В света на бизнеса, особено в България, където е ясно кога, кой и защо назначава проверки, данъчните ревизии са неизбежна част от управлението на всяка фирма. За да сте подготвени и защитени от всякакви всевъзможни проверки от Националната агенция за приходите (НАП), е критично важно да разбирате основните аспекти на данъчната ревизия. Нашата цел е да ви осигурим цялостно разбиране за процеса на данъчна ревизия, обхващайки ключови въпроси като "Колко години назад се прави ревизия?", "Какви са последствията от липса на документи при ревизия?", "Какво е ревизионен акт за начет?" и "Какво представлява началното салдо при ревизия на юридическо лице?".
Ако се интересувате от данъчна ревизия на физическо лице, можете да прочетете повече тук!
Правилното подготвяне и разбиране на процеса могат значително да намалят стреса и да предотвратят възможни неприятности. Важно е да знаете какво представлява ревизионният акт, как можете да реагирате при получаването му, и как да подготвите молба за спиране на ревизия, ако считате, че това е необходимо. В статията ще разгледаме и примери за ревизионен акт, както и образец за молба за спиране на ревизия, за да можете да бъдете възможно най-информирани и подготвени за всички аспекти на данъчната ревизия.
Защитата от данъчна ревизия не е само въпрос на стратегия, но и на добро разбиране на законите и регулациите, които управляват вашата дейност. С тази статия целим да ви предоставим пътеводител, който да ви помогне да навигирате през сложностите на данъчните ревизии, като същевременно защитавате интересите на вашата фирма съобразно българското законодателство.
Данъчната ревизия на дружество в България е комплексен и задълбочен процес, задействан от Националната агенция за приходите (НАП), с цел да се провери и установи законосъобразността на данъчните и осигурителните задължения. Тя представлява контролно производство, което може да бъде насочено не само към самото дружество, но и към установяване на отговорност за задължения на трети лица. Този процес е изграден върху принципите на законност, обективност и прозрачност, което позволява на държавата да осигури правилното и своевременно облагане, както и да защити интересите на обществото и бизнеса.
Процедурата по данъчна ревизия се инициира с издаването на заповед за възлагане на ревизия, която определя обхвата и периода на проверка, ревизираното лице, ръководителя на ревизията и други важни аспекти. Тази заповед може да бъде изменяна от органа, който я е издал, ако възникнат нови обстоятелства или данни, изискващи разширяване или ограничаване на обхвата на ревизията. Важно е да се отбележи, че връчването на заповедта дава начало на срока за извършване на ревизията, като оттук нататък процедурата преминава в активен етап на изследване и събиране на необходимите доказателства.
В процеса на извършване на данъчна ревизия органите по приходите извършват задълбочен анализ на всички предоставени документи и данни, отнасящи се до финансовата и икономическа дейност на дружеството. Основната цел е да се установят факти и обстоятелства, които имат отношение към законосъобразността на облагането и определянето на задълженията за данъци и осигурителни вноски. Всеки елемент от събраната информация подлежи на обективен анализ и оценка, като се вземат предвид всички релевантни законови изисквания.
Процедурата по ревизия завършва с издаването на Ревизионен акт, който е резултат от извършената проверка и анализ на документацията и данните. Преди окончателното му издаване се подготвя Ревизионен доклад, в който се излагат констатациите и препоръките на ревизиращия орган. Ревизионният акт формализира установяването, определянето, изменението или прихващането на публичните задължения за данъци и осигурителни вноски и може да бъде обжалван изцяло или частично в 14-дневен срок от връчването му на задълженото лице.
Освен традиционните видове ревизии, които се фокусират върху установяването на данъчни задължения, в практиката се прилагат и специализирани ревизии, като например ревизии за установяване на отговорност на трети лица, ревизии при правоприемство, както и ревизии във връзка с издадени решения на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“. Така процесът на данъчна ревизия се превръща в инструмент за гарантиране на правилното и справедливо облагане, като същевременно предоставя механизми за защита на правата на задължените лица.
Когато става въпрос за данъчни ревизии, разбирането на процеса и правилата, по които те се възлагат, тоест, започват, е от съществено значение за всяко дружество. Възлагането на ревизия е процедура, която изисква строго спазване на установените от законодателя стъпки и критерии. Тази част от статията ще разгледа как се възлага ревизия на дружество, като акцентира на процеса на издаване на заповед за възлагане, ключовите елементи на заповедта и възможностите за нейното изменение.
