Процедурата по възстановяване на ДДС в България е важна тема за много бизнеси, както за тези, които оперират в страната, така и за чуждестранни компании, които извършват дейност на територията на България. Възстановяването на ДДС може да бъде комплексен процес, който изисква прецизност и внимание към детайлите, особено когато става въпрос за спазването на срокове и изисквания.
Нашите клиенти често ни задават въпроси като: „Каква е стандартната процедура по възстановяване на ДДС в България?“ или „Какво се случва, ако пропуснем срока за искане на възстановяване на ДДС?“ Тези въпроси не са случайни, защото непознаването на детайлите може да доведе до финансови загуби или дори санкции от страна на данъчните власти. Възникват също и въпроси относно конкретни казуси, като например: „Какви са последствията, ако непоисканото ДДС за възстановяване не бъде заявено в срок?“ или „Можем ли да използваме калкулатор за възстановяване на ДДС, за да изчислим точната сума, която ни се дължи?“
Елан Консултинг разполага с експертен екип, който може да ви помогне не само с разяснението на тези въпроси, но и с целия процес по подаване на искане за възстановяване на ДДС, както и с прихващането на данъка в случай на несъбрани задължения. Работим както със софийски компании, така и с такива от Бургас, Поморие, Карнобат, Слънчев Бряг, Айтос, Несебър, Созопол, Приморско и други части на страната, като предлагаме комплексно обслужване, което включва консултации, счетоводни услуги и правна подкрепа.
Темите, които ще разгледаме по-долу, ще ви предоставят пълна информация за „Примери за възстановяване на ДДС“, как да се справите, ако сте „Пропуснали процедурата по възстановяване на ДДС“, и какви са „Сроковете за възстановяване на ДДС“. Ще обсъдим и детайлите около това какво включва стандартната „Процедура по възстановяване на ДДС“ и как да използвате „Калкулатор за възстановяване на ДДС“, за да сте сигурни, че няма да пропуснете нито една стъпка в процеса. Ако сте се сблъскали с проблеми, като „Непоискано ДДС за възстановяване“, ние ще ви покажем как да подходите и да защитите правата си пред данъчните органи.
С Елан Консултинг, вие получавате не просто информация, а реални решения, които да ви помогнат да оптимизирате финансовите си процеси и да избегнете ненужни усложнения.
Всеки, който е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), има право да поиска възстановяване на ДДС, при условие че отговаря на определени условия. Правото на възстановяване на данъка възниква за данъчно задължените лица, които са извършили облагаеми доставки, включително вътреобщностни придобивания и внос на стоки, за които е начислен ДДС. За да се упражни това право, е необходимо данъчно задълженото лице да е регистрирано по ЗДДС на основание различно от чл. 97а и чл. 99 от закона.
Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задълженото лице има право на приспадане на данъчен кредит за закупените стоки и получените услуги, ако те са предназначени за използване в неговата облагаема дейност. В този смисъл, правото на възстановяване на ДДС е пряко свързано с упражняването на правото на данъчен кредит. Условията за ползване на данъчен кредит са уточнени в чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, като се изисква данъкът да е начислен за доставки, които са облагаеми и за които лицето притежава данъчен документ, в който данъкът е посочен на отделен ред.
Правото на възстановяване на ДДС възниква през данъчния период, в който е упражнено правото на данъчен кредит, и може да бъде упражнено в рамките на следващите дванадесет данъчни периода. Това означава, че лицето трябва да включи данъчния документ (фактура, митническа декларация или протокол) в дневника за покупките в периода на възникване на правото или в един от следващите дванадесет периода.
Ако данъчно задълженото лице не успее да упражни правото на възстановяване на ДДС в определения срок, то може да поиска възстановяване чрез корекция на данъчната основа или чрез подаване на искане до Националната агенция за приходите (НАП). В такива случаи, е важно да се консултира с експерт, тъй като пропускането на срока може да доведе до загуба на правото на възстановяване.
На практика, възстановяването на ДДС е процедура, която изисква спазване на определени формалности и срокове, за да се гарантира, че лицето ще получи обратно платения данък. Съгласно чл. 92 от ЗДДС, възстановяването на ДДС се извършва в рамките на 30 дни от подаването на справка-декларация за данъчния период, в който е възникнало правото на възстановяване, при условие че лицето е изпълнило всички изисквания за ползване на данъчен кредит.
