Лиценз за обект за варене на ракия в България

Лицензът и регистрацията на обекти ( разговорно - казани) за варене на ракия са теми, които предизвикват множество въпроси сред собственици и предприемачи в България. „Какви са необходимите документи за регистрация на казан за ракия?“ „Законно ли е да имаш и използваш такъв казан?“ „Какви са условията за лицензиране и има ли специални изисквания към проекта за казан за ракия?“ Това са само част от темите, които вълнуват както нови, така и вече действащи в този бизнес лица.

Регистрацията и лицензирането на пунктове за варене на ракия е обвързана с редица регулаторни изисквания, заложени в различни нормативни актове. Законодателството определя необходимостта от предоставяне на специфични документи и спазването на регламенти, за да се гарантира законността на тази дейност. Например, проектът на казана и съответствието му с изискванията на законодателството играят ключова роля за успешната регистрация. В същото време, санкциите за незаконно варене на ракия, както и възможностите за сигнализиране на нарушения, са важни аспекти, които всеки, занимаващ се с тази дейност, трябва да познава.

„Колко струва лицензирането на казан или на мини казан за ракия?“ и „Какви са глобите за нарушения на правилата?“ също са въпроси, които често се задават. Необходимо е да се изясни какви са конкретните стъпки за регистрация, какво включва процесът на одобрение на проект и какви мерки са необходими за избягване на санкции, като например сигналите за незаконно варене на ракия.

В настоящата статия ще разгледаме подробно тези въпроси, като същевременно ще обясним как Елан Консултинг може да предостави професионална подкрепа в София, Бургас, Поморие, Несебър, Карнобат, Созопол и други градове, за да гарантира успешното лицензиране и спазване на закона в този сектор.

Какво представлява "пункт" за варене на ракия по смисъла на българското законодателство?

Съгласно българското законодателство, пункт за варене на ракия, известен още като „казан за ракия“, е обект или съоръжение, в което се осъществява процес на дестилация на етилов алкохол (ракия). Законът за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) предоставя детайлно определение на обектите, в които се извършва дестилация, като ги категоризира по видове и изисквания.

Според чл. 4, т. 8 от ЗАДС, „специализиран малък обект за дестилиране“ е обект, който едновременно:

• е правно и икономически независим;
• има обща вместимост на съдовете до 1000 литра включително;
• произвежда етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове – собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление, до 30 литра годишно на семейство​.

Допълнително, чл. 24 и 25 от Правилника за прилагане на ЗАДС уточняват, че тези обекти трябва да бъдат регистрирани и лицензирането им зависи от спазването на изисквания за безопасност и контрол върху акцизните стоки​.

Всеки казан за ракия, който не отговаря на тези условия, се счита за нерегламентиран и подлежи на санкции, включително глоби и конфискация на оборудването. Законодателството гарантира, че производството на алкохол се осъществява в съответствие със стандартите за безопасност, за да се предотвратят злоупотреби и рискове за здравето.

В закона пише "хектолитър" - какво означава?

Терминът „хектолитър“ означава обем, равен на 100 литра. Това е стандартна мерна единица, често използвана в законодателството, свързано с производството и контрола на акцизни стоки, включително алкохол, но основно вино, а не ракия.

Един казан от 400 литра колко хектолитра е и нужно ли е да се регистрира по закона?

Един казан с вместимост от 400 литра е еквивалентен на 4 хектолитра, тъй като: 400 литра÷100=4 хектолитра.400литра÷100=4хектолитра.

Съгласно чл. 4, т. 8 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), „специализиран малък обект за дестилиране“ може да бъде с обща вместимост на съдовете до 1000 литра включително. Следователно, казан с вместимост от 400 литра попада в допустимите граници за регистрация като специализиран малък обект​.

Обектът трябва да бъде регистриран, ако се използва за дестилация на етилов алкохол, независимо от вместимостта му като "специализиран малък обект за дестилация". Ако обаче пунктът надвишава изискванията за обща вместимост на съдовете до 1000 литра, то тогава той следва да бъде регистриран и като данъчен склад!

