В динамично променящия се бизнес ландшафт на България, тръговията с алкохол продължава да бъде важен сектор със специфични регулации и изисквания. Елан Консултинг, с утвърдена репутация на експерт по данъчни, лицензионни и счетоводни въпроси, разглежда ключовите аспекти на търговията с алкохол в България през 2024 г. В настоящото въведение ще разгледаме основните въпроси, свързани с лицензирането за продажба на алкохол, и ще подчертаем значението на спазването на законовите рамки, за да гарантираме успешното и законосъобразно развитие на вашия бизнес.
Нашият екип се фокусира върху осигуряването на цялостна подкрепа и консултации относно изискванията за продажба на алкохол, обхващайки всички аспекти, като например "Има ли закон за продажба на алкохол?" до специфични регулации за различните видове алкохолни напитки, включително и вино. Нашата цел е да ви предоставим най-актуалната информация относно това кой издава лиценз за продажба на алкохол, колко струва лиценз за алкохол, и разбира се, спецификите при търговията с вино – трябва ли лиценз за продажба на вино.
В следващите раздели на статията ще се докоснем до всяка от тези ключови теми, предоставяйки ви ценни съвети, базирани на нашия обширен опит и знания в областта. Нашата мисия е да помогнем на вашия бизнес да се развива успешно, като гарантираме, че сте напълно информирани и подготвени да отговорите на всички регулаторни изисквания за търговия с алкохол в България през 2024 г.
В България, секторът на винопроизводството е строго регулиран, като Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ) играе централна роля в този процес. Под прякото ръководство на министъра на земеделието, ИАЛВ е органът, отговорен за осъществяване на държавния контрол в лозаро-винарския сектор на Република България. Този контрол обхваща целия процес от лозовите насаждения до крайния продукт – виното, както и производството на гроздова мъст, плодови вина и оцет.
Агенцията има задачата да гарантира спазването на изискванията, заложени в Закона за виното и спиртните напитки, което включва контрол върху качеството и произхода на гроздето, предназначено за вино, както и върху процесите на производство и бутилиране на виното. Такива мерки са въведени с цел защита на потребителите и осигуряване на високи стандарти на качество на българските вина.
Ръководството на ИАЛВ се осъществява от изпълнителен директор, който е отговорен за стратегическото управление и представителството на агенцията. Главен секретар от своя страна, занимава с административното ръководство на агенцията, в изпълнение на законните разпореждания на изпълнителния директор.
Така, ИАЛВ играе критична роля в поддържането на традициите и качеството на българското вино, като същевременно осигурява спазването на съответните законови рамки и стандарти.
В контекста на българското законодателство, тръговията с вино, закупено от винопроизводител, при условие, че акцизът за същото е платен от производителя и виното е освободено за потребление, не изисква регистрация по Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Това освобождава търговците от нуждата да преминават през специфичен регистрационен процес, свързан с акцизните стоки, когато става въпрос за продажба на вино, алкохол или спиртни напитки на крайни потребители!
Освен това, Законът за храните не включва виното, а в това число, бирата и спиртните напитки в списъка с храни, чиято търговия или предлагане на крайни потребители изисква специална регистрация по ЗХ. Това подсказва, че за продажбата на вино не се изисква регистрация в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) или Регионалните здравни инспекции (РЗИ).
Когато става дума за производство на вино, е необходима регистрация на обекта по реда на ЗАДС и по реда на Закона за виното и спиртните напитки. Това подчертава разграничението между производството и търговията с вино.
За дейности свързани с дестилационни съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки се изисква регистрация в специален регистър, воден от Министерството на икономиката. Това включва внос, производство, продажба и предоставяне на дестилационни съоръжения.
Въпреки че за продажбата на вино, освободено за потребление, като цяло не се изисква специален лиценз или регистрация по ЗАДС или Закона за храните, важно е производителите и търговците да са информирани и да спазват всички съответстващи разпоредби и закони, особено при дейности, свързани с производство на вино и работа с дестилационни съоръжения. Елан Консултинг подчертава значението на пълното съответствие със законодателството за гарантиране на успешната и законосъобразна търговия с вино в България.
При внос, етикиране и превоз на вино, търговците трябва да спазват стриктно определени правила, които гарантират качеството и проследимостта на продукта, защитават интересите на потребителите и производителите, и спомагат за доброто функциониране на пазара.
Етикетирането на вино е регулирано с цел да предотврати всякаква възможност за заблуждение на потребителите относно характера, произхода, качеството и други важни аспекти на продукта. Според българското законодателство, етикетите трябва да съдържат задължителни данни на български език, или на български и един или повече официални езици на ЕС, което е важно както за вината, предназначени за българския пазар, така и за тези, предлагани на международни пазари.
При внос на вино, особено важно е да се спазват изискванията за етикетиране, които гарантират, че всички задължителни данни са представени ясно и точно, за да не се въвеждат потребителите в заблуждение относно произхода и качеството на продукта.
