В съвременната бизнес среда устойчивото развитие и социалната отговорност стават все по-значими аспекти от дейността на всяко предприятие. Въпросът „Какво представлява доклад и отчет за устойчивост на предприятие?“ е ключов за организации и компании, които искат да съобразят своите дейности с екологичните, социалните и управленските стандарти, наложени в глобален мащаб. Често клиенти питат: „Какво е доклад за устойчивост и какви са изискванията за отчетност през 2024 г.?“, „Как се изготвя отчет за устойчивостта съгласно Закона за счетоводството?“ или „Какви са основните критерии за отчитане на устойчивостта на предприятията?“
Докладът и отчетът за устойчивост предоставят на заинтересованите страни (инвеститори, клиенти, регулатори) информация за ангажимента на компанията към дългосрочно устойчиво развитие, включително мерките за минимизиране на негативните екологични въздействия, управлението на ресурсите и социалната отговорност. Законът за счетоводството в България изисква от предприятията, особено тези с обществен интерес, да изготвят такива отчети, за да осигурят прозрачност в своята дейност и да покажат как бизнес моделът им създава стойност не само за акционерите, но и за обществото.
В настоящата статия ще разгледаме какво включват докладът и отчетът за устойчивост, как се структурира информацията в съответствие със Закона за счетоводството и какви са съвременните изисквания за отчитане на устойчивостта за 2024 година.
Отчетът за устойчивостта е документ, който предоставя подробна информация за социалните, екологичните и икономическите въздействия на предприятието и начините, по които тези фактори засягат развитието, резултатите и състоянието му. Според чл. 48 от Закона за счетоводството, отчетът за устойчивостта включва данни, които са съществени за разбирането на устойчивото развитие на предприятието и на въздействията му върху околната среда, обществото и икономиката. Отчетът не само описва текущите мерки и резултати в тази насока, но също така съдържа дългосрочни стратегии и цели, които предприятието е определило за постигане на устойчиво развитие в съответствие с глобалните стандарти и Парижкото споразумение, което цели ограничаване на глобалното затопляне до 1.5°C.
Отчетът за устойчивостта включва кратко описание на бизнес модела и стратегията на предприятието по отношение на устойчивостта, като се разглеждат и адаптациите на бизнес модела спрямо рисковете, свързани с устойчивото развитие. В отчета се разкриват също възможностите за предприятието, свързани с тези въпроси, и плановете за изпълнението на устойчиви цели, включително финансовите и инвестиционните ангажименти. В тази връзка, предприятията, които имат дейности, свързани с въглища, нефт и газ, трябва да посочат тяхното въздействие върху прехода към устойчива икономика и към постигане на климатична неутралност до 2050 г. (чл. 48, ал. 2, т. 1).
Една от ключовите части на отчета за устойчивост е обвързаността със срокове и цели, поставени за намаляване на парниковите газове, като целите са ясно дефинирани най-малко за 2030 г. и 2050 г. Докладът трябва да включва описание на постигнатия напредък и доказателства за научната обоснованост на целите, когато се касае за екологични фактори (чл. 48, ал. 2, т. 2). Това гарантира, че отчетът е обективен и съобразен с реалността на климатичните предизвикателства и научните стандарти за устойчиво развитие.
Отчетът за устойчивостта също така обхваща ролята на управителните и надзорните органи на предприятието, техните познания и умения за управление на устойчивостта и евентуални схеми за стимулиране на изпълнителния екип, които са свързани с целите по устойчивост (чл. 48, ал. 2, т. 3-5). Включването на тази информация осигурява яснота за степента, до която ръководството на предприятието е ангажирано с устойчивото развитие и дали има механизми за стимулиране на постиженията в тази посока.
