то може да се счита за данъчен резидент в друга държава, където се упражнява този контрол.
Основен фактор, който може да повлияе на това решение, е къде се намира ефективното управление на фирмата. Ако фирмата е регистрирана в България, но нейното управление и контрол се осъществяват от чужбина, и ако съответната СИДДО предвижда, че данъчният резидентен статут се определя на база местонахождението на управлението, то е възможно фирмата да бъде счетена за данъчен резидент на държавата, където се намира това управление. Този подход се основава на принципа, че мястото, където се вземат ключовите управленски решения и се осъществява стратегическото ръководство на фирмата, е решаващо за определянето на данъчния й статут.
Тези ситуации обаче са редки и изискват сериозна обосновка и доказателства, че реалното управление на фирмата не се осъществява в България. В случай на спор, данъчните органи и съдилищата ще разгледат конкретните факти и обстоятелства, като се позовават на съответната СИДДО, за да определят данъчния статут на фирмата.
За да се избегне ситуация, при която фирма регистрирана в България се счита за данъчен резидент на друга държава, е важно юридическите лица да гарантират, че управлението и контрола се осъществяват основно от територията на България. Това включва провеждане на управленски заседания в България, вземане на ключови решения от лица, намиращи се в страната, и осъществяване на основната дейност от България.
.webp)
Удостоверенията за "данъчен резидент" в България се издават на основата на ясни законови разпоредби, които определят статута на местно лице за данъчни цели. Тези удостоверения са необходими за доказване на данъчния статус на физическите и юридическите лица пред чуждестранни данъчни администрации, особено в контекста на прилагане на международни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.
Основата за издаване на удостоверение за данъчен резидент е свързана с установяването на факта, че дадено лице, физическо или юридическо, отговаря на критериите за местно лице за данъчни цели според българското законодателство. В случая на физически лица, този статут се определя от няколко ключови фактора, включително наличието на постоянен адрес в България, продължителността на пребиваване в страната, както и местоположението на центъра на жизнените интереси на лицето. Например, ако лице пребивава на територията на България повече от 183 дни в рамките на 12 месеца или ако неговите основни лични и икономически интереси са в страната, то се счита за местно лице за данъчни цели.
В допълнение към националното законодателство, основата за издаване на удостоверенията включва и международните спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), по които България е страна. Тези спогодби често съдържат специфични дефиниции и критерии за определяне на данъчния резидентен статут на лицата, които може да се различават от общите вътрешни правила. В тези случаи данъчните органи прилагат съответните разпоредби на спогодбите, за да установят дали лицето трябва да бъде третирано като данъчен резидент на България или на друга договаряща държава.
Процедурата за издаване на удостоверение започва с подаване на искане към Националната агенция за приходите (НАП). Заявителите трябва да предоставят информация и документи, които доказват, че отговарят на изискванията за местно лице за данъчни цели. НАП разглежда предоставената информация, като взема предвид както националното законодателство, така и съответните международни спогодби, и издава удостоверението в случаите, когато се установи, че лицето е данъчен резидент на България.
За да получите удостоверение за местно лице за данъчни цели (известно още като Удостоверение за данъчен резидент) в България, е необходимо да следвате няколко основни стъпки, които включват подаване на заявление и предоставяне на необходимата информация на Националната агенция за приходите (НАП). Това удостоверение е необходимо, когато българско физическо или юридическо лице трябва да докаже пред чужда данъчна администрация своя данъчен статут в България.
Услугата по издаване на удостоверение за местно лице може да се използва както от физически, така и от юридически лица, които са местни за данъчни цели в България и са вписани в регистъра на НАП. Това удостоверение е особено важно за лица, които имат доходи или други данъчни задължения в чужбина и трябва да избегнат двойното данъчно облагане, като докажат, че основните им данъчни задължения са в България.
Процесът започва с подаване на „Искане за издаване на удостоверение за местно лице“ по утвърден образец. Искането може да бъде подадено по няколко различни начина. Можете да го направите лично в офис на НАП, чрез упълномощено лице или чрез лицензиран пощенски оператор. Възможно е също подаването на искането по електронен път, като се използва квалифициран електронен подпис (КЕП) или персонален идентификационен код (ПИК), издаден от НАП. Важно е да се уверите, че сте подали необходимите заявления за ползване на електронните услуги на НАП, ако възнамерявате да използвате електронния метод за подаване.
Срокът за подаване на искането възниква при необходимост от издаване на удостоверение, което да послужи пред чужда данъчна администрация. Това означава, че не е необходимо да подавате искането предварително, а само когато възникне конкретна нужда от такова удостоверение.
