Счетоводство на фотоволтаична електроцентрала в България

Счетоводството на фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) е сред най-актуалните и комплексни теми за фирми, които са се насочили към инвестиции в зелена енергия. Как се осчетоводява една продажба на електроенергия от фотоволтаична централа? Какви са изискванията за счетоводно отчитане на печалба от фотоволтаична централа с мощност от 100 или 30 kW? Това са въпроси, които често възникват сред нашите клиенти в София, Бургас, Слънчев Бряг и други региони на България, където инсталациите на фотоволтаици стават все по-чести. Счетоводната отчетност при изграждането на ФЕЦ, както и при продажбата на електроенергия, включва различни специфики, които са строго регламентирани от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и други свързани нормативни актове.

Много собственици на фотоволтаични централи се интересуват от това как правилно да водят дневник на амортизациите. Колко точно години се изискват за амортизиране на една такава система? Включва ли се финансиране по проекти в отчетността и как се осчетоводява то? На какво се базират амортизационните норми на фотоволтаични системи и какви документи са нужни при инсталация на ФЕЦ за собствени нужди? Отчитането на приходите от фотоволтаична централа също е от голямо значение – при продажбата на електроенергия към мрежата възникват въпроси за фактуриране и начисляване на ДДС, както и за това дали и кога е дължим акциз за фотоволтаични системи.

Друг често задаван въпрос е: Какви са процедурите при прехвърляне на собствеността на фотоволтаична централа? Особено когато тази собственост е свързана с фирма или физическо лице, отчитането на актива и пасива е ключов момент в счетоводството на такъв вид бизнес. Независимо дали става въпрос за ФЕЦ за собствени нужди или за търговия с електроенергия, ние в "Елан Консултинг" предлагаме цялостно счетоводно и данъчно обслужване, което отговаря на всички изисквания на ЗКПО и ЗДДС.

Също така, клиенти от София, Бургас, Карнобат и други части на България често питат за разликите в отчитането на доходите при фирма и физическо лице. Какви са данъчните последици и възможните преференции за тези, които планират инсталация на централи с по-малка мощност като 100 kW? Освен това, ако се касае за изграждане на фотоволтаична централа чрез проект с външно финансиране, как правилно се осчетоводява този процес?

Независимо от вида на фотоволтаичната централа, която планирате да изградите – дали ще бъде за лични нужди или за продажба на електроенергия – "Елан Консултинг" може да ви предостави експертна помощ във всеки етап на счетоводството и данъчното третиране.

Ако Ви е нужен счетоводител или счетоводна фирма за пълен набор от счетоводни услуги за вашия фотоволтаичен проект, не се колебайте да се свържете с Елан Консултинг!

Как да получа лиценз за продажба на електрическа енергия чрез фотоволтаична електроцентрала в България?

Получаването на лиценз за търговия с електроенергия в България при наличие на фотоволтаична електроцентрала е ключов процес за легитимното осъществяване на търговска дейност с произведената енергия. Процедурата е строго регламентирана в Закона за енергетиката и съответните подзаконови актове, и се осъществява чрез Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). За да получите лиценз за търговия с електроенергия, трябва да следвате конкретни стъпки и да отговаряте на определени изисквания, които ще разгледаме подробно.

Първата стъпка е подаване на заявление за издаване на лиценз до КЕВР. Съгласно чл. 39 от Закона за енергетиката, всяко лице, което иска да търгува с електроенергия, трябва да получи лиценз от КЕВР, независимо дали произвежда енергия от конвенционални или възобновяеми източници, като фотоволтаични системи​​. Заявлението трябва да бъде подадено в писмен вид и да съдържа пълна информация за лицето, което кандидатства за лиценз, както и за инсталацията, която ще се използва за производство на електроенергия.

