Във всяка организация могат да възникнат конфликти и недоразумения, които понякога изискват сериозни решения. Това се отнася с пълна сила и за отношенията между съдружниците в дружества с ограничена отговорност (ООД) в България. Един от начините за разрешаване на такива конфликти може да бъде изключването на съдружник от дружество с ограничена отговорност (ООД).
Процедурата за изключване на съдружник от ООД е комплексна и често изисква внимателно планиране и правни съвети. Обикновено, преди да се предприемат стъпки за изключване, хората се обръщат към адвокат по корпоративно право, за да се уверят, че всички законови изисквания са спазени. Това е важно, тъй като правилното провеждане на процедурата минимизира риска от възникване на съдебни спорове и гарантира, че действията на дружеството са в съответствие със законодателството.
Често при учредяването на дружество, съдружниците не обръщат достатъчно внимание на съдържанието на дружествения договор, което по-късно може да доведе до разногласия и правни неясноти относно процедурата за изключване на съдружник. Важно е договорът да бъде изготвен внимателно, като се отразят всички възможни сценарии, включително и тези за изключване на съдружник.
Изключването на съдружник е процедура, която се осъществява без съгласието на съответния съдружник и има принудителен характер. Законът изисква стриктно спазване на определени процедури, за да гарантира законосъобразността на тази дейност. Тази статия предлага информация, която е полезна както за изключващите, така и за изключвания съдружник. Разглеждането на проблемите, свързани с законосъобразното провеждане на процедурата по изключване, защитата срещу незаконосъобразно изключване, както и анализ на съдебната практика, е от ключово значение за всички заинтересовани страни.
Съдебната практика по темата за изключването на съдружник може да предостави ценни насоки относно това как се прилага законът в различни ситуации. Разбирането на тази практика е важно както за съдружниците, които обмислят изключване на свой партньор, така и за тези, които могат да бъдат засегнати от подобно действие. В този контекст, познаването на правните рамки и процедурите за защита от незаконосъобразно изключване става особено значимо.
Освен това, изключването на съдружник може да има дългосрочни последици за структурата и операциите на дружеството, както и за личните и професионалните отношения между останалите съдружници. Поради тези причини, решението за изключване трябва да се взема внимателно и след задълбочено обсъждане на всички възможни последици.
Във всеки бизнес, включително и в дружества с ограничена отговорност (ООД), могат да възникнат конфликти и неразбирателства между съдружниците. Такива ситуации понякога налагат предприемането на сериозни мерки, като например изключване на съдружник от ООД. Това е особено актуално в ООД с двама съдружници с равни дялове, където често възниква „състезание“ кой от тях да изключи другия първи.
Изключването на съдружник може да се наложи поради различни причини, като най-честата е неизпълнение на задълженията за внасяне на дяловете в капитала на дружеството. В такива случаи, съдружникът трябва да бъде уведомен писмено от управителя за предстоящото изключване и да му бъде предоставен допълнителен срок от поне един месец за изпълнение на ангажимента си. Ако той не успее да изпълни задълженията си в този срок, процедурата за изключването му може да бъде задействана.
Сред другите основания за изключване на съдружник от ООД са неспазването на решенията на общото събрание, действията против интересите на дружеството, както и невнасянето на допълнителни парични вноски, ако съдружникът не е упражнил правото си за напускане. Изключването на съдружник и управител от ООД е деликатен процес, който изисква строго спазване на законовите процедури, за да се избегне възникването на правни спорове.
При възникване на подобни проблеми между съдружниците в ООД, е важно да се потърси помощта на опитен корпоративен адвокат. Специалистите от Елан Консултинг могат да предоставят ценни правни консултации, да помогнат при прегледа и изготвянето на необходимите документи, и да гарантират, че всяко действие по изключване на съдружник е в съответствие със закона.
При обсъждането на предпоставките за изключване на съдружник от ООД е важно да се подчертае, че в такова дружество всеки съдружник има задължението да участва активно в управлението на фирмата и да оказва съдействие в нейната дейност. Това е фундаментална разлика от Акционерното дружество (АД), където задълженията на акционерите са по-ограничени и фокусирани върху инвестиционната им роля.
Именно липсата на активно участие и съдействие в ООД може да бъде основание за изключване на съдружник. Пример за такова поведение е ситуация, в която съдружникът не се ангажира с фирмените дела, не участва в сключването на сделки и не посещава работното място, като се ограничава само до очакване на дивиденти. Такива случаи често водят до недоволство сред останалите съдружници и могат да предизвикат инициирането на процедура по изключване.
