Въпросът как се изчисляват осигуровките на земеделски производители в България е важен и актуален за 2024 година. Съществуват множество аспекти, които трябва да бъдат разгледани, за да се осигури коректно и пълно разбиране на осигурителните задължения на тези производители. В това въведение ще обсъдим основните въпроси, които нашите клиенти често задават, и ще представим как счетоводна и консултантска фирма "Елан Консултинг" може да бъде полезна в разясняването и управлението на тези въпроси както в София, така и в Бургас, Поморие, Карнобат, Слънчев Бряг, Айтос, Несебър, Созопол, Приморско и цяла България.
Клиентите често питат: "Как се изчисляват осигуровките на земеделски производител и какви са осигуровките за 2024 година?" Това включва разбиране на различията между регистрирани и нерегистрирани земеделски производители, както и специфични случаи като осигуряване на земеделски производител, който работи и по трудов договор. Един често задаван въпрос е: "Има ли разлика между земеделски производител и земеделски стопанин и как тя влияе на осигурителните задължения?"
Освен това, въпросът за стажа като земеделски производител също предизвиква голям интерес: "Как се изчислява стажът за осигуровки и има ли значение дали производителят е пенсионер?" Понякога клиентите са объркани дали пенсионер земеделски производител е освободен от осигуровки и ако не, как се изчисляват тези осигуровки. Тези въпроси са ключови за правилното планиране и изпълнение на осигурителните задължения.
Клиентите също така се интересуват от изискванията за регистриране на земеделски производители и как това се отразява на техните осигуровки: "Какви са изискванията за земеделски производител през 2024 година и какво е значението на регистрацията?" Ние от "Елан Консултинг" предоставяме компетентни консултации и съдействие в разясняването на тези изисквания и процеси.
В България пенсионната система е организирана на три стълба, като всеки от тях предлага различни видове пенсионни фондове. Тези стълбове са държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Земеделските производители трябва да бъдат информирани за различните видове фондове и техните предимства и задължения.
Това е основният стълб на пенсионната система в България и включва фонд „Пенсии“ на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Осигуряването в този фонд е задължително за всички земеделски производители, които са самоосигуряващи се лица. Вноските в този фонд се използват за изплащане на държавни пенсии за старост, инвалидност и наследствени пенсии.
В този стълб влизат универсалните пенсионни фондове и професионалните пенсионни фондове. Осигуряването в универсален пенсионен фонд е задължително за лицата, родени след 31 декември 1959 г. (чл. 127 от Кодекса за социално осигуряване, КСО). Професионалните пенсионни фондове са предназначени за осигуряване на пенсии на лицата, работещи в условия на първа и втора категория труд, и също са задължителни за тези категории работници.
Това е доброволен стълб, който позволява на лицата да правят допълнителни вноски за повишаване на бъдещите си пенсионни доходи. Участието в доброволен пенсионен фонд е изцяло по желание и не е задължително (чл. 223 от КСО). Тези фондове предоставят възможност за натрупване на допълнителни спестявания за пенсия, които не са обвързани с държавната пенсионна система.
Изборът на най-изгодния пенсионен фонд зависи от конкретните обстоятелства на земеделския производител, включително възрастта, доходите и предпочитанията за управление на спестяванията. За лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължителното осигуряване в универсален пенсионен фонд предлага допълнителна защита, но също така може да се окаже, че прехвърлянето на осигуряването във фонд „Пенсии“ на ДОО осигурява по-голяма стабилност и предсказуемост на бъдещите пенсионни доходи (чл. 4в от КСО).
За тези, които търсят допълнителни възможности за повишаване на пенсионните си доходи, доброволните пенсионни фондове предоставят гъвкавост и възможност за допълнителни спестявания. Тези фондове са особено полезни за земеделските производители, които имат непостоянни или сезонни доходи и искат да имат по-голяма сигурност за своето бъдеще.
Земеделските производители в България са длъжни да се осигуряват в определени случаи и размери в зависимост от техния статут и дейност. Регистрираните земеделски производители са задължени да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Допълнително, те могат по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, КСО).