Изключения

Има специфични изключения, посочени в чл. 4, т. 8 от ЗАДС, които се отнасят до физически лица, произвеждащи ракия за лично и семейно потребление. В тези случаи:

• Общата вместимост на съдовете в обекта трябва да е до 1000 литра;
• Произведеният етилов алкохол не трябва да надвишава 30 литра годишно на семейство​​.

Ако тези условия са спазени, обектът може да се счита за изключен от изискването за лицензиране като данъчен склад, но все пак трябва да бъде регистриран.

Какви са изискванията за регистрация на малък обект за производство на ракия в България?

Регистрацията на малък обект за дестилиране, известен като специализиран малък обект за дестилиране, е важен процес, който осигурява законност на дейността и контрол върху производството на етилов алкохол в България. Процедурата е уредена в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и в правилника за неговото прилагане, както и в Закона за виното и спиртните напитки, като обхваща редица стъпки и изисквания.

Регистрация на обект за дестилация на ракия съгласно Закона за виното и спиртните напитки

На първо място, лицата, които могат да участват в производството на спиртни напитки, включително ракия, трябва да са регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или аналогично законодателство на друга държава-членка на ЕС. Освен това, след като придобият търговско качество, тези лица се вписват в публичен регистър на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки, който се поддържа от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Регистърът съдържа специален раздел за „Малки обекти за дестилиране“, предназначени за производство на ракия (чл. 40, ал. 3 от Закона за виното и спиртните напитки).

Производителите са длъжни да осигурят технологично оборудване, което отговаря на утвърдените спецификации и стандарти. Според чл. 40а, ал. 1, производството на спирт и спиртни напитки се извършва в съответствие със заверени технически спецификации. Заверката се извършва от упълномощени длъжностни лица, които удостоверяват, че спецификациите отговарят на стандартите за безопасност и качество.

Обектите за дестилация трябва да бъдат въведени в експлоатация съгласно Закона за устройство на територията и да са оборудвани с контролните механизми, посочени в чл. 43з. Освен това е задължително воденето на дневници за производствения процес, в които се вписват всички ключови параметри за контрол на качеството и произхода на продукцията (чл. 43б и чл. 43с).

Оборудването, което се използва за дестилация, трябва да е придобито законно, като производителите са длъжни да представят документи за неговия произход. Това включва покупка от лицензиран доставчик или участие в публична продан (чл. 43з, ал. 3).

Технологичните изисквания включват:

• Осигуряване на физическо разделение на обектите за дестилация и тези за винопроизводство (чл. 43з, ал. 3, т. 3).
• Поддържане на минимални стандарти за алкохолен градус в продуктите, в зависимост от предназначението им (чл. 43р, ал. 1, т. 2).

Производителите, които не отговарят на изискванията за регистрация или използват оборудване, което не е сертифицирано, подлежат на санкции. Липсата на регистрация в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 5000 лева (чл. 75б от Закона за виното и спиртните напитки).

Системата от изисквания и контролни механизми гарантира безопасността на производствения процес и качеството на произвежданите спиртни напитки, като същевременно осигурява ефективен данъчен и акцизен контрол върху сектора.

Регистрация на специализиран малък обект за дестилиране съгласно Закона за акцизите и данъчните складове

На второ място, лицата, които желаят да регистрират такъв обект, трябва да подадат искане до директора на териториалната дирекция на Агенция „Митници“ по местонахождение на обекта. Това изискване е регламентирано в чл. 57, ал. 2 от ЗАДС. Искането може да бъде подадено и електронно, ако са спазени техническите изисквания за това.

Към искането задължително се прилагат определени документи:

• техническа справка за производствените обекти и складове, включваща описание на технологичното оборудване и съдовете с техния обем;
• копие от разрешение за въвеждане в експлоатация на обекта или друг документ, удостоверяващ предназначението му;
• декларация за съответствие с изискванията по чл. 4, т. 8 от ЗАДС;
• списък на лицата, отговорни за производствения процес, който да удостоверява тяхното съответствие със Закона за виното и спиртните напитки;
• документ, доказващ произхода на дестилационното оборудване, когато това е необходимо съгласно чл. 57, ал. 3 от ЗАДС.

