Счетоводна Къща Елан Консултинг - счетоводни услуги в бургас, адвокат данъчно право и данъчен адвокат в България.

Двойно данъчно облагане в България

Научете какво представлява двойното данъчно облагане в България, вижте списъка с държави, с които България има сключено споразумение за избягване на двойното данъчно облагане и всичко важно!

Заяви консултация
Общи условия и политика за поверителност
Thank you! Your submission has been received!
Oops! Something went wrong while submitting the form.

Двойното данъчно облагане е сложен въпрос, който може да засегне всеки, който има доходи или бизнес интереси в повече от една държава. Често получаваме въпроси като: „Какво означава двойно данъчно облагане в България и как мога да го избегна?“, „Кои са държавите, с които България има спогодби за избягване на двойното данъчно облагане?“ или „Как се прилагат Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) в отношенията между България и Германия, Великобритания и други държави?“. В „Елан Консултинг“ в София, Бургас, Поморие, Карнобат, Слънчев Бряг, Айтос, Несебър, Созопол, Приморско и други градове, ние предлагаме консултации по въпроси, свързани с прилагането на СИДДО, предоставяме таблица със всички държави, с които България има сключени споразумения за избягване на двойното данъчно облагане и как да разберем правилата за избягване на двойно данъчно облагане и как да разберем правилата за избягване на двойно данъчно облагане. Клиентите ни често питат и „Трябва ли да се декларират доходи от чужбина?“ и „Какво е местно лице за данъчни цели и как мога да получа удостоверение за местно лице онлайн?“. Отговорът на тези въпроси зависи от редица фактори, включително юрисдикцията на местното лице и вида на изплатения доход на чуждестранно физическо лице. Нашите експерти могат да помогнат с разяснения относно декларирането на трудови доходи от чужбина и изясняване дали доходите от чужбина подлежат на по-лесна декларация, както и с въпроси като „Какво е нужно за получаване на данъчен номер в България?“ или „Как да платя данъците си в България, ако съм моряк или дългосрочно пребиваващ?“.

В „Елан Консултинг“ ние сме на разположение, за да отговорим на всички тези въпроси и да предоставим ясни, точни и професионални насоки във всеки етап от данъчното и финансово планиране, включително и по отношение на международни аспекти като юрисдикция на местно лице за данъчни цели и удостоверяване на доходи от чуждестранни източници.

СИДДО таблица със спогодби за избягване на двойно данъчно облагане, сключени от България

