Въпросът за това кои предприятия в България са задължени да водят счетоводство е от съществено значение за малки, средни и големи бизнеси, както и за организации с нестопанска цел. Всяко предприятие, което оперира на българския пазар, трябва да е наясно с изискванията за счетоводно отчитане съгласно националните счетоводни стандарти и законодателството в страната. Тази тема обхваща не само задължението за водене на счетоводни книги и регистри, но и спазването на нормативната уредба, свързана с отчетността, прозрачността и надеждността на финансовите отчети.
Клиенти често се интересуват какви са конкретните изисквания за водене на счетоводство за различните видове бизнес субекти в България. Въпросите, които възникват, включват: "Кои предприятия попадат под задължението за счетоводно отчитане в страната?", "Какви видове документи и отчети са задължителни според нормативните стандарти?", "Как се прилагат изискванията на международните счетоводни стандарти в България?", както и "Какво е предвидено за малките и средни предприятия в тази област?"
Консултантската фирма „Елан Консултинг“ предоставя съдействие в целия процес на счетоводно и финансово отчитане на предприятията в съответствие с българското законодателство, като предлага професионални услуги за фирми в София, Бургас, Поморие, Карнобат, Слънчев Бряг, Айтос, Несебър, Созопол, Приморско и цялата страна. В настоящата статия ще разгледаме кои предприятия са задължени да водят счетоводство, какви са особеностите в изискванията за отчетност и какви са правните последици при неспазване на тези задължения.
Терминът „предприятие“ по смисъла на българското законодателство има определено значение, обхващащо различни правни субекти, които извършват стопанска или нестопанска дейност и подлежат на счетоводно отчитане. Съгласно чл. 2 от Закона за счетоводството, „предприятия“ са не само търговците по смисъла на Търговския закон, но и редица други правни и организационни форми, които извършват икономическа дейност или управляват финансови ресурси.
По-конкретно, като „предприятия“ се разглеждат:
С други думи, понятието „предприятие“ по българското счетоводно законодателство обхваща широк кръг от правни и организационни форми, ангажирани в икономически или финансови дейности, като включва както стопански, така и нестопански субекти, които следва да водят отчетност в съответствие със законовите изисквания.
Термините „едностранно“ и „двустранно“ счетоводно записване се отнасят до различни методи за отчитане на стопанските операции на предприятието.
Едностранното счетоводно записване е метод, при който всяка стопанска операция се записва само веднъж, без съответната връзка между дебит и кредит. Този метод е по-опростен и обикновено се използва от малки предприятия или еднолични търговци, които не надхвърлят определен обем на дейността. Според чл. 3, ал. 4 от Закона за счетоводството, „едноличните търговци с нетни приходи от продажби за предходния отчетен период в размер, който не надхвърля 50 000 лв., могат да отчитат дейността си по способа на едностранното счетоводно записване“. Това позволява на тези субекти да водят опростена форма на счетоводство, основно чрез регистриране на приходи и разходи, без да се създава комплексен баланс на активи и пасиви.
Двустранното счетоводно записване, от друга страна, е метод, при който всяка стопанска операция се записва два пъти – веднъж в дебитната страна на една сметка и веднъж в кредитната страна на друга сметка, което гарантира баланс между дебита и кредита. Това изискване е наложено на предприятията, които подлежат на задължително счетоводно отчитане по международно признати принципи, тъй като осигурява по-голяма прецизност и пълнота на отчетността. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за счетоводството, „текущото счетоводно отчитане се организира по реда на този закон и се извършва по способа на двустранното счетоводно записване“. Двустранното записване се прилага от предприятия, които трябва да съставят годишен финансов отчет, като така се осигурява детайлно и вярно представяне на финансовото състояние на предприятието.
Приложението на метода зависи от мащаба и правния статус на предприятието.
В България предприятията, които водят счетоводство по метода на едностранното или двустранното записване, са определени въз основа на техния правен статус, мащаб на дейността и законовите изисквания.
