Глоби за нарушения на счетоводното и данъчно законодателство в България

Нарушенията на счетоводното законодателство в България могат да доведат до сериозни финансови санкции и наказания както за физически, така и за юридически лица. Въпроси като „Каква е глобата за неподаден годишен финансов отчет?“, „Какви са сроковете за подаване на ГФО и данъчна декларация?“ и „Какви санкции са предвидени за нарушения на Закона за счетоводството и Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)?“ са от съществено значение за всеки, който иска да спази законовите изисквания. Неподаването на годишни финансови отчети в срок, както и укриването на данъци, могат да доведат до тежки глоби, административни санкции и дори наказателни мерки.

Сред често срещаните санкции са актовете за неподадени отчети, глоби за невнесено ДДС в срок, както и наказания за отказ за публикуване на годишен финансов отчет в Търговския регистър. Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН) също установява допълнителни процедури и санкции за укриване на данъци и за недекларирани електронни магазини, а неспазването на срока за подаване на ГФО или данъчна декларация е обвързано с определени давностни срокове и последствия.

В тази статия ще разгледаме какви глоби и наказания са предвидени за различни счетоводни нарушения в България, как се прилагат сроковете и давността по Закона за счетоводството, ЗДДС и други нормативни актове, както и какво трябва да знаете, за да избегнете административни санкции и наказания.

Какви глоби и санкции се налагат по закона за счетоводството в България?

Съгласно Глава девета от Закона за счетоводството, на предприятията и отговорните лица се налагат административни санкции при различни нарушения, свързани със счетоводната отчетност. За да се гарантира спазване на сроковете, изискванията за съхранение и отчетност, законът предвижда конкретни глоби за определени действия и пропуски. Ето основните случаи и точните разпоредби:

Нарушение при организацията на счетоводната дейност (чл. 68)
Лице, което не организира и ръководи счетоводната дейност на предприятието в съответствие с чл. 9 от Закона за счетоводството, се наказва с глоба от 5000 до 15 000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв. При повторно нарушение глобите се удвояват до 30 000 лв. за ръководителя и 40 000 лв. за предприятието. Според чл. 9, ръководителят е задължен да организира счетоводството съобразно принципите на законосъобразност, съпоставимост, периодичност и своевременност, за да осигури вярно и точно отразяване на стопанските операции и състоянието на предприятието.
Нарушение при съхраняване на счетоводна информация (чл. 69)
Лице, което не съхранява счетоводните документи според изискванията на чл. 12 и чл. 13, подлежи на глоба от 500 до 3500 лв., а предприятието на имуществена санкция от 2000 до 7000 лв. Според чл. 12, първични счетоводни документи, регистри и финансови отчети се съхраняват за срок от 10 години, считано от началото на годината, следваща отчетния период. При повторно нарушение глобите се удвояват.
Нарушение при възлагане на съставяне на финансови отчети (чл. 70)
В случай, че лице възложи съставянето на финансов отчет на неквалифицирано лице, в нарушение на чл. 17, ал. 1, то подлежи на глоба от 500 до 3000 лв., а предприятието – на имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. Чл. 17, ал. 1 изисква финансовите отчети да се съставят от лица със съответна квалификация и регистрация, притежаващи необходимите знания и опит.
Несъставяне на финансови отчети и годишни доклади (чл. 72)
Лице, което е задължено да изготви финансов отчет и годишни доклади съгласно Глава седма, раздели I-IV, и не го направи, подлежи на глоба от 500 до 3000 лв., а предприятието на имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. Глава седма включва изискванията за съставяне на годишен доклад за дейността и отчет за устойчивост. Ако предприятието не включи отчет за устойчивостта или консолидиран отчет за устойчивост в своя доклад за дейността, глобата е от 1000 до 3000 лв., а имуществената санкция за предприятието е между 2000 и 15 000 лв. При повторни нарушения санкциите се удвояват.
Неподаване на декларации за плащания към правителството и корпоративен данък (чл. 73)
Глава седма, раздели V и VI, задължава предприятията да подават декларации за плащания към правителството и информация за корпоративния данък. При неподаване на тези документи се налага глоба от 1000 до 3000 лв., а имуществената санкция за предприятието е между 2000 и 15 000 лв. При повторни нарушения санкциите се удвояват.
Непубликуване на финансови отчети и други документи (чл. 74)
Лице, което не публикува финансов отчет, отчет за устойчивост или одиторски доклад в сроковете по чл. 38, подлежи на глоба от 200 до 3000 лв. Според чл. 38, публикуването на тези документи трябва да се извърши до 30 юни на годината, следваща отчетния период. Ако не се изпълни това задължение, се налага имуществена санкция от 0.1% до 0.5% от нетните приходи от продажби за отчетния период, но не по-малко от 200 лв.
Неспазване на изискванията за независим финансов одит (чл. 75)
Лице, което не възложи независим финансов одит на одитор, регистриран по Закона за независимия финансов одит, подлежи на глоба от 500 до 5000 лв., а имуществената санкция за предприятието е от 2000 до 10 000 лв. Ако финансовият одит е възложен на лице, което не е регистриран одитор, глобите и санкциите са същите (чл. 76).
Други нарушения на Закона за счетоводството (чл. 77)
За нарушения на Закона за счетоводството, които не са описани изрично, лицето подлежи на глоба между 200 и 1000 лв., а имуществената санкция за предприятието е от 300 до 2000 лв.