След подаването на документите, директорът на териториалната дирекция проверява тяхната пълнота и съответствие с изискванията. Ако се установят нередности или липси, заявителят се уведомява в срок от 14 дни и му се дава възможност да отстрани пропуските в същия срок (чл. 57, ал. 4 от ЗАДС). Неспазването на това условие може да доведе до прекратяване на производството, което подлежи на обжалване.

При правилно подадени и пълни документи, в рамките на 14 дни директорът издава удостоверение за регистрация. Това удостоверение дава право на заявителя да започне дейността си от датата на връчването му, съгласно чл. 57, ал. 10 от ЗАДС. Ако обаче се установят основания за отказ, заявителят получава мотивирано решение, което също може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Всички регистрирани обекти се вписват в публичен регистър, поддържан от Агенция „Митници“, което осигурява прозрачност и контрол върху дейността.

Какви са изискванията към оборудването и персонала на обекта за дестилация?

Изискванията към оборудването и персонала в обектите за дестилация са детайлно уредени в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН). Те обхващат както техническите аспекти на оборудването, така и квалификацията и задълженията на персонала, ангажиран в производствения процес.

Изисквания към оборудването

Обектите за дестилация трябва да бъдат оборудвани със сертифицирани и одобрени съоръжения. Съгласно чл. 127 от ЗВСН, съдовете и оборудването за производство, съхранение и обработка на спиртни напитки трябва да бъдат изработени от материали, разрешени за контакт с хранителни продукти, и да осигуряват безопасност на процеса​. Това включва:

• Оразмерени съдове, снабдени със средства за измерване на нивото на течностите, които да позволяват точно определяне на обема при определена температура (чл. 56 от ЗАДС).
• Средства за измерване и контрол, които да отчитат едновременно обем в литри, алкохолно съдържание при температура 20°C и други важни показатели. За измерване на алкохолното съдържание могат да се използват алкохоломери или калибрирани апарати, които трябва да са в изправност и редовно проверявани (чл. 57, ал. 5 от ЗАДС).
• Оборудването трябва да бъде придобито от лицензиран доставчик или чрез публична продан, като документите за произход трябва да се съхраняват и представят при проверки (чл. 43з, ал. 3 от ЗВСН).

Изисквания към персонала

Квалификацията на персонала, съответстваща на изискванията на Закона за виното и спиртните напитки, означава, че лицата, ангажирани в производствения процес, трябва да имат знания и умения, необходими за безопасно и качествено производство на спиртни напитки. Това включва познаване на технологичните и санитарно-хигиенните изисквания.

Доказването на квалификацията става чрез:

• предоставяне на документи за завършено образование или професионална подготовка, свързани с производството на спиртни напитки;
• представяне на удостоверения от курсове или специализирани обучения по дестилация и управление на производствени процеси.

Съгласно чл. 43с, ал. 1 от ЗВСН, лицата, които водят производствения процес, трябва да бъдат вписани в списък с трите имена и ЕГН, подаден към компетентния орган. Те трябва да притежават квалификация, съответстваща на изискванията на Закона за виното и спиртните напитки.

Производителите също така са длъжни да водят технологични дневници, в които да вписват всички дейности, извършвани в обекта, включително използваните суровини и произведените количества (чл. 43з, ал. 5 от ЗВСН). Това изискване цели да осигури прозрачност и възможност за контрол от страна на компетентните органи.

Контрол и мониторинг

Всички средства за измерване и оборудване подлежат на редовен контрол и метрологична проверка съгласно изискванията на ЗАДС (чл. 57, ал. 4). Изпълнението на технологичните и санитарно-хигиенни изисквания се проверява от митническите и икономическите органи, които също така упражняват контрол върху съответствието на производствените процеси с одобрените спецификации (чл. 43ж от ЗВСН).

Тези изисквания осигуряват не само законността на дейността, но и високо качество на произвежданите продукти, като защитават интересите на потребителите и контролират събирането на акцизи.

