"Елан Консултинг" е счетоводна и консултантска фирма с богат опит и експертиза в предоставянето на услуги, свързани с производството на хранителни продукти в България. Въпросите, които най-често възникват сред нашите клиенти, включват "Какви са изискванията за производство на храни в България?" и "Какъв лиценз е необходим за производство на хранителни продукти?". Отговорите на тези въпроси са важни както за предприемачи, които искат да стартират бизнес в София, така и за тези в Бургас, Поморие, Карнобат, Слънчев Бряг, Айтос, Несебър, Созопол, Приморско и други региони в страната.
Производството на храни в домашни условия също представлява интерес, като често клиентите ни питат "Какви са стъпките за легализиране на производство на храни в домашни условия?". В отговор на тези въпроси, нашият екип предоставя подробни консултации относно всички необходими стъпки, започвайки с регистрацията на търговец и преминавайки през регистрацията по ЗДДС, сключването на договор за наем или документ за собственост, смяната на предназначение на помещения и въвеждането им в експлоатация. В допълнение, ние осигуряваме съдействие за получаване на разрешения от Главна дирекция пожарна безопасност и защита на населението, както и за регистрацията на обекти за производство на храни.
Необходими са и специфични лицензи, като например за използване на йонизиращи лъчения (ИйЛ) за стопански цели и удостоверения за регистрация на дейност облъчване на храни с йонизиращи лъчения. Освен това, нашите услуги включват издаване на разрешения за пускане на пазара на нови храни или нови хранителни съставки и съдействие при сключване на договори с фирми за изкупуване на отпадъци. Регистрацията по Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), както и регистрацията на касов апарат и работно време на стационарен търговски обект също са част от нашите консултантски услуги.
Елан Консултинг е вашият надежден партньор в целия процес на създаване и развитие на бизнес в хранителния сектор в България, като предоставяме изчерпателна информация и експертна помощ за всеки етап от този сложен процес.
Първата стъпка при стартиране на производство на хранителни продукти е регистрацията на търговско дружество. Процесът на регистрация е регламентиран в Търговския закон (ТЗ) и включва няколко ключови етапа, които трябва да бъдат изпълнени стриктно, за да се осигури законността на новосъздаденото дружество.
На първо място, бъдещият предприемач трябва да избере подходящата форма на търговско дружество. Съгласно Търговският закон всяко лице, което планира да извършва търговски сделки с цел печалба трябва да има регистрирана фирма - едноличен търговец или дружество. В България най-разпространените форми са дружество с ограничена отговорност (ООД), еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) и дружество с променлив капитал (ДПК). Изборът на правната форма зависи от редица фактори, включително броя на учредителите и обема на капитала, който ще бъде внесен.
Регистрацията на ООД и ЕООД е уредена в Търговския закон. Съгласно чл. 70, ал. 1 от ТЗ, дружеството с ограничена отговорност се учредява с дружествен договор, който трябва да бъде подписан от всички съдружници. За разлика от едноличния търговец (ЕТ), който носи пълна лична имуществена отговорност, съдружниците в ООД и ЕООД отговарят само до размера на своите вноски. Минималният капитал за регистрация на ООД или ЕООД е 2 лева, което значително улеснява процеса по стартиране на бизнес. Тази разпоредба е уредена в чл. 117 от ТЗ, който гласи: "Капиталът на дружеството с ограничена отговорност не може да бъде по-малък от 2 лева."
Едноличният търговец (ЕТ) е форма на търговско дружество, която макар и често използвана в миналото, вече се счита за остаряла поради пълния размер на личната имуществена отговорност, която носи собственикът. Съгласно чл. 56 от ТЗ, едноличният търговец отговаря за задълженията си с цялото си имущество, което го прави по-уязвим в случай на финансови затруднения.
