Започването на собствен бизнес е голяма крачка, особено когато става въпрос за отваряне на салон за красота в България. Клиентите често се интересуват от множество аспекти, свързани с процеса на стартиране на козметичен салон, като например: "Какви документи са необходими за отваряне на салон за маникюр?", "Какви са изискванията на РЗИ за козметичен салон?" и "Колко струва да се отвори салон за красота?". Тези въпроси са само част от спектъра на теми, които Елан Консултинг може да покрие с професионални консултации и счетоводни услуги.
Нашите клиенти в София, Бургас, Поморие, Карнобат, Слънчев Бряг, Айтос, Несебър, Созопол, Приморско и други региони на България често питат за подходящите помещения и как да се осигури статут за фризьорски салон. Не по-малко важен е и въпросът "Каква фирма да регистрирам за фризьорски салон?", което е ключов момент в началото на всеки бизнес. Също така, стартирането на козметичен салон включва и финансови аспекти, като разбира се тук се включва и въпросът "Колко струва да отвориш салон за красота?".
Освен това, на етапа на откриването, възниква нуждата от планиране на събития и маркетингови дейности, като например изпращането на "Покана за откриване на салон", което изисква внимание към детайлите и професионално отношение. Всички тези аспекти са важни за успешното стартиране на вашия салон за красота и ние в Елан Консултинг сме тук, за да ви помогнем да се справите с тях.
Чрез този материал ще разгледаме подробно всички необходими стъпки за отваряне на салон за красота в България, като същевременно ще отговорим на въпросите на нашите клиенти и ще ви предоставим ясни насоки за успешен старт на вашия бизнес. Независимо дали се интересувате от процедурите по регистрация, изискванията за помещенията или необходимите документи, ние ще ви помогнем да извървите всяка стъпка с увереност и яснота.
Терминът "обект с обществено предназначение" има особено значение в нормативната рамка на България и често е свързан със специфични изисквания и регулации, които засягат различни видове обекти, включително и козметични салони. Съгласно Закона за здравето, "обект с обществено предназначение" е обект, който предоставя услуги или стоки, използвани от широката общественост и който подлежи на специален здравен контрол. Тези обекти включват места като ресторанти, хотели, учебни заведения, и да - козметични салони също попадат в тази категория.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 15 от 1987 г. за хигиенните изисквания за бръснарските, фризьорските и козметичните салони, козметичните салони се смятат за обекти с обществено предназначение, тъй като те предоставят услуги, които засягат здравето и хигиената на клиентите. В този смисъл, на тях се прилагат специфични изисквания за устройството, обзавеждането и експлоатацията, както и за контрол и хигиена, описани подробно в наредбата. Например, салоните трябва да отговарят на изискванията за минимални площи, санитарни условия, вентилация и дезинфекция на оборудването, за да се осигури безопасността и здравето на клиентите.
Важен аспект от тази дефиниция е, че козметичните салони трябва да бъдат съгласувани със съответните здравни органи, като Регионалната здравна инспекция (РЗИ), преди да започнат дейността си. Това включва и задължението за получаване на разрешение за експлоатация след съответните проверки и одобрения от здравните инспектори, което е част от процеса на откриване на обект с обществено предназначение.
Изискванията на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) за козметичен салон в България са стриктно регламентирани и обхващат редица аспекти, които трябва да бъдат спазени, за да се гарантира здравето и безопасността както на клиентите, така и на персонала. Основата на тези изисквания се намира в Наредба № 15 от 1987 г., която определя хигиенните изисквания за бръснарските, фризьорските и козметичните салони.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба № 15, козметичните салони трябва да се намират в самостоятелни помещения, които са специално предназначени за тази дейност. Това означава, че помещенията трябва да бъдат построени или преустроени с цел предоставяне на козметични услуги и да отговарят на съответните нормативни изисквания. Освен това, ал. 2 от същия член постановява, че разстоянието между работните места трябва да бъде най-малко 1 метър, а между последното работно място и стената - най-малко 0,8 метра.
Друг важен аспект е свързан с водоснабдяването и канализацията. Според чл. 14, ал. 1, салоните трябва да бъдат водоснабдени в съответствие с БДС 2823-83, като отпадъчните води трябва да се отвеждат в канализационната система на населеното място или в попивна яма, ако такава система липсва. Това изискване е особено важно за поддържането на хигиената и предотвратяването на разпространението на зарази.
В допълнение, чл. 12, ал. 1 изисква салоните да бъдат оборудвани с вентилационни системи, които осигуряват двукратен обмен на въздуха на час. Това е необходимо за поддържане на здравословни условия на работа и защита на клиентите от вредни изпарения и миризми, които могат да се образуват по време на козметичните процедури.
