Какво е авансов данък в България и кой е длъжен да го плаща?

Темата за авансовия данък в България засяга широк спектър от въпроси, които са от интерес както за физически лица, така и за различни дружества. "Какво е авансов данък и кои дружества и физически лица са длъжни да го плащат?" – този въпрос е често задаван, тъй като авансовото облагане има ключова роля в данъчната система на страната и обхваща множество доходи, включително такива от наем, както и доходи от чужбина. Съгласно българското законодателство, авансовият данък се урежда основно по реда на чл. 43 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), които конкретизират задълженията на различните категории лица.

Интересът към темата включва различни аспекти, като например „Какво е авансов данък?“, какво означава той за доходите от наеми и как се прилага за доходи от чужбина, както и как се изчисляват и декларират авансовите вноски за предстоящата 2024 година. Авансовият данък обхваща не само вътрешните доходи, но и доходи от чужди източници, като същевременно включва изисквания за деклариране и плащане в определени срокове. В настоящата статия ще се опитаме да дадем изчерпателна информация по всички тези въпроси, като акцентираме върху нормативните изисквания и специфичните задължения за всяка категория лица и дружества, които подлежат на авансово облагане в България.

Какво означава термина "авансов данък" в България?

Терминът „авансов данък“ в българското данъчно законодателство означава предварително задължение за плащане на част от дължимите данъци върху доходите или печалбите преди приключването на данъчната година. Авансовият данък се използва като начин за разпределение на данъчното бреме през годината и за осигуряване на постоянни приходи в държавния бюджет. Съгласно разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), лицата, които подлежат на авансово облагане, са задължени да изчислят и внесат този данък в определени срокове въз основа на прогнозни доходи или печалби.

Според чл. 43 от ЗДДФЛ, авансовият данък за физически лица се прилага към доходи, които не се облагат с окончателен данък, като например доходи от трудова дейност на свободна практика, доходи от наем или от упражняване на дейност като самоосигуряващо се лице. За тези доходи авансовият данък се удържа и внася от платеца на дохода, а в случаите, когато платецът е физическо лице, което не е предприятие или самоосигуряващо се лице, отговорността за плащането пада върху самия получател на дохода​.

От друга страна, ЗКПО урежда авансовите вноски за корпоративния данък, които се изчисляват на база на прогнозната данъчна печалба за текущата година. Съгласно чл. 83 от ЗКПО, данъчно задължените юридически лица са задължени да правят месечни или тримесечни авансови вноски в зависимост от своите нетни приходи. Лицата, чиито приходи от продажби надхвърлят 3 000 000 лева за предходната година, правят месечни авансови вноски (чл. 84 от ЗКПО), докато останалите правят тримесечни вноски (чл. 85 от ЗКПО). Тези авансови вноски се определят по формули, включващи прогнозната данъчна печалба и данъчната ставка на корпоративния данък, като целта е да се осигури равномерно и адекватно плащане на дължимите данъци през годината​.

Авансовото облагане обхваща и доходи от чужбина, като данъчно задължените лица трябва да определят и декларират авансово дължимите суми за тях. По този начин авансовият данък създава механизъм за по-равномерно разпределение на данъчните задължения и осигурява предвидимост и финансова стабилност в бюджетната система на държавата.

Какви са видовете "авансов данък" за физически лица и фрийлансъри в България, кога се плаща и как се плаща той?

За физическите лица авансовият данък в България представлява важен елемент от данъчната система, който обхваща различни видове доходи и изисква конкретни действия по деклариране и внасяне на данъка на етапи преди приключването на годишния данъчен период. Законът за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) разграничава няколко основни категории доходи, подлежащи на авансово облагане, като въвежда различни условия за удържане и внасяне на данъка в зависимост от източника на дохода, статуса на платеца и изискванията за осигуряване.