Държава, с която България е сключила споразумение за избягване на двойното данъчно облагане Дата на подписване Дата на влизане в сила Връзка към текста на споразумението
Австрия 20-07-2010 03-02-2011 Спогодба
Синтезиран текст на спогодбата
Азербайджан 12-11-2007 25-11-2008 Спогодба
Албания 09-12-1998 01-07-1999 Спогодба
Алжир 25-10-1998 11-04-2005 Спогодба
Армения 10-04-1995 01-12-1995 Спогодба
Бахрейн 26-06-2009 06-10-2010 Спогодба
Беларус 09-12-1996 17-02-1998 Спогодба
Белгия 25-10-1988 28-11-1991 Спогодба
Великобритания 26-03-2015 15-12-2015 Спогодба
Виетнам 24-05-1996 04-10-1996 Спогодба
Германия 25-01-2010 21-12-2010 Спогодба
Протокол за изменение
Грузия 26-11-1998 01-07-1999 Спогодба
Гърция 15-02-1991 22-01-2002 Спогодба
Дания 02-12-1988 23-03-1989 Спогодба
Египет 05-06-2003 11-05-2004 Спогодба
Естония 13-10-2008 30-12-2008 Спогодба
Зимбабве 12-10-1988 29-01-1990 Спогодба
Израел 18-01-2000 31-12-2002 Спогодба
Синтезиран текст на спогодбата
Индия 26-05-1994 23-06-1995 Спогодба
Индонезия 11-01-1991 25-05-1992 Спогодба
Иран 28-04-2004 29-06-2006 Спогодба
Ирландия 05-10-2000 05-01-2001 Спогодба
Испания 06-03-1990 14-06-1991 Спогодба
Италия 21-09-1988 10-06-1991 Спогодба
Йордания 09-11-2006 14-02-2008 Спогодба
Казахстан 13-11-1997 24-07-1998 Спогодба
Канада 03-03-1999 25-10-2001 Спогодба
Катар 22-03-2010 23-12-2010 Спогодба
Кипър 30-10-2000 03-01-2001 Спогодба
Китай 06-11-1989 24-05-1990 Спогодба
КНДР(Северна Корея) 16-06-1999 07-01-2000 Спогодба
Кувейт 29-10-2002 23-02-2004 Спогодба
Латвия 04-12-2003 18-08-2004 Спогодба
Ливан 01-06-1999 10-11-2001 Спогодба
Литва 09-05-2006 27-12-2006 Спогодба
Люксембург 27-01-1992 15-03-1994 Спогодба
Синтезиран текст на спогодбата
Малта 23-07-1986 01-01-1988 Спогодба
Мароко 22-05-1996 06-12-1999 Спогодба
Молдова 15-09-1998 24-03-1999 Спогодба
Монголия 28-02-2000 17-02-2003 Спогодба
Нидерландия 14-09-2020 31-07-2021 Спогодба
Норвегия 22-07-2014 30-07-2015 Спогодба
ОАЕ 26-06-2007 16-11-2008 Спогодба
Пакистан 21-05-2019 20-02-2020 Спогодба
Полша 11-04-1994 10-05-1995 Спогодба
Синтезиран текст на спогодбата
Португалия 15-06-1995 18-07-1996 Спогодба
Република Корея 11-03-1994 22-06-1995 Спогодба
Румъния 24-04-2015 29-03-2016 Спогодба
Руската Федерация 08-06-1993 08-12-1995 Спогодба
Саудитска Арабия 29-11-2017 01-10-2018 Спогодба
САЩ 23-02-2007 15-12-2008 Спогодба
Северна Македония 22-02-1999 24-09-1999 Спогодба
Сингапур 13-12-1996 26-12-1997 Спогодба
Сирия 20-03-2001 04-10-2001 Спогодба
Словакия 12-11-1999 02-05-2001 Спогодба
Словения 20-10-2003 04-05-2004 Спогодба
Синтезиран текст на спогодбата
Сърбия 14-12-1998 10-01-2000 Спогодба
Синтезиран текст на спогодбата
Тайланд 16-06-2000 13-02-2001 Спогодба
Турция 07-07-1994 17-09-1997 Спогодба
Узбекистан 24-11-2003 29-10-2004 Спогодба
Украйна 20-11-1995 03-10-1997 Спогодба
Унгария 08-06-1994 07-09-1995 Спогодба
Финландия 25-04-1985 21-04-1986 Спогодба
Франция 14-03-1987 01-06-1988 Спогодба
Хърватска 15-07-1997 30-07-1998 Спогодба
Черна гора 14-12-1998 10-01-2000 Спогодба
Чехия 09-04-1998 02-07-1999 Спогодба
Швейцария 19-09-2012 18-10-2013 Спогодба
Швеция 21-06-1988 28-12-1988 Спогодба
Южна Африка 29-04-2004 27-10-2004 Спогодба
Синтезиран текст на спогодбата
Япония 07-03-1991 09-08-1991 Спогодба

Какво означава термина "двойно данъчно облагане" в България?

Терминът "избягване на двойно данъчно облагане" се отнася до правния механизъм, чрез който се предотвратява еднаквото данъчно облагане на едни и същи доходи или имущество в две или повече държави. Това се постига чрез сключването на международни спогодби между държавите, които уреждат конкретните правила за данъчно облагане на доходите и имуществото на лицата, които са местни за една от договарящите страни, но реализират доходи или притежават имущество в другата страна.Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, които България е сключила с различни държави, имат за цел да се избегне двойното облагане на доходите и имуществото и да се предотвратят уклоненията от облагане с данъци.