Дружеството с променлив капитал (ДПК) представлява по-гъвкава форма на търговско дружество, която също се регулира от Търговския закон. Основното предимство на ДПК е, че при регистрацията му не се изисква откриване на набирателна сметка, което улеснява процеса и намалява административните тежести за учредителите. Според чл. 260а от ТЗ, капиталът на ДПК може да бъде променян в зависимост от промените в членството и вноските на съдружниците, което осигурява по-голяма гъвкавост в управлението на капитала.
Процедурата по регистрация на всяко от тези дружества включва подаване на заявление за вписване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. Заявлението трябва да бъде придружено от редица документи, включително дружествения договор (за ООД и ДПК) или учредителния акт (за ЕООД), протокол от учредително събрание, декларации за истинност на заявените обстоятелства, както и документ за внесен капитал (освен за ДПК, където не е необходима набирателна сметка). Тези изисквания са подробно описани в чл. 119 от ТЗ.
След успешното вписване на дружеството в Търговския регистър, новото дружество получава ЕИК (единен идентификационен код), който служи за идентификация пред държавните институции и трети лица.
Втората стъпка в процеса на производство на храни е определянето на храните, които ще се произвеждат, и изискванията към тях. Според Закона за храните, храната трябва да бъде годна за консумация от хора по отношение на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични качества и състав, както и да не представлява опасност за човешкото здраве (чл. 4, ал. 1). Специфичните изисквания към групи и подгрупи храни, както и тяхното производство, преработка и дистрибуция, се определят с наредби на Министерския съвет (чл. 5).
Изискванията към храните включват съответствие с националните и европейски регламенти. Бизнес операторите, които произвеждат, преработват и дистрибутират храни, са длъжни да прилагат браншови стандарти и ръководства за добри производствени, търговски и хигиенни практики, както и системи за анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР) (чл. 8). Тези изисквания са детайлно описани в Регламент (ЕО) № 852/2004 и Приложения II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004.
Освен това, съществуват специфични изисквания за различни видове храни. Например, министърът на земеделието и храните с наредби определя специфичните изисквания към суровото мляко, предлагането на пазара на мляко и млечни продукти, както и към други храни от животински произход (чл. 7, ал. 4). За производството на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, компетентен орган е регионалната здравна инспекция по местонахождението на обекта (чл. 23, ал. 2, т. 2).
При производството на храни, които включват генетично модифицирани организми (ГМО), бизнес операторите трябва да декларират вложените ГМО съставки и добавки, както и да имат разработен проект на система за управление на безопасността на храните.
Следва да се отбележи, че производството на храни за лична консумация в домашни условия не подлежи на изискванията на закона (чл. 3, ал. 1 и 2). Това важи и за производството и съхранението на храни за лична консумация в домакинството, както и за производството на вино и спиртни напитки по Закона за виното и спиртните напитки.
Така, при започване на производство на храни, е необходимо да се определи конкретно какви храни ще се произвеждат, да се запознаят изискванията към тях и да се осигури съответствие с националното и европейското законодателство. Това включва регистрация на обекта, внедряване на системи за безопасност и хигиена, както и спазване на специфичните изисквания към различните групи храни.
Третата стъпка за производство на хранителни продукти включва осигуряване на съответствие с изискванията към помещенията за производство на хранителни продукти. Тези изисквания са регламентирани в Закона за храните и включват редица хигиенни и структурни критерии, които трябва да бъдат спазени. Основните изисквания към помещенията за производство на храни включват:
За да се извърши промяна на предназначението на помещение за производство на хранителни продукти и за въвеждане в експлоатация, е необходимо да се следва определената процедура, регламентирана в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Тази процедура включва няколко ключови стъпки, които трябва да бъдат спазени, за да се осигури съответствието на помещението с нормативните изисквания.
