В контекста на миграционното законодателство в България, нарушенията и свързаните с тях глоби са значим аспект от правната рамка, регулираща пребиваването и работата на чужденци в страната. Нарушения като пребиваване над 90 дни без необходимите документи, липсата на зелена карта, както и наемането на чужденец без разрешение за работа, могат да доведат до налагане на административни и финансови санкции, а даже в някои случаи съставляват престъпление и се преследват с цялата строгост на закона!
Основният текст, регламентиращ принудителните административни мерки, е четвърта глава от Правилника за прилагане на Закона за чужденците. Тази част на документа детайлно излага условията, при които могат да се налагат различни административни мерки и санкции на чужденци, нарушаващи миграционното законодателство на Република България. Освен това, определя и процедурите за извеждане на чужденци от страната, както и условията за предоставяне на временно убежище или право на пребиваване под различни обстоятелства.
При нарушения като престой над разрешеното време, чужденците могат да бъдат подложени на глоби, както и на различни мерки, включително задължение за напускане на страната. В случай на липса на зелена карта, което е задължително за някои категории чужденци пребиваващи в България, също могат да бъдат наложени глоби и други административни санкции. Освен това, работодателите, които наемат чужденци без необходимото разрешение за работа, също се излагат на риск от финансови санкции и административна отговорност.
Важно е да се отбележи, че нарушенията на миграционното законодателство не само че могат да доведат до финансови загуби за засегнатите лица и организации, но и могат да ограничат възможностите за бъдещо пребиваване или работа в България. В тази връзка, строго спазване на миграционните и трудовите закони е от съществено значение за всички чужденци и техните работодатели в страната.
В настоящата статия ще разгледаме подробно какви глоби засягат чужденците, които пребивават в България
Чужденците, нарушаващи миграционното законодателство в България, могат да бъдат санкционирани с различни глоби в зависимост от вида на нарушението. Важно е да се отбележи, че санкциите и глобите са строго регулирани и могат да варират значително в зависимост от конкретните обстоятелства на нарушението. Ето няколко примера за глоби, които могат да бъдат наложени:
Тези примери подчертават строгостта и многообразието на миграционното законодателство в България и важността от строго спазване на правилата и регулациите за чужденци и работодатели.
Чужденците, управляващи автомобил без валидна зелена карта или застраховка "Гражданска отговорност" в България, се изправят пред строги глоби, съгласно българското законодателство. Зелената карта служи като доказателство за сключена застраховка "Гражданска отговорност" и е задължителна за всички моторни превозни средства, регистрирани в страната, както и за тези, влизащи на територията ѝ от трети държави без валидна застраховка за България.
Съгласно Чл. 483. от Кодекса за застраховането, Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което или:
Когато чужденец влиза от трета страна ( държава извън ЕС) и няма зелена карта е длъжен да сключи гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт, от който влиза на територията на Република България. Това лице трябва да има валидна гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите до напускането на територията на Република България.(
ВАЖНО Чужденецът не е длъжен да сключва договор за гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при влизане на територията на Република България, при условие че притежава валиден сертификат "Зелена карта".
Съгласно Чл. 638 от Кодекса за застраховането, всеки, който притежава или управлява моторно превозно средство без задължителната застраховка "Гражданска отговорност", подлежи на следните санкции:
Тези мерки подчертават сериозността, с която българското законодателство третира управлението на моторно превозно средство без подходяща застраховка "Гражданска отговорност". Освен наказателните мерки, липсата на застраховка може да доведе и до значителни финансови последици за виновниците в случай на пътно-транспортно произшествие.
Ако сте надвишили 90-дневния срок за пребиваване в България, важно е да действате бързо, за да избегнете правни последици. Съгласно българското законодателство, чужденците, които останат в страната след изтичането на разрешения срок за пребиваване, могат да бъдат наказани с глоба от 500 до 5000 лева. При повторно нарушение, глобата се увеличава на 1000 до 10 000 лева.
В повечето случаи, след като срокът за пребиваване е надвишен, ще се наложи да напуснете страната, за да може да подадете заявление за виза "Д" (дългосрочна виза) или да поискате международна защита, ако имате основание по чл. 8 или 9 от Закона за убежището и бежанците за това. От друга страна, лицата с доказан български произход, които работят в българска фирма на трудов договор, могат да останат в България и след изтичането на 90-дневния срок, дори и да са влезли с туристическа виза (С), като подадат документи за постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), без да е необходимо да напускат страната за издаване на виза "Д", стига да са влезли законно в страната.
В такива ситуации, е изключително важно да се консултирате със специалист по миграционно право. Елан Консултинг предлага професионална помощ и консултации за чужденци, които се намират в подобни ситуации. Свържете се със специалист от Елан Консултинг, за да получите подробна информация относно Вашата конкретна ситуация, наличните опции за регулиране на Вашия статус и стъпките, които трябва да предприемете, за да се съобразите с българското законодателство. Така ще можете да намерите най-доброто решение за Вашата ситуация, избягвайки ненужни компликации и глоби.