Основните методи за избягване на двойното данъчно облагане са "методът на освобождаване" и "методът на данъчния кредит". Съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане, например, методът на данъчния кредит позволява лицата да приспадат данъка, платен в чужбина, от дължимия в България данък върху същите доходи (чл. 92, ал. 5 от ЗКПО).

Спогодбите също така определят критериите за определяне на "местно лице за данъчни цели" и реда за издаване на удостоверения за местно лице, които са необходими за прилагането на тези спогодби. Например, за да се счита едно лице за местно за данъчни цели в България, то трябва да отговаря на определени условия, посочени в чл. 4 от съответната спогодба, която България е подписала с друга държава​.

Освен това, в случай че доходите са облагаеми и в двете държави, спогодбите уреждат и реда за данъчно третиране, като например освобождаване на определени видове доходи от данъчно облагане в една от държавите или прилагане на намалени данъчни ставки (чл. 10, ал. 2 от Конвенцията)​.

Това означава, че спогодбите могат да предвиждат различен режим на облагане в зависимост от вида на доходите, като дивиденти, лихви или роялти, и да установяват механизми за разрешаване на данъчни спорове между държавите.

Наред с това, "избягване на двойното данъчно облагане" е насочено и към предотвратяване на злоупотреби с данъчни спогодби, като установяване на правила за предотвратяване на отклонението от плащане на данъци, например чрез прехвърляне на доходи или имущество към юрисдикции с по-ниски данъчни ставки или чрез използване на други форми на агресивно данъчно планиране (чл. 7, ал. 2 от Конвенцията) .

Какво представлява Многостранната конвенция за прилагане на мерки, свързани с данъчните спогодби, за предотвратяване свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби?

Многостранната конвенция за прилагане на мерки, свързани с данъчните спогодби, за предотвратяване на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (известна още като Multilateral Convention to Implement Tax Treaty Related Measures to Prevent Base Erosion and Profit Shifting или Конвенцията BEPS) има за цел да въведе координирани и ефективни мерки срещу агресивното данъчно планиране. Това планиране води до изкуствено прехвърляне на печалби към юрисдикции с ниски или нулеви данъци, с което се намалява общата данъчна основа на държавите и се предизвикват загуби от корпоративни данъци. Конвенцията има за цел да осигури облагането на печалбите там, където се извършват съществените икономически дейности и където се създава стойността, като въвежда правила за предотвратяване на злоупотребите с данъчните спогодби и подобрява механизмите за разрешаване на данъчни спорове.

Конвенцията изменя съществуващите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, като добавя мерки за справяне с определени хибридни несъответствия, предотвратяване на злоупотребите с данъчните спогодби и изкуственото избягване на статута на място на стопанска дейност. Тя също така въвежда механизми за осигуряване на бързо и координирано прилагане на тези мерки в международен контекст, без необходимост от предоговаряне на всяка спогодба поотделно (чл. 1, ал. 1 от Конвенцията).

Основните мерки, които Конвенцията налага, включват предотвратяване на злоупотребата с данъчни спогодби, като се използва "тест за основна цел" (Principal Purpose Test), който не допуска предоставянето на данъчни облекчения, когато основната или една от основните цели на дадена транзакция или структура е да се получат тези облекчения. В допълнение, Конвенцията въвежда опростена разпоредба за ограничаване на облекченията (Simplified Limitation on Benefits provision), която ограничава данъчните облекчения за лица, които не отговарят на определени критерии (чл. 7, ал. 1 от Конвенцията).

Конвенцията също така налага правила за разширяване на минималния период на притежаване на акции, необходими за прилагането на намалени ставки или освобождаване от данък върху дивидентите, както и мерки за предотвратяване на злоупотреби с правата на страните по данъчните спогодби (чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Конвенцията). Тези мерки гарантират, че спогодбите се използват правилно и в съответствие с основната цел на предотвратяване на двойното данъчно облагане.