Превозът на междинни продукти като гроздето и гроздовата мъст се регулира чрез изискване за придружителни документи, които удостоверяват произхода и качеството на превозваните стоки. Придружителният документ е особено важен, когато се превозва винено грозде и гроздова мъст и превозътсе осъществява на разстояние по-голямо от 40 километра.,Такъв се изисква и когато се превозват концентрирана гроздова мъст, концентрирана и ректифицирана гроздова мъст, вино, както и наливни вина в съдове с обем над 60 литра!
ВАЖНО! При превоз на освободено за потребление вино се съставя придружителен документ по:
При превоз на вино, освободено за потребление на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, до територията на страната се съставя придружителен документ по чл. 76в от Закона за акцизите и данъчните складове.
Важно е да се отбележи, че етикирането не е задължително за грозде, превозвано от лозови насаждения до място за винификация, което подчертава разграничението между регулациите, приложими към крайните продукти, и тези, които се отнасят до междинни продукти в процеса на производство на вино.
Търговците и производителите трябва внимателно да се съобразяват с тези изисквания, за да осигурят успешното и законосъобразно пласиране на своите продукти на пазара, като същевременно защитават и поддържат високи стандарти за качество и прозрачност.
.webp)
При вноса на вино в България, търговците се сблъскват с редица специализирани изисквания, които се различават в зависимост от това дали продуктът се внася от държави-членки на Европейския съюз или от трети страни, извън ЕС. Тези изисквания са създадени с цел да се гарантира качеството на продуктите и да се защитят както потребителите, така и местният пазар.
Особености при внос от трети страни: При внос на прясно грозде, гроздова мъст, гроздова мъст в процес на ферментация, концентрирана гроздова мъст, концентрирана ректифицирана гроздова мъст, гроздова мъст в процес на ферментация, спрян чрез добавка на алкохол, гроздов сок, концентриран гроздов сок и вино или смеси от тези продукти, които произхождат от трети държави, с оглед риска същите да бъдат преработени в продуктите по приложение № 1 или добавени към такива продукти на територията на Европейския съюз, на първо място при подаване на митническата декларация за допускане на стоките за свободно обращение вносителят представя специална гаранция - безусловна неотменяема банкова гаранция, издадена в полза на Агенция "Митници" в размер 30 на сто от декларираната входна цена на съответната партида.
По-важното е, че вносителите, чиито продукти не влизат в изключенията, са длъжни да предоставят в Агенция "Митници" писмено становище от Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ), потвърждаващо, че са спазени всички ограничения. Това становище трябва да бъде представено в срок до 12 месеца от подаване на декларацията за внос. След представянето на становището, банковата гаранция се освобождава. В случай, че ИАЛВ не получи необходимото становище в установения срок, предоставената гаранция се задържа и продуктите могат да бъдат преработени или унищожени в съответствие със закона. Само когато виното е бутилирано и етикетирано по начин, ясно указващ произхода му от трета държава, специалната гаранция не се изисква. Важно е също така вносителите да посочат мястото за съхранение на продуктите и да декларират, че няма да преработват внесените продукти в такива, които да бъдат добавени към продукти по приложение №1 на територията на ЕС.
Особености при внос от държави-членки на ЕС: За вино, освободено за потребление на територията на друга държава-членка и внесено в България, се изисква съставянето на придружителен документ по чл. 76в от Закона за акцизите и данъчните складове. Този документ е важен за гарантиране на проследимостта на продуктите и тяхното законно движение в рамките на ЕС.
Всички тези мерки имат за цел да осигурят, че внесеното вино отговаря на строгите стандарти за качество и безопасност, установени както на национално ниво, така и в рамките на Европейския съюз. Те гарантират, че потребителите получават продукти от високо качество, а вносителите са подложени на задължителни проверки за спазване на установените норми и стандарти.
В България, законодателството поставя строги рамки относно продажбата и употребата на алкохолни напитки от и към лица под 18-годишна възраст, с цел защита на най-младите членове на обществото. Закон за закрила на детето и Наказателният кодекс дефинират санкциите и отговорностите в тази връзка.
Според Чл. 5б, ал. 3 от Закон за закрила на детето, е категорично забранено предлагането и продажбата на алкохолни напитки на деца. Това включва всякакъв вид алкохол. Тази забрана е част от по-широките усилия на държавата за специализирана защита на децата на обществени места, осъществявана от различни държавни и местни органи.
В случай на нарушение на тази забрана, Чл. 45 от същия закон предвижда административнонаказателни мерки, които включват глоба или имуществена санкция от 2000 до 4000 лева за първоначално нарушение. Ако нарушението бъде повторено, могат да бъдат предприети допълнителни мерки, включително временно спиране на дейността на нарушителя за срок до една година.
От своя страна, Наказателният кодекс също поставя своите рамки. Според Чл. 193, лице, което продаде алкохол на лице под 18-годишна възраст за лична употреба, може да бъде наказано с глоба до хиляда лева и пробация, а при системно извършване на такова деяние – с лишаване от свобода до три години и глоба до три хиляди лева.
Тези санкции подчертават сериозното отношение на българското законодателство към защитата на младежите от негативните въздействия на алкохола. Те служат като средство за предотвратяване на незаконната продажба и употреба на алкохол сред непълнолетни лица и целят да създадат безопасна и здравословна среда за развитието на децата и младите хора в страната.