Към заявлението се прилагат следните документи:

1. Информация за финансовото състояние на компанията – кандидатът трябва да представи баланс и отчет за приходите и разходите, които демонстрират стабилно финансово състояние, необходимо за осъществяване на търговия с електроенергия.
2. Технически данни за фотоволтаичната система – информация за капацитета на централата, разположението, вида на съоръженията и прогнозния обем на произведената електроенергия.
3. Бизнес план – документ, който съдържа подробности за очакваните приходи, разходи и инвестиции, свързани с търговията с електроенергия, както и стратегическите цели на компанията за осъществяване на тази дейност.
4. Доказателства за притежание или право на ползване на съоръженията – документи, които показват, че компанията има законното право да използва фотоволтаичната система за производство на електроенергия​.

След подаване на заявлението, КЕВР извършва оценка на техническата и финансова възможност на кандидата да осъществява търговия с електроенергия. Според чл. 43 от Закона за енергетиката, КЕВР може да поиска допълнителна информация или разяснения от кандидата в процеса на разглеждане на заявлението​.

Един от ключовите моменти при издаването на лиценз е доказването на техническата и оперативна готовност за търговия с електроенергия. Кандидатът трябва да докаже, че има съответните договори за достъп до електроразпределителната или електропреносната мрежа. Това включва подписване на договори с мрежови оператори, които ще гарантират свързването на фотоволтаичната система към електроенергийната мрежа и продажбата на произведената енергия​​.

След успешното разглеждане на документите и при доказване на съответствие с всички изисквания, КЕВР издава лиценз за търговия с електроенергия. Лицензът е валиден за определен период от време, обикновено между 10 и 20 години, в зависимост от специфичните условия на издаване и вида на дейността. Лицензът може да бъде подновен след изтичане на този период, ако компанията продължава да отговаря на условията за осъществяване на дейността​.

Лицензът дава право на компанията да продава произведената електроенергия на свободния пазар или чрез дългосрочни договори с електроразпределителни дружества и потребители. За да осъществява търговия на свободния пазар, компанията трябва да бъде регистрирана и в платформите за търговия с електроенергия, като Българската независима енергийна борса (БНЕБ), която осъществява свободната търговия с енергия в страната​.

Важно е да се отбележи, че лицето, което притежава лиценз за търговия с електроенергия, трябва да води отчетност и да подава регулярни отчети пред КЕВР за дейността си. Тези отчети включват информация за произведената и продадена електроенергия, финансовите резултати от търговската дейност, както и изпълнението на лицензионните условия. Неспазването на тези изисквания може да доведе до отнемане на лиценза или налагане на санкции​.

Как се извършва регистрация на фотоволтаична централа по Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) в България и издаване на удостоверение за регистрация на лица, които извършват дейности с въглища, кокс, природен газ, биогаз и електрическа енергия?

Регистрацията на фотоволтаична централа по Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) в България и издаването на удостоверение за регистрация на лица, които извършват дейности с въглища, кокс, природен газ, биогаз и електрическа енергия, е важна стъпка за компаниите, които произвеждат и продават електроенергия. Тази процедура е регламентирана в ЗАДС и е задължителна за лицата, занимаващи се с определени дейности, свързани с енергийни продукти, включително електроенергия.

Съгласно чл. 57а, ал. 1 от ЗАДС, всички физически и юридически лица, които произвеждат и продават електроенергия, включително от възобновяеми енергийни източници като фотоволтаици, трябва да се регистрират пред Агенция „Митници“. Регистрацията е задължителна за да може лицето законно да осъществява дейността по производство и търговия с електроенергия​​.

Процесът на регистрация започва с подаване на заявление до компетентната митническа териториална дирекция, където е разположена фотоволтаичната централа или седалището на компанията. В заявлението следва да се посочат всички необходими данни за лицето, включително информация за инсталацията, капацитета за производство на електроенергия и дейностите, които ще се извършват​. Също така, лицето трябва да представи документи, удостоверяващи правото му да осъществява дейността, включително лицензи и разрешителни, ако такива са изисквани.

След подаване на заявлението, Агенция „Митници“ извършва проверка на представените документи и ако всички изисквания са изпълнени, издава удостоверение за регистрация на лицето. Това удостоверение позволява на компанията законно да произвежда и продава електроенергия от фотоволтаични системи. Важно е да се отбележи, че удостоверението трябва да бъде съхранявано и представено при поискване от контролните органи​.

