Лиценз за търговия с черни и цветни метали в България

Търговията с черни и цветни метали в България е един от ключовите сектори в индустрията с вторични суровини, но преди да започнете такъв бизнес, е необходимо да се запознаете с всички законови изисквания. Често клиенти ни питат: „Какви документи са необходими за лиценз за търговия с черни и цветни метали?“ или „Как мога да отворя пункт за вторични суровини и какви разрешителни са нужни?“. Отговорът на тези въпроси се крие в Закона за управление на отпадъците (ЗУО), който регламентира всички дейности, свързани с изкупуването, съхранението, транспортирането и търговията с отпадъци от черни и цветни метали.

Регистрацията и лицензът за търговия с цветни метали са само една част от административните процедури, които трябва да бъдат изпълнени. За много от нашите клиенти възниква въпросът: „Трябва ли ми специално разрешително за дейности с отпадъци?“ или „Как да получа лиценз за изкупуване на вторични суровини и кои институции го издават?“. Важно е да се знае, че за всяка дейност, свързана с отпадъците, има различни изисквания – например, ако планирате да транспортирате метални отпадъци, ще ви е необходим регистрационен документ за транспортиране на отпадъци, а за международен превоз – специален лиценз за превоз на отпадъци.

Особено внимание трябва да се обърне и на правилата, свързани с излезлите от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), които попадат под регулацията на ЗУО. Клиенти често питат: „Какви са задълженията ми, ако приемам и търгувам с такива материали?“ и „Как да гарантирам, че моят пункт за вторични суровини отговаря на всички законови изисквания?“. В зависимост от конкретния бизнес модел и дейностите, които ще извършвате, различни разрешителни и регистрации може да са задължителни.

В настоящата статия ще разгледаме детайлно как да получите лиценз за търговия с черни и цветни метали, какви стъпки да предприемете за отваряне на пункт за вторични суровини, както и как да осигурите съответствие с изискванията на Закона за управление на отпадъците. Ако имате нужда от съдействие при регистрация, издаване на разрешителни или консултации за законовите изисквания, екипът на Елан Консултинг е насреща да ви помогне във всяка стъпка от процеса – както в София, така и в Бургас, Поморие, Карнобат, Слънчев бряг, Айтос, Несебър, Созопол, Приморско и в цяла България.

Какво означава термина "отпадък" по смисъла на българското законодателство?

Съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците (ЗУО), терминът „отпадък“ включва вещества, предмети или части от предмети, от които притежателят се освобождава, възнамерява да се освободи или е длъжен да се освободи. За да бъде даден материал класифициран като отпадък, той трябва да попада в една от следните категории:

1. Остатъци от производствени или потребителски процеси – това включва вещества, които се получават при производството на продукти и вече не могат да бъдат използвани в този процес (код Q1).
2. Продукти, неотговарящи на стандарти – продукти, които не покриват нормативните или техническите изисквания за употреба (код Q2).
3. Изтекъл срок на годност – продукти, които са загубили своята ефективност или са с изтекъл срок на употреба (код Q3).
4. Материали, повредени при аварии или бедствия – включва материали и оборудване, които са изгубили първоначалните си качества поради злополуки или бедствия (код Q4).
5. Замърсени материали от почистване и опаковки – отпадъци, които възникват в резултат на почистващи процеси, използвани опаковки и съдове (код Q5).
6. Неизползваеми части – примери са изтощени батерии, износени катализатори и други подобни отпадъци (код Q6).
7. Материали с нарушени качества – това са вещества, които вече не притежават необходимите свойства за употреба, като замърсени киселини и разтворители (код Q7).
8. Остатъци от промишлени процеси – напр. утайки, шлаки и други подобни материали (код Q8).
9. Остатъци от пречиствателни процеси – отпадъци от промишлени пречиствателни станции, ръкавни филтри и други (код Q9).
10. Остатъци от обработващи машини – напр. метални стружки и нагари (код Q10).
11. Остатъци от минната индустрия – материали от добива и обработката на природни суровини (код Q11).
12. Материали, смесени с вредни вещества – напр. масла, замърсени с полихлорирани бифенили (код Q12).
13. Материали, чиято употреба е забранена със закон (код Q13).
14. Продукти без намерение за употреба – стари мебели, ненужни вещи от домакинствата, земеделието и търговията (код Q14).
15. Отпадъци от дейности по възстановяване на земната повърхност – напр. замърсени почви от строителни процеси (код Q15).
16. Всички други материали, които отговарят на дефиницията на отпадък – ако даден материал не попада в горните категории, но собственикът му се освобождава от него, той също се счита за отпадък (код Q16).