Земеделските производители, които извършват само земеделска дейност, трябва да се осигуряват на база минималния осигурителен доход, определен ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За 2024 година минималният месечен осигурителен доход за тези производители е 933 лв., а максималният – 3750 лв. (чл. 6, ал. 3 от КСО).
За земеделските производители, които освен земеделска дейност имат и трудов договор, осигуряването се извършва както за дейността им като земеделски производители, така и по трудовия договор. В този случай, осигурителните вноски по трудовия договор се изчисляват върху получаваното възнаграждение, а за земеделската дейност – върху минималния осигурителен доход (чл. 4, ал. 1 и чл. 6, ал. 3 от КСО).
Пенсионерите, които са земеделски производители, също подлежат на осигуряване, но са освободени от внасянето на осигурителни вноски за фонд "Безработица" (чл. 4, ал. 3 от КСО). Те трябва да внасят осигурителни вноски за фондовете „Пенсии“, „Общо заболяване и майчинство“ и „Трудова злополука и професионална болест“ върху минималния осигурителен доход.
Регистрираните земеделски стопани, които произвеждат преработена растителна и/или животинска продукция, трябва да определят окончателен размер на осигурителния си доход и дължимите осигурителни вноски в приложението към годишната си данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски (чл. 6, ал. 8 от КСО).
При определяне на годишния осигурителен доход на регистрираните земеделски стопани, които произвеждат преработена растителна и/или животинска продукция, не се вземат предвид сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет (чл. 6, ал. 11 от КСО). Тези средства са предназначени за подпомагане във връзка с изпълнение на определени национални мерки или реализиране на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, а не представляват възнаграждения за положен труд.
Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, които произвеждат непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Непреработена растителна и животинска продукция е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка (чл. 5, ал. 3 от КСО).
Осигурителните вноски за тези лица могат да се изплащат от фондове за подпомагане на земеделските стопани по ред, определен от Министерския съвет (чл. 6, ал. 12 от КСО).
Земеделските производители, които работят по трудов договор, се осигуряват както за трудовата си дейност по договора, така и за дейността си като земеделски производители. Това означава, че те трябва да внасят осигурителни вноски и по двата направления. За трудовата си дейност по договора, осигурителните вноски се изчисляват върху получаваното възнаграждение, съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО). Те включват вноски за държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване и, ако е приложимо, за допълнително задължително пенсионно осигуряване. В този случай, работодателят също внася част от осигурителните вноски.
За земеделската си дейност, тези производители трябва да се осигуряват на база минималния осигурителен доход, определен за съответната година. За 2024 година минималният месечен осигурителен доход за земеделските производители е 933 лв. Вноските за земеделската дейност включват вноски за фонд „Пенсии“, фонд „Общо заболяване и майчинство“, и здравно осигуряване. Осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., е 19.80% от осигурителния доход. Ако лицето избере да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, процентът се увеличава на 23.30%. За лицата, родени след 31 декември 1959 г., вноската за фонд „Пенсии“ е 14.8%, а ако се осигуряват и за общо заболяване и майчинство – 18.30%. Допълнително, тези лица внасят 5% за допълнително задължително пенсионно осигуряване и 8% за здравно осигуряване.
Земеделските производители, които се занимават само със земеделска дейност, също са задължени да се осигуряват на база минималния осигурителен доход. Те също трябва да внасят осигурителни вноски за фонд „Пенсии“, фонд „Общо заболяване и майчинство“, и здравно осигуряване, както е описано по-горе. Осигурителните вноски за тези производители се изчисляват върху минималния месечен осигурителен доход от 933 лв. за 2024 година. За пенсионното осигуряване, вноската е 19.80% за родените преди 1 януари 1960 г. и 14.8% за родените след 31 декември 1959 г. Ако изберат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, процентите се увеличават съответно на 23.30% и 18.30%. Здравната осигуровка остава фиксирана на 8%.