Ревизиите на дружества се възлагат от определени органи в рамките на Националната агенция за приходите (НАП) - именно тези ревизиори оправомощени от териториалния директор на съответната териториална дирекция на НАП, както и на изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник.
Ревизионното производство започва с издаване на заповед за възлагане на ревизия. В тази заповед се определят:
Случаите за възлагане на ревизии се разпределят автоматизирано посредством информационната система „Контрол“. Заповедта се издава като електронен документ, подписан с електронен подпис, като при техническа невъзможност, може да бъде издадена и на хартиен носител.
Издадената заповед за възлагане се връчва на ревизираното лице. Важно е да се отбележи, че тази заповед може да бъде изменена от органа, издал първоначалната заповед. Измененията могат да засягат срока за извършване на ревизията, регистрационните данни на ревизираното лице, обхвата на ревизията, ръководителя на ревизията или ревизиращите органи. Всяка такава изменена заповед също се връчва на ревизираното лице.
Важно е да се подчертае, че заповедта за възлагане на ревизия не подлежи на обжалване отделно от ревизионния акт. Това означава, че възражения срещу самата ревизия могат да се изразяват единствено в контекста на обжалване на ревизионния акт след неговото приключване.
Според Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), ревизионният период, за който може да бъде възложена данъчна ревизия, е до 5 години от изтичането на годината, в която е подадена или е следвало да бъде подадена декларация за съответното данъчно или осигурително задължение. Това означава, ако например фирма е получила доходи през финансовата 2022 година, давностният срок започва да тече от 1 януари 2024 година, доколкото именно през 2023 е следвало да отчете тези доходи в Годишния финансов отчет (ГФО). След изтичането на този петгодишен срок, данъчната администрация губи правото си на принудително събиране на задълженията.
Важно е да се отбележи, че съществуват изключения от това правило. Ако в рамките на петгодишния срок е образувано наказателно производство по Наказателния кодекс, от чийто изход зависи установяването на данъчни задължения, този срок може да бъде прекъснат. Това означава, че ревизия може да бъде възложена и след изтичането на петгодишния срок, ако е свързана с наказателно производство.
Давностният срок е период, след чието изтичане правото за съдебно преследване на едно задължение се погасява, ако длъжникът направи възражение в съда - той НЕ ВОДИ до автоматично погасяване на основното право, а засяга само възможността за неговото принудително изпълнение. Преклузивният срок обаче води до погасяване на самото право след неговото изтичане, като това влияе директно върху субективните права, и се прилага автоматично от съда или друг компетентен орган. Главната разлика между давностни и преклузивни срокове е, че давността се прилага само по възражение на длъжника, докато преклузивните срокове се прилагат служебно от съда и водят до изгубване на самото право, не само на правото на неговото съдебно преследване.
Посоченият срок е преклузивен, което означава, че пропускането му от страна на данъчната администрация представлява окончателна процесуална пречка за образуването на ревизионно производство. Всеки ревизионен акт, издаден в нарушение на този срок, е нищожен.
Изтичането на петгодишния давностен срок води до погасяване на правото на данъчната администрация да търси събиране на неплатените данъци и осигуровки. Въпреки това, ако данъчно задължено лице доброволно плати своето задължение след изтичането на този срок, държавата ще приеме плащането и лицето / фирмата не може да си го поиска обратно. За да се възползва от погасяването на задължението по давност, лицето трябва активно да се позове на това свое право, като отправи писмено уведомление до данъчната администрация.
Познаването на тези срокове и процедури е критично за всяко дружество, тъй като те предоставят важна правна сигурност и позволяват на дружествата да планират своите финансови и правни стратегии с яснота относно своите данъчни и осигурителни задължения.
Данъчната ревизия на дружество в България е строго регламентиран процес, който се извършва от органите по приходите с цел проверка на счетоводните записи, данъчните и осигурителните задължения на дружествата. Тя започва с получаването на заповед за възлагане на ревизия, която уточнява срока и обхвата на предстоящата проверка. Важно е ревизираното дружество да се увери, че служителите, извършващи ревизията, са длъжни да се легитимират със служебната си карта и копие от заповедта, която съответства на тази, получена от дружеството.