Освен общата дефиниция на „отпадък“, ЗУО разграничава няколко специфични вида:

• Битови отпадъци – това са отпадъците, които се генерират от домакинствата, административни и обществени сгради, както и търговски обекти, стига да не съдържат опасни вещества.
• Производствени отпадъци – отпадъци, генерирани в резултат на промишлената дейност.
• Опасни отпадъци – съдържат вещества, които създават риск за човешкото здраве и околната среда.
• Строителни отпадъци – генерирани в процеса на строителство, разрушаване или реконструкция на сгради.

Тази класификация е важна, защото различните видове отпадъци подлежат на различни режими на третиране, лицензиране и управление, както е предвидено в Закона за управление на отпадъците.

Изисквания за издаване на лиценз за търговия с черни и цветни метали в България

Процедурата за издаване на лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали в България е строго регламентирана и се осъществява съгласно разпоредбите на Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Лицензионният режим е създаден с цел да осигури контрол върху дейността и да предотврати незаконния трафик на метали, като едновременно с това гарантира спазването на екологичните и санитарните стандарти.

Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗУО, търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, които нямат опасни свойства, може да се извършва само от български и чуждестранни юридически и физически лица, регистрирани като търговци по Търговския закон или по националното си законодателство. За да упражняват тази дейност, те трябва да притежават лиценз, издаден от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от упълномощен от него заместник-министър.

Изключения от изискването за лиценз

Съгласно чл. 54, ал. 3 от ЗУО, има случаи, в които лиценз не се изисква:

1. Продажба на технологичен отпадък или амортизационен лом, когато отпадъците са получени от собственото производство на лицето, а купувачът е лицензиран по реда на закона.
2. Продажба на битови отпадъци от физически лица, когато купувачът е лицензиран.

Изисквания към площадките

Според чл. 54, ал. 2 от ЗУО, търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали може да се осъществява само на определени площадки, които трябва да бъдат разположени:

• В зони, определени за производствени и складови дейности според общите устройствени планове.
• На пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение.
• На железопътна инфраструктура със стопанско предназначение.

Освен местоположението, площадките трябва да отговарят на екологичните и здравните стандарти, което се удостоверява с документи, издадени от компетентните органи.

Необходими документи за издаване на лиценз за търговия с черни и цветни метали

Търговците, желаещи да получат лиценз за търговия с черни и цветни метали, трябва да подадат заявление съгласно чл. 54, ал. 4 до министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Към заявлението трябва да бъдат приложени следните документи:

1. Декларация за търговския статут на заявителя, като се посочва ЕИК за българските фирми или еквивалентен документ за чуждестранните лица (чл. 54, ал. 5, т. 1).
2. Документ за собственост или договор за наем на площадката, придружен от скица или друг удостоверителен документ за местоположението (чл. 54, ал. 5, т. 2).
3. Удостоверение от директора на регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) за съответствие на площадката (чл. 54, ал. 5, т. 3).
4. Удостоверение за липса на данъчни и осигурителни задължения по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл. 54, ал. 5, т. 4).
5. Декларация за спазване на изискванията на чл. 60, ал. 8 от ЗУО (чл. 54, ал. 5, т. 5).
6. Декларация, че заявителят не е свързано лице с търговец, на когото е отнет лиценз или му е отказано издаване на лиценз (чл. 54, ал. 5, т. 6).
7. Документ за платена такса (чл. 54, ал. 5, т. 7).

Специфики при чуждестранни лица

Ако заявителят е чуждестранно лице, той трябва да представи еквивалентни документи, издадени от компетентен орган в своята държава, както и официален превод на документите, когато те не са на български (чл. 54, ал. 6 и 7).

Издаване на удостоверение за съответствие на площадката

Преди издаване на лиценза, заявителят трябва да получи удостоверение за съответствие на площадката, което се издава от директора на съответната РИОСВ (чл. 55, ал. 1). За целта лицето подава заявление, към което прилага:

• Документи, удостоверяващи собствеността или наемните отношения на площадката (чл. 55, ал. 2, т. 1).
• Удостоверение за изпълнение на екологичните задължения съгласно Закона за опазване на околната среда (чл. 55, ал. 2, т. 2).