.webp)
Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност в България и Законът за чужденците в Република България налагат строги санкции на работодателите, които наемат чужденци без необходимото разрешение за работа. Съгласно чл. 48а от Закона за чужденците, работодателите - както физически, така и юридически лица, са подложени на глоби и имуществени санкции за различни нарушения свързани с наемането на чужденци.
Тези разпоредби подчертават значението на спазването на законодателството от страна на работодателите при наемането на чужденци. Важно е да се отбележи, че глобите и санкциите се прилагат не само за наемането на чужденци без разрешение, но и за други свързани нарушения, като неуведомяване за прекратяване на трудови правоотношения с чужденци.
В тази светлина, силно се препоръчва на работодателите да се свържат със специалисти по трудова миграция, като тези от Елан Консултинг, за да се уверят, че разбират и изпълняват своите задължения по отношение на наемането на чужденци. Това ще помогне на работодателите да избегнат глоби и да осигурят, че техните трудови практики са в пълно съответствие със законодателството.
Нарушенията, свързани с наемането на работа на чужденци без надлежно разрешение, които съставляват престъпление, са ясно определени в Наказателния кодекс (НК) на Република България. Тези разпоредби подчертават сериозността, с която българското законодателство относи към наемането на незаконно пребиваващи или непълнолетни чужденци. Отговорностите и наказанията за такива действия включват:
Тези разпоредби подчертават необходимостта от строго спазване на българското законодателство относно заетостта на чужденци. Работодателите трябва да са особено внимателни и да проверяват правния статус на техните потенциални служители, за да избегнат тежки наказания, включително лишаване от свобода и значителни финансови глоби.
За да отговорим детайлно и обобщено на въпроса относно глобите за чужденци и фирми, собственост на чужденци, за укриване и недеклариране на доходи в България, трябва да вземем предвид цялостната информация от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), както и специфични разпоредби, свързани с различни видове нарушения.
Съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), физическите лица и едноличните търговци са задължени да подават данъчни декларации за доходите, които са генерирали през фискалната година. В случай на неподаване на такава декларация в установения срок, налага се глоба до 500 лв. При повторно нарушение, глобата може да достигне до 1000 лв. Неправилно или непълно деклариране на доходи също води до санкции, като глобите варират до 1000 лв. за първо нарушение и до 2000 лв. за последващи.
Законът за корпоративното подоходно облагане определя задълженията на фирмите за деклариране на генерираните доходи и плащане на съответните данъци. Неспазването на тези задължения води до имуществени санкции, които за първоначално нарушение варират от 500 до 3000 лв. При повторно нарушение, имуществените санкции се увеличават до диапазона от 1000 до 6000 лв., подчертавайки значението на коректното и своевременно финансово отчитане от страна на бизнеса.
Данъчно-осигурителният процесуален кодекс обхваща различни сценарии, в които могат да бъдат наложени санкции за нарушения, свързани не само с декларирането на доходи, но и с други аспекти на данъчното и осигурителното законодателство. Например, злоупотребата с данъчна информация може да доведе до глоби от 1000 до 5000 лв., а в особено тежки случаи - до 10 000 лв. Неиздаването на удостоверение в срок и неприемането на декларация също са санкционирани с глоби, които подчертават важността на прозрачността и сътрудничеството с данъчните органи.
Споразуменията за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) са създадени с цел намаляване на данъчното бреме за физически лица и компании, които генерират доходи в повече от една държава. Важно е тези споразумения да се прилагат правилно, за да се избегнат неправомерни данъчни облекчения. В България, неправилното прилагане на СИДДО, включващо невнасяне или внасяне на данък в по-малък размер без удостоверени основания за прилагане на споразумението, води до санкции. За физическите лица и юридическите субекти, това означава глоба в размер на 5% от сумата на невнесения данък, но не повече от 15 000 лв. за първо нарушение. При повторение, санкцията се увеличава до 10% от невнесения данък, но не повече от 30 000 лв..
Съгласно българското законодателство, особено внимание е отделено на трансграничните данъчни схеми, които създават потенциален риск от избягване на данъчно облагане. Лицата, задължени да предоставят информация за такива схеми, но не изпълняват това задължение, се наказват с глоба от 2000 до 5000 лв. за физическите лица, или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. за юридическите лица или едноличните търговци. Предоставянето на непълна или невярна информация за трансгранични данъчни схеми също носи санкции, вариращи от 1000 до 3000 лв. за физически лица и от 2000 до 8000 лв. за юридически лица или еднолични търговци. Консултанти, които не изпълнят своите задължения по отношение на трансгранични данъчни схеми, също се сблъскват със същите глоби и санкции. При повторно нарушение, санкциите се удвояват.
Тези мерки подчертават ангажимента на България към борбата с данъчните измами и избягването на данъци, особено когато става въпрос за сложни трансгранични операции. Целта е да се осигури прозрачност и справедливост в международното данъчно облагане, като се изисква пълно и точно деклариране на информацията за трансгранични данъчни схеми.