В хода на ревизията, служителите на НАП са упълномощени да изискат и прегледат всяка необходима документация - счетоводни записи, платежни документи, договори, фактури и други, за да установят дали всички публични задължения като данъци и осигуровки са коректно декларирани и платени. Процедурата може да се проведе на място в обекта на дружеството или, при необходимост, документите могат да бъдат прехвърлени за преглед в териториалната дирекция на НАП. В такъв случай се съставя писмен опис на предадените документи, като се издават два екземпляра - един за НАП и един за дружеството.
Органите по приходите имат право и задължение да съберат и обезпечат всички събрани доказателства за подкрепа на констатациите си в ревизионния акт. Това включва описание, копиране или дори изземване на счетоводни книги, документи, информация от технически носители и други носители на информация. При необходимост, за да се запазят доказателствата непокътнати, данъчните могат да запечатат обекта или част от него за срок до 48 часа, като при нужда могат да поискат от съда удължаване на този срок.
Важно! Съгласно Чл. 41 от ДОПК (Данъчно-осигурителния процесуален кодекс) действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват в 14-дневен срок от извършването им пред териториалния директор на НАП по местонахождение на обекта, който се произнася с мотивирано решение в еднодневен срок от постъпването на жалбата. С решението териториалният директор може да отхвърли жалбата или да я уважи, като разпореди преустановяване на обжалваните действия. За решението жалбоподателят следва да бъде уведомен същия ден. Решението, с което се разпорежда преустановяване на действията, се изпълнява в срока, посочен в него, от органа по приходите, който ги е предприел. Когато Териториалния директор на НАП не се е произнесъл в установения срок или е отхвърлил жалбата, действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват в 7-дневен срок от изтичане на горния срок, съответно от получаване на решението, пред административния съд по местоизвършване на действията по обезпечаване на доказателствата по отношение на тяхната законосъобразност. Съдът се произнася в 7-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване. Въпреки това, самата жалба не спира действията за обезпечаване на доказателства.
Обжалване на ревизионен акт е възможно и предвидено от законодателството като право на всеки данъчно задължен субект. Важно е да се отбележи, че не самата заповед за възлагане на ревизията, а ревизионният акт, издаден въз основа на извършената ревизия и след представяне на евентуални възражения от страна на дружеството, е този, който подлежи на обжалване. Този акт определя окончателните данъчни и осигурителни задължения на дружеството и уточнява сроковете за тяхното изпълнение, както и възможностите за обжалване.
Данъчната ревизия е процедура, която изисква стриктно спазване на процесуалните норми и предоставя възможност за защита на правата на данъчно задължените лица. Всяко стъпка от процеса е регламентирана с цел да се гарантира законосъобразността и справедливостта на данъчното облагане.
Срокът за извършване на данъчна ревизия е регламентиран със закон и е от ключово значение за гарантирането на правата и задълженията както на ревизираните лица, така и на органите по приходите. Според чл. 114 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), основният срок за извършване на ревизия е до три месеца и започва да тече от момента на връчването на заповедта за възлагане на ревизията на съответното лице или дружество. Този период е предвиден, за да се осигури достатъчно време за внимателно и обективно изследване на всички релевантни документи и факти.
Има обаче ситуации, в които първоначалният срок от три месеца се оказва недостатъчен за завършване на ревизионния процес поради различни обстоятелства. В такива случаи срокът може да бъде продължен с до два допълнителни месеца, като решението за удължаване се взима със заповед за удължаване на срока, издадена от органа, възложил ревизията. Това позволява гъвкавост при управлението на ревизионния процес и гарантира, че всички аспекти на данъчното и осигурителното облагане на лицето или дружеството ще бъдат тщателно прегледани и анализирани.
В изключителни случаи, когато фактическата сложност на конкретния случай изисква повече време за разглеждане, срокът за извършване на ревизията може да бъде продължен общо до не повече от три години. Това удължаване се одобрява със заповед на изпълнителния директор на НАП, издадена на основание на мотивирано предложение от териториалния директор. Така законодателството предоставя възможност за гъвкаво управление на ревизионния процес, като същевременно поставя рамки, целящи да защитят интересите на всички страни и да осигурят справедливост на данъчното облагане.