Особено внимание се отделя на процесите на комплексна проверка (due diligence) по въпросите на устойчивостта, които предприятието извършва, за да идентифицира и контролира потенциалните неблагоприятни въздействия върху своите дейности, верига на стойност, продукти и услуги. Документът съдържа и описание на действията, предприети от предприятието за предотвратяване или смекчаване на тези въздействия, както и оценка на ефективността на тези мерки (чл. 48, ал. 2, т. 6).
Основните рискове за предприятието, свързани с устойчивостта, също се разглеждат подробно в отчета, като се описват зависимостите и начините на управление на тези рискове. Отчетът включва и показатели, които отразяват информацията за въздействията на предприятието върху устойчивостта, в съответствие с Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта (чл. 48, ал. 2, т. 7 и 8).
Отчетът за устойчивостта е задължителен за големите предприятия и за малките и средни предприятия от обществен интерес, които отговарят на критериите за значимост, определени в закона. Също така, малките и средни предприятия с по-ниска степен на сложност могат да ограничат отчитането си до базисна информация, описваща бизнес модела, политиките по устойчивост, основните въздействия и рискове, както и показателите, свързани с тях (чл. 48, ал. 10). Малките и средни предприятия, които не са от обществен интерес, имат право да прилагат опростени стандарти за отчитане на устойчивостта, като избират подходящи методологии, утвърдени от Европейската комисия (чл. 48, ал. 12).
Чрез отчета за устойчивостта предприятията осигуряват важна информация за своите усилия в посока устойчиво развитие, като гарантират обективност, ангажираност към екологични и социални цели и прозрачност пред заинтересованите страни. Този отчет е съществен елемент от публичната отчетност и демонстрира как бизнесите в България работят за опазване на околната среда, социалното благополучие и икономическата устойчивост, съобразно съвременните европейски и глобални стандарти.
Консолидираният отчет за устойчивостта представлява комплексен документ, който се изготвя от предприятие майка на голяма група и обобщава устойчивостта на групата като цяло. Според чл. 51 от Закона за счетоводството, консолидираният отчет за устойчивостта трябва да представи информация за въздействието на групата върху въпросите по устойчивостта и как тези въпроси влияят върху развитието, резултатите и състоянието на групата. Този отчет е необходим, за да се осигури прозрачност и достоверност на данните, свързани с екологични, социални и управленски аспекти, на ниво група, а не само за отделните дъщерни предприятия.
Основната информация в консолидирания отчет включва описание на бизнес модела и стратегията на групата по отношение на устойчивостта. В документа трябва да се представят гъвкавостта на бизнес модела и стратегиите на групата към рискове, свързани с устойчивото развитие, както и възможностите за растеж в контекста на тези въпроси. Групата трябва да изложи своите планове и конкретни действия, които са съвместими с прехода към устойчива икономика, с целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5°C и постигане на климатична неутралност до 2050 г. (чл. 51, ал. 2, т. 1). За групи, които са ангажирани с въглища, нефт и газ, е задължително да посочат въздействието на тези дейности върху устойчивото развитие.
Консолидираният отчет за устойчивостта обхваща също определени цели, обвързани със срокове, свързани с въпросите по устойчивостта, например цели за намаляване на емисиите на парникови газове най-малко за 2030 г. и 2050 г. Отчетът трябва да описва и напредъка, постигнат от групата по отношение на тези цели, и дали целите се основават на научни доказателства за екологичните аспекти (чл. 51, ал. 2, т. 2). Това гарантира, че отчетът предоставя обективна и пълна информация за усилията на групата в посока екологична устойчивост.
Важна част от консолидирания отчет е описанието на ролята на управителните и надзорните органи на групата по въпросите на устойчивостта. Тази част изисква да се обяснят компетенциите, уменията и достъпа на управителните органи до експертни знания, които им позволяват да изпълняват ефективно своите функции за устойчиво развитие (чл. 51, ал. 2, т. 3). В документа следва да се посочат и съществуващите политики на групата за устойчивост и, при наличие, схеми за стимулиране, свързани с устойчивостта, предлагани на управителите и членовете на надзорните органи (чл. 51, ал. 2, т. 4 и т. 5).