Едно от най-важните изисквания на РЗИ е свързано с дезинфекцията и хигиената в салона. Според чл. 23, ал. 1, всички инструменти и прибори, използвани в салона, трябва да бъдат измивани и дезинфекцирани след всяка употреба. Това включва ножици, пилички, четки и други инструменти, които влизат в контакт с клиентите. Инструментите, които се използват за козметични процедури, трябва да бъдат подлагани на дезинфекция чрез потапяне в дезинфекционни разтвори с определени концентрации, посочени в наредбата.
Освен това, чл. 16 гласи, че всеки проект за строителство или преустройство на козметичен салон трябва да бъде съгласуван с органите на държавния санитарен контрол, т.е. с РЗИ. Това означава, че преди да бъде открит, всеки нов салон трябва да получи одобрение от РЗИ, което се базира на съответствието на обекта с всички санитарни и хигиенни изисквания.
Процедурата за отваряне на козметичен салон в България изисква преминаването през няколко ключови стъпки, всяка от които е регламентирана в различни нормативни актове. Тази процедура започва с регистрация на фирмата, продължава с намирането и евентуалното преустройство на помещенията, регистрацията на обекта като обект с обществено предназначение, регистрация на работното време в местната община и завършва с данъчно и счетоводно обслужване, както и управление на личния състав.
Първата стъпка включва регистрацията на фирма. За да отворите козметичен салон, трябва да регистрирате юридическо лице или едноличен търговец в Търговския регистър. Това се извършва чрез подаване на заявление за регистрация, което съдържа информация за фирмата, собствениците, управителите, както и седалището и адреса на управление. Съгласно чл. 4 от Закона за търговския регистър, заявлението се подава електронно или на хартия, и регистрацията обикновено се извършва в рамките на няколко дни.
Изборът на правна форма за регистрация на фирма за фризьорски салон зависи от няколко фактора, включително мащаба на бизнеса, броя на партньорите или инвеститорите, данъчните задължения и административните разходи. Най-често срещаните правни форми за малък или среден бизнес като фризьорски салон в България са едноличен търговец (ЕТ) и дружество с ограничена отговорност (ООД или ЕООД).
Едноличен търговец (ЕТ) е подходяща форма за малки фризьорски салони, които се управляват от един собственик. Предимството на тази форма е опростената регистрация и управлението на бизнеса. Данъчната тежест за ЕТ е обикновено по-ниска, когато приходите не са много високи. Въпреки това, собственикът носи неограничена отговорност за задълженията на фирмата, което означава, че личното му имущество може да бъде използвано за покриване на дългове на бизнеса.
Еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) е подходящо, ако искате да ограничите личната си отговорност. При тази форма собственикът е само един, но той не отговаря лично за задълженията на фирмата, освен с капитала, който е внесъл в дружеството. Това прави ЕООД по-привлекателен вариант за хора, които искат да минимизират риска. Данъчната ставка за ЕООД е фиксирана, а също така е необходимо водене на двойно счетоводство, което води до по-големи административни разходи.
Дружество с ограничена отговорност (ООД) е подобно на ЕООД, но тук има повече от един собственик или съдружник. Тази форма е подходяща, ако планирате да стартирате бизнеса заедно с партньор или инвеститор. Отговорността на всеки съдружник е ограничена до размера на дяловия му капитал. Също така, както при ЕООД, и тук е необходимо водене на двойно счетоводство и подаване на финансови отчети.
При избора на правна форма за регистрация на фирма за фризьорски салон е важно да вземете предвид какво е най-подходящо за вашите конкретни нужди и планове за развитие. Ако бизнесът ви е малък и предпочитате по-ниски административни разходи, ЕТ може да е добър избор. Ако обаче искате да защитите личното си имущество и да ограничите отговорността си, ЕООД или ООД може да са по-подходящи варианти. Винаги е препоръчително да се консултирате с юрист или счетоводител, за да вземете най-доброто решение въз основа на вашите индивидуални обстоятелства и цели.
След успешна регистрация на фирмата, следващата стъпка е намирането на подходящо помещение и евентуалното му преустройство. Помещението трябва да отговаря на изискванията на Наредба № 15 от 1987 г. за хигиенните изисквания за бръснарските, фризьорските и козметичните салони. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата, салоните трябва да бъдат разположени в самостоятелни помещения, които са построени или преустроени за тази цел. Важно е да се спазят изискванията за минимални площи, вентилация и санитарни условия, за да може обектът да отговори на изискванията на Регионалната здравна инспекция (РЗИ).