Осигуряването на земеделските производители, които се занимават само със земеделие, е ключово за тяхната социална защита. Те трябва да подават годишни данъчни декларации, в които декларират доходите си от земеделска дейност, и на базата на тези декларации се изчисляват окончателните осигурителни вноски. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания доход и авансово внесените вноски през годината. Окончателните осигурителни вноски се дължат върху годишния осигурителен доход в съответните размери за фонд „Пенсии“, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване. Това осигурява, че земеделските производители ще имат необходимата защита при настъпване на осигурителни събития, като пенсиониране, заболяване или злополука.
Изчисляването на осигуровките на земеделските производители през 2024 г. е процес, който зависи от редица фактори, включително статута на земеделския производител и вида на продукцията, която той произвежда.
Минималният месечен осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани за 2024 г. е определен на 933 лв., а максималният месечен осигурителен доход е 3750 лв. Тези стойности служат като основа за изчисляване на осигуровките.
За да се изчислят осигуровките, първо трябва да се определи месечният осигурителен доход. Това е доходът, върху който се начисляват осигурителните вноски. Земеделските производители могат да изберат да се осигуряват върху минималния осигурителен доход или върху по-висок доход, ако желаят да получават по-високи обезщетения при настъпване на осигурителни събития.
Да приемем, че земеделски производител избира минималния осигурителен доход от 933 лв. за 2024 г. и е роден преди 1 януари 1960 г. В този случай, осигурителните му вноски ще бъдат както следва:
Общо, този земеделски производител ще дължи 292,03 лв. месечно за осигуровки (217,39 лв. за фонд „Пенсии” и фонд „Общо заболяване и майчинство“ + 74,64 лв. за здравно осигуряване).
Регистрираните земеделски стопани, които произвеждат преработена растителна и/или животинска продукция и придобиват доходи за съответната година, трябва да определят окончателния размер на осигурителния си доход и дължимите осигурителни вноски в приложението към годишната си данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Окончателните осигурителни вноски се дължат върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“, допълнително задължително пенсионно осигуряване и фонд „Общо заболяване и майчинство“ (за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд). Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски (чл. 6, ал. 8 от КСО).
При определяне на годишния осигурителен доход на регистрираните земеделски стопани, произвеждащи преработена продукция, не се вземат предвид сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет (чл. 6, ал. 11 от КСО). Тези средства се смятат за подпомагане, а не като възнаграждения за положен труд.
.webp)
Правото на земеделските производители да изберат да прехвърлят осигуряването си от универсален пенсионен фонд към фонд „Пенсии“ или фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на Държавното обществено осигуряване (ДОО) означава, че земеделските производители могат да решат да пренасочат своите осигурителни вноски от частен пенсионен фонд (универсален пенсионен фонд) към държавната пенсионна система. Това предоставя възможност за по-голяма сигурност и предсказуемост на пенсионните доходи.
Универсалният пенсионен фонд е частен фонд, в който лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително правят вноски като част от втория стълб на пенсионната система. Тези вноски са предназначени за натрупване на допълнителна пенсия, която се изплаща заедно с държавната пенсия. Въпреки това, частните пенсионни фондове са подложени на пазарни рискове и могат да имат променливи доходности.
От друга страна, фонд „Пенсии“ на ДОО представлява първия стълб на пенсионната система, където вноските отиват директно към държавния бюджет и се използват за изплащане на държавни пенсии. Тези пенсии са по-стабилни и предсказуеми, тъй като са подкрепени от държавата.
Земеделските производители, които са родени след 31 декември 1959 г. и са осигурени в универсален пенсионен фонд, имат право да изберат да прехвърлят своите осигурителни вноски към фонд „Пенсии“ или фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на ДОО. Тази възможност е регламентирана в Кодекса за социално осигуряване (чл. 4в) и предоставя следните предимства:
Земеделските производители, които желаят да прехвърлят своето осигуряване, трябва да подадат заявление до Националния осигурителен институт (НОИ) или съответния частен пенсионен фонд. Прехвърлянето трябва да бъде направено в рамките на определените срокове:
Прехвърлянето на осигуряването влиза в сила от първото число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението за прехвърляне. Осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд се пренасочват към фонд „Пенсии“ на ДОО, което увеличава размера на вноските в държавната пенсионна система.
