В съвременния свят на бързо развиващите се търговски взаимоотношения, сферата на транспортните услуги играе ключова роля в икономиката. Важността на тези услуги не само подчертава нуждата от ефективност и надеждност, но също така налага разбирането на сложната данъчна рамка, в която те функционират. Сред различните данъчни аспекти, ДДС при международния и вътреобщностния транспорт на стоки е съществен елемент, който изисква специализирано внимание.
С промените в Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) и непрестанното адаптиране на националните закони към европейските регулации, темата за ДДС при транспортни услуги става все по-актуална. В особена степен, това се отнася за фирми, които оперират в международната сфера и осигуряват транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън неговите граници.
Основното правило, на което обръщаме внимание е, че в зависимост от маршрута и характера на транспортната услуга, а също доколко транспортната услуга се извършва от данъчнозадължено лице по смисъла на ЗДДС, начисляването на ДДС и приложимата данъчна ставка могат да варират значително. Тук на преден план излиза разграничението между международния и вътреобщностния транспорт, което се определя въз основа на конкретните критерии, установени в законодателството.
Международният транспорт, който обикновено включва превоз на стоки от една държава до друга, намираща се извън пределите на Европейския съюз или обратно, се характеризира с прилагането на нулева ставка на ДДС. Това означава, че въпреки че услугата е облагаема, данъчната ставка, която се прилага, е 0%. Тази мярка е въведена с цел да се насърчи международната търговия и да се улесни данъчното третиране на трансграничните транспортни услуги.
От друга страна, вътреобщностният транспорт, т.е. транспортът на стоки в рамките на държавите членки на Европейския съюз, също има своите специфики по отношение на ДДС. В този контекст, мястото на изпълнение на услугата и данъчното третиране зависят от множество фактори, включително началната и крайната точка на превоза, както и статуса на получателя на услугата.
Данъчното третиране на транспортните услуги в България се регулира от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), като специфични разпоредби относно международния и вътреобщностния транспорт на стоки са заложени в чл. 30 и чл. 22 от ЗДДС. Тези разпоредби отразяват начина, по който се прилага ДДС върху различни видове транспортни услуги, като се вземат предвид както мястото на изпълнение на услугата, така и статусът на получателя. Основната цел на тези разпоредби е да установят ясни и последователни правила за данъчно третиране, които да спомогнат за правилното начисляване на ДДС. Така се гарантира, че транспортните услуги, предлагани от български фирми, отговарят на европейските и националните стандарти и регулации. Статутът на получателя по доставката играе важна роля в определянето на данъчната ставка. В контекста на ЗДДС, различаваме услуги, предоставени на лица, регистрирани за целите на ДДС в друга държава-членка, и на такива, които не са регистрирани. Това разграничение е от решаващо значение за правилното прилагане на данъчните ставки.
Само за услуги с място на изпълнение на територията на страната е от изключителна важност да се определя и приложимата ставка на данъка - 20% или 0%.
Темата за данъчното третиране на транспортните услуги по международен и вътреобщностен транспорт, извършвани от българска фирма, е сложна и обхваща различни аспекти на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и правилника за неговото прилагане. Разделяйки материала на две основни части - вътреобщностен транспорт и международен транспорт на стоки, ще разгледаме подробно всяка категория, като включим и специфичните правила за спедиторски, куриерски и пощенски услуги.
Преди всичко, следва да знаете, че международният транспорт на стоки е облагаема доставка с нулева ставка независимо от статута на получателя – дали е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице, дори и с мястото на изпълнение територията на Република България. Транспортът на стоки се счита за международен, когато пресича границата на ЕС. Обръщаме внимание, че разпоредбата на чл.30 от ЗДДС не поставя изисквания по отношение на получателя по доставката, а само условия по отношение на направлението на превоза. Това означава, че когато стоките се превозват от България до трета страна и обратното или между две места в страната като част от такъв превоз, винаги ще се приложи нулева ставка на данъка, независимо от това дали получателят е българско регистрирано или нерегистрирано лице, лице от държава членка или лице извън Общността. Документите, с които се удостоверява извършването на услуги по международен транспорт на стоки, облагаеми с нулева ставка по чл.30 от ЗДДС са регламентирани в чл.23 от ППЗДДС.
В чл. 30 ЗДДС са очертани основните хипотези за облагане с нулева ставка на ДДС (тоест, налична е облагаема доставка от данъчнозадължено лице, но ставката на ДДС е 0%. Много е важно да се прави разграничението между необлагаема доставка и облагаема доставка с 0% данъчна ставка). Тези три основни хипотези са:
Важно! Съгласно чл. 30 от ЗДДС, международният транспорт на стоки е облагаема доставка с нулева ставка на ДДС. Това включва превоза на стоки от България до трета страна, от трета страна до България, както и превози, които са част от такъв международен транспорт.