Третата стъпка в процедурата е регистрацията на обекта като обект с обществено предназначение. Съгласно Закона за здравето, всеки обект, който предоставя услуги на обществото и който може да има въздействие върху здравето на хората, трябва да бъде регистриран в РЗИ. Тази регистрация включва подаване на заявление и необходимата документация, включително проектна документация, която доказва съответствието на обекта с хигиенните и санитарните изисквания. РЗИ извършва проверка на обекта и при спазване на всички нормативни изисквания издава разрешение за експлоатация.
Четвъртата стъпка е регистрацията на работното време на салона в местната община. Това се извършва съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация. Необходимо е да се подаде заявление, в което се посочва планираното работно време на обекта. Общината може да извърши проверка, за да се увери, че работното време отговаря на местните разпоредби и не нарушава обществения ред.
Последната стъпка включва данъчно и счетоводно обслужване на фирмата, както и управление на личния състав. След като фирмата е регистрирана и обектът е подготвен за експлоатация, е необходимо да се осигури данъчно и счетоводно обслужване, което включва поддръжка на счетоводни регистри, подаване на данъчни декларации и отчетност към НАП. Освен това, ако салонът наема служители, е необходимо да се осигури управлението на личния състав, което включва регистрация на трудови договори в НАП, водене на лични досиета и спазване на трудовото законодателство.
.webp)
За да отворите салон за маникюр в България, ще трябва да подготвите и представите редица документи, които са необходими както за регистрацията на фирмата, така и за съответствието на обекта с изискванията на здравните и административните органи. Процедурата включва документи, свързани с регистрацията на фирмата, разрешителни за използване на помещението, както и документи за хигиенни и санитарни изисквания.
Първата стъпка е регистрацията на юридическо лице или едноличен търговец в Търговския регистър. За целта е необходимо да подадете заявление за регистрация на фирма, което включва информация за фирменото наименование, седалището и адреса на управление, както и информация за собствениците и управителите. Към заявлението се прилага и учредителен акт или дружествен договор, ако се регистрира дружество с ограничена отговорност (ООД или ЕООД).
След регистрацията на фирмата, трябва да осигурите документ за правото на ползване на помещението, където ще се намира салонът за маникюр. Това може да бъде договор за наем, ако помещението е наето, или нотариален акт, ако сте собственик на помещението. Важно е помещението да отговаря на изискванията за здраве и безопасност, като съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за здравето, всеки обект с обществено предназначение, какъвто е и салонът за маникюр, трябва да бъде одобрен от Регионалната здравна инспекция (РЗИ). За това е необходимо да подадете заявление за регистрация на обекта в РЗИ, придружено от проектна документация и доказателства за съответствие с хигиенните и санитарните изисквания, посочени в Наредба № 15 от 1987 г.
Освен това, за да започнете работа, е необходимо да регистрирате работното време на салона в съответната община. Заявлението трябва да включва информация за планираното работно време, както и да бъде придружено от документи за правото на ползване на помещението и одобрението от РЗИ. Общината може да извърши проверка на място, за да се увери, че предложеното работно време не нарушава обществения ред и че салонът отговаря на всички изисквания.
Необходимо е също така да осигурите удостоверения за квалификацията на персонала, който ще работи в салона. Маникюристите трябва да имат завършено обучение и сертификати, които доказват тяхната правоспособност. Тези документи се изискват поради специфичния характер на дейността и нуждата от поддържане на високи стандарти на хигиена и безопасност, което е регламентирано в наредбите на Министерството на здравеопазването.
На последно място, ако салонът наема персонал, е необходимо да се сключат трудови договори с всички служители и да се регистрират в Националната агенция за приходите (НАП). Трябва да се водят лични досиета на служителите, както и да се спазват изискванията за осигуровки и данъчно облагане.
Изискванията към персонала в салони за красота или студия за маникюр в България са стриктно регламентирани, за да се гарантира здравето и безопасността на клиентите. Всички служители, които предоставят козметични услуги, трябва да бъдат правоспособни специалисти. Това означава, че те трябва да имат завършено съответно обучение и да притежават удостоверение за професионална квалификация. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 15 от 1987 г., козметичните услуги могат да се извършват само от лица, които са преминали необходимото обучение и са доказали своите умения чрез съответните изпити.
Всеки служител в салона трябва да притежава редовно заверена лична здравна книжка. Личната здравна книжка удостоверява, че служителят е преминал необходимите медицински прегледи и не представлява риск за здравето на клиентите. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредба № 15 от 1987 г., тази книжка трябва да се съхранява от отговорника на салона или от неговия заместник, като се заверява редовно. Това е критично важно за здравето на всички участници в процеса.