Какви са глобите за неподаване на годишен финансов отчет навреме?

При неподаване на годишен финансов отчет в изискания от закона срок, Закона за счетоводството предвижда конкретни санкции. Според чл. 74 от закона, лице, което не публикува задължителния финансов отчет, както и доклад за дейността, отчет за устойчивостта или одиторски доклад, подлежи на глоба в размер от 200 до 3000 лв. Предприятието, отговорно за публикуването, може да бъде санкционирано с имуществена санкция в размер от 0.1% до 0.5% от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася отчетът, като тази санкция не може да бъде по-малка от 200 лв. Законът предвижда също удвояване на тези глоби и санкции в случай на повторно нарушение, което се дефинира като нарушение, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление за същото по вид нарушение. Тези разпоредби имат за цел да осигурят навременно подаване и публичност на финансовите отчети, за да се гарантира прозрачността на финансовото състояние и резултатите от дейността на предприятията.

Какъв е срокът за подаване на годишен финансов отчет и има ли хипотези, в които срокът се удължава автоматично?

Съгласно чл. 38 от Закона за счетоводството, срокът за подаване на годишния финансов отчет (ГФО) за предприятията в България е до 30 септември на годината, следваща отчетния период. За търговците по смисъла на Търговския закон, това подаване става чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър. Юридическите лица с нестопанска цел също следва да представят отчетите си до тази дата в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Другите предприятия, които не са задължени да подават в търговския регистър, публикуват своите отчети чрез икономическо издание или на интернет страница, като достъпът трябва да е безплатен и да бъде осигурен за срок не по-малък от три години от датата на публикуване.

В закона съществува и хипотеза за автоматично удължаване на срока при определени условия. Ако първоначално отчетът е заявен за публикуване в срока по ал. 1 (до 30 септември) и Агенцията по вписванията постанови отказ за публикуване съгласно чл. 22, ал. 5 от Закона за търговския регистър (отказът е резултат от техническа или формална грешка в документацията), то при повторно подадено заявление за публикуване в рамките на 14 дни от влизане в сила на отказа, отчетът ще се счита за подаден в срок. По този начин законът предоставя възможност за коригиране на грешки в документите, без това да води до административни санкции за закъснение.

Какви са глобите и санкциите за неспазване на Закона за ДДС?

Съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), предвидените глоби за български фирми и физически лица при различни нарушения са описани в Глава седма, "Административнонаказателни разпоредби". Те включват следните случаи и санкции:

Нарушение на задълженията за регистрация по ДДС – В случай че лице не се регистрира в срок по ЗДДС, глобата за физическо лице е от 500 до 5000 лева, а за юридическо лице – имуществена санкция от 500 до 5000 лева (чл. 178, ал. 1 от ЗДДС).
Неподаване или грешки в справки-декларации и VIES декларации – При неподаване или подаване на невярна информация в справки-декларация или VIES декларация, се налага глоба или имуществена санкция в размер на 500 до 10,000 лева (чл. 179, ал. 1 и 2 от ЗДДС).
Неправомерно приспадане на данъчен кредит – Ако лицето неправомерно приспадне данъчен кредит, глобата или имуществената санкция е в размер на 25% от неправомерно приспаднатата сума, но не по-малко от 1000 лева за юридически лица и 500 лева за физически лица (чл. 179, ал. 3 от ЗДДС).
Нарушение на сроковете за подаване на документи при доставка на стоки в рамките на ЕС – При неспазване на сроковете за подаване на документи, свързани с вътреобщностни доставки, е предвидена глоба или имуществена санкция от 500 до 10,000 лева (чл. 180 от ЗДДС).
Нарушения, свързани със задължението за издаване на фактура или друг документ – Ако лице не издаде фактура или друг изискуем документ, глобата е от 500 до 1000 лева, а при повторно нарушение – от 1000 до 5000 лева (чл. 181 от ЗДДС).
Използване на фактура с невярно съдържание – При установяване на фактура с невярно съдържание глобата или имуществената санкция е от 1000 до 10,000 лева за юридическо лице или едноличен търговец, а за физическо лице – от 500 до 5000 лева (чл. 182 от ЗДДС).

Как се доказват нарушенията?

Документирането на нарушенията по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е процес, при който компетентните органи събират и оценяват доказателства, свързани с неизпълнение на задълженията, предвидени в закона. Нарушенията обикновено се доказват чрез проверка на счетоводните документи и регистри на задължените лица – като издадени и получени фактури, справки-декларации, регистри за начислен и приспаднат данък, както и VIES декларации при вътреобщностни доставки. При съмнения за нарушения, органите могат да изискват допълнителни документи, разяснения и дори да извършат физически проверки на място. В случаите на неправомерно приспаднат данъчен кредит, доказателствата могат да включват липсващи или некоректно попълнени фактури и други счетоводни документи, които да потвърдят неточностите или нарушенията.

Кой орган има право да санционира и налага глоби?

Глобите за нарушения на ЗДДС се налагат от Националната агенция за приходите (НАП). Актовете за установяване на административни нарушения се изготвят от инспекторите и служителите на НАП, които следят за изпълнението на задълженията по ЗДДС, включително за подаване на необходимите документи в определените срокове и за точността на данните в тях. На базата на тези актове се издават наказателни постановления от оправомощените лица в НАП, които определят конкретния размер на глобите или имуществените санкции, в зависимост от вида и тежестта на нарушението, както и дали става въпрос за повторно нарушение. Тези административни наказания са част от общите мерки, насочени към стриктното спазване на ДДС правилата и минимизиране на данъчните нарушения.

Какви глоби и санкции се налагат за неподаване на данъчна декларация от фирма?

Съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), неспазването на определени задължения и изисквания от страна на данъчно задължените лица води до налагане на различни глоби и санкции. Тези санкции имат за цел да гарантират спазването на законовите изисквания за отчитане и деклариране на корпоративния доход, както и изпълнението на задълженията по отношение на коректността и пълнотата на данъчните декларации.

За конкретни нарушения по закона се предвиждат следните санкции:

При неподаване на данъчна декларация или подаване на декларация с неверни данни, съгласно чл. 262а от ЗКПО, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лева за първо нарушение, а при повторно нарушение – от 6000 до 10 000 лева.
В случаите, когато данъчно задължено лице не изпълни своето задължение за водене на регистър за разходите, то подлежи на санкция по чл. 263 от ЗКПО. Размерът на глобата за първо нарушение е между 100 и 1000 лева за всяко нарушение, а при повторно нарушение – между 200 и 2000 лева за всяко отделно нарушение.
Представляващите данъчно задълженото лице, които с действие или бездействие допуснат нарушения на разпоредбите на ЗКПО, подлежат на глоби съгласно чл. 264. Глобата варира от 200 до 1000 лева, а при повторно нарушение – от 400 до 2000 лева.
За неизпълнение на задълженията по регистриране или подаване на информация в предвидените срокове, се предвиждат тежки санкции. Например, за неподаване на декларация или невярно посочване на данни в регистъра, санкцията е в размер от 100 000 до 200 000 лева, а при повторно нарушение – от 200 000 до 300 000 лева.