Тези регулации показват стремежа на законодателя да създаде баланс между необходимостта от задълбочено изследване на данъчните и осигурителните задължения на дружествата и правото на тези дружества да разполагат с информация за продължителността на ревизионния процес. Така се гарантира, че ревизионният процес е както ефективен, така и прозрачен, като се уважават правата на данъчно облаганите субекти и се осигурява законосъобразността на техните финансови и икономически операции.
Ревизионният акт ( включително ревизионният акт за за начет) е ключов елемент в процеса на данъчна ревизия, осъществяван от Националната агенция за приходите (НАП) в България. Той представлява официален документ, който се издава след завършване на ревизионното производство и съдържа конкретните изводи и заключения на ревизиращите органи относно данъчните и осигурителни задължения на проверяваното лице или фирма. Основната цел на ревизионния акт за начет е да установи наличието или отсъствието на неправомерно изразходвани средства, за които няма документи и които трябва да бъдат възстановени.
Процесът на издаване на ревизионен акт започва със съставянето на ревизионен доклад, в който се описват всички извършени действия, наблюдения и установени факти в хода на ревизията. Този доклад трябва да бъде завършен и предоставен на ревизираното лице до 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията. В него се включват: имената на служителите, извършили ревизията, обхватът и периодът на ревизията, както и детайлизирано описание на установените данъчни и осигурителни задължения или отговорности.
След като ревизионният доклад бъде връчен на ревизираното лице, то има право да изрази своите възражения спрямо установените факти и изводи в 14-дневен срок от получаване на доклада. Този срок може да бъде удължен с още един месец по искане на ревизираното лице, ако счита, че първоначалният период е недостатъчен за подготовка на обоснован отговор.
Ревизионният акт за начет се издава от органите на НАП след анализ на представените от ревизираното лице възражения или след изтичане на срока за тяхното подаване, ако такива не са били представени. Актът установява окончателните задължения за данъци и осигуровки на ревизираното лице и се издава на основание на утвърден образец, който включва всички задължителни елементи, предвидени от закона, включително мотивите за издаването му и разпоредителната част, която посочва конкретните задължения и срокове за тяхното изпълнение.
В случай че лицето или фирмата не са съгласни със съдържанието на ревизионния акт, те имат право да го обжалват. Първата стъпка е обжалването по административен ред пред дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ към централното управление на НАП. След като бъде взето решение по административния път, ако лицето продължава да е недоволно от изхода, то може да пристъпи към обжалване и по съдебен ред. Така се осигурява възможност за защита на правата на данъчно задължените лица и гарантиране на тяхната правна сигурност.
.webp)
В рамките на данъчна ревизия или проверка от Националната агенция за приходите (НАП), разнообразие от доказателства могат да бъдат събирани и анализирани, за да се установи правилността на данъчните и осигурителните задължения на ревизираните лица. Чл. 37 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) уточнява, че доказателствата могат да бъдат събрани служебно от органа по приходите или по инициатива на самото ревизирано лице. Всички доказателства подлежат на обективна преценка и анализ, което гарантира справедлив и непредубеден подход към всеки случай.
Ревизираното лице е задължено да предостави всички сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, които са от значение за установяването на неговите права и задължения. Чл. 38 подчертава задължението за съхранение на счетоводна и търговска информация, както и други документи, важни за данъчното облагане, за определени срокове, които варират в зависимост от типа документи.
Органите по приходите имат правото да предприемат действия за обезпечаване на доказателства, както е посочено в чл. 40. Това може да включва опис или изземване на документи, книжа и други носители на информация, както и копиране на информация от технически носители. В случай че незабавното извършване на тези действия е невъзможно, органът по приходите може да запечата обекта или част от него, където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства, за срок до 48 часа.
Чл. 42 и чл. 43 регламентират съдействието, което органите по приходите могат да поискат от други държавни или общински органи, включително полицията, за извършване на претърсване или изземване, когато има данни за укриване на факти и обстоятелства, свързани с данъчното и осигурителното законодателство.
Обжалването на действията за обезпечаване на доказателства е регулирано в чл. 41, като дава възможност на ревизираните лица да обжалват тези действия в 14-дневен срок пред териториалния директор, който може да отхвърли жалбата или да я уважи, като разпореди преустановяване на обжалваните действия.