Служителите трябва също така да преминат курс по санитарен минимум, който се отразява в личната им здравна книжка. Този курс е задължителен съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 15 и има за цел да обучи персонала в правилното прилагане на хигиенните норми и мерки за безопасност, които са задължителни в работната среда на козметичните салони. Знанията и уменията, придобити по време на този курс, са от съществено значение за предотвратяване на разпространението на заразни заболявания и за осигуряване на безопасността както на клиентите, така и на персонала.
В допълнение към квалификацията и здравната книжка, всеки служител трябва да спазва строгите хигиенни изисквания, които включват редовно почистване и дезинфекциране на инструментите и работните повърхности след всяка процедура. Според чл. 23, ал. 1 от Наредба № 15, ножиците, пиличките и другите инструменти за маникюр и педикюр трябва да бъдат дезинфекцирани след всяка употреба, за да се предотврати разпространението на инфекции.
За да се гарантира спазването на всички изисквания, във всеки салон трябва да се води книга за санитарното състояние на обекта. Тази книга, изисквана съгласно чл. 32 от Наредба № 15, служи като регистър на всички хигиенни практики и контролни мерки, които се предприемат в салона, и е подложена на редовни проверки от здравните инспектори.
Отварянето на салон за красота в България включва различни разходи, които обхващат както административните такси, така и инвестициите в оборудване и услуги. За да се предостави пълна представа за разходите, е необходимо да се вземат предвид следните основни компоненти:
Първо, регистрацията на фирма в Търговския регистър е първата стъпка, която включва такси, вариращи в зависимост от избраната правна форма. За регистрация на едноличен търговец (ЕТ) държавната такса е 30 лв. при подаване на документи онлайн, докато за дружество с ограничена отговорност (ООД или ЕООД) таксата е 110 лв, като при електронно подаване на документите е двойно по-ниска - 55лв.. Освен това, ако се използват услугите на нотариус за заверка на документи, ще бъдат необходими допълнителни разходи, които обикновено варират между 50 и 100 лв. в зависимост от сложността на случая.
Следващият значителен разход е свързан с наема или закупуването на помещение, което ще се използва за салона. Цените за наемане на подходящо помещение варират значително в зависимост от местоположението. Например, в София, наемите могат да започват от около 1000 лв. на месец за по-малки помещения в периферията, докато в централните райони цените могат да достигнат до 3000 лв. и повече на месец. В други градове като Бургас, Варна или Пловдив, наемите са по-ниски, но също зависят от местоположението и размера на помещението.
Еднократните разходи за оборудване на салона са значителни и включват закупуване на мебели, апаратура и инструменти. Основното оборудване за салон за красота, като фризьорски столове, огледала, работни маси, сешоари, стерилизатори и козметични апарати, може да струва между 10,000 и 20,000 лв. в зависимост от качеството и марката на оборудването. Освен това, за осигуряване на хигиенни условия, както е изисквано съгласно Наредба № 15, е необходимо да се закупят допълнителни материали като кърпи, престилки и консумативи, които могат да добавят още около 500 до 3000 лв. към първоначалните разходи.
Други важни разходи включват таксите за регистрация на обекта като обект с обществено предназначение в Регионалната здравна инспекция (РЗИ). Таксата за тази регистрация варира в зависимост от региона, но обикновено е около 100-200 лв. Заявлението за регистрация на работно време в съответната община също е задължително и може да изисква такса в размер на около 50 до 100 лв.
Една от най-важните услуги за новосъздадения бизнес е счетоводното обслужване. Елан Консултинг предлага счетоводни и консултантски услуги на конкурентни цени, като пакетите започват от 150 лв. на месец за малки салони. Тази цена включва основни счетоводни услуги като водене на счетоводство, изготвяне на данъчни декларации и подаване на отчети към НАП. Допълнителни услуги, като управление на трудовите договори и персонала, могат да се включат срещу допълнителна такса, в зависимост от нуждите на бизнеса.
В заключение, отварянето на салон за красота в България е много добър вариант за професионална реализация, но може да изисква първоначална инвестиция от 10 000 до 30,000 лв., като крайната сума зависи от много фактори като местоположение, размер на салона и качеството на оборудването. Регулярните месечни разходи, включително наем, заплати и счетоводни услуги, трябва също да бъдат внимателно планирани, за да се гарантира успешното функциониране на бизнеса.
%402x.svg){kind=icon}