Конвенцията също така включва механизми за подобряване на разрешаването на данъчни спорове между държавите, като засилва процедурите за взаимно споразумение и насърчава арбитража, когато е необходимо. Това гарантира, че данъчните спорове, които възникват в резултат на различни интерпретации или прилагане на данъчните спогодби, ще бъдат разрешавани по справедлив и ефективен начин. Според чл. 16 от Конвенцията, държавите се задължават да работят съвместно за разрешаване на всякакви трудности или съмнения относно тълкуването или прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане.

Друга важна мярка в Конвенцията е въвеждането на правила за справяне с изкуственото избягване на статут на място на стопанска дейност. Това включва преразглеждане на съществуващите дефиниции и критерии, свързани с понятието "място на стопанска дейност," за да се предотвратят практики като разпокъсване на дейности с цел избягване на облагане в държавата, където се извършват съществените икономически дейности. Съгласно чл. 12 и чл. 13 от Конвенцията, се изисква държавите да приложат правила, които да гарантират, че мястото на стопанска дейност се определя правилно и обложено в съответствие с икономическата реалност.

Конвенцията предоставя възможност на държавите да направят резерви относно прилагането на определени нейни разпоредби, в зависимост от техните национални интереси и съществуващи данъчни политики. Въпреки това, всяка резерва трябва да бъде ясно посочена и обоснована пред Депозитаря на Конвенцията. Държавите могат да избират различни опции за прилагане на правилата за избягване на двойното данъчно облагане, като имат възможност да запазят своите съществуващи спогодби или да ги изменят в съответствие с новите изисквания (чл. 28 от Конвенцията).

Целта на Многостранната конвенция е да създаде единен и ефективен глобален подход към борбата с избягването плащането на данъци, като подобри прозрачността, укрепи доверието между държавите и защити фискалния суверенитет на всяка държава. Конвенцията е важен инструмент в международните усилия за справяне с агресивното данъчно планиране и за осигуряване на справедливо и прозрачно данъчно облагане в глобален мащаб.

Списък на държавите, с които България има сключени спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.

България има сключени спогодби за избягване на двойното данъчно облагане с множество държави, които уреждат правилата за облагане на доходите и имуществото на лицата, за да се избегне двойното данъчно облагане. Спогодбите са в съответствие със Закона за корпоративното подоходно облагане, който регламентира облагането на печалбата на местни и чуждестранни юридически лица.

Сред държавите, с които България има сключени такива спогодби, са страни като Австрия, Армения, Азербайджан, Бахрейн, Белгия, Канада, Кипър, Китай, Дания, Египет, Естония, Франция, Германия, Гърция, Индия, Индонезия, Ирландия, Италия, Люксембург, Северна Македония, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Саудитска Арабия, Сингапур, Словакия, Южна Африка, Испания, Швеция, Швейцария, Обединеното кралство (Великобритания), Съединените американски щати (САЩ), Турция, Украйна, Виетнам и Зимбабве​​.

Тези спогодби имат за цел да избегнат двойното облагане на доходите, като предоставят механизми за освобождаване или приспадане на данъците, платени в една държава, от дължимите данъци в друга държава. Например, според чл. 23, ал. 1 на много от тези спогодби, доходите, които са облагани в една от договарящите се държави, могат да бъдат освободени от данък в другата държава или да подлежат на намалена данъчна ставка​.

Също така, спогодбите определят условията, при които лицата могат да се считат за местни за данъчни цели, и предвиждат издаването на удостоверения за местно лице, които са необходими за прилагането на тези спогодби. Съгласно чл. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане, лицата трябва да отговарят на определени условия, за да се квалифицират като местни лица за данъчни цели в България​.