Какви са необходимите документи за регистрация на обект (казан) за производство на ракия?

Регистрацията на обект за производство на ракия (специализиран малък обект за дестилиране) изисква предоставянето на набор от документи, съгласно Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН). Ето подробно описание на изискваните документи с точни законови основания:

1. Искане за регистрация: Искането се подава до директора на териториалната дирекция на Агенция „Митници“ по местонахождение на обекта. То може да бъде подадено и електронно, ако отговаря на изискванията за електронни услуги (чл. 57, ал. 2 от ЗАДС).
2. Техническа справка: Справката трябва да описва производствените обекти и складове, включително пълно описание на технологичното оборудване, съдовете и техния обем (чл. 57, ал. 3, т. 2 от ЗАДС; чл. 43з, ал. 3 от ЗВСН).
3. Документ за въвеждане в експлоатация: Копие от разрешение за въвеждане в експлоатация на обекта или друг документ, удостоверяващ предназначението му, издаден от компетентния орган съгласно Закона за устройство на територията (чл. 57, ал. 3, т. 3 от ЗАДС).
4. Декларация за съответствие: Декларация, че обектът и дейността отговарят на изискванията на чл. 4, т. 8 от ЗАДС, включително спазване на ограниченията за обеми и предназначение на производството (чл. 57, ал. 3, т. 7 от ЗАДС).
5. Документ за произход на оборудването: Доказателство, че оборудването е закупено от лицензиран производител или чрез публична продан, както е изисквано съгласно чл. 43з, ал. 3 от ЗВСН.
6. Списък на персонала: Списък с трите имена и ЕГН на лицата, които водят производствения процес, съгласно изискванията на Закона за виното и спиртните напитки (чл. 43с, ал. 1 от ЗВСН; чл. 57, ал. 3, т. 8 от ЗАДС).
7. Документи за квалификация на персонала: Документи, удостоверяващи квалификацията на технолозите и отговорниците за производствения процес, като дипломи, сертификати или удостоверения за преминати обучения (чл. 43с, ал. 1 от ЗВСН).
8. Документ за платена такса: Квитанция или друг документ, удостоверяващ платената такса за регистрация съгласно тарифата на Министерството на финансите (чл. 57, ал. 3, т. 9 от ЗАДС).
9. Удостоверение за търговска регистрация: Актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър, което доказва, че лицето е регистрирано като търговец или кооперация (чл. 43з, ал. 3, т. 1 от ЗВСН).
10. Техническа спецификация: Заверена техническа спецификация на производствения процес, изготвена съгласно изискванията на чл. 40а, ал. 1 от ЗВСН.
11. Регистрация по ЗАДС: За производителите, които планират да произвеждат обеми, подлежащи на акциз, регистрацията като акцизен складодържател е задължителна (чл. 47, ал. 1 от ЗАДС).
12. Дневници за производство: Заявление за регистрация и водене на технологични дневници, в които ще се вписват всички етапи на производството (чл. 43з, ал. 5 от ЗВСН).
13. Декларация за отсъствие на нарушения: Декларация, че производителят не е извършвал нарушения, свързани с незаконно производство на спиртни напитки, през последните 12 месеца (чл. 43з, ал. 3, т. 8 от ЗВСН).
14. Скица на производствените помещения: План, показващ физическото разположение на оборудването и складовете, който да гарантира, че обектите са разделени от други дейности, като винопроизводство (чл. 43з, ал. 3, т. 3 от ЗВСН).

Предоставянето на всички тези документи гарантира, че обектът за дестилиране ще бъде регистриран в съответствие със законовите изисквания, като същевременно осигурява контрол върху безопасността и качеството на продукцията.

Колко струва отварянето на бизнес с производство на ракия?

Започването на бизнес за производство на ракия изисква значителна инвестиция в оборудване, което варира в зависимост от избрания мащаб на производство и вида на технологията, която ще се използва. Основният компонент в оборудването е казанът за дестилация, като неговият избор зависи от материалите, капацитета и функциите, които предлага.

