Данъчно облагане на сдружения и фондации (НПО) в България

Как се осъществява данъчната регистрация и регистрация в НОИ на сдружение / фондация – процедура и обявяване на банкови сметки?

Сдруженията и фондациите в България подлежат на специфичен ред за данъчна регистрация и регистрация в Националния осигурителен институт (НОИ), който е различен от този за търговските предприятия. Основната идентификация на ЮЛНЦ за целите на данъчните и осигурителните взаимоотношения се осъществява чрез Единен идентификационен код (ЕИК), който е регистриран в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Тази регистрация е автоматична, като ЮЛНЦ използват своя ЕИК във всички официални документи, включително в комуникацията си с НАП.

Паралелно с това, ЮЛНЦ се регистрират в НОИ като осигурители, като процесът отново е автоматичен и се базира на информацията, събрана от Търговския регистър и базите данни на НАП. Това означава, че НОИ администрира осигурителните вноски и управлява средствата на държавното обществено осигуряване за ЮЛНЦ, включително програмите за инвалидност, старост, смърт, болест и майчинство.

Що се отнася до банковите сметки на ЮЛНЦ, законодателството не изисква те да уведомяват НАП за открити или закрити банкови сметки. Вместо това, банките имат задължението да информират НАП за всяко откриване или закриване на сметка на ЮЛНЦ в рамките на седемдневен срок. Важно е да се отбележи, че информацията за банковите сметки е защитена и използването ѝ е ограничено в рамките на правомощията на органите по приходите. От тази гледна точка, процедурата за данъчна регистрация и регистрация в НОИ на ЮЛНЦ осигурява основа за ефективно управление на финансовите и осигурителните задължения на организациите, като същевременно защитава тяхната конфиденциалност и осигурява спазването на законовите изисквания.

В заключение, данъчната регистрация и регистрацията в НОИ на ЮЛНЦ са критични аспекти от тяхната дейност, които трябва да се управляват внимателно и точно. Тези процедури осигуряват, че ЮЛНЦ са в съответствие със законовите изисквания и могат ефективно да участват в данъчните и осигурителни системи на държавата. Това на свой ред спомага за поддържането на прозрачност и отговорност в управлението на финансите на ЮЛНЦ, което е основополагащо за тяхната устойчивост и надеждност в очите на обществото и дарителите.

Кога сдруженията и фондациите подлежат на облагане с корпоративен данък?

Сдруженията, фондациите и НПО (неправителствените организации) като цяло, подлежат на облагане с корпоративен данък в определени обстоятелства, свързани с осъществяването на стопанска дейност. Съгласно закона, ЮЛНЦ могат да финансират своята основна нестопанска дейност чрез стопанска дейност, която е предвидена в техния устав. Когато тези организации реализират данъчна печалба от тази дейност, те подлежат на облагане с корпоративен данък.

Данъчната печалба се определя като счетоводната печалба, преобразувана в съответствие със законовите изисквания. Обект на корпоративно облагане са печалбите, генерирани от търговски сделки, посочени в Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество.

Според практиката на Националната агенция за приходите (НАП), дейността се счита за търговска или стопанска, ако тя се извършва с цел генериране на печалба, дори тази печалба да не е реализирана фактически. Така сделките и дейностите, които са извършени с цел печалба и чиито цени са формирани на пазарен принцип, подлежат на корпоративно облагане.

Важно е да се отбележи, че и при еднократни сделки, ако те са извършени с цел печалба и условията на сделката са определени на пазарен принцип, също се дължи корпоративен данък. Това подчертава необходимостта ЮЛНЦ да водят точно счетоводство и да бъдат наясно с потенциалните данъчни последици от своите дейности, дори и те да са еднократни или изглеждат несвързани директно с основната им дейност.

Така ЮЛНЦ трябва да осъществяват стопанската си дейност в рамките на законовите изисквания и да бъдат подготвени за данъчно облагане, ако техните дейности генерират печалба, която подлежи на корпоративно облагане.

Облагат ли се с корпоративен данък приходи от проектно финансиране, дарения, спонсорство и реклама?