Предприятия, които водят счетоводство по метода на едностранното счетоводно записване:
Според чл. 3, ал. 4 от Закона за счетоводството, едноличните търговци с нетни приходи от продажби за предходния отчетен период, които не надхвърлят 50 000 лв., имат право да водят счетоводство чрез едностранно записване. Този метод е подходящ за по-малки предприятия с ограничена дейност, тъй като предоставя опростена система за отчитане на приходите и разходите, без детайлно разпределение по сметки и без изискване за баланс. При този метод се записват основно приходите и разходите, което е достатъчно за малки фирми с нисък оборот, които не подлежат на задължително годишно приключване и публикуване на годишен финансов отчет.
Предприятия, които водят счетоводство по метода на двустранното счетоводно записване:
Всички останали предприятия, които не попадат в категорията на малките еднолични търговци, са задължени да водят счетоводство по метода на двустранното записване. Това включва търговците по смисъла на Търговския закон, юридическите лица с нестопанска цел, местните юридически лица, които не са търговци, бюджетните предприятия и чуждестранните юридически лица с място на стопанска дейност в България. Според чл. 3, ал. 1 от Закона за счетоводството, всички предприятия, които не попадат в категорията на малките еднолични търговци с приходи под 50 000 лв., са задължени да прилагат метода на двустранното счетоводно записване. Този подход е необходим за предприятията, които подлежат на задължително годишно счетоводно приключване и представяне на финансов отчет. Двустранното записване осигурява отчетност, която не само отговаря на националните счетоводни стандарти, но и позволява на предприятията да изпълнят изискванията за прозрачност и точност на финансовата информация, както и да отговорят на интересите на инвеститорите, акционерите и регулаторните органи. По този начин се постига обективно и вярно представяне на финансовите резултати и позицията на предприятието, като се осигурява висока степен на доверие и защита на интересите на всички заинтересовани страни.
Предприятията, които са задължени да водят счетоводство по метода на двустранното записване, включват:
.webp)
Класификацията на предприятията според техния размер в българското законодателство се основава на критерии, свързани с финансовите показатели и броя на служителите. Тази класификация е въведена с цел да определи различни задължения за отчетност и отчитане, които се адаптират към възможностите и нуждите на предприятията от различен мащаб. Според Закона за счетоводството, предприятията се делят на микропредприятия, малки, средни и големи предприятия въз основа на три основни показателя: обща стойност на активите, нетни приходи от продажби и средна численост на персонала през отчетния период.
Тази класификация осигурява гъвкавост в отчетните изисквания и позволява на по-малките предприятия да се ползват с облекчени правила за счетоводство, като същевременно се гарантира прозрачност и точност в отчитането за по-големите и публично значими предприятия.
Видовете отчети, които различните предприятия в България са задължени да подават, се определят от техния правен статут, обем на дейност и специфика на тяхната икономическа или финансова роля. Съгласно Закона за счетоводството, всички предприятия са задължени да подават годишен финансов отчет, който включва данни за тяхната дейност, имуществено и финансово състояние и резултати за отчетния период. Тези отчети осигуряват прозрачност и надеждност на информацията, предоставяна на заинтересовани страни като държавни органи, инвеститори и кредитори.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за счетоводството, годишният финансов отчет на всички предприятия трябва да включва следните съставни части: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за собствения капитал, отчет за паричните потоци и приложение, което съдържа допълнителни обяснителни бележки и друга информация. Освен това, предприятията с обороти над определени прагове или от публичен интерес, трябва да изготвят и доклади за дейността си, както е предвидено в чл. 40 от закона. Тези доклади представят описание на финансовите резултати, текущото състояние и рисковете, свързани с дейността на предприятието.