Едно от основните изисквания за регистрация по ЗАДС е задължението за водене на отчетност. Компаниите, които произвеждат и продават електроенергия, трябва да водят отчетност за произведената и продадена електроенергия и да я представят на Агенция „Митници“. Тази отчетност включва данни за количествата произведена и продадена електроенергия, както и друга информация, свързана с дейността по търговия с енергийни продукти​. Лицата, регистрирани по ЗАДС, са задължени да подават регулярни декларации и отчети за дейността си, както е посочено в чл. 57а от закона.

Освен електроенергия, ЗАДС обхваща и други енергийни продукти като въглища, кокс, природен газ и биогаз. Лицата, които извършват дейности с тези продукти, също подлежат на регистрация и трябва да спазват същите изисквания за водене на отчетност и подаване на декларации​.

Процедурата за регистрация и издаване на удостоверение по ЗАДС има за цел да осигури контрол върху дейностите с енергийни продукти и да гарантира спазването на данъчните и акцизни задължения на компаниите. Агенция „Митници“ има правомощия да проверява и контролира регистрираните лица, като в случай на установени нарушения може да наложи санкции и глоби​.

Какви са особеностите на счетоводството на ФЕЦ в България?

Счетоводството на фотоволтаични електроцентрали (ФЕЦ) в България се характеризира с множество особености, свързани както със специфичната дейност на производството на електроенергия от възобновяеми източници, така и с изискванията на българското законодателство. Съгласно Закона за енергетиката, фотоволтаичните системи попадат под регулацията на дейности, свързани с производството и търговията с електроенергия (чл. 1 от ЗЕ). От гледна точка на счетоводството, това означава, че всички приходи и разходи, свързани с тези системи, трябва да бъдат отчитани по специфични правила, като съответно се водят отделни счетоводни записи за продажба на енергия, амортизация на системите и други аспекти.

Една от основните особености е осчетоводяването на произведената електроенергия, която може да бъде както за собствени нужди, така и за продажба на електроенергия на свободния пазар. В случаите на продажба, електроенергията се третира като стока, която подлежи на облагане с ДДС съгласно чл. 2, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)​. При продажба на електроенергия, произведена от ФЕЦ, издаването на фактура е задължително, а приходите от тази дейност се осчетоводяват като обичайни приходи от продажби. Разходите, свързани с поддръжката на ФЕЦ, включително разходите за амортизация на съоръженията, също трябва да бъдат отчетени съгласно Националните счетоводни стандарти (НСС), както е описано в чл. 5 от НСС​.

Амортизацията на фотоволтаичните системи е друг ключов аспект, като в зависимост от вида на инсталацията се прилагат различни амортизационни норми. Съгласно чл. 55 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), амортизируемите дълготрайни активи, включително фотоволтаични панели, трябва да се амортизират на базата на предварително установени норми, като стандартно се използва линейният метод на амортизация​​. Разходите за амортизация се записват като текущи разходи в счетоводните регистри и се отразяват в годишните финансови отчети на фирмата.

Освен това, финансирането на изграждането на ФЕЦ, особено когато се осъществява чрез грантове или други форми на държавна подкрепа, изисква специфично счетоводно отчитане. Суми, получени по договор за консултантски услуги във връзка с ползването на финансова помощ, следва да бъдат осчетоводени съгласно договорените условия и да бъдат третирани като специфични приходи, отразени в съответните счетоводни регистри. Осчетоводяването на финансиране по проекти, свързани с изграждането на фотоволтаични централи, изисква точна класификация на разходите и приходите по категории, съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗКПО​​.

Друг важен аспект е регистрацията по Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Електрическата енергия е енергиен продукт, който попада под регулацията на този закон, и всички производители на електроенергия от възобновяеми източници, включително ФЕЦ, са задължени да се регистрират и да спазват специфичните изисквания за отчетност и деклариране​. Регистрацията по БУЛСТАТ е също така задължителна за физически лица, които притежават ФЕЦ и сключват договори за изкупуване на електроенергия​.