Освен това, тези спогодби съдържат и разпоредби, които се прилагат, когато дадено лице или дружество се счита за местно лице в повече от една държава. В такъв случай, се използват различни критерии, като мястото на управление и контрол на предприятието, за да се определи коя държава има правото да облага доходите​.

Тези международни договорености са от изключително значение за избягване на двойното данъчно облагане и за осигуряване на справедливо данъчно облагане на трансгранични доходи. Те предоставят на българските данъкоплатци яснота и сигурност относно техните данъчни задължения, като същевременно защитават техните финансови интереси в международен контекст.

Какви са процедурите за разрешаване на спорове по прилагането на СИДДО между две държави членки на ЕС?

Процедурите за разрешаване на спорове по прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между държави членки на Европейския съюз са установени, за да се осигури яснота и правна защита за лицата, които са засегнати от различията в тълкуването и прилагането на тези спогодби или други международни договори със сходен характер. Тези процедури са детайлно регламентирани в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и целят да улеснят разрешаването на такива спорове по справедлив и ефективен начин.

Съгласно чл. 134а, ал. 1 от ЗКПО, всяко лице, което е местно за данъчни цели на България или на друга държава членка на ЕС и чието данъчно облагане е пряко засегнато от възникнал спор, има право да подаде жалба до компетентния орган – министъра на финансите или упълномощено от него длъжностно лице (чл. 134б, ал. 3).

Жалбата трябва да бъде подадена в срок от три години, считано от получаването на първото уведомление за действието, което поражда спорния въпрос, независимо дали лицето е използвало други средства за правна защита съгласно националното законодателство на България или на друга заинтересована държава членка (чл. 134в, ал. 1).

След подаване на жалбата, компетентният орган потвърждава нейното получаване в срок от два месеца и уведомява компетентните органи на другите заинтересовани държави членки за жалбата и за езика, който ще използва по време на производството (чл. 134в, ал. 2).

Жалбата трябва да съдържа името на жалбоподателя, описание на относимите факти и обстоятелства, информация за данъчните периоди, за които се отнася спорът, както и копия от всички подкрепящи документи, свързани с въпроса (чл. 134г, ал. 1).Ако жалбата бъде приета за разглеждане, компетентните органи на засегнатите държави членки се стремят да разрешат спорния въпрос чрез процедура за взаимно споразумение в срок от две години, считано от последното уведомление от заинтересована държава членка за решението й да приеме за разглеждане жалбата (чл. 134е, ал. 1).

Този срок може да бъде удължен с една година при мотивирано писмено искане от компетентен орган на заинтересована държава членка (чл. 134е, ал. 2). Ако в този срок се постигне споразумение, компетентният орган издава решение въз основа на него и незабавно уведомява засегнатото лице (чл. 134е, ал. 3).Ако не бъде постигнато споразумение, засегнатото лице има право да поиска съставяне на консултативна комисия, която включва независими експерти и представители на компетентните органи на засегнатите държави членки (чл. 134ж, ал. 1). Комисията трябва да бъде съставена в срок от 120 дни от получаването на искането за нейното съставяне (чл. 134ж, ал. 4).

Консултативната комисия има за цел да представи становище относно спорния въпрос в срок до шест месеца от датата на съставянето й, което може да бъде удължено с още три месеца, ако е необходимо (чл. 134п, ал. 1).

Становището на консултативната комисия е задължително за компетентните органи, ако те не постигнат съгласие за разрешаването на спорния въпрос в рамките на шест месеца след получаването му (чл. 134р, ал. 2). Ако становището на комисията бъде прието от засегнатото лице и всички условия за неговото изпълнение са изпълнени, то има изпълнителна сила и не подлежи на обжалване (чл. 134р, ал. 4 и 5).

Освен това, компетентните органи на заинтересованите държави членки могат да се договорят за съставянето на алтернативна комисия за разрешаване на спорове, която може да предложи други процедури и способи за обвързващо разрешаване на спорния въпрос, като арбитраж (чл. 134л, ал. 1 и 4).