Превозите на стоки се определят като вътрешнообщностни, когато се извършват в рамките на територията на ЕС, между страни-членки, с пресичане на границата между двете страни, ако са съседни, или през други страни-членки, ако не са съседни. При вътреобщностните превози всичко зависи от това какво е мястото на изпълнение на доставката. При този вид транспорт е от значение дали получателят е местно данъчно задължено или данъчно незадължено лице, чуждестранно данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Важно е да отбележим, че при вътреобщностен транспорт на стоки, ДДС се начислява само за местни данъчно задължени лица. За останалите видове - тоест данъчно незадължени лица по смисъла на ЗДДС ( местни), както и за чуждестранни данъчно задължени и незадължени лица се натрупва облагаем оборот в другата страна. Ставката на ДДС за местни данъчно задължени лица е 20%.
Така нашето законодателство при вътреобщностен транспорт на стоки очертава три основни варианта за място на изпълнение:
Ако се интересувате от необходимите документи за доказване на извършен международен превоз на стоки по смисъла на чл. 30 ЗДДС, то е важно преди всичко да се разгледа всяка една хипотеза поотделно, тъй като законът предвижда два различни набора от документи, според вида извършен превоз. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ППЗДДС, за доказване на международен транспорт на стоки по чл. 30, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДДС (или накратко - при превоз от Р. България до трета страна или обратно) доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:
Когато транспортът е извършен между две дестинации в рамките на територията на Република България, но е част от превоз по горната верига - т.е. при превоз от Р. България до трета страна или обратно, доставчикът на услугата следва да разполага с тези, по-специфични документи:
.webp)
При разглеждане на въпроса за данъчното облагане на спедиторската услуга по ЗДДС главното е да се определи мястото на изпълнение на услугата. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗДДС, общото правило за определяне на мястото на изпълнение на транспортна услуга е мястото, където се извършва същата от гледна точка на реализирания пробег. Трябва да отбележим, че съгласно чл. 22, ал. 4 от закона спедиторските услуги във връзка с транспорт на стоки между държави-членки, се приравняват на услуги по транспорт на стоки между държави-членки. По същия начин в чл. 30, ал. 2 за целите на закона спедиторските услуги оказвани във връзка с международен транспорт на стоки се приравняват на услуги по международен транспорт на стоки.
Когато се разглеждат спедиторски услуги, оказвани във връзка с транспорт между България и държави-членки, тогава мястото на изпълнение на услугата се определя по правилата на чл. 22 от закона. Основното правило заложено в чл. 22, ал. 1 и 3 от ЗДДС е, че мястото на изпълнение при доставка на спедиторска услуга между държави-членки на ЕС е държавата в която започва транспорта на стоките. В ал. 2 и 4 на същия член е посочено изключението от това правило, а именно: когато получателят на доставката е лице, регистрирано за целите на ЗДДС в държава-членка, различна от тази в която започва транспорта, мястото на изпълнение на доставката на спедиторската услуга е държавата-членка издала идентификационния номер по ДДС на получателя.
Нека разгледаме следната ситуация: Извършен е транспорт на стоки по направлението България – Полша. За извършването на превоза, с ползване на спедиторска услуга, има два варианта:
Първи вариант: Българската фирма, като доставчик на стоката е сключила договор с българска спедиторска фирма за организиране и осъществяване на транспорта на стоките. При този случай получател на спедиторската услуга е българската фирма доставчик на стоките. Мястото на изпълнение на доставката на спедиторската услуга ще бъде България (чл. 22, ал. 1) и спедиторската фирма във фактурата, която ще издаде на получателя на услугата й, ще начисли данък по ставката, която действа в страната, т. е. 20 %.
Втори вариант: Полската фирма, като клиент и получател на стоката, сключва договор с българска спедиторска фирма за организиране и осъществяване на транспорта на стоките. При този случай е налице доставка с място на изпълнение извън територията на страната, тъй като получател на спедиторската услуга е полската фирма. Мястото на изпълнение на доставката на спедиторската услуга ще бъде територията на Полша. Подобна доставка, не е нито освободена нито облагаема с нулева ставка. За нея спедиторската фирма ще издаде на полския си контрагент фактура по чл. 114 от ЗДДС, без да начисли данък. Във фактурата ще посочи идентификационния номер на полската фирма, основанието за неначисляване на данъка (в случая чл.22, ал. 2) и това, че той се дължи от получателя на услугата й. Тази доставка на услуга спедиторът следва да декларира във VIES декларацията, съгласно изискванията заложени в чл. 117, ал. 2, т. 4, б. „б” от ППЗДДС, понеже получателят на услугата е лице регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. Данък за доставката на спедиторската услуга ще начисли полският й получател, който е задължен да направи това по силата на обърнатото данъчно задължение. Независимо, че доставката е с място на изпълнение извън територията на страната , за доставчикът на спедиторската услуга възниква право за приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, които е използвал при осъществяване на услугата.