Отчетът съдържа и описание на процесите на комплексна проверка във връзка с въпросите по устойчивостта. Това включва информация за основните неблагоприятни въздействия, свързани със собствени дейности на групата и нейната верига на стойност, както и предприетите действия за предотвратяване или смекчаване на тези въздействия (чл. 51, ал. 2, т. 6). Тази част на отчета е от съществено значение за предоставяне на информация за устойчивото управление на веригата на стойност и бизнеса като цяло.
Основните рискове за групата, свързани с устойчивостта и начините за тяхното управление също се разкриват в консолидирания отчет. В документа се представят показателите, свързани с устойчивостта, които позволяват оценка на степента на въздействие и управление на тези рискове, както и информация за дъщерните предприятия, включени в консолидацията, които са освободени от задължението за годишен или консолидиран отчет за устойчивост (чл. 51, ал. 2, т. 7-9).
Предприятието майка може да пропусне включването на информация, свързана с предстоящи промени или въпроси в процес на договаряне, ако това би довело до сериозна вреда за търговската позиция на групата. Важно е обаче този пропуск да не пречи на обективното разбиране за развитието и въздействието на дейността на групата (чл. 51, ал. 7).
Консолидираният отчет за устойчивостта е ключов инструмент за обобщено представяне на усилията и резултатите на големите групи в посока устойчиво развитие. Той създава обективна представа за екологичните, социалните и управленските ангажименти на групата, като осигурява прозрачност и информираност за външни заинтересовани страни.
.webp)
Отчетът за устойчивостта за предприятия от трети държави е отчетен документ, който се изисква от определени предприятия, регулирани от законодателството на държави извън Европейския съюз (ЕС). Според чл. 52б от Закона за счетоводството, този отчет се изготвя от дъщерни предприятия на крайни предприятия майки, установени в трети държави, ако те имат нетни приходи от продажби в ЕС, надвишаващи 150 000 000 евро за всеки от последните два отчетни периода. Освен това, отчет за устойчивостта се изисква и от клоновете на тези предприятия, когато техните нетни приходи от продажби надвишават 40 000 000 евро за предходния отчетен период. Изискванията към отчета целят да осигурят съответствие с европейските стандарти за прозрачност и отчетност, независимо от държавата на произход на крайното предприятие майка, като се стремят да установят единни правила за устойчиво развитие.
Отчетът за устойчивостта на предприятия от трети държави съдържа ключови елементи, необходими за оценка на въздействието на групата върху устойчивото развитие. Той включва информация по редица аспекти като описания на бизнес модела и стратегиите за устойчивост на групата, действия и финансови планове за постигане на климатична неутралност и ограничения на глобалното затопляне. В отчета също така се включва описание на политиките по устойчивост, ролята на управителните и надзорните органи, схемите за стимулиране за управлението и основните рискове, свързани с устойчивото развитие (чл. 52б, ал. 3). Отчетът трябва да бъде изготвен съгласно Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта за предприятия от трети държави, като е допустимо и използването на еквивалентни стандарти, признати от ЕС (чл. 52б, ал. 6 и 7).
Ако дъщерното предприятие или клонът не разполагат с пълната необходима информация за изготвяне на отчета, след като са поискали такава от крайното предприятие майка, отчетът се изготвя на базата на наличната информация и включва декларация, че предприятието от трета държава не е предоставило цялата необходима информация (чл. 52б, ал. 8). Освен това, отчетът се публикува заедно с мнение за изразяване на сигурност от регистриран одитор, но когато такова мнение не е осигурено от предприятието от трета държава, дъщерното предприятие или клонът трябва да включат декларация за този пропуск (чл. 52б, ал. 9 и 10). Тази допълнителна информация осигурява прозрачност и поддържа стандарта за обективност и достоверност в докладването на устойчивото развитие, независимо от юрисдикцията на предприятието майка.