Наказанията се налагат от органите на Националната агенция за приходите (НАП) чрез съставяне на актове за установяване на нарушения и издаване на наказателни постановления, в съответствие със Закона за административните нарушения и наказания.

Кога сме длъжни да издадем фискален бон (касова бележка), какво представлява тя и каква е глобата, ако не издадем такава?

Съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18, издаването на фискален бон е задължително при регистриране и отчитане на продажби на стоки и услуги в търговски обекти, като това правило важи за почти всички търговци, извършващи такива продажби, освен за определени изключения. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 всяко лице, което извършва продажби на стоки или услуги в търговски обект, е длъжно да регистрира и отчита извършените продажби чрез издаване на фискална касова бележка (фискален бон) от фискално устройство (ФУ) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането е извършено чрез банкови преводи и други форми на електронно разплащане.

Фискалната касова бележка служи като официален документ, удостоверяващ продажбата и извършеното плащане, и трябва да включва всички задължителни реквизити съгласно чл. 118 от ЗДДС. Тези реквизити включват идентификационни данни на търговеца, дата и час на издаване, наименование и количество на продаваните стоки или услуги, данък върху добавената стойност и общата сума за плащане. Важно е да се отбележи, че фискалната касова бележка трябва да се издава непосредствено след осъществяването на продажбата и предоставянето ѝ на клиента е задължително.

За неспазване на изискването за издаване на фискален бон се предвиждат значителни санкции. Според чл. 185 от ЗДДС глобата за физическо лице, което не е издало фискална касова бележка, е в размер от 100 до 500 лв. при първо нарушение и от 500 до 1000 лв. при повторно нарушение. За юридически лица и еднолични търговци санкцията е от 500 до 3000 лв. при първо нарушение и от 1000 до 5000 лв. при повторно нарушение.

Каква е глобата за неподаване на данъчна декларация от физическо лице?

Съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), физическите лица, които не подават данъчна декларация в предвидения срок или подават декларация с невярна информация, подлежат на различни санкции. Ето подробен преглед на основните глоби и санкции, приложими при нарушаване на разпоредбите на ЗДДФЛ:

Глоба за неподаване на данъчна декларация: Ако физическо лице не подаде данъчна декларация в срок, то подлежи на глоба в размер до 500 лв., съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ. Тази санкция е предвидена за първоначално нарушение. Ако лицето повторно не подаде данъчна декларация в следващ отчетен период, глобата се удвоява и достига до 1000 лв. Повторното нарушение се дефинира като нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление за първото нарушение.
Глоба за невярно посочени данни или данни, водещи до по-нисък размер на данъчно задължение: В случаите, когато данъчно задълженото лице подаде данъчна декларация, но в нея има невярна или непълна информация, водеща до изчисляване на данък в по-малък размер от дължимия или неправомерно освобождаване от данък, се налага глоба в размер до 1000 лв. за първо нарушение, съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ. При повторно нарушение, глобата за същото деяние се удвоява и достига до 2000 лв.
Глоба за неподаване на годишна декларация при извършена дейност по свободна професия или друга самостоятелна дейност: Лица, които осъществяват дейност по свободна професия, занаятчийска дейност или друга самостоятелна дейност, но не подават годишна данъчна декларация, подлежат на санкции, както е предвидено в чл. 54, ал. 1 от ЗДДФЛ. Санкцията за неподаване на декларация в този случай е глоба в размер до 500 лв., а при повторно нарушение – до 1000 лв.
Санкция за неподадена декларация за определени обстоятелства: Съгласно чл. 55 от ЗДДФЛ, при промяна на обстоятелства, които водят до промяна на данъчната основа или данъчните задължения на лицето, се изисква подаване на съответна декларация. Ако лицето не подаде необходимата декларация при тези обстоятелства, се налага глоба в размер до 500 лв., като при повторно нарушение глобата се удвоява до 1000 лв.
Санкции за неизпълнение на задълженията за регистриране и отчитане: В случай, че данъчно задълженото лице не изпълни задълженията си за регистрация, например, за регистрация като самоосигуряващо се лице или регистрация в Националната агенция за приходите (НАП) при осъществяване на определени дейности, се налагат глоби. Сумите и условията на тези санкции варират в зависимост от конкретното нарушение и приложимите разпоредби на ЗДДФЛ и допълнителните наредби.