Първият вид авансов данък, който се прилага към доходите от трудови правоотношения, е уреден в чл. 42 от ЗДДФЛ. Съгласно тази разпоредба от закона, авансовият данък за доходите от трудови правоотношения се удържа от работодателя на месечна база. Той се изчислява върху месечната данъчна основа, която се определя като облагаемият доход по чл. 24, намален с удържаните задължителни осигурителни вноски за сметка на физическото лице по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. При определяне на месечната данъчна основа се отчитат и данъчните облекчения, ако такива са приложими – например за лица с намалена работоспособност (чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ) или други облекчения по реда на чл. 19, ал. 2, ако те са удържани от работодателя. Дължимият данък се изчислява чрез умножаване на данъчната основа по ставка от 10%. Важно е да се отбележи, че работодателят е задължен да удържи и внесе този данък в момента на окончателното изплащане на месечния доход, а ако през месеца има частични плащания, данъкът се внася върху сумата на тези плащания, като окончателното изравняване се прави при изплащането на пълния размер на възнаграждението​.

Вторият вид авансов данък се отнася до доходите от стопанска дейност, които обхващат доходи от професионална дейност като упражняване на свободна професия, както и от дейности на самоосигуряващи се лица. Съгласно чл. 43 от ЗДДФЛ, лицата, които придобиват доход от стопанска дейност по чл. 29, дължат авансово данък върху разликата между облагаемия доход и задължителните осигурителни вноски, които те са длъжни да направят за месеците на тримесечието, в което е придобит доходът. Ако лицето не е самоосигуряващо се, тази разлика се определя след приспадане на удържаните осигурителни вноски. Размерът на авансовия данък е 10% от тази основа. В случаите, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице, то същото е задължено да удържа и внася данъка при изплащането на дохода, освен ако лицето-получател не декларира, че е самоосигуряващо се, в който случай то поема задължението за данъчното плащане. Този вид авансов данък се внася за доходите, изплатени през първите три тримесечия на годината, в срок до края на месеца, следващ тримесечието​.

Доходите от наем или от друго възмездно предоставяне на права или имущество също подлежат на авансово облагане по силата на чл. 44 от ЗДДФЛ. В този случай физическото лице, което придобива доход от наем, е длъжно да внесе авансов данък върху разликата между облагаемия доход, определен съгласно чл. 31, и осигурителните вноски, които лицето е задължено да направи за своя сметка. Данъчната ставка за този доход е 10%. Ако платецът на дохода от наем е предприятие или самоосигуряващо се лице, то има задължението да удържи данъка и да го внесе, когато изплаща дохода на наемодателя. В случаите на доход от наем, когато наемодателят е физическо лице без осигурителен статус, то същото трябва само да изчисли и внесе авансовия данък по предвидения от закона ред, като спазва сроковете за тримесечното деклариране и плащане​.

Друг вид авансово облагане обхваща доходите от други източници, дефинирани в чл. 35 от ЗДДФЛ, които включват парични награди, обезщетения за пропуснати ползи, лихви и други доходи, които не попадат в основните категории облагаеми доходи. Съгласно чл. 44а от ЗДДФЛ, тези доходи подлежат на авансово облагане, когато платецът е предприятие или самоосигуряващо се лице. Размерът на данъка отново е 10% и се удържа от платеца на дохода при неговото изплащане. В случай на доходополучатели с намалена работоспособност над 50%, авансовото облагане се прилага само след като годишният облагаем доход на лицето надвиши 7920 лв., което лицето може да удостовери пред платеца с експертно решение от ТЕЛК или НЕЛК​.

Вноските по всички тези видове авансов данък следва да се направят в сроковете, определени в ЗДДФЛ – най-често до края на месеца, следващ тримесечието, през което е придобит доходът. Тези разпоредби осигуряват своевременното постъпване на данъци към бюджета и позволяват на физическите лица да разпределят данъчната тежест през годината, вместо да заплащат целия размер на дължимите данъци в края на данъчния период.

Какво представлява авансовият данък за български фирми по същество?