Първата стъпка в процеса е изготвянето на проект за промяна на предназначението на помещението. Съгласно чл. 147а от ЗУТ, промяната на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради без извършване на строителни и монтажни работи се извършва след издаване на разрешение за промяна на предназначението от главния архитект на общината, при условие че са спазени изискванията на чл. 38 или 39 и не се нарушават правилата и нормативите за застрояване и са представени положителни становища от съответните компетентни органи относно спазване на изискванията определени с нормативен акт за новото предназначение .
Важен етап е и изготвянето на инвестиционен проект, който трябва да бъде съгласуван и одобрен от компетентните органи. Според чл. 148, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно ЗУТ. Разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината, а в зависимост от характера и значимостта на строежа, може да бъде издадено и от други компетентни органи .
Съгласуването на проекта включва представяне на мотивирано становище от инженер-конструктор с пълна проектантска правоспособност, доказващо, че не се увеличават натоварванията, не се засягат конструктивни елементи и не се намалява носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата. Ако се налагат изменения в конструкцията или се увеличават натоварванията, се представя и конструктивна част към проекта .
След одобрението на проекта и издаването на необходимите разрешения, следва етапът на въвеждане в експлоатация на обекта. Въвеждането в експлоатация се извършва след като се установи, че строежът е изпълнен съгласно одобрените проекти и издадените разрешения. За това се издава удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ .
Издаването на сертификат за пожарна безопасност на производствения цех е критична стъпка за осигуряване на безопасността на работниците и защитата на имуществото. Според Наредба № Iз-1971 от 29 октомври 2009 г., всички строежи, включително производствените цехове, трябва да бъдат проектирани и изпълнени така, че да отговарят на строги строително-технически правила и норми за пожарна безопасност. Това включва осигуряване на устойчивост на конструкцията при пожар, предвиждане на мерки за ограничаване на разпространението на огъня и дима, както и осигуряване на условия за безопасна евакуация на хората от обекта и за безопасна работа на спасителните екипи.
Процедурата за издаване на сертификат за пожарна безопасност започва с подаване на заявление от заинтересованото лице до съответния орган за пожарна безопасност и защита на населението. Заедно със заявлението трябва да бъде представена и проектната документация на строежа, която включва част "Пожарна безопасност". Според чл. 4, ал. 1 от Наредба № Iз-1971, тази част от проекта трябва да съдържа минимален обхват и съдържание съгласно приложение № 3. В част "Пожарна безопасност" се включват пасивните и активните мерки за защита, както и приетите технически решения за осигуряване на пожаробезопасната експлоатация на строежа.
Част "Пожарна безопасност" е задължителна за всички строежи, които са включени в класификацията по функционална пожарна опасност съгласно таблица № 1 към чл. 8, ал. 1 от Наредба № Iз-1971. Въпреки това, за сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1 - Ф4 (жилищни сгради и сгради за обществено обслужване) със застроена площ до 200 m² и до два етажа, както и за едноетажни производствени и складови сгради с височина до 8 m и със застроена площ до 200 m², не се изисква разработването на част "Пожарна безопасност" (чл. 4, ал. 4 от Наредба № Iз-1971).
След подаване на заявлението и проектната документация, органите за пожарна безопасност извършват проверка на място, за да установят фактическото състояние на обекта и неговото съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност. При успешно завършена проверка, органите съставят протокол, в който се описват резултатите от проверката и се установява съответствието на обекта с изискванията. Ако обектът отговаря на всички нормативни изисквания, се издава сертификат за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност. Този сертификат има валидност от пет години.
Сертификатът за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност се издава от директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН) или от директорите на съответните Регионални дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението" (РДПБЗН). В някои случаи, издаването на сертификата може да бъде делегирано на началника на Районната служба "Пожарна безопасност и защита на населението" (РСПБЗН).
Спазването на изискванията и процедурите за издаване на сертификат за пожарна безопасност не само осигурява законова съвместимост, но и гарантира безопасността на служителите и опазването на материалните активи на предприятието. При констатиране на нарушения, органите за пожарна безопасност могат да издадат писмени разпореждания за отстраняване на несъответствията, а при неизпълнение на предписанията могат да се наложат административни наказания и принудителни административни мерки, включително спиране на строителството или използването на обекта.