Всички актове за установяване на нарушения по ЗДДФЛ се съставят от органите на НАП, като наказателните постановления се издават съгласно Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Каква е глобата за недеклариран електронен магазин в България?

Недекларирането на електронен магазин в България подлежи на санкции съгласно Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба Н-18 на Министерството на финансите. Тази наредба изисква от всички лица, които осъществяват продажби на стоки или услуги чрез електронни магазини, да регистрират тези магазини в Националната агенция за приходите (НАП). Целта е да се гарантира прозрачност на дейността и да се осигури коректно данъчно облагане на приходите от електронната търговия.

Съгласно Наредба Н-18, глобата за физическо лице, което не декларира своя електронен магазин в срок, варира от 500 до 5,000 лв., в зависимост от обстоятелствата и дали това е първо или повторно нарушение. За юридически лица или еднолични търговци санкцията може да бъде значително по-висока – от 3,000 до 10,000 лв. При повторно нарушение, както е посочено в закона, глобата се удвоява, което може да доведе до сериозни финансови загуби за бизнеса. Допълнително, при установяване на такива нарушения, контролният орган може да наложи и други санкции, като затваряне на магазина или блокиране на онлайн платформата до изпълнение на всички изисквания.

За да се предпазите от тези глоби, е важно да декларирате електронния магазин своевременно. Процедурата включва подаване на необходимите документи в НАП, в които се посочват всички основни данни за електронния магазин – като домейн, платформа, вид стоки или услуги, както и информация за начините на плащане. За точност в процеса и избягване на грешки, които могат да доведат до санкции, е препоръчително да потърсите съдействие от счетоводен специалист, който е добре запознат с последните изисквания на ЗДДС и Наредба Н-18.

Екипът на „Елан Консултинг“ може да ви помогне с цялостната процедура по деклариране и подготовка на нужната документация за електронния ви магазин, като така ви осигури спокойствие и сигурност, че бизнесът ви е в пълно съответствие с българското законодателство.

Как да се предпазим от глоба за счетоводни и данъчни нарушения в България

За да се избегнат глоби и санкции за счетоводни и данъчни нарушения в България, е необходимо стриктно спазване на законовите изисквания и навременно подаване на всички задължителни документи. Елан Консултинг предоставя цялостна подкрепа на предприятия и физически лица, като предлага услуги, които улесняват процесите на планиране, подаване и отчетност, и така помага за избягване на административни нарушения и глоби.

Един от ключовите фактори за предпазване от глоби е спазването на всички срокове за подаване на годишните финансови отчети (ГФО) и данъчни декларации. Пропускът или закъснението при подаване на задължителни документи може да доведе до сериозни финансови санкции. Елан Консултинг предоставя услуги за стриктно проследяване на сроковете и уведомява клиентите своевременно за предстоящи крайни дати, като така улеснява спазването на всички законови изисквания.

Освен това, правилното и коректно изготвяне на документите е също от съществено значение за избягване на санкции. Неправилно попълнени данни или неточности в отчетите и декларациите могат да доведат до корекции, които са съпътствани от глоби. Елан Консултинг предоставя експертна помощ при съставянето на документация, като гарантира точност и съответствие с приложимите счетоводни стандарти и законодателство.

При наличие на специфични счетоводни въпроси или промени в дейността, които могат да повлияят на данъчната отчетност, консултациите със специалистите на Елан Консултинг са особено полезни. Например, при разширяване на бизнеса, промяна в структурата или навлизане в нови сектори, може да възникнат нови данъчни задължения. Екипът на Елан Консултинг помага за идентифициране на тези задължения и предлага оптимални счетоводни и данъчни стратегии, като същевременно предотвратява бъдещи потенциални нарушения.

Осигуряването на правилна организация и архивиране на счетоводните документи е също важен елемент от предотвратяването на санкции. Законът изисква съхранение на счетоводни документи за определени срокове и лесен достъп до тях при необходимост. Елан Консултинг подпомага клиентите при организирането и архивирането на документацията, като така улеснява спазването на законовите изисквания за съхранение.

По този начин, услугите на Елан Консултинг подпомагат клиентите не само в избягването на глоби и санкции, но и в цялостното спазване на счетоводните и данъчни изисквания в България.