За да бъде изключването на съдружник законосъобразно и обосновано, съдилищата и съдебната практика в България като цяло, изискват наличието на конкретни и обосновани доказателства за неизпълнение на задълженията от страна на съдружника или за явни злоупотреби. Не се приемат общи твърдения като "не съдейства за фирмените работи" или "не идва в офиса". Вместо това, се изисква представяне на документирани доказателства като писмени записи, документи, свидетелства на служители, покани за общо събрание и др.
Друг често срещан мотив за изключване е системното неизпълнение на решенията на общото събрание. Това означава, че еднократното неизпълнение на такова решение обикновено не е достатъчно за иницииране на процедурата за изключване. Необходимо е да се докаже, че нарушенията са продължителни и системни.
Важно е да се подчертае, че изключването на съдружник трябва да бъде последен изход и да се прилага само след като всички други възможности за коригиране на ситуацията са изчерпани. В крайна сметка, целта е да се гарантира нормалното функциониране и развитие на дружеството, като се защитават интересите както на дружеството, така и на всички негови съдружници.
Процедурата за изключване на съдружник от ООД е строго регламентирана и изисква внимателно спазване на предвидените стъпки, за да се гарантира правната сигурност на действията и да се избегнат възможни бъдещи спорове.
На първо място, съдружникът, предвиден за изключване, трябва да бъде уведомен писмено за това. Това уведомление обикновено се извършва чрез нотариална покана, в която ясно са посочени основанията за изключване. Такова предупреждение е задължително, за да има съдружникът възможност да се запознае с причините за възможното си изключване и да предприеме стъпки за отстраняване на причините, ако това е възможно.
След получаване на предупреждението, решението за изключване на съдружника се взема от Общото събрание на ООД. Важно е да се отбележи, че дори при наличие на основания за изключване, останалите съдружници имат правото да решат да не изключват съдружника, като му дадат втори шанс. Така, изключването става по преценка на общото събрание, като всеки съдружник има право на глас, освен този, който подлежи на изключване.
Ако се вземе решение за изключване на съдружника, този факт следва да бъде вписан и публикуван в Търговския регистър. За тази цел управителят на ООД обикновено упълномощава лице, често адвокат, специализиран в корпоративно и дружествено право, за да извърши необходимите процедурни действия. Това включва подготовката и подаването на необходимите документи в регистъра, за да се отрази промяната в структурата на съдружниците в дружеството.
В процеса на изключване на съдружник от ООД е изключително важно да се спазват всички законови изисквания и процедури, за да се гарантира легитимността на действията и да се предотвратят евентуални бъдещи спорове или съдебни дела.
Изключването на съдружник при равни дялове в дружество с ограничена отговорност (ООД) е ситуация, която изисква специално внимание, тъй като често в такива дружества съдружниците са само двама, като всеки от тях притежава равен дял от капитала. В случай на сериозни конфликти между тях, които не могат да бъдат решени с взаимни отстъпки, възниква въпросът за процедурата по изключване на единия съдружник.
Когато в Дружествения договор не е уреден специално въпросът за изключване, решението се взима с мнозинство от 75% от останалите съдружници. Важно е да се отбележи, че при провеждане на общото събрание за изключване, изключваният съдружник не участва в гласуването. Така, в ООД, състоящо се от двама съдружници с равни дялове, гласът на единия от тях е достатъчен за изключване на другия, ако са налице основанията за това, посочени в предходните части на статията.
Защитата срещу незаконосъобразно изключване от дружество с ограничена отговорност (ООД) е важен аспект, който осигурява баланс между правата на съдружниците и интересите на дружеството.
Основното правно средство за защита срещу незаконосъобразно изключване от ООД е предявяването на иск за отмяна на решението на общото събрание. Този иск има за цел да обори решението за изключване, ако то не е в съответствие със законовите изисквания и дружествения договор.
14-дневен срок: Съдружникът, който желае да обори решението за своето изключване, трябва да предяви иска за отмяна в 14-дневен срок от узнаването за решението. Този срок е преклузивен, което означава, че след изтичането му правото за обжалване се губи.
3-месечен максимален срок: Освен това, исковата молба не би била допусната до разглеждане, ако е подадена по-късно от 3 месеца след деня на вземане на решението от общото събрание, независимо от това дали са налице доказателства, че е узнал за неговото изключване.