Регистрацията на обект за производство на храни е ключова процедура, регулирана от Закона за храните и подзаконовите нормативни актове, които осигуряват спазването на всички хигиенни и санитарни изисквания. Според чл. 23 и чл. 26 от Закона за храните, процедурата започва с подаване на заявление за регистрация до директора на областната дирекция по безопасност на храните.
Първата стъпка е подаването на заявление за регистрация, което трябва да съдържа следната информация съгласно чл. 26, ал. 2:
Към заявлението трябва да бъдат приложени следните документи, съгласно чл. 26, ал. 3:
Компетентният орган проверява заявлението в срок до 5 работни дни от неговото подаване (чл. 26, ал. 6). Ако бъдат установени нередности, заявителят се уведомява и му се предоставя срок за отстраняването им. В срок до 5 работни дни след подаване на заявлението или отстраняване на нередностите, компетентният орган вписва обекта в съответния регистър и издава удостоверение за регистрация, като действието на регистрацията е безсрочно (чл. 26, ал. 7).
В срок до 30 дни от вписването в регистъра, комисия, определена от компетентния орган, извършва проверка на място за съответствието на обекта с нормативните изисквания (чл. 26, ал. 9). Ако при проверката бъдат установени несъответствия, комисията издава предписание за отстраняването им в определен срок. При сериозни нарушения може да бъде издадена заповед за спиране на дейността на обекта (чл. 26, ал. 11).
В разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от Закона за храните е предвидено, че обектите, които се регистрират, се води регистър, който съдържа информация за бизнес оператора, обекта и извършваните дейности. Този регистър е публичен и се поддържа от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
.webp)
Издаването на разрешение за пускане на пазара на нова храна или нова хранителна съставка е регламентирано в Закона за храните и изисква стриктно спазване на процедурите, предвидени в законодателството. Основната цел на тази стъпка е да се гарантира, че новите храни и хранителни съставки отговарят на всички нормативни изисквания и са безопасни за потребителите.
Първата стъпка за издаване на разрешение е подаването на заявление до компетентния орган, което в случая е Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Заявлението трябва да съдържа следната информация съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за храните:
След подаване на заявлението, БАБХ извършва научна оценка на новата храна или съставка. Тази оценка включва преглед на предоставената научна документация, както и допълнителни изследвания, ако са необходими. Целта на научната оценка е да се гарантира, че новата храна или съставка не представлява риск за здравето на потребителите.
Ако научната оценка установи, че новата храна или съставка е безопасна за употреба, БАБХ издава разрешение за пускане на пазара. Разрешението съдържа информация за специфичните условия за употреба на новата храна или съставка, ако такива са необходими. След издаването на разрешението, новата храна или съставка се вписва в регистъра на новите храни и съставки, който се поддържа от БАБХ (чл. 27, ал. 4).
В някои случаи може да се изисква допълнително етикетиране на новата храна или съставка, за да се осигури информираност на потребителите относно специфичните свойства или потенциалните рискове, свързани с употребата им. Тези изисквания за етикетиране са регламентирани в чл. 28 от Закона за храните.
БАБХ извършва регулярни проверки и контрол на пазара, за да се гарантира, че новите храни и съставки, които са пуснати на пазара, отговарят на изискванията за безопасност и качество. При установяване на несъответствия, могат да бъдат наложени санкции и да се издаде заповед за изтегляне на продукта от пазара.
Изискванията към трудовите договори, условията на труд, работното време и управлението на отпадъците са важни аспекти на функционирането на всяка производствена дейност, включително и в обектите за производство на храни. Тези изисквания са регламентирани в различни закони и нормативни актове, като целта им е да се осигури безопасна и здравословна работна среда, както и да се спазват всички екологични стандарти.