Класическите медни казани за дестилация са сред предпочитаните модели, тъй като медта има отлични свойства за абсорбиране на нежелани съединения по време на процеса на дестилация. Цените за казани с капацитет от около 100 литра варират между 2000 и 2500 лв. Казан с вместимост от 200 литра може да струва между 3500 и 4000 лв. Медните казани често включват и аксесоари като охладители и термометри, които повишават тяхната ефективност и прецизност при работа.

По-достъпна алтернатива са казаните от неръждаема стомана, които също са устойчиви и лесни за поддръжка. Такива модели могат да бъдат намерени на цени от около 400 до 800 лв. за обем между 50 и 100 литра. Те често са предпочитани от начинаещи производители или от тези, които търсят по-ниски първоначални разходи.

Интересна и модерна опция са казаните с колона, които предлагат по-голяма прецизност и ефективност при дестилация. Те позволяват многократна ректификация на алкохола, което води до по-висока чистота и качество на крайния продукт. Цените на казани с колона започват от около 3000 лв. за модели с вместимост от 100 литра и могат да достигнат над 10 000 лв. за по-големи и сложни системи с автоматизирани функции.

Допълнителни разходи за оборудване включват ферментационни съдове, които могат да бъдат от пластмаса, неръждаема стомана или стъкло, като цените варират между 50 и 500 лв. в зависимост от размера и материала. Охладители, хидрометри, алкохоломери и други инструменти за контрол на качеството също са необходими и могат да струват между 200 и 1000 лв., в зависимост от сложността на системата.

Изборът на оборудване следва да бъде направен в съответствие с планирания обем на производство, както и с целевия пазар. Инвестицията в качествено оборудване не само улеснява процеса, но и гарантира по-добро качество на крайния продукт. Поради сложността на технологичния избор и разнообразието от налични модели, е препоръчително консултация със специалисти в областта, които могат да помогнат за правилния избор и оптимизация на разходите.

На каква сума възлизат административните разходи на обект за законно производство на ракия в България?

Откриването на обект за законно производство на ракия изисква покриването на разнообразни административни, технически и регистрационни такси, регламентирани в две ключови тарифи: Тарифа № 12 на Министерството на финансите и Тарифата за държавните такси към Министерството на икономиката. Тези такси са задължителни за осъществяването на дейността, като гарантират спазването на законодателството съгласно Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН). В допълнение, консултантската подкрепа от компании като Елан Консултинг може да улесни процеса на регистрация, като цената на услугите е индивидуално определена в зависимост от сложността на проекта и необходимите документи.

По-долу са изброени всички възможни такси, които трябва да се предвидят:

• 200 лв. – за издаване на удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране (чл. 57, ал. 3 от ЗАДС).
• 20 лв. – за издаване на дубликат на удостоверение.
• 50 лв. – за вписване на промени в обстоятелствата, свързани с регистрацията на обекта.
• 50 лв. – за регистрация на средства за измерване и контрол, включително алкохоломери, калибрирани съдове и броячи (чл. 56 от ЗАДС).
• 30 лв. – за заверка на измервателни уреди, използвани за контрол на произведените количества алкохол.
• 14,40 лв. – за физико-химичен анализ за определяне на алкохолния градус на проба.
• 18,00 лв. – за анализ на метанол в проба.
• 24,00 лв. – за анализ на висши алкохоли в проба.
• 100 лв. – за вписване в публичния регистър на обекти, поддържан от Агенция „Митници“.
• 200 лв. – за проверка на обекта на място преди регистрация, извършвана от контролни органи.
• 100 лв. – за издаване на решение за разпореждане с произведена продукция, когато продукцията не е освободена за потребление.
• 50 лв. – за обжалване на откази или други административни действия.

От Тарифата за държавните такси към Министерството на икономиката:

• 1080 лв. – за вписване на производители на спиртни напитки (ракия) в регистъра на Министерството на икономиката и издаване на удостоверение за регистрация.
• 120 лв. – за вписване на промени в обстоятелствата, свързани с регистрацията на производители на спиртни напитки.
• 1180 лв. – за вписване на нова спиртна напитка с географско указание.