Счетоводството на разходи и приходи от експлоатацията на фотоволтаични централи включва и специфично третиране на договори за консултантски услуги и разходи за проучвания, свързани с изграждането на системата. Тези разходи трябва да бъдат осчетоводени като капиталови разходи и да бъдат амортизирани в бъдещите периоди в съответствие със счетоводните стандарти​​.

Как се осчетоводяват суми по договор за консултантска услуга по изграждане на ФЕЦ във връзка с ползване на финансова помощ?

Осчетоводяването на суми по договор за консултантски услуги във връзка с изграждането на фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) и използването на финансова помощ има няколко ключови аспекта, които са пряко свързани с Националните счетоводни стандарти (НСС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Тези разпоредби осигуряват рамката за правилното отчитане на разходите и приходите, свързани с такива консултантски договори.

На първо място, съгласно НСС, сумите, изплатени по договори за консултантски услуги, свързани с инвестиции в изграждането на ФЕЦ, трябва да бъдат третирани като разходи за придобиване на дълготрайни активи. В този случай консултантските услуги могат да се разглеждат като част от разходите за придобиване на ФЕЦ, което означава, че тези разходи не се признават като текущи разходи, а се капитализират и увеличават стойността на актива. Според чл. 33 от ЗСч, разходите за услуги, които са пряко свързани с изграждането на дълготрайни активи, включително ФЕЦ, се отчитат като част от себестойността на актива​.

Съгласно чл. 67 от ЗКПО, ако консултантската услуга е пряко свързана с получаването на финансова помощ, например от държавни или европейски фондове, сумите по договора трябва да бъдат отчетени като инвестиционни разходи и съответно амортизирани заедно с останалите разходи по изграждането на централата. В този случай стойността на консултантските услуги се включва в първоначалната стойност на актива и се амортизира съгласно правилата за амортизация на дълготрайни материални активи​​.

Когато се касае за финансиране по проект, свързан с изграждането на ФЕЦ, осчетоводяването на сумите по консултантски договори трябва да отразява и приходите от получената финансова помощ. В такъв случай, сумите, получени като финансова помощ, могат да бъдат отчетени като приход в периода, в който те са признати, или да бъдат разсрочени през периода на амортизация на актива. В зависимост от характера на помощта и договорените условия, сумите могат да се осчетоводят като отсрочени приходи, които постепенно се признават в приходната част на счетоводния отчет на компанията​.

Ако консултантските услуги обхващат не само технически, но и административни или правни консултации, свързани с процеса на получаване на финансирането, те трябва да бъдат ясно разделени на категории разходи, които могат да бъдат пряко свързани с изграждането на централата и такива, които представляват административни разходи. Разходите, които не са пряко свързани с придобиването на актива, могат да бъдат отчетени като текущи разходи за периода, в който са извършени​.

Накрая, за да се гарантира, че всички разходи и приходи са правилно отчетени, важно е счетоводната политика на фирмата да е в съответствие с разпоредбите на НСС и ЗКПО. Това включва правилното класифициране на консултантските услуги и съответната финансова помощ, както и документалното обосноваване на всички разходи и приходи, свързани с изграждането на ФЕЦ​​.

Как се отчита счетоводно стойност за проучване във връзка с изграждане на фотоволтаична система?

Отчитането на счетоводна стойност за проучване във връзка с изграждането на фотоволтаична система следва специфични принципи, заложени в Националните счетоводни стандарти (НСС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Тези разходи обикновено се считат за инвестиционни разходи, свързани с придобиването на дълготраен материален актив, в случая – фотоволтаична система, и могат да бъдат капитализирани в определени случаи.

Съгласно чл. 33 от НСС и приложимите разпоредби на ЗКПО, разходите за проучване, които са направени с цел оценка на техническата и икономическата осъществимост на изграждането на фотоволтаична система, могат да се третират като част от себестойността на актива. За да бъдат капитализирани, тези разходи трябва да бъдат пряко свързани с изграждането на централата и да отговарят на критериите за признаване на дълготраен актив. Това означава, че разходите трябва да допринасят за бъдещите икономически ползи на компанията чрез самата фотоволтаична система​.