Трудовите договори в България са регулирани от Кодекса на труда (КТ). Според чл. 62 от КТ, всеки трудов договор трябва да бъде сключен в писмена форма и да съдържа информация за:
Условията на труд и безопасността на работното място са регламентирани в Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). Според чл. 16, ал. 1 от ЗЗБУТ, работодателят е задължен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, като предприеме необходимите мерки за:
Управлението на отпадъците е регламентирано в Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Според чл. 35, ал. 1 от ЗУО, всеки оператор на обект за производство на храни е задължен да регистрира дейността си по управление на отпадъците в съответния регистър на компетентния орган. Регистрацията включва предоставяне на информация за вида и количеството на отпадъците, методите за тяхното събиране, транспортиране и обработка.
Договорите с фирми за изкупуване на отпадъци също трябва да бъдат сключени в съответствие със ЗУО. Тези договори трябва да съдържат информация за вида на отпадъците, условията за тяхното събиране и транспортиране, както и ангажиментите на страните по договора.
Регистрацията по Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) включва:
Регистрацията на касов апарат е задължителна за всяко търговско дружество, което извършва продажби на стоки или услуги и приема плащания в брой. Според Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, всеки касов апарат трябва да бъде регистриран в Националната агенция за приходите (НАП). Процедурата включва:
Регистрацията на работното време на стационарен търговски обект е регулирана от Закона за защита от шума в околната среда. Според чл. 16б, ал. 1 във връзка с чл. 16а от Закона за защита от шума в околната среда, работното време на търговските обекти трябва да бъде регистрирано в съответната община. Заявлението за регистрация на работното време трябва да съдържа:
Тези изисквания и процедури са създадени, за да осигурят спазването на трудовото законодателство, здравословните и безопасни условия на труд, както и екологичните стандарти, свързани с управлението на отпадъците. Спазването на тези изисквания е от съществено значение за успешното функциониране на всеки производствен обект и за защита на здравето и безопасността на работниците и потребителите.
"Елан Консултинг" е счетоводна и консултантска фирма с богат опит и експертиза в предоставянето на услуги, свързани с производството на хранителни продукти в България. Въпросите, които най-често възникват сред нашите клиенти, включват "Какви са изискванията за производство на храни в България?" и "Какъв лиценз е необходим за производство на хранителни продукти?". Отговорите на тези въпроси са важни както за предприемачи, които искат да стартират бизнес в София, така и за тези в Бургас, Поморие, Карнобат, Слънчев Бряг, Айтос, Несебър, Созопол, Приморско и други региони в страната.
Производството на храни в домашни условия също представлява интерес, като често клиентите ни питат "Какви са стъпките за легализиране на производство на храни в домашни условия?". В отговор на тези въпроси, нашият екип предоставя подробни консултации относно всички необходими стъпки, започвайки с регистрацията на търговец и преминавайки през регистрацията по ЗДДС, сключването на договор за наем или документ за собственост, смяната на предназначение на помещения и въвеждането им в експлоатация. В допълнение, ние осигуряваме съдействие за получаване на разрешения от Главна дирекция пожарна безопасност и защита на населението, както и за регистрацията на обекти за производство на храни.
Необходими са и специфични лицензи, като например за използване на йонизиращи лъчения (ИйЛ) за стопански цели и удостоверения за регистрация на дейност облъчване на храни с йонизиращи лъчения. Освен това, нашите услуги включват издаване на разрешения за пускане на пазара на нови храни или нови хранителни съставки и съдействие при сключване на договори с фирми за изкупуване на отпадъци. Регистрацията по Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), както и регистрацията на касов апарат и работно време на стационарен търговски обект също са част от нашите консултантски услуги.
Елан Консултинг е вашият надежден партньор в целия процес на създаване и развитие на бизнес в хранителния сектор в България, като предоставяме изчерпателна информация и експертна помощ за всеки етап от този сложен процес.