След подаване на документите, РИОСВ извършва проверка на място и, ако площадката отговаря на нормативните изисквания, удостоверението се издава в 14-дневен срок (чл. 55, ал. 3). Ако се установи несъответствие, издаването на удостоверение се отказва, като този отказ може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс (чл. 55, ал. 4).

Каква е процедурата за издаването на лиценза и в какъв срок се издава?

Процедурата за издаване на лиценз за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали преминава през няколко ясно регламентирани етапа, като всеки от тях е съпроводен със срокове, в които компетентните органи трябва да се произнесат. Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗУО, след подаване на заявлението и необходимите документи съгласно чл. 54, ал. 4 и 5, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е длъжно да разгледа постъпилите документи в срок до два месеца.

Разглеждането на документите се извършва от междуведомствена комисия, която се състои от равен брой представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на околната среда и водите и Министерството на вътрешните работи (чл. 56, ал. 2). Министърът на икономиката, енергетиката и туризма със заповед определя председател, секретар и членове на комисията. Тази комисия анализира представените документи и проверява съответствието на заявителя с изискванията на закона.

Заседанията на комисията се провеждат по утвърдени правила на министъра на икономиката, енергетиката и туризма (чл. 56, ал. 4). Представители на браншовите организации на търговците с черни и цветни метали имат право да присъстват на тези заседания, но без право да гласуват (чл. 56, ал. 3).

След приключване на разглеждането, междуведомствената комисия изготвя мотивирано предложение до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за издаване или отказ за издаване на лиценз (чл. 56, ал. 5). Въз основа на това предложение министърът, в едномесечен срок, издава лиценз или мотивирана заповед за отказ (чл. 56, ал. 6). Това означава, че цялостната процедура – от подаването на заявлението до окончателното решение – може да отнеме до три месеца.

Лицензът се издава по утвърден образец, който съдържа номер и дата на издаване, наименование на търговеца, седалище и адрес на управление, единен идентификационен код и списък на площадките, на които ще се извършва търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали (чл. 57, ал. 2). Важно е да се отбележи, че лицензът е безсрочен (чл. 57, ал. 3), но подлежи на изменения и допълнения в случаите, когато има промени в дейността или площадките на търговеца.

Според чл. 57, ал. 4, лицензът не може да се прехвърля или преотстъпва, освен в случаите на правоприемство съгласно Търговския закон. Това означава, че ако едно дружество, притежаващо лиценз, бъде придобито или слее дейността си с друго, правата по лиценза се прехвърлят върху правоприемника. Освен това, законът забранява извършването на дейността чрез пълномощно, освен ако пълномощникът не е служител, назначен с трудов договор (чл. 57, ал. 5).

В случай че търговецът желае изменение или допълване на лиценза, той подава заявление до министъра на икономиката, енергетиката и туризма, като представя документи, удостоверяващи промяната (чл. 58, ал. 1). Тези документи се разглеждат по същия ред и в същите срокове, както при първоначалното издаване на лиценза. Това означава, че процедурата отново преминава през междуведомствената комисия, която в срок до два месеца разглежда заявлението, а министърът се произнася в едномесечен срок.

При всяка промяна на обстоятелствата, вписани в лиценза, търговецът е длъжен в срок до един месец да заяви промените за вписване в лиценза (чл. 58, ал. 1). Това включва промени в управлението, местоположението на площадките или други важни параметри на дейността.

За подаване на документи и издаване, допълване или изменение на лиценза се заплащат такси, които са определени в Тарифата за таксите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Закона за държавните такси (чл. 58, ал. 2). Важно е да се отбележи, че в публичния регистър се вписват всички заповеди за отказ за издаване на лиценз, както и заповеди за отнемане или прекратяване на лиценз, но само след като те влязат в сила (чл. 58, ал. 3).

Кога се отказва издаването на лиценз?

Издаването на лиценз за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали подлежи на строг контрол, като министърът на икономиката, енергетиката и туризма или упълномощен от него заместник-министър може да откаже издаването на лиценз, да го отнеме, да го прекрати или да заличи площадка, включена в него.