Проучвателните разходи могат да включват разходи за геодезически изследвания, анализ на почвата, правни консултации, свързани с придобиването на парцели, както и разходи за екологични оценки. Важно е тези разходи да бъдат документирани и отчетени съгласно изискванията на ЗСч (чл. 24)​. Ако проучванията доведат до решение за изграждане на фотоволтаичната система, те се капитализират като част от себестойността на актива и се амортизират през експлоатационния период на системата.

Съгласно чл. 67 от ЗКПО, ако разходите за проучване не водят до изграждане на актива или ако изграждането на фотоволтаичната система не е одобрено поради икономическа или техническа непригодност, тези разходи се отчитат като текущи разходи за периода, в който са направени. Това означава, че в случаите, когато проектът не продължи към изграждане, тези разходи не могат да бъдат капитализирани, а трябва да се отчетат като загуби за текущия отчетен период​.

Когато проучванията са финансирани със средства от външни източници, например чрез грантове или друга форма на финансова помощ, осчетоводяването на тези средства трябва да бъде съобразено с договорените условия. Ако част от проучванията е финансирана, получените средства могат да бъдат третирани като отсрочени приходи, които се признават постепенно през периода на амортизация на актива. В случай, че проектът не бъде реализиран, финансовата помощ се признава като приход за текущия отчетен период​​.

Важно е всички разходи за проучвания да бъдат правилно класифицирани и разделени от останалите административни или текущи разходи. Разходите, свързани с проучвания, трябва да бъдат ясно идентифицирани в счетоводните регистри и съответно подкрепени с необходимите документи. Това гарантира правилното им отчитане както по отношение на капитализация, така и по отношение на амортизация или текущо признаване​.

Как се извършва осчетоводяване на финансиране за изграждане на фотоволтаична система?

Осчетоводяването на финансирането за изграждането на фотоволтаична система е процес, който изисква прецизно отчитане както на получените средства, така и на разходите, свързани с изграждането на системата. Този процес е регулиран от Националните счетоводни стандарти (НСС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), като специфичните счетоводни операции зависят от източника на финансиране – дали става дума за собствен капитал, заеми или грантове.

Когато финансирането е предоставено под формата на заем, сумата се отчита като пасив в баланса на компанията. Заемите, използвани за изграждане на фотоволтаични системи, се отчитат съгласно чл. 34 от НСС и трябва да бъдат ясно отделени като дългосрочен или краткосрочен дълг в зависимост от периода на погасяване. Лихвените разходи, свързани с тези заеми, не се капитализират, а се отчитат като текущи разходи за финансовия период, през който са възникнали​​.

Финансирането чрез грантове или други форми на безвъзмездна помощ има различен подход при осчетоводяване. Съгласно чл. 28 от НСС и чл. 68 от ЗКПО, ако компанията получава финансиране под формата на грант или субсидия за изграждането на фотоволтаична система, това финансиране трябва да бъде отразено като отсрочен приход. Сумата на получената субсидия не се признава веднага като приход, а се разсрочва и се признава пропорционално през периода на амортизация на актива, за който е предоставена помощта​. Това означава, че когато системата бъде въведена в експлоатация, получената субсидия се признава като приход в съответствие с амортизационните разходи на фотоволтаичната система.

При разсрочването на приходите, свързани с полученото финансиране, счетоводната политика на фирмата трябва да определи ясно механизма за признаване на приходите. Съгласно чл. 70 от ЗКПО, ако има получени субсидии за покриване на конкретни разходи за строителството или закупуването на активи, те следва да се признават като приход в същия период, през който тези разходи се амортизират​​. Това гарантира, че финансовият отчет на компанията отразява реалните икономически ползи, получени от финансирането.

Ако компанията получава финансиране чрез договор за заем с благоприятни условия или субсидирани лихви, тези привилегии също трябва да бъдат отчетени правилно. В зависимост от условията на финансирането, намалените лихвени разходи могат да бъдат признати като приход или като директно намаление на дълговите задължения​.