По-големите предприятия, дефинирани като такива, които надхвърлят определени прагове за активи, приходи и брой наети лица (чл. 19, ал. 2 от Закона за счетоводството), са задължени да подлежат на одит от регистриран одитор и съответно трябва да включат одиторски доклад като част от своите финансови отчети. Тези изисквания за одит се отнасят за големи и средни предприятия, както и за някои малки предприятия, които са публично значими субекти, например финансови институции и застрахователи. Докладът на одитора удостоверява верността и достоверността на представената финансова информация.
Юридическите лица с нестопанска цел, включително сдружения и фондации, които извършват дейност в обществен интерес, също са задължени да изготвят годишен финансов отчет и доклад за дейността, като при определени условия и те подлежат на одит (чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството). Тези организации са задължени да публикуват своите отчети и по този начин да осигуряват публичност и прозрачност на финансовата си информация.
Бюджетните предприятия, включително държавните и общинските институции, също трябва да представят годишни финансови отчети, като тези отчети са съобразени със специфичните стандарти и изисквания за бюджетно счетоводство. В допълнение, бюджетните предприятия трябва да включат отчет за изпълнението на бюджета си и други отчети, изисквани от Министерството на финансите, за да осигурят пълна информация за управлението на публичните ресурси и разходи (чл. 37, ал. 1 от Закона за счетоводството).
Микропредприятията, които отговарят на условията за освобождаване от изготвяне на пълен финансов отчет (чл. 19, ал. 2 от Закона за счетоводството), могат да представят опростен финансов отчет, който включва съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите. Това опростяване има за цел да намали административната тежест за малките предприятия, като същевременно се запази основната счетоводна информация за тяхната дейност.
Така, съгласно Закона за счетоводството, видът и обхватът на отчетите зависят от размера и правния статус на предприятието, като по-големите и значими за обществото организации са задължени да представят по-подробни и одитирани отчети за осигуряване на максимална прозрачност и точност в отчитането.
Терминът „задължителен независим финансов одит“ се отнася до проверка на финансовите отчети на дадено предприятие, извършвана от квалифицирано външно лице или организация с цел да се установи дали отчетите са изготвени вярно и в съответствие със счетоводните стандарти и законови изисквания. Според чл. 37 от Закона за счетоводството, този одит е задължителен за определени предприятия в зависимост от техния размер, обхват и обществена значимост. Независимият финансов одит се извършва от дипломиран експерт счетоводител (ДЕС) или лицензирана одиторска фирма, което гарантира, че одиторът няма личен интерес в отчетите и може да предостави обективно мнение за финансовото състояние и отчетност на предприятието.
Дипломиран експерт счетоводител (ДЕС) е лице, което е получило специализирана квалификация и лиценз за извършване на независим финансов одит. За да придобие званието ДЕС, кандидатът трябва да премине обучение и изпити, които покриват областите на счетоводство, финанси, право и одит. Този професионалист има право да проверява и сертифицира финансовите отчети на предприятията и да предоставя независими заключения за тяхната достоверност. ДЕС играе ключова роля при осигуряването на високо ниво на отчетност и доверие в представената финансова информация, особено за предприятията, които подлежат на задължителен независим одит.
Консолидиран отчет представлява финансов отчет, който обединява финансовата информация на група от предприятия (обикновено майка и дъщерни дружества), представяйки ги като едно цяло. Този отчет включва баланса, отчета за приходите и разходите и други финансови документи, които показват общите активи, пасиви, приходи и разходи на групата. Съгласно Закона за счетоводството, консолидираният отчет е задължителен за групи предприятия, които надвишават определени прагове или съдържат предприятия от обществен интерес. Този отчет е важен, тъй като предоставя на инвеститорите и регулаторите пълна картина на финансовото състояние и резултатите на цялата група, като по този начин осигурява по-всеобхватна информация от тази, която отделните отчети на всяко предприятие биха могли да предложат.
