Какъв е режимът на данъчно облагане на моряци (морски лица) в България?

Когато става въпрос за данъчно облагане на морските лица в България, често възникват въпроси като: "Как се декларират доходите на моряците, работещи под чужд флаг?", "Какви осигуровки дължат морските лица, когато работят за компании от Европейския съюз или извън него?" и "Какви са минималните осигурителни прагове за самоосигуряващи се моряци?". Тези въпроси показват колко сложен и специфичен може да бъде режимът на данъчно облагане и осигуряване за този сектор, като обединява както национални, така и международни правни изисквания.

Много често клиенти се интересуват и от това какви разходи трябва да направят за осигуровки като самоосигуряващи се лица и как се изчисляват здравните и социалните осигуровки при болничен. Например, при моряците, работещи под чужд флаг, често възниква въпросът: "Какво означава да бъдеш осигурен под чужд флаг и как се уреждат въпросите със социалното и здравното осигуряване в България?". Тези и подобни теми са особено актуални за морските лица, тъй като работата им обикновено обхваща международни компании, което поражда различни режими на осигуряване в зависимост от държавата, под чийто флаг плават корабите.

Други въпроси, които често изникват, са свързани с декларирането на доходи, получени от държави извън Европейския съюз, както и какво се случва, когато морско лице не е внесло осигуровки като самоосигуряващо се лице. Въпросите за здравните осигуровки при болничен също са актуални, особено при моряците, които често работят при различни условия и в различни държави. Много от тях се интересуват и от това какви са минималните осигурителни прагове за самоосигуряващи се лица, особено за 2024 година.

Елан Консултинг помага на своите клиенти, както в градове като София, Бургас, Несебър и Созопол, така и в останалите райони на България, като предлага специализирани консултации по въпросите на данъчното облагане и осигуряването на морските лица.

Какво представлява термина"морско лице" съгласно българското законодателство и защо е ключов за данъчното облагане?

Терминът "морско лице" в българското законодателство е дефиниран с точност в § 1, т. 54 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Това е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава-членка на Европейския съюз. За да бъде квалифицирано като морско лице, човек трябва да притежава свидетелство за правоспособност и допълнителна или специална подготовка, придобита по реда на Наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса за търговско мореплаване​.

Тази дефиниция е ключова за данъчното облагане, тъй като доходите на морските лица подлежат на специфичен данъчен режим в зависимост от това кой е техният работодател и под кой флаг оперира корабът. Важно е да се отбележи, че когато морско лице е наето от чуждестранен работодател, който не отговаря на изискванията на § 1, т. 27 от ЗДДФЛ, доходите на лицето не подлежат на авансово облагане. В този случай, облагането се извършва чрез подаване на годишна данъчна декларация, като се използва 10% ставка върху годишната данъчна основа​.

Ако работодателят на морското лице е местно или чуждестранно лице по смисъла на закона и се води "задължено лице", тогава се прилага авансово и годишно облагане на доходите от трудови правоотношения. Този режим на облагане гарантира, че доходите се третират съгласно съответните данъчни разпоредби на държавата, в която е регистриран корабът. За избягване на двойното данъчно облагане, България прилага методи като данъчен кредит или освобождаване с прогресия, когато морските лица получават доходи от страни, с които има подписани спогодби​.

От значение е и фактът, че морските лица, които плават под флаг на държава извън ЕС, не се третират като морски лица по смисъла на българския закон. Това прави тяхното облагане и осигуряване различно, което трябва да бъде взето под внимание при данъчното планиране и декларирането на доходи​.

С какви данъци се облагат моряците в България, които отговарят на дефиницията за "морско лице" и с какви - тези, които плават под флаг на държава извън ЕС?

Моряците, които отговарят на дефиницията за "морско лице" според българското законодателство, се облагат с конкретен режим на данъчно облагане. Отново подчертаваме, че според § 1, т. 54 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), "морско лице" е лице, което заема длъжност на кораб, вписан в регистъра на държава-членка на Европейския съюз, и притежава съответните свидетелства за правоспособност и специална подготовка. Доходите на тези лица се облагат при определени условия, които зависят от работодателя им и мястото на регистриране на кораба.

Когато морско лице е наето от чуждестранен работодател, който не отговаря на дефиницията за работодател по § 1, т. 27 от ЗДДФЛ, доходите на това лице не подлежат на авансово облагане по общите правила.

За повече яснота, по смисъла на закона, "Работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице и всяко дипломатическо представителство на друга държава, което е избрало да определя, да удържа и да внася данък за доходи от правоотношения по т. 26, сключени с местни физически лица, във връзка с извършваните от него функции в Република България; изборът се упражнява, като в срок до 31 декември на предходната година представителството уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, че желае да удържа и да внася данък по реда на този закон за местния персонал; изборът се прилага за неопределен брой данъчни години без прекъсване и може да се прекратява, ако в срок до 30 ноември на предходната година дипломатическото представителство писмено уведоми за това компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

В този случай, облагането на доходите става чрез подаване на годишна данъчна декларация. Данъчната основа се определя по реда на чл. 25, ал. 1, като ставката е 10% върху годишната основа, а данъкът се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на доходите. Ако платецът на доходите е местно лице или чуждестранно лице с определено данъчно задължение, авансовото и годишното облагане на доходите става по стандартните правила​.

Моряците, които плават под флаг на държава извън Европейския съюз, не се третират като "морски лица" по смисъла на българското законодателство. Това означава, че доходите им не се облагат по специалния данъчен режим, предвиден за морските лица. В този случай те попадат под общия режим на данъчно облагане, при който се прилага 10% ставка върху облагаемия доход, както е предвидено в чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ. Данъчното облагане се извършва авансово, ако работодателят е местно или чуждестранно лице с регистрация в България, или чрез годишно деклариране, ако работодателят не е задължен по българския закон.

За избягване на двойно данъчно облагане, България прилага международни спогодби, които уреждат данъчния статут на доходите, придобити от моряци, работещи в чужбина. При наличие на сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), може да се прилагат методи като данъчен кредит или освобождаване с прогресия. Тези методи гарантират, че доходите на моряците няма да бъдат обложени два пъти – веднъж в България и веднъж в държавата, под чийто флаг оперира корабът​.

Кога морско лице се счита за данъчен резидент в България (местно лице за данъчни цели)?

Морско лице се счита за данъчен резидент в България (местно лице за данъчни цели) в случаите, когато отговаря на определени критерии, предвидени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Основният принцип за определяне на данъчната резидентност е свързан с мястото на обичайното пребиваване и продължителността на престоя в страната.

Лице се счита за местно за данъчни цели, ако пребивава в България повече от 183 дни в рамките на една данъчна година. Тези дни могат да бъдат последователни или непоследователни, но ако общият брой на дните в страната надвишава 183, морското лице се счита за данъчен резидент. Това означава, че независимо дали лицето работи на борда на кораб, ако то прекарва достатъчно време на територията на България, ще се счита за местно лице за данъчни цели.

Освен това, лице може да бъде считано за местно и ако центърът на жизнените му интереси е в България. Това означава, че ако основните икономически, социални и семейни връзки на морското лице са съсредоточени в България – например семейството, имотите или основните доходи – то също може да бъде третирано като местно лице за данъчни цели, дори и да не пребивава в страната повече от 183 дни годишно.

Важно е да се отбележи, че ако морско лице се счита за данъчен резидент на повече от една държава, се прилагат спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, където критерият "център на жизнените интереси" често играе решаваща роля за определяне на резидентния статус. Ако центърът на жизнените интереси не може да бъде определен с точност, решаващ може да бъде критерият за продължителността на пребиваването.