Тези разпоредби осигуряват рамка, в която правата на ревизираните лица са защитени, докато същевременно се дава възможност на органите по приходите да събират необходимите доказателства за установяване на данъчни и осигурителни задължения.
Липсата на документи при данъчна ревизия може да доведе до значителни последствия за ревизираното дружество или лице, особено когато става въпрос за начети, свързани с неправомерно изразходвани средства, за които не съществуват подходящи документални доказателства. В контекста на ревизионен акт за начет и общата рамка за събиране и преценка на доказателства, описана в предходния отговор, е важно да се разбере, че органите по приходите имат правото и задължението да съберат всички необходими доказателства, които подкрепят техните констатации относно данъчните и осигурителните задължения.
При липса на необходимите документи, органите по приходите могат да приемат, че липсващите доказателства не съществуват, и да вземат своите заключения въз основа на събраните до момента доказателства, както е посочено в чл. 37 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Това може да доведе до издаването на ревизионен акт, който установява задължения за данъци и осигурителни вноски, основаващи се на преценката на ревизионния орган за наличната информация и доказателства.
Освен това, липсата на документи може да послужи като основание за органите по приходите да предприемат действия за обезпечаване на доказателства, включително опис и изземване на други налични документи, книжа или носители на информация, както е описано в чл. 40 от ДОПК. Такива действия могат да имат преки последици върху оперативната дейност на дружеството и да наложат допълнителни административни и оперативни тежести.
В случай че ревизионният акт, издаден в резултат на такава ревизия, установява данъчни задължения или наказателни санкции в резултат на непредставяне на необходимите документи, дружеството или лицето имат право да обжалват акта по установения ред, както е предвидено в чл. 144 и следващите разпоредби от ДОПК. Това обаче не освобождава дружеството от отговорността да осигури необходимите доказателства и документи, които подкрепят неговите твърдения за правилността на отчетните операции и данъчните си задължения.
Във всяка ситуация, отговорното и превантивно управление на счетоводната документация и доказателствените материали е от ключово значение за избягване на негативни последици при данъчна ревизия. Задължението за съхранение на документи, както е описано в чл. 38, служи като напомняне за значението на доброто архивиране и управление на документалните доказателства в подкрепа на финансовите и данъчните операции на дружеството.
В случай, че се съмнявате, че Вашият счетоводител е водил правилно и законосъобразно Вашето счетоводство и обмисляте да го смените, можете да видите нашите счетоводни услуги тук!
В България няма такова понятие "начално салдо при ревизия на юридическо лице". Началните салда по различните счетоводни сметки при ревизия на юридическо лице отразяват финансовото състояние на дружеството към определена начална дата на определен период за определени ревизирани години. Там е указана сумата от всички активи и пасиви на дружеството за периода на съответната справка и служат като отправна точка за анализ на финансовите резултати и операции през ревизирания период. В контекста на данъчна ревизия, началното салдо е особено важно, тъй като от него зависят точността и законосъобразността на отчетените доходи, разходи, данъчни задължения и осигурителни вноски за съответния период.
При провеждането на данъчна ревизия органите по приходите ще анализират началното салдо, за да се уверят, че всички финансови транзакции през проверявания период са отразени коректно и в съответствие със счетоводните и данъчните нормативи. Те ще се интересуват от доказателства, които подкрепят началното салдо, включително първични счетоводни документи, счетоводни регистри, финансови отчети и други документи, отразяващи икономическите събития в дружеството.
Началното салдо има ключово значение за оценката на точността на данъчното и осигурителното облагане за периода на ревизията. Всякакви несъответствия или неясноти в началните салда могат да доведат до допълнителни въпроси от страна на ревизорите и да изискват предоставянето на допълнителни доказателства или обяснения от страна на дружеството. Поради това е изключително важно юридическите лица да поддържат точна и добре организирана счетоводна документация, която да позволи лесната проверка на началните и крайните салда, както и на всички финансови транзакции, извършени през съответния период.
В резюме, началното салдо при ревизия на юридическо лице е фундаментален елемент, който осигурява основата за анализ на финансовото състояние и операциите на дружеството през проверявания период. То помага както на юридическото лице, така и на органите по приходите да установят точното данъчно и осигурително облагане и да гарантират спазването на съответните нормативни изисквания.