Важно е да се отбележи, че ако на съдружника е връчена надлежно покана за свикване на общото събрание, срокът за отмяна на решението започва да тече от датата на провеждане на събранието, независимо дали съдружникът е присъствал или не. Това означава, че дори при отсъствие, съдружникът носи отговорност за информирането си относно взетите на събранието решения и своевременното предприемане на действия при необходимост от обжалване.
При разглеждане на въпросите, свързани с изключването на съдружник от ООД, е важно да се вземат предвид някои допълнителни аспекти, които могат да имат значително влияние върху процедурата и нейния изход.
Ако съдружник е успял успешно да оспори решението на общото събрание за своето изключване и съдът е отменил това решение, останалите съдружници могат да инициират нова процедура за изключване. Това обаче зависи от основанията, на които е базирано първоначалното решение и от причините за неговата отмяна.
Съгласно практиката на Върховния касационен съд (ВКС), ако първоначалното решение за изключване е отменено на материалноправно основание, т.е. съдът е преценил, че нарушенията, извършени от страна на изключвания съдружник, са несъществени или неоснователни, нова процедура за изключване за същите нарушения не може да бъде инициирана. Това означава, че фактите посочени в предходното предупреждение не могат да бъдат използвани отново.
От друга страна, ако първата процедура за изключване е отменена поради допуснати процесуални нарушения, фактите, въведени в първоначалното предупреждение, могат да бъдат използвани за иницииране на нова процедура.
Един от ключовите аспекти при изключването на съдружник е да се предостави на лицето реална възможност да коригира своето поведение, с оглед на продължаване на нормалната дейност на дружеството. Това гарантира, че процедурата по изключване не се използва като средство за неоправдано отстраняване на съдружници, а се базира на обективни и съществени причини.
Предупреждението за изключване трябва да бъде формулирано така, че да не създава впечатление за предварително формирана воля за изключване на съдружника. Това означава, че предупреждението трябва да е обективно, да отразява конкретните нарушения и да дава възможност за тяхното отстраняване.
Така, при разглеждането на процедурата по изключване на съдружник от ООД, е важно да се имат предвид както законовите изисквания, така и необходимостта от справедливо и обективно третиране на всички страни в процеса.
.webp)
Валидни основания за изключване на съдружник включват липса на активно участие в управлението на дружеството, системно неизпълнение на решенията на общото събрание, действия, противоречащи на интересите на дружеството, както и неизпълнение на финансовите задължения като вноски към капитала на фирмата.
Съдебната практика в България изисква наличието на конкретни и обективни доказателства за нарушенията, извършени от съдружника. Това може да включва писмени документи, надлежно връчени покани за участие в общо събрание, записи за неявяване на събранието и други подходящи доказателства. За доказване на основателността на процедурата за изключване на съдружник, когато той не е участвал активно в управлението на дружеството се приемат и свидетелски показания от служители на фирмата!
Според съдебната практика и тълкуванията на Върховния касационен съд (ВКС), изключен съдружник в ООД обикновено няма право да обжалва последващо решение на Общото събрание на съдружниците (ОСС) за освобождаването му като управител. Тази позиция е подкрепена от факта, че изключването като съдружник предшества освобождаването като управител, като по този начин, след изключването, лицето губи своите права като съдружник, включително правото да обжалва решения на ОСС. ОСС има пълната компетентност да назначава и освобождава управителя на дружеството, като това решение може да бъде основано на различни хипотези и обстоятелства. Прекратяването на мандатното правоотношение между управителя и дружеството се извършва с решение на ОСС, което е крайно и обвързващо. По принцип, изключен съдружник губи правото да участва в ОСС и да влияе на вземането на решения в дружеството, включително решението за своето освобождаване като управител. Това означава, че след като съдружникът е изключен, той не може да обжалва последващи решения на ОСС, включително такива за освобождаването му като управител. Иск по чл. 74 ТЗ (Търговски закон) за отмяна на такова решение е допустим само за лица, които все още се намират в членствени правоотношения с дружеството. Въпреки това, въпросът остава обект на дискусии и различни тълкувания в съдебната практика, особено когато става въпрос за сложни ситуации, в които съдружникът е и управител на дружеството. В някои случаи, липсата на ясна съдебна практика по този въпрос може да доведе до разнопосочни решения от страна на различни съдилища.