В случаите, когато данъчно задълженото лице има неизпълнени задължения към държавата, възстановяването на ДДС може да бъде прихванато с тези задължения. Това е процес, който се регулира от разпоредбите на ДОПК (Данъчно-осигурителния процесуален кодекс).
Процедурата по възстановяване на ДДС в България е ясно регламентирана в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и свързаните подзаконови нормативни актове. За да бъде успешно възстановен ДДС, данъчно задълженото лице трябва да спази определени условия и да следва конкретна процедура, която включва няколко стъпки.
Възстановяването на ДДС е свързано с правото на приспадане на данъчен кредит, което възниква за данъчно задължените лица при извършване на облагаеми доставки, вътреобщностни придобивания и внос на стоки. Това право се упражнява чрез подаване на справка-декларация за съответния данъчен период. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задълженото лице има право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, които са използвани за целите на неговата облагаема дейност. За да се упражни това право, трябва да е налице данъчен документ, в който ДДС е посочен на отделен ред.
Първата стъпка в процедурата по възстановяване е подаването на справка-декларация и дневник за покупките в съответния данъчен период. В този документ се отразяват всички покупки, за които лицето има право на данъчен кредит. Според чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, ако след приспадането на данъчния кредит остане сума за възстановяване, тя трябва да бъде декларирана като искане за възстановяване на ДДС.
Срокът за възстановяване на ДДС е 30 дни от датата на подаване на справката-декларация, ако всички изисквания за ползване на данъчен кредит са изпълнени и няма неизплатени задължения към държавата. В случай на налични задължения, сумата за възстановяване може да бъде прихваната с тези задължения, като това се регулира от разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Когато има съмнение или несъответствия в декларираните данни, НАП може да извърши проверка или ревизия, преди да пристъпи към възстановяване на ДДС. В такива случаи, съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗДДС, срокът за възстановяване може да бъде удължен до приключване на проверката или ревизията, но не повече от 6 месеца.
Ако данъчно задълженото лице има неизпълнени задължения към държавата, сумата за възстановяване може да бъде прихваната с тези задължения. В тези случаи, прихващането се извършва съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК, като процедурата по възстановяване се спира до пълното прихващане на задълженията.
В случай на отказ от страна на НАП да възстанови ДДС, данъчно задълженото лице има право да обжалва решението пред административния съд. Важно е да се отбележи, че правото на възстановяване на ДДС не се губи, дори ако решението на НАП е оспорено, а се прилага съгласно окончателното решение на съда.
В случаите, когато е възложена проверка за възстановяване на ДДС, данъкът се прихваща или възстановява в рамките на 30-дневен срок. Ако обаче е възложена ревизия, процедурата по възстановяване е малко по-сложна. В този случай, данъкът се прихваща или възстановява изцяло или частично също в рамките на 30 дни от връчването на заповедта за ревизия. Размерът на възстановения данък се определя като разликата между декларирания данък за възстановяване и данъците и задължителните осигурителни вноски, които обосновано се очаква да бъдат установени при ревизията. Това означава, че НАП може да задържи част от сумата, която подлежи на възстановяване, докато ревизията не бъде приключена и не се установи точният размер на задълженията.
Ако при ревизията бъде отказано възстановяването на ДДС или възстановяването бъде частично, данъчно задълженото лице има право да обжалва акта на НАП. Процедурата за обжалване следва реда, предвиден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), аналогично на обжалването на обезпечителни мерки.
В случаите, когато лицето е подложено на ревизия, срокът за възстановяване на ДДС съответства на срока за издаване на ревизионния акт. Ако обаче данъчно задълженото лице предостави обезпечение – било то в пари, държавни ценни книжа или банкова гаранция със срок на действие не по-малък от 6 месеца – срокът за възстановяване на данъка може да се ускори, независимо от продължителността на ревизията. Това обезпечение предоставя на данъчните органи гаранция, че задълженията ще бъдат покрити, което позволява по-бързо възстановяване на остатъка от ДДС.
.webp)
Заявяването на възстановяване на ДДС при пропуснат срок или процедура е възможно, но изисква спазването на определени условия и следване на конкретни стъпки, които са регламентирани в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
При пропускане на срока за подаване на искане за възстановяване на ДДС, съществува възможност да се подаде коригираща декларация в рамките на съответния данъчен период, както и в следващите 12 данъчни периода. Важно е обаче, че този срок не може да бъде удължен, и пропускането му води до загуба на правото за възстановяване на данъка за конкретния данъчен период. Според чл. 92, ал. 3 от ЗДДС, възстановяването на ДДС трябва да бъде поискано в срока за подаване на справката-декларация за съответния данъчен период. В случай че този срок бъде пропуснат, данъчно задълженото лице може да коригира декларацията и да заяви възстановяване на ДДС в един от следващите 12 данъчни периода.