Допълнителни разходи могат да възникнат за:

• Разрешение за въвеждане на обекта в експлоатация, което зависи от местните общински органи и техните тарифи.
• Изготвяне и заверка на документи, свързани с предназначението на обекта (например строителни разрешения или технически проекти).
• Изготвяне на техническа спецификация на оборудването и производствения процес.

Съчетаването на тези разходи определя крайната стойност на регистрацията на обекта, като точната сума зависи от спецификата на обекта и заявените услуги. За точност и улеснение, Елан Консултинг предлага съдействие на всеки етап, което осигурява спокойствие и гарантира съответствие с всички законови изисквания.

Като се комбинират всички тези фактори, началната инвестиция за отваряне на бизнес за производство на ракия може да варира значително:

• Минимални разходи (при използване на неръждаем казан и ограничени административни разходи): около 5000–7000 лв..
• Средни разходи (при избор на меден казан с допълнителни уреди и пълни административни такси): около 10 000–15 000 лв..
• Максимални разходи (при избор на казан с колона, по-голям капацитет и всички възможни допълнителни разходи): над 20 000 лв..

Размерът на необходимата инвестиция зависи от конкретния бизнес план и мащаба на производството. Специализираният подход, консултациите със специалисти и изборът на подходящо оборудване са ключови за успешното стартиране на дейността. Елан Консултинг може да помогне на всеки етап от процеса – от планирането и регистрацията до осигуряването на пълно съответствие със законовите изисквания, като същевременно оптимизира разходите и улеснява административните процедури.

Какви са глобите за производство на ракия без лиценз?

Производството на ракия без необходимата регистрация и лиценз представлява сериозно нарушение на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), като съгласно законодателството това подлежи на административно наказание, включително глоби, имуществена санкция и отнемане на незаконно произведените стоки. Ето подробно изложенията за глобите, съобразени със ЗАДС и Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН):

1. Липса на регистрация: Лице, което не се регистрира по ЗАДС, се наказва с имуществена санкция от 500 до 3000 лв. (чл. 108, ал. 1 от ЗАДС).
2. Дължим акциз: В допълнение към горното, нарушителят дължи и сумата на неначисления акциз за произведените акцизни стоки до датата на установяване на нарушението (чл. 108, ал. 2 от ЗАДС).
3. Установяване на липси: При установяване на липси на акцизни стоки, нарушителят се наказва с имуществена санкция в размер на дължимия акциз за липсващата стока, но не по-малко от 500 лв., а при повторно нарушение — в двоен размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв. (чл. 112б от ЗАДС).
4. Държане и продажба на незаконно произведени акцизни стоки: Лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без необходимите документи, подлежи на глоба в двоен размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение — не по-малко от 2000 лв. (чл. 126 от ЗАДС).
5. Отнемане на стоките: Всички незаконно произведени акцизни стоки, както и средствата за тяхното производство, се отнемат в полза на държавата, независимо от собствеността им (чл. 124, ал. 1 и 2 от ЗАДС).
6. Лишаване от право на дейност: При установено нарушение лицето се лишава от право да упражнява определена дейност за срок от 1 месец, а при повторно нарушение — за срок от 2 до 6 месеца (чл. 124а, ал. 1 и 2 от ЗАДС).
7. Запечатване на обекта: Нарушителят подлежи на принудителна административна мярка запечатване на обекта за срок от 1 месец, а при повторно нарушение — от 2 до 6 месеца (чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС).

Тези санкции се допълват от разпоредбите на Закона за виното и спиртните напитки, който предвижда допълнителни мерки и глоби за нарушения, свързани с неправомерно производство на алкохолни напитки. Производителите, които не отговарят на изискванията за регистрация или използват оборудване, което не е сертифицирано, подлежат на санкции. Липсата на регистрация в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 5000 лева (чл. 75б от Закона за виното и спиртните напитки).

Какъв е дължимият акциз при законно производство на ракия?