Облагането с корпоративен данък на приходите от различни източници като проектно финансиране, дарения, спонсорство и реклама е сложен процес, който зависи от специфичните характеристики на всяка сделка и нейните участници.

Проектно финансиране, получено от ЮЛНЦ, обикновено не е обект на облагане с корпоративен данък, тъй като тези средства обикновено се използват за реализацията на проекти с нестопанска цел. Това означава, че приходите от такива проекти не се считат за печалба от стопанска дейност по смисъла на Търговския закон. Въпреки това, ако ЮЛНЦ извършват сделки, които са насочени към печалба и се договарят на пазарен принцип, тези приходи биха подлежали на облагане с корпоративен данък.

Приходите от дарения и спонсорство, от друга страна, са обект на различно третиране. Даренията обикновено се считат за безвъзмездни прехвърляния и не са обект на облагане с корпоративен данък, тъй като не се смятат за стопанска дейност. Спонсорството, обаче, може да има различни форми и условия, в зависимост от специфичните договорени насрещни престации. Ако насрещната престация за спонсорството е еквивалентна на предоставената икономическа помощ, тогава приходите от такова спонсорство биха могли да подлежат на облагане с корпоративен данък като приходи от стопанска дейност. В случаите, когато насрещните престации са нееквивалентни, спонсорството би могло да бъде третирано подобно на дарение и приходите от него не биха били облагаеми с корпоративен данък.

Приходите от реклама, предоставяни от ЮЛНЦ, обикновено се считат за стопанска дейност и следователно, приходите от такива дейности биха подлежали на облагане с корпоративен данък. Това включва ситуации, в които ЮЛНЦ предоставя рекламни услуги срещу определено заплащане или получава имуществени престации, които са еквивалентни на стойността на предоставената реклама.

В заключение, въпросът за облагането с корпоративен данък на различни видове приходи, получавани от ЮЛНЦ, изисква задълбочено разглеждане на характера и условията на всяка сделка. Важно е ЮЛНЦ да разграничават между стопанска и нестопанска дейност и да са наясно със законовите изисквания и последиците от тяхната дейност за целите на данъчното облагане.

Как се облагат приходите от авторски права и от преотстъпени права за разпространение на книги и филми?

Приходите, генерирани от авторски права и преотстъпени права за разпространение на книги и филми, се облагат с корпоративен данък в рамките на българското законодателство. Търговските сделки, свързани с интелектуална собственост като авторски права, са изрично включени в обхвата на Търговския закон (ТЗ), което означава, че тези видове приходи са обект на корпоративно облагане.

Предположим, че едно НПО е създало книга и притежава авторските права върху нея. Ако това НПО сключи договор с издателска къща, предоставяйки й правата за преиздаване и разпространение на книгата, то всякакви приходи, получени от тази дейност, подлежат на облагане с корпоративен данък. Процентът на печалбата, получен от продажбите на книгата, се третира като доход от стопанска дейност и е подложен на корпоративно облагане.

Същото се отнася и за приходите от правата за разпространение на филми. Ако НПО притежава авторски права върху филм и преотстъпи тези права на друга организация, приходите от това преотстъпване също се облагат с корпоративен данък.

Общият размер на данъка за тези видове приходи е 10%, като това е стандартният размер на корпоративния данък в България. Това означава, че всеки приход, получен от интелектуална собственост като авторски права или права за разпространение, ще бъде обложен с 10% върху облагаемата основа.

Важно е да се отбележи, че организациите трябва да водят точно счетоводство на всички транзакции и да декларират правилно своите доходи, за да гарантират спазването на законовите изисквания и да избегнат евентуални данъчни нередности.

Какво е данъчното облагане на членски внос в НПО (сдружение) и как се третират данъчно встъпителните имуществени вноски от учредителите и учредителните дарения за основаване на фондация?