Отчетността на финансирането е свързана и с точната класификация на разходите. Всички разходи за изграждането на фотоволтаичната система, които са покрити от финансирането, трябва да бъдат капитализирани като част от стойността на актива. Това включва разходите за материали, труд, консултантски услуги и други услуги, пряко свързани с изграждането на системата. Освен това, разходите за проучвания, подготовка на терена и правни разходи също могат да бъдат включени в стойността на актива и амортизирани през експлоатационния период​.

Важно е да се отбележи, че ако част от финансирането се отнася до текущи разходи, които не са свързани с изграждането на актива, тези средства трябва да бъдат отчетени като текущи приходи за периода, в който са получени и използвани​. В този случай те не подлежат на разсрочване и не са свързани с дълготрайните активи.

Какви са основните счетоводни записвания при придобиване на фотоволтаична централа?

Придобиването на фотоволтаична централа (ФЕЦ) представлява значително капиталово вложение, което изисква точно и детайлно отчитане в счетоводните регистри на компанията. Основните счетоводни записвания при придобиването на ФЕЦ включват записване на активите, свързани с придобиването, капитализиране на разходите, осчетоводяване на амортизациите и, ако е приложимо, признаване на пасивите за финансиране. Всички тези операции са регулирани от Националните счетоводни стандарти (НСС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Първоначалната стъпка при придобиването на ФЕЦ е записването на стойността на актива в баланса на фирмата. Съгласно чл. 33 от Закона за счетоводството, активът се признава в счетоводството по стойността, която включва всички разходи, направени за придобиването и инсталирането на централата. Това включва цената на закупуване на съоръженията, разходите за монтаж, както и всякакви други разходи, пряко свързани с въвеждането на актива в експлоатация​. Стойността на придобиване се записва в актива на баланса под формата на дълготраен материален актив (ДМА), като тази стойност ще бъде основата за изчисляване на бъдещите амортизационни разходи.

Капитализирането на разходите е от съществено значение за правилното счетоводно отчитане на придобитата фотоволтаична централа. Разходите, които могат да се капитализират, включват не само покупната цена, но и свързаните с придобиването разходи, като транспорт, монтаж, правни и консултантски услуги, свързани с процеса. Всички тези разходи се включват в първоначалната стойност на актива, съгласно чл. 67 от ЗКПО​.

След като фотоволтаичната централа е въведена в експлоатация, тя подлежи на амортизация. Амортизационният процес започва от момента, в който активът е готов за използване, и продължава през целия му полезен живот. В съответствие с чл. 55 от ЗКПО и НСС, амортизацията на фотоволтаичната система се извършва на линейна база, като амортизационните разходи се признават като текущи разходи за всеки отчетен период​. Амортизацията трябва да бъде отразена в приходно-разходната сметка и да бъде включена в счетоводните регистри, като намалява балансовата стойност на актива с течение на времето.

Ако придобиването на фотоволтаичната централа е финансирано със заем, осчетоводяването на заема трябва да бъде отразено в пасива на баланса. Лихвите по заема се отчитат като текущи разходи, които не се капитализират, а се признават за отчетния период, в който са дължими. Заемът се записва като дългосрочно или краткосрочно задължение в зависимост от условията на погасяване​.

Придобиването на ФЕЦ също може да включва признание на ДДС, когато е приложимо. ДДС по покупката на дълготрайни активи се признава като вземане по сметката за възстановяване на данъчен кредит, в случай че компанията има право на възстановяване на ДДС. В противен случай ДДС-то се капитализира като част от стойността на актива​.

В случай че централата е придобита чрез финансова помощ, например грантове, тези средства трябва да бъдат отчетени като отсрочени приходи и да се разсрочват по време на амортизационния период на актива, както е описано в чл. 28 от НСС. Приходите се признават в същия период, през който се начислява амортизацията, за да се осигури равномерно разпределение на ползите от субсидията през полезния живот на централата​.

‍

‍