Целта на тези процедури е да осигурят справедливо и ефективно разрешаване на данъчни спорове, свързани с двойното данъчно облагане, като защитават правата на данъкоплатците и подпомагат сътрудничеството между данъчните администрации на държавите членки на ЕС. Това създава правна сигурност и улеснява разрешаването на спорове в международен данъчен контекст.

Как се прилагат спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на чуждестранни лица?

Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) по отношение на чуждестранни лица се прилагат съгласно определена процедура, описана в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Основната цел на тези спогодби е да предотвратят двойното облагане на доходите и имуществото, като предоставят данъчни облекчения на чуждестранни лица в съответствие с разпоредбите на съответните спогодби.

Процедурата по прилагане на данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени в СИДДО, се урежда в чл. 135, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според тази разпоредба, спогодбите се прилагат само след като чуждестранното лице удостовери основанията за това пред органите по приходите. Основанията, които трябва да се удостоверят, са посочени в чл. 136 и включват доказателства, че лицето е местно за данъчни цели на другата държава по смисъла на съответната СИДДО, че е притежател на дохода от източник в България, че не притежава място на стопанска дейност в България, и че са изпълнени всички особени изисквания за прилагане на СИДДО (чл. 136, т. 1-4).

За да бъде признато за притежател на дохода, чуждестранното лице трябва да отговаря на определени условия, посочени в чл. 136а. То трябва да има право да се разпорежда с дохода и да поема риска от дейността, от която се реализира доходът, и не трябва да действа като дружество за насочване на дохода. Дружество за насочване на дохода е такова, което се контролира от лица, които не биха имали право на данъчни облекчения, ако доходът се реализираше директно от тях, и не осъществява стопанска дейност извън притежанието или администрирането на правата или активите, от които се реализира доходът (чл. 136а, ал. 2).

Процесът на удостоверяване на основанията за прилагане на СИДДО включва подаване на искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (чл. 137, ал. 1). Това искане трябва да бъде придружено от писмени доказателства за вида, основанието и размера на съответния доход. Документите, които могат да се представят като доказателства, включват писмени договори, решения на общи събрания за изплатени дивиденти, документи за прехвърляне на акции или облигации, сертификати за собственост и други документи, удостоверяващи собствеността и размера на дохода (чл. 138, ал. 2).

Искането и придружаващите го документи се подават в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където той подлежи на регистрация. Ако платецът не подлежи на регистрация, документите се подават в Териториалната дирекция в София (чл. 139, ал. 1-2).

Когато доходът се реализира въз основа на договори с продължително действие или от едно и също лице на еднакво основание, искането се подава еднократно, освен когато се отнася за доходи от дивиденти, които не се смятат за доходи с продължително действие (чл. 140, ал. 1-2).

В случаите, когато общият размер на доходите от източник в България, изплатени на чуждестранно лице, не надвишава 500 000 лева годишно, основанията за прилагане на СИДДО могат да се удостоверят директно пред платеца на дохода, без да се подава искане до органите по приходите (чл. 142, ал. 1). Ако доходите надвишат този праг, се прилагат общите правила за удостоверяване по чл. 137-139.

След подаване на искането органите по приходите извършват проверка или ревизия, за да установят дали са налице основания за прилагане на СИДДО. Становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава в 60-дневен срок от подаване на искането, като непроизнасянето в този срок се счита за положително становище за прилагане на СИДДО (чл. 141, ал. 1 и 3). Ако чуждестранното лице не изпълни изискванията или не отстрани непълнотите в 15-дневен срок, органите по приходите могат да издадат становище за липса на основания за прилагане на СИДДО, което подлежи на обжалване (чл. 141, ал. 2 и 4).

Тази процедура осигурява правна сигурност и защита на правата на чуждестранните лица, като гарантира правилното прилагане на международните данъчни спогодби и предотвратява двойното данъчно облагане.
Thank you! Your submission has been received!
Oops! Something went wrong while submitting the form.