Приходите и разходите, свързани с членски внос, встъпителни имуществени вноски от учредителите и учредителните дарения за основаване на фондация, се третират по определен начин според българското законодателство:

1. Встъпителни и последващи имуществени вноски: Тези вноски, направени от учредителите на ЮЛНЦ (юридически лица с нестопанска цел), се отчитат като собствен капитал на организацията. Това означава, че те не са облагаем приход по Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО). За да се избегнат евентуални спорове дали последващите вноски не са дарения, които могат да подлежат на облагане с местен данък, е препоръчително в устава на ЮЛНЦ да бъде уточнено, че членовете правят както встъпителни, така и последващи имуществени вноски.
2. Членски внос и дарения: Членските вноски и даренията, които не са обвързани с конкретни условия, се считат за текущ приход за периода, в който са получени. Тези приходи се отчитат в отчета за приходите и разходите на нестопанската дейност и не подлежат на облагане с корпоративен данък. Даренията, обвързани с конкретни условия, се отчитат съгласно СС 20 и се отразяват като текущ приход за периода, през който са направени разходите, свързани с изпълнението на условията по дарението.
3. Учредителни дарения за основаване на фондация: Тези дарения се отчитат като собствен капитал на фондацията и не представляват облагаем приход по ЗКПО.
4. Членуването на търговско дружество в ЮЛНЦ: Когато търговско дружество е член на ЮЛНЦ, например организация на работодателите или стопанска камара, членският внос се третира като разход, свързан със стопанската дейност на търговското дружество. Този разход може да се признае за целите на корпоративното облагане. ЮЛНЦ трябва да издаде подходящ първичен счетоводен документ за удостоверяване на разхода за членски внос.

При обработка на тези финансови транзакции, ЮЛНЦ трябва да следват счетоводните стандарти и да осигурят точност и правилност в отчитането и облагането на съответните приходи и разходи.

Как се третира членския внос в ЮЛНЦ за данъчни цели - има ли разлика дали е обикновен членски внос или срещу него се предоставя услуга?

Когато ЮЛНЦ събира такси за предоставени услуги на своите членове под формата на членски внос, трябва да се внимава как се интерпретира този внос. Въпреки че по принцип членските вноски не са приходи от стопанска дейност, а са част от членственото правоотношение, могат да възникнат ситуации, при които начинът на събиране на таксите може да промени тази класификация.

Ако, например, член на клуб по фехтовка който е ЮЛНЦ, заплаща по-голям членски внос в зависимост от честотата на посещения в клуба, това може да бъде интерпретирано като заплащане за конкретна услуга, а не просто като членски внос. В такъв случай, приходите от тези "членски вноски" могат да се считат за приходи от стопанска дейност, защото предоставената услуга (ползване на фитнеса) се заплаща директно.

Според Закона за юридическите лица с нестопанска цел, имуществените вноски или членските вноски са част от членственото правоотношение и се използват за финансиране на целите на ЮЛНЦ. В случай, че тези вноски в действителност представляват заплащане за конкретни услуги или стоки, предоставени от ЮЛНЦ с цел печалба, тогава организацията извършва стопанска дейност, и печалбата от тази дейност подлежи на облагане с корпоративен данък.

В контекста на фитнес клуб, ако установената практика е такава, че членовете плащат по-висок членски внос в зависимост от броя на посещенията, това може да се разглежда като директно заплащане за услугата по фитнес, което превръща вноските в приходи от стопанска дейност. Съответно, данъчните органи биха имали основание да обложат тези приходи.

Трябва ли сдружение / фондация да има касов апарат, ако получава заплащане за предоставени услуги в брой?

Да, сдруженията и фондациите в България трябва да имат касов апарат и да издават касови бележки, ако получават заплащане за предоставени услуги в брой и осъществяват стопанска дейност. Съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), данъчно задължените лица, които извършват стопанска или независима икономическа дейност, са задължени при продажба на стоки и услуги срещу заплащане в брой да издават касова бележка.

Според Наредба Н-18 на Министъра на финансите, която регулира използването на касови апарати, издаването на фискални касови бележки е задължително при продажба на стоки и услуги в търговски обекти, което включва и офиси на ЮЛНЦ или други помещения, използвани за търговска дейност. Това означава, че ако сдружение или фондация приема плащания в брой за предоставяните от нея услуги или стоки като част от своята стопанска дейност, то трябва да издава касови бележки за тези транзакции.