След подаване на искането, НАП ще разгледа заявлението и ще издаде съответното удостоверение, което може да бъде едно от следните: удостоверение за местно лице по смисъла на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, по която България е страна; удостоверение за местно лице по смисъла на българското законодателство; или решение за отказ за издаване на удостоверение. Важно е да отбележим, че ако се получи отказ, той ще бъде мотивиран, а вие ще имате право да го обжалвате по административен ред.
За издаването на това удостоверение НАП не събира такса, което означава, че услугата е безплатна. Това е регламентирано в разпоредбите на Закона за Националната агенция за приходите, което освобождава заявителите от таксуване при получаването на този важен документ.
За да станете данъчен резидент в България, е необходимо да изпълните определени условия, предвидени в законодателството. Статусът на данъчен резидент е от съществено значение за физически и юридически лица, които желаят да бъдат обложени с данъци по българското законодателство, както и да се възползват от предимствата на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, които България е сключила с множество държави.
Първата стъпка към получаване на статут на данъчен резидент е да установите, че вашият „център на жизнени интереси“ се намира в България. Това означава, че личните и икономическите ви интереси са преимуществено свързани с България. Критериите за определяне на центъра на жизнени интереси включват местожителството ви, местоположението на вашето семейство, недвижимото имущество, както и мястото, където развивате основната си стопанска дейност. Ако прекарвате повече от 183 дни в България в рамките на календарната година, това е сериозен индикатор, че може да се квалифицирате като данъчен резидент.
След като е установено, че вашият център на жизнени интереси е в България или че пребивавате в страната за повече от 183 дни, следващата стъпка е подаване на искане за издаване на удостоверение за данъчен резидент. Това удостоверение е официален документ, издаван от Националната агенция за приходите (НАП), който потвърждава вашия статут на местно лице за данъчни цели в България. Искането може да бъде подадено лично в офис на НАП, по електронен път чрез системата на НАП или чрез упълномощено лице.
Важно е да се отбележи, че дори и да бъдете регистриран като данъчен резидент в България, може да продължавате да имате данъчни задължения в други държави, особено ако генерирате доходи от чужбина. В този случай е възможно да се приложат разпоредбите на съответната Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, която България е сключила с вашата държава на произход или пребиваване. Тези спогодби гарантират, че няма да бъдете обложени с двойни данъци и предлагат механизми за възстановяване на платените данъци в чужбина.
Финалната стъпка в процеса е да поддържате актуален статуса си на данъчен резидент, като редовно подавате данъчни декларации и спазвате законовите изисквания за деклариране на доходи, включително тези, получени от чужбина. Българските данъчни органи ще оценят вашето съответствие с тези изисквания и ще продължат да издават удостоверения за данъчен резидент на годишна основа или при необходимост, за да ви осигурят достъп до предимствата на местния данъчен режим.
Списъкът на държавите, с които България има сключени спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, представлява важен инструмент за българските физически и юридически лица, които извършват дейност или получават доходи в чужбина. Тези спогодби, известни още като СИДДО, имат за цел да предотвратят ситуация, в която едни и същи доходи се облагат с данъци както в България, така и в другата договаряща държава. Споразуменията не само регулират въпросите, свързани с облагането на доходите, но също така установяват механизми за обмен на информация между данъчните администрации на различните страни, което спомага за по-голяма прозрачност и сътрудничество в данъчната област.
Въпреки че всяка спогодба има свои специфични условия и разпоредби, основната идея зад тях е да се определи коя държава има право да облага даден вид доходи, както и да се въведат механизми за компенсиране на вече платените данъци в другата договаряща държава. Това е особено важно за лица и фирми, които имат доходи от повече от една държава, като се гарантира, че те няма да бъдат несправедливо обложени с двойни данъци. По този начин спогодбите подпомагат както международната търговия и инвестиции, така и движението на хора, като същевременно защитават данъчните права и интереси на българските граждани и фирми.
В таблицата по-долу са представени основните данни за всяка спогодба, включително договарящата държава, датите на подписване и влизане в сила на спогодбата, както и връзка към текста на спогодбата. Тази информация е полезна за всеки, който желае да се запознае с конкретните условия на дадена спогодба и да разбере как те могат да повлияят на неговите данъчни задължения в международен контекст. Споразуменията са неразделна част от данъчната политика на България и предоставят рамката, в която се уреждат данъчните въпроси между държавите, с които България има икономически и търговски връзки.