Обжалването на ревизионен акт и защитата в процеса на данъчна ревизия са критични стъпки, в които есенциално е да разполагате с професионална подкрепа и експертиза. Елан Консултинг предлага пълно съдействие в този процес, работейки ръка за ръка с водещи адвокатски кантори и адвокати по данъчно право, за да осигури максимално ефективна защита на интересите на своите клиенти.
Обжалването на ревизионен акт започва с административно обжалване в рамките на 14 дни от получаването на акта, като първоначално проверяваната / ревизираната фирма се обръща към дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при Националната агенция за приходите (НАП). В този процес, жалбата трябва да включва всички релевантни доказателства и да посочи точно в какво се състои искането на жалбоподателя. Елан Консултинг подпомага своите клиенти в събирането на необходимата документация и формулирането на аргументите за обжалване.
Елан Консултинг може да помогне на клиентите си да подадат искане за спиране на изпълнението на ревизионния акт, което е особено важно за предотвратяване на нежелани финансови последствия, докато тече процесът на обжалване. Това изисква подходящо обезпечение и може да се извърши както на административно, така и на съдебно ниво.
Ако административното обжалване не доведе до желания резултат, следващата стъпка е съдебното обжалване. Ние в Елан Консултинг работим в тясно сътрудничество с водещи адвокати по данъчно право, които могат да подготвят и подадат жалба срещу ревизионния акт, като се уверят, че всички процедурни и съдържателни изисквания са изпълнени. Подкрепата през този процес е критична за гарантиране на най-добрия възможен изход за клиента.
Елан Консултинг играе ключова роля в процеса на обжалване, като предоставя:
Сътрудничеството с Елан Консултинг осигурява значително предимство в процеса на обжалване на ревизионни актове, като максимизира шансовете за успешен изход и минимизира потенциалния стрес и несигурност за бизнеса.
Обжалването на ревизионен акт по съдебен ред е критична стъпка, която дава възможност на лицата, засегнати от решенията на данъчните органи, да търсят справедливост и правна защита. Ключов елемент в този процес е подаването на жалба в съответния административен съд в рамките на строго определен срок, обикновено 14 дни от получаване на решението по административен ред. Тази жалба трябва да е внимателно подготвена и да включва всички необходими елементи, като идентификация на жалбоподателя, детайлно изложение на основанията за жалбата и приложение на съответните доказателства, които подкрепят тези основания.
ВАЖНО! Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Освен това, ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението.
Това на практика означава, че правилното изложение на аргументацията още в жалбата, подадена по административен ред е от изключителна важност, тъй като всякакви доводи и аргументи, които НЕ СА били изложени в нея, може изобщо да не бъдат разгледани от съда!
Важно е да се подчертае значението на спирането на изпълнението на ревизионния акт, което може да бъде поискано от жалбоподателя. За да бъде уважено такова искане, е необходимо да се предостави подходящо обезпечение, което да гарантира потенциалните финансови последици за държавата в случай, че ревизионният акт впоследствие бъде потвърден. Спирането на изпълнението предотвратява възможността за непоправими вреди в периода до окончателното разрешаване на спора.
Процесът на разглеждане на жалбата от съда е следващата критична фаза. Административният съд анализира жалбата в контекста на представените доказателства и аргументи, като може да допусне и нови доказателства, които не са били представени по време на административната процедура. Съдебното решение може да бъде разнообразно – от пълна или частична отмяна на ревизионния акт, до изменение в обжалваната част или пълно отхвърляне на жалбата.
Особено важно е разбирането, че разноските по делото и присъждането на възнаграждение за адвокат се определят съгласно уважената част на жалбата. Това означава, че успешното обжалване може да доведе до възстановяване на разноските, направени за защитата, което добавя допълнително измерение към стратегическото планиране и вземане на решения от страна на жалбоподателите.
В заключение, процесът на обжалване на ревизионен акт по съдебен ред е сложен и изисква внимателно внимание към детайлите и строгото спазване на процедурните срокове и правила. В този контекст, професионалната подкрепа от специалисти в областта на данъчното право може да бъде от решаващо значение за успешното провеждане на обжалването и защитата на правата и интересите на засегнатите лица.