Важно е да се отбележи, че ЮЛНЦ, които имат приходи от стопанска дейност, не са изключени от изискването за издаване на фискални касови бележки, както е установено в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Това означава, че те са задължени да издават фискални касови бележки за всички извършвани продажби, независимо от начина на формиране на цената.

Така, ако сдружение или фондация в България осъществява стопанска дейност и приема плащания в брой за своите услуги или продукти, е необходимо да използва касов апарат и да спазва всички свързани с това регулаторни изисквания.

Данък върху дарение на сдружение / фондация – кой го дължи, кога и как се декларира и заплаща?

Данъкът върху дарението се дължи от лицето, придобиващо имуществото. В случай на замяна, отговорността за данъка пада върху лицето, което получава имущество с по-голяма стойност, освен ако не е договорено иначе. Ако е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те носят солидарна отговорност. Ако е уговорено, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна действа като поръчител. Когато придобиващият имущество е в чужбина, отговорността за данъка пада върху прехвърлителя.

Когато дарението се прави на ЮЛНЦ с дейност в обществена полза, данък върху дарението не се дължи. В случай, че ЮЛНЦ е с частна полза и получава дарение под формата на имущество, то е длъжно да подаде декларация и да заплати данък в рамките на два месеца от получаването на имуществото. Преди прехвърлянето на недвижим имот, ЮЛНЦ с частна полза трябва да подадат декларация, описваща имота или моторното превозно средство. Данъкът се заплаща преди прехвърляне на имуществото в общината, където се намира имотът, а за останалите случаи - по седалището на ЮЛНЦ в частна полза.

Според ЗДДФЛ, размерът на дарението в непарична форма се определя по цената на придобиване, както е отразено в документите за придобиване на предмета на дарението от дарителя, ако придобиването е станало до три месеца преди датата на дарението. В останалите случаи, размерът на дарението се определя според пазарната цена към датата на предоставяне на предмета на дарението​​.

Датата на извършване на дарението се счита за датата на придобиване на дарението от дареното лице. Това определя времевата рамка за деклариране и заплащане на данъка.

Учредил съм сдружение и заради мен то печели участие в различни по характер проекти. Мога ли да получавам заплата?

В България, сдруженията по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) са неправителствени организации, които се създават с нестопанска цел и не се състезават на пазара с търговските предприятия. Те могат да извършват стопанска дейност, но с цел осъществяване на своите нестопански цели и дейности.

Според ЗЮЛНЦ, сдруженията не могат да разпределят печалба или доходите си към учредителите, членовете или други физически лица. Това означава, че членовете на сдружението, включително и учредителят, не могат да получават заплати или разпределение на приходите на сдружението.

Въпреки това, сдруженията могат да заплащат възнаграждения на своите служители или наемници за техния труд или услуги, ако тези услуги са свързани с дейностите и целите на сдружението. Такива възнаграждения обаче не се разглеждат като разпределение на печалба, а са съобразени с извършените трудови задължения или услуги.

Ако сте основател на сдружение, което участва в проекти и предоставяте трудови или професионални услуги за изпълнението на тези проекти, можете да получавате заплата или възнаграждение за своите услуги, докато се спазват следните условия:

1. Възнаграждението е за работа или услуги, свързани с дейностите на сдружението.
2. Възнаграждението е съобразено с пазарните условия и не е несъразмерно високо спрямо обикновените заплати или условия на пазара.
3. Възнаграждението е документирано и отразено в счетоводството на сдружението.

Това означава, че възнаграждението трябва да бъде разумно и съобразено с обичайните пазарни цени за подобни услуги. То не трябва да представлява несправедливо облагодетелстване на учредителя или членовете на сдружението.

Все пак, е важно да се консултирате с професионален счетоводител или юрист, за да уточните конкретните условия и ограничения, които са приложими към вашето сдружение и стопанската дейност, която извършвате. Ние можем да Ви предоставим подходящи съвети, съобразени със законодателството и регулациите, които се отнасят за вашия случай.