Правото на приспадане на данъчен кредит възниква и се упражнява при общите разпоредби на закона и е на основание чл. 69, ал. 2. В случай, че транспортирането на стоките по направлението България-Полша, е свързано с транспорт на стоки между две места на територията на страната, спедиторът трябва да притежава документи с които да удостовери, че транспортът на стоките на територията на страната е пряко свързан с транспорта на стоките по горното направление. По същата логика ще се третира спедиторска услуга при която българска спедиторска фирма организира и осъществява транспортиране на стоки между две държави членки, примерно по направлението Гърция- Румъния. Тогава спедиторът ще издаде фактура по чл. 114 от ЗДДС без да начисли данък, тъй като услугата, която е оказал е с място на изпълнение извън територията на страната. Във фактурата ще посочи идентификационния номер на гръцката или румънската фирма в зависимост от това с коя от двете е сключен договор за осъществяване на спедицията, основанието за неначисляване на данъка (чл. 22, ал. 4) и това, че той се дължи от получателя по услугата.
Подобна е ситуацията и когато спедитора е лице, което не е регистрирано по ЗДДС и е установено на територията на друга държавачленка (както е в горния пример), а получателят на услугата е регистрирано по закона лице. Тогава се попада в хипотезата на чл. 82, ал. 2, т. 3, според който, когато доставчикът не е регистрирано по закона лице и е установено на територията на друга държава-членка, данъкът е изискуем от получателя по доставката. Спедитора ще издаде фактура по чл. 114 за стойността на услугата която е извършил, без да посочва данък (съгласно чл. 113, ал. 9), а получателят сам ще си начисли данъка. Начисляването на този данък ще се извърши с протокол, съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗДДС. Протоколът с който получателят си самоначислява данък, се вписва в дневника за продажбите за периода през който е издаден, съгласно разпоредбите на чл. 124, ал. 2 от закона.
За начисления данък възниква право на приспадане на данъчен кредит, което право се упражнява като протоколът с който е начислен данъка се включва и в дневника за покупките за същия период. От всичко казано до тук и от разгледаните примери можем да направим следното обобщение.
Когато българска спедиторска фирма, независимо дали е регистрирана или не по ЗДДС, продава своята услуга на контрагент от друга държава-членка (регистрирана по закона) задължението за начисляване на данък възниква за получателя на услугата. В случай, че българският спедитор е регистриран по ЗДДС, а контрагента от държавата членка – получател на услугата не регистриран, то данъкът следва да се начисли от спедитора. Ако спедиторската фирма (регистрирана по ЗДДС) продава своята услуга на българска фирма, тогава задължението за начисляване на ДДС възниква за спедитора и той ще начисли в издадената от него фактура 20 % ДДС.
Накратко, отговорът е да, в определени случаи! Когато става въпрос за спедиторска услуга осъществявана във връзка с международен транспорт, тогава същата попада в хипотезата на чл. 30 от ЗДДС. Този член не поставя изисквания по отношение на получателя на доставката, а само по отношение на направлението на превоза. С други думи когато се оказва спедиторска услуга, свързана с международен транспорт, винаги се прилага нулева ставка. При това няма значение дали получателя по доставката на спедиторска услуга е българско регистрирано или нерегистрирано лице или лице извън Европейския съюз. За целите на нашето данъчно законодателство в България, спедиторските, куриерските и пощенските услуги, оказвани във връзка с международен транспорт на стоки се приравняват на услуги по международен транспорт на стоки и изпълняват съгласно трите варианта за направление на превоза, посочени именно в чл. 30, ал. 1 ЗДДС. Единствените изключения на това правило са услуги по доставката на пощенски марки по номинал или приравнен знак на пощенска марка, както и извършването на универсална пощенска услуга при условията и по реда на Закона за пощенските услуги.
Важно е да имате предвид, че нашият данъчен закон признава за "спедиторска услуга" - услуга по организиране, осъществяване или обслужване на международен транспорт на стоки в горните три варианта и включените в международния транспорт дейности по транспортна обработка, митническо оформяне, складиране и застраховане. Когато спедитор действа при условията на спедиционен договор и оказва спедиторска услуга във връзка с доставка на услуги по международен транспорт на стоки в някои от трите варианта, изброени от нас по-горе, не се прилага разпоредбата на чл. 127 ЗДДС.