Съгласно чл. 59, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), издаването на лиценз се отказва в следните случаи:

• Когато междуведомствената комисия е направила мотивирано предложение за отказ поради несъответствия в представените документи или неизпълнение на законовите изисквания (чл. 59, ал. 1, т. 1, б. „а“).
• Ако заявлението за издаване на лиценз е подадено преди изтичането на една година от предходен отказ, освен ако този отказ е отменен от съда (чл. 59, ал. 1, т. 1, б. „б“).
• Ако заявлението е подадено преди изтичането на две години от заповед за отнемане на предишен лиценз, освен ако тази заповед е отменена от съда (чл. 59, ал. 1, т. 1, б. „в“).
• Ако заявлението за допълване на лиценз с нова площадка е подадено от същия търговец преди изтичането на една година от заповед за заличаване на същата площадка, освен ако съдът е отменил заповедта (чл. 59, ал. 1, т. 1, б. „г“).
• Ако заявлението включва площадка, която е предмет на висящ съдебен спор, свързан със заличаването ѝ или отнемането на лиценз (чл. 59, ал. 1, т. 1, б. „д“).
• Ако заявителят е свързано лице с дружество, на което е било отказано издаването на лиценз или такъв е бил отнет, и не са изтекли предвидените срокове (чл. 59, ал. 1, т. 1, б. „е“).

Основания за отнемане на лиценз

Според чл. 59, ал. 1, т. 2 от ЗУО, министърът на икономиката, енергетиката и туризма може да отнеме лиценза, когато:

• Са представени неверни данни, послужили за издаването, изменението или допълването на лиценза (чл. 59, ал. 1, т. 2, б. „б“).
• Търговската дейност се извършва на площадка, която не е вписана в лиценза или е заличена, с изключение на случаите, когато законът допуска това (чл. 59, ал. 1, т. 2, б. „в“).
• Министърът на околната среда и водите прави мотивирано предложение за отнемане (чл. 59, ал. 1, т. 2, б. „г“).
• Търговецът системно нарушава условията и реда за извършване на дейността, което поставя под риск спазването на екологичните и законовите изисквания (чл. 59, ал. 1, т. 2, б. „д“).
• Дейността се извършва в нарушение на чл. 60, ал. 3 или 4 от ЗУО, което може да включва неспазване на изискванията за документи за произход на отпадъците (чл. 59, ал. 1, т. 2, б. „е“).
• Е отпаднало правното основание за ползване на единствената площадка, вписана в лиценза, което означава, че дружеството вече няма законово валидно място за извършване на дейността си (чл. 59, ал. 1, т. 2, б. „ж“).
• В рамките на 12 месеца от заличаването на площадка е установено нарушение на друга площадка на същия търговец, което води до повторно неспазване на изискванията (чл. 59, ал. 1, т. 2, б. „з“).

Прекратяване на лиценза

Лицензът за търговия с отпадъци от черни и цветни метали може да бъде прекратен при следните обстоятелства:

• Ако самият търговец подаде писмена молба за прекратяване (чл. 59, ал. 1, т. 3, б. „а“).
• Ако дружеството бъде заличено от Търговския регистър, което означава, че юридическото лице повече не съществува (чл. 59, ал. 1, т. 3, б. „б“).
• Ако търговецът не получи своя лиценз в рамките на един месец след писменото уведомяване за неговото издаване (чл. 59, ал. 1, т. 3, б. „в“).

Заличаване на площадка

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма може да заличи площадка, вписана в лиценза, когато:

• Министърът на околната среда и водите направи мотивирано предложение (чл. 59, ал. 1, т. 4, б. „а“).
• Комисията по чл. 56, ал. 1 установи, че липсва правно основание за ползване на имота, ако площадката не е единствената, вписана в лиценза (чл. 59, ал. 1, т. 4, б. „б“).
• Липсва регистър на покупките и вноса и/или регистър на продажбите и износа, което означава, че търговецът не води необходимата отчетност (чл. 59, ал. 1, т. 4, б. „в“).
• Търговската дейност се извършва чрез упълномощаване на друго лице, което законът не допуска (чл. 59, ал. 1, т. 4, б. „г“).
• Дейността на площадката се извършва без документи за произход на отпадъците, в нарушение на чл. 60, ал. 3 и 4 (чл. 59, ал. 1, т. 4, б. „д“).
• Дейността на площадката е в нарушение на чл. 60, ал. 6, което означава неспазване на специфичните изисквания за работа (чл. 59, ал. 1, т. 4, б. „е“).
• На площадката липсва 24-часово видеонаблюдение, което е задължително условие за осъществяване на дейността (чл. 59, ал. 1, т. 4, б. „ж“).

Банкова гаранция и предварително изпълнение

Ако лицето представи банкова гаранция в размер на 100 000 лв. при отнемане на лиценз или 20 000 лв. при заличаване на площадка, предварителното изпълнение на заповедта може да бъде спряно (чл. 59, ал. 2). Ако съдът потвърди решението за отнемане или заличаване, банковата гаранция се освобождава в полза на държавния орган.