Съгласно чл. 37 от Закона за счетоводството, на задължителен независим финансов одит подлежат следните категории предприятия в България:
Годишен доклад за дейността е документ, който предоставя цялостен преглед на текущото състояние, развитието и резултатите на предприятието за отчетния период. Този доклад не е просто счетоводен отчет; той дава разширена информация, която включва и нефинансови аспекти като екологични въпроси, управление на човешките ресурси, социални отговорности и други стратегически елементи. Съгласно чл. 39 от Закона за счетоводството, годишният доклад за дейността съдържа обективен преглед на състоянието на предприятието, описание на основните рискове, информация за събития след отчетния период, бъдещи перспективи и дейности в областта на научноизследователската дейност. Този доклад е задължителен за големите предприятия и предприятията от обществен интерес, тъй като осигурява на заинтересованите страни (инвеститори, акционери, държавни органи) детайлна картина за състоянието и стратегията на предприятието.
Нематериални ресурси в контекста на годишния доклад за дейността включват ресурси, които не са физически активи, но представляват съществена част от стойността на предприятието. Това може да включва интелектуална собственост, патенти, търговски марки, човешки капитал, корпоративна култура, иновационни процеси и репутация. Тези ресурси са важни за създаването на стойност, като за големите предприятия и тези от обществен интерес се изисква да включат в доклада си информация за тяхното значение за бизнес модела и стратегията на предприятието (чл. 39, ал. 2 от Закона за счетоводството).
Предприятия от обществен интерес са предприятия, които имат значително влияние върху обществото и икономиката, обикновено поради тяхната големина, финансово значение или специфика на дейността. Такива предприятия включват банки, застрахователни компании, инвестиционни дружества, големи публични компании и други субекти, които привличат вниманието на широката общественост и регулаторите. Тези предприятия са подложени на засилени изисквания за прозрачност и отчетност, като трябва да изготвят по-детайлни отчети, включително годишен доклад за дейността, декларация за корпоративно управление и отчет за устойчивост (чл. 40 и чл. 41 от Закона за счетоводството).
Декларация за корпоративно управление е специфичен документ, включван в доклада за дейността от предприятията от обществен интерес, който обяснява как предприятието управлява своите дейности в съответствие с принципите на корпоративното управление. Тази декларация описва структурата на управителните органи, техните роли и отговорности, практиките за управление на риска, както и политиките за прозрачност и отчетност. Съгласно чл. 40 от Закона за счетоводството, тази декларация може да бъде представена като отделен доклад или като обществено достъпен документ на интернет страницата на предприятието. Целта е да се гарантира, че акционерите и другите заинтересовани страни разполагат с информация за управленските практики и контрол на риска.
Консолидиран доклад за дейността е отчет, който се изготвя от предприятие майка, задължено да съставя консолидиран финансов отчет, обединяващ информация за дейността на предприятието и неговите дъщерни дружества като едно цяло. Този доклад обхваща всички съставки на годишния доклад за дейността, като в него се извършват корекции, за да се представи обобщена информация за цялата група. Консолидираният доклад осигурява на инвеститорите, кредиторите и регулаторите обща картина на финансовото и нефинансовото състояние на всички предприятия в групата, като включва също така информация за придобитите собствени акции и управлението на риска (чл. 45 и чл. 47 от Закона за счетоводството).
Консолидиран отчет за устойчивостта е част от консолидирания доклад за дейността и се изисква за предприятията майки от обществен интерес, когато е необходимо да се оповестят информация и политики, свързани с устойчивото развитие на групата. Това включва докладване на данни, свързани с екологичната и социалната отговорност на групата, както и нейния принос към устойчивото развитие. Целта е да се покаже как групата предприятия работи за минимизиране на негативното въздействие върху околната среда и обществото, и как поддържа устойчиви практики в управлението на ресурсите (чл. 41 и чл. 47 от Закона за счетоводството).
Тези допълнителни документи и изисквания, предвидени в закона, са насочени към осигуряване на висока степен на прозрачност и отчетност за предприятията с обществена значимост, като така се гарантира информираност на обществеността и регулаторите относно тяхното финансово състояние и управленски практики.