Дължимият акциз за законно произведена ракия зависи от това дали ракията се произвежда в стандартен или специализиран малък обект за дестилиране. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), акцизната ставка за етилов алкохол е определена, както следва:

1. За етилов алкохол (включително ракия), произведен в стандартен производствен обект, акцизната ставка е 1100 лв. за 1 хектолитър чист алкохол.
2. За етилов алкохол (ракия), произведен в специализиран малък обект за дестилиране, акцизната ставка е намалена и възлиза на 550 лв. за 1 хектолитър чист алкохол.

За изчисляване на акциза е необходимо да се вземе предвид концентрацията на алкохол в произведената ракия. Например, един хектолитър чист алкохол съдържа 100 литра алкохол със 100% алкохолно съдържание. При производството на ракия с 40% алкохолно съдържание, това съответства на 250 литра ракия. В този случай, ако ракията е произведена в стандартен обект, акцизът би бил 440 лв. за 100 литра ракия, а ако е произведена в специализиран малък обект за дестилиране, акцизът би възлязъл на 220 лв. за същото количество.

Освен това, законодателството предвижда освобождаване от акциз за ракия, произведена от физически лица за лично потребление в рамките на семейството, при условие че не се извършва продажба. Това освобождаване е регламентирано в ал. 3 на чл. 31 от ЗАДС и има за цел да стимулира домашното производство за лична употреба, като същевременно ограничи нерегламентираната търговия. Спазването на тези акцизни ставки и условия е от съществено значение за избягване на санкции и за поддържане на законната дейност на производителите.

Как се води счетоводство на малък обект за дестилация на ракия?

Счетоводството на малък обект за дестилация на ракия е сложен процес, който изисква стриктно спазване на действащите законови разпоредби, включително тези в Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти (НСС). Това включва точна отчетност на разходите, приходите, произведените и реализираните количества продукция, както и отчетност по отношение на акциза и други данъчни задължения. Ето защо е от особена важност малките производители да разбират своите задължения, както и необходимостта от консултация със специалисти в областта.

Съгласно Закона за счетоводството, всеки стопански субект е длъжен да води пълна и вярна счетоводна отчетност, отразяваща всички приходи, разходи, активи и пасиви. За малките обекти за дестилация това включва специфични аспекти като количествено отчитане на произведените литри ракия, алкохолно съдържание, както и заплащането и документирането на акциза. Всяко отклонение или грешка може да доведе до значителни санкции, включително административни наказания и глоби, описани в Закона за акцизите и данъчните складове.

Националните счетоводни стандарти предвиждат, че производителите трябва да осчетоводяват своите запаси, включително суровини и материали, използвани в производството, както и готовата продукция. За малките обекти е от съществено значение да следят внимателно разходите за суровини като плодове, захар и дрожди, както и разходите за енергия и труд. Също така е необходимо да се поддържат ясни регистри за продажбите, включително фактуриране, за да се осигури пълна прозрачност и съответствие с данъчните изисквания.

Обърнете внимание, че акцизите са важна част от отчетността. Всеки малък обект за дестилация е задължен да документира произведените количества ракия и да изчислява дължимия акциз според разпоредбите на Закона за акцизите. Всяко отклонение от тези изисквания, включително закъснение в подаването на данни или заплащането на акциза, може да доведе до значителни финансови санкции.

Налага се извода, че воденето на счетоводството за малък обект за дестилация изисква не само базови познания по счетоводство, но и разбиране на специфичните изисквания в областта на акцизите и производствената отчетност. Консултантска фирма като Елан Консултинг може да бъде безценен партньор в този процес. Ние предлагаме услуги по изготвяне на счетоводна документация, данъчно планиране и управление, както и консултации, за да осигурим пълно съответствие със законодателството. Нашият екип гарантира индивидуален подход, за да отговорим на специфичните нужди на всеки обект, както в София, така и в други градове като Бургас, Поморие, Несебър и цяла България. Обърнете се към нас, за да получите професионална подкрепа и да се уверите, че Вашият бизнес е в съответствие със закона и разполага с надеждна финансова отчетност.