Авансовият данък за българските фирми представлява предварително определено задължение за плащане на част от корпоративния данък на база прогнозирана годишна печалба. Той е форма на предварително разпределение на данъчната тежест през данъчната година и основно цели да осигури постоянен поток на приходи към държавния бюджет, както и по-равномерно разпределение на дължимите данъци за фирмите, вместо те да плащат целия корпоративен данък еднократно след края на годината.

Юридическите лица са задължени да внасят авансови вноски, определени на база очакваната печалба за текущата година, като това е заложено в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Авансовият данък е разделен на месечни или тримесечни вноски в зависимост от размера на приходите от продажби на фирмата. Месечни вноски се изискват от фирмите с приходи над 3 000 000 лева за предходната година, докато тримесечните вноски се прилагат за фирми с по-ниски приходи.

Изчисляването на всяка вноска става по формула, която включва прогнозната печалба и данъчната ставка на корпоративния данък, като по този начин се определя очакваният данък за годината. В случай че годишният корпоративен данък значително надвиши общата сума на авансовите вноски, фирмата е задължена да доплати лихва върху тази разлика.

Какви са видовете авансов данък за юридически лица (фирми), в какви срокове и кога се плаща?

За юридическите лица в България авансовите данъци за корпоративния данък се уреждат от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), като се обособяват в два основни вида – месечни и тримесечни авансови вноски. Основата за тези вноски е прогнозната данъчна печалба на данъчно задълженото лице за текущата година. Според чл. 83 от ЗКПО, задължението за авансово облагане не обхваща всички юридически лица – изключения се правят за новоучредените данъчно задължени лица през първата и втората година след учредяването им, освен в случаите, когато новото дружество е резултат от преобразуване по Търговския закон. Също така, юридически лица с нетни приходи от продажби, които за годината преди предходната не надвишават 300 000 лева, не са задължени да правят авансови вноски. За юридическите лица, попадащи в изключенията, но които желаят да направят тримесечни авансови вноски, законът позволява това по избор, като за тях не се прилага чл. 89, уреждащ лихвите при определени условия​.

Юридическите лица, чиито нетни приходи от продажби надхвърлят 3 000 000 лв. за годината преди предходната, са задължени да извършват месечни авансови вноски за корпоративния данък. Размерът на месечните авансови вноски се определя по формула, включваща прогнозната данъчна печалба (ПДП) и данъчната ставка на корпоративния данък (ДС). Тези вноски се внасят за месеците януари, февруари и март до 15 април на текущата календарна година, а за месеците от април до ноември – до 15-о число на месеца, за който се отнасят. За декември месечната авансова вноска трябва да бъде платена до 1 декември на текущата година​.

За юридическите лица, които не покриват изискването за месечни авансови вноски, ЗКПО предвижда задължение за тримесечни авансови вноски. Размерът на тримесечните вноски също се определя на база прогнозната данъчна печалба за текущата година и данъчната ставка на корпоративния данък. Плащанията за първото и второто тримесечие се правят до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, а за третото тримесечие – до 1 декември на текущата година. За четвъртото тримесечие не се изисква авансова вноска​.

Съгласно чл. 87а от ЗКПО, авансовите вноски трябва да бъдат декларирани в срок от 1 март до 15 април на текущата година с декларация по образец. Ако юридическото лице е новоучредено чрез преобразуване, съответните авансови вноски се декларират при извършване на първата вноска след преобразуването. Юридическите лица могат да подават и декларация за промени на авансовите вноски до 15 ноември на съответната година, ако преценят, че вноските ще се различават значително от дължимия годишен данък​.

При определени условия, свързани с надвишаване на годишния корпоративен данък с повече от 25% спрямо авансовите вноски, се дължи лихва върху сумата на превишението. Лихвата се изчислява на база на разликата между дължимия годишен корпоративен данък и авансовите вноски по формули, посочени в чл. 89 от ЗКПО.