Ако възникнат специфични обстоятелства, като например възлагане на ревизия от страна на Националната агенция за приходите (НАП), тогава възстановяването на ДДС може да бъде отложено до приключване на ревизията. В такива случаи, съгласно чл. 92, ал. 8 от ЗДДС, срокът за възстановяване на данъка съответства на срока за издаване на ревизионния акт. При наличие на ревизия, данъчно задълженото лице трябва да изчака издаването на ревизионния акт, за да установи дали и каква част от ДДС може да бъде възстановена.
В случай на пропуснат срок за подаване на искане за възстановяване на ДДС, ако лицето може да докаже, че пропускът се дължи на обективни причини, е възможно да се подаде молба за възстановяване на пропуснатите суми по реда на ДОПК. Такава молба може да бъде основана на факта, че възстановяването на ДДС е било обосновано и дължимо, но не е било заявено поради техническа грешка или друго форсмажорно обстоятелство.
Съществува и възможност за възстановяване на ДДС при пропуснат срок или процедура чрез подаване на искане за прихващане или възстановяване по реда на ДОПК. В този случай, данъчно задълженото лице може да поиска възстановяване на ДДС в рамките на общия давностен срок, който е пет години считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, съгласно чл. 129, ал. 1 ДОПК. Искането трябва да бъде мотивирано и подкрепено с необходимите доказателства, че ДДС е бил дължим и платен.
Важно е също така да се има предвид, че в случаите, когато е пропуснато подаването на искане за възстановяване на ДДС в срок, данъчно задълженото лице може да се сблъска с административни затруднения, като например необходимостта от подаване на допълнителни документи или доказателства пред НАП. Освен това, ако искането за възстановяване е подадено след изтичането на давностния срок, то ще бъде отказано.
Процедурата по прихващане и възстановяване съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е ключов аспект в управлението на публичните вземания и обезпечаването на правата на данъчно задължените лица. Тази процедура се прилага, когато лицата имат недължимо платени, надплатени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, глоби и имуществени санкции, които подлежат на прихващане или възстановяване.
Прихващането или възстановяването на такива суми може да се извърши по инициатива на органите по приходите или по писмено искане на самото лице. Съгласно чл. 129, ал. 1 от ДОПК, искането за прихващане или възстановяване трябва да бъде подадено в рамките на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закона е предвидено друго.
След постъпване на искането, органите по приходите могат да възложат извършването на ревизия или проверка, за да се установи точното задължение или сумата, подлежаща на възстановяване. Актът за прихващане или възстановяване се издава в срок от 30 дни от постъпването на искането, ако не е възложена ревизия в този срок. В случаите, когато е извършено прихващане, остатъкът от сумата след прихващането се връща на лицето по посочена от него банкова сметка или чрез друг платежен метод, съгласно чл. 129, ал. 4 от ДОПК.
Особеност в процедурата е възможността за обжалване на актовете за прихващане или възстановяване по реда за обжалване на ревизионни актове, като лицето има право да подаде жалба и при мълчалив отказ на органите по приходите да се произнесат в срок. Мълчаливият отказ, съгласно чл. 131, ал. 1 от ДОПК, се счита за окончателен и подлежи на обжалване в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.
При забавяне на процедурата по прихващане или възстановяване извън законоустановените срокове, лицето може да подаде жалба за бавност до териториалния директор на НАП, който е длъжен да се произнесе в тридневен срок и, ако жалбата е основателна, да определи нов срок за издаване на акта.
В случаите, когато възстановяването на суми е свързано с прилагането на Закона за местните данъци и такси, на физически лица, които не са търговци, възстановяването може да се извърши и в брой. Недължимо внесените или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са събрани въз основа на акт на орган по приходите, съгласно чл. 129, ал. 6 от ДОПК.
В допълнение, чл. 130 от ДОПК предвижда опростена процедура за възстановяване на суми, при която органът по приходите може да възстанови цялата претендирана сума директно по посочена от лицето банкова сметка или чрез пощенски запис. Със заверяването на сметката с претендираната сума или получаването на пощенския запис, се смята, че искането на лицето е изцяло удовлетворено.