Обжалване и административни задължения

Заповедите за отказ за издаване, отнемане или заличаване на площадка могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс (чл. 59, ал. 3). При отнемане на лиценз или заличаване на площадка, търговецът е длъжен в 7-дневен срок да върне оригинала на лиценза в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (чл. 59, ал. 5 и 6).

Какви са изискванията за отваряне на пункт за вторични суровини в България?

Отварянето на пункт за вторични суровини в България е стриктно регулирано от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и свързаните с него нормативни актове. За да се извършва такава дейност, е необходимо лицето да спазва специфичните изисквания за регистрация, лицензиране и условия за експлоатация на площадката.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗУО, за извършване на дейности по оползотворяване или обезвреждане на отпадъци, включително предварително третиране преди тяхното повторно използване или унищожаване, е необходимо да се получи:

1. Разрешение, издадено по реда на чл. 37 от ЗУО; или
2. Комплексно разрешително, издадено по реда на Глава седма, Раздел II от Закона за опазване на околната среда.

Разрешение не се изисква в няколко специфични случая, посочени в чл. 12, ал. 2 от ЗУО. Например, ако лицето иска да извършва търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, които не притежават опасни свойства, няма нужда от разрешително, но е задължително да получи лиценз по реда на Глава пета, Раздел III от ЗУО (чл. 12, ал. 3). Освен това, ако дейността се състои само в събиране и временно съхраняване на отпадъци на мястото на образуване, също не се изисква разрешение.

При дейности, свързани със събиране и транспортиране на отпадъци, се изисква регистрационен документ, издаден от директора на съответната Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗУО. Този документ е задължителен за всички лица, които извършват транспорт на отпадъци по смисъла на § 1, т. 18 и 19 от допълнителните разпоредби на ЗУО.

За да може търговецът да получи лиценз за дейността, преди това трябва да получи удостоверение за съответствие от РИОСВ (чл. 12, ал. 5). Този документ доказва, че площадката, на която ще се осъществява дейността, отговаря на екологичните изисквания и може да бъде използвана за събиране и третиране на вторични суровини.

Според чл. 12, ал. 7, разрешение или регистрационен документ за извършване на дейности с отпадъци може да бъде издадено на:

• Физически или юридически лица, регистрирани като търговци по българското или по националното си законодателство.
• Държавни и общински предприятия.
• Сдружения на общини.
• Кооперации и бюджетни предприятия, които отговарят на изискванията на закона.

Що се отнася до местоположението и инфраструктурата на площадките за вторични суровини, чл. 13 от ЗУО предвижда, че изискванията за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци се определят с наредба, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и храните и министъра на здравеопазването.

Съществуват забрани за разполагане на площадки в определени зони. Според чл. 13а, ал. 1 от ЗУО, не се допуска разполагане на пунктове за вторични суровини в санитарно-охранителните зони на водоизточници за питейно-битово водоснабдяване. Освен това, площадките не могат да бъдат разположени в санитарните зони на находища на минерални води, използвани за лечебни и питейни нужди, ако заповедите за учредяване на тези зони предвиждат забрани и ограничения (чл. 13а, ал. 2).

Дейностите по съхраняване и предварително третиране на някои видове отпадъци, като метални опаковки, електронно и електрическо оборудване, негодни за употреба батерии и акумулатори, както и излезли от употреба моторни превозни средства, могат да се извършват само на определени територии – зони за производствени и складови дейности, пристанища за обществен транспорт и железопътна инфраструктура със стопанско предназначение (чл. 13а, ал. 3). Всяка площадка трябва да отговаря на нормативните изисквания за опазване на човешкото здраве и околната среда.

В заключение, процедурата за отваряне на пункт за вторични суровини в България включва:

1. Регистрация като търговец – само регистрирани юридически или физически лица могат да извършват дейност.
2. Избор на подходяща площадка, която отговаря на екологичните и инфраструктурните изисквания.
3. Получаване на разрешение (ако се изисква по чл. 12, ал. 1) или лиценз (ако се работи с отпадъци от черни и цветни метали).
4. Получаване на удостоверение от РИОСВ, че площадката отговаря на изискванията за дейността.
5. Осигуряване на подходящи условия за експлоатация, включително спазване на задължителните екологични и санитарни стандарти.

Спазването на всички законови изисквания е ключово, тъй като нерегламентираната дейност с вторични суровини може да доведе до санкции, заличаване на лиценза или отказ за извършване на дейността.