Регистрация и дерегистрация на фирма по ДДС в България

Регистрацията и дерегистрацията на фирма по ДДС в България е ключов процес, който засяга както новосъздадените дружества, така и утвърдените бизнеси, опериращи на вътрешния и международния пазар. ДДС режимът предоставя определени предимства, но също така налага и допълнителни административни задължения, които трябва да бъдат изпълнявани коректно, за да се избегнат санкции и неблагоприятни последици. Регистрацията може да бъде задължителна или доброволна, като прагът за регистрация по ДДС през 2025 г. и свързаните с него изисквания са важни фактори за всяка фирма, която извършва облагаеми доставки. Дерегистрацията от своя страна също има своите последствия, които изискват внимателно планиране и спазване на законовите процедури.

Нашите клиенти често ни задават въпроси като:

• Какъв е прагът за регистрация по ДДС през 2025 г. и как се изчислява облагаемият оборот за регистрация?
• Какви документи са необходими за регистрация по ДДС и какво съдържа заявлението за регистрация по ЗДДС?
• Как се извършва регистрацията по ДДС в НАП и как мога да проверя статуса на регистрацията си?
• Каква е разликата между задължителна и доброволна регистрация по ДДС и кога е по-изгодно да се регистрирам доброволно?
• Какво трябва да направя, ако пропусна срока за задължителна регистрация по ДДС?
• Какви са условията за регистрация по чл. 97а от ЗДДС и какви документи се изискват?
• Какво представлява справката за облагаем оборот за регистрация по ЗДДС и къде мога да намеря бланка за попълване?
• Какъв е размерът на ДДС в България и как влияе върху ценообразуването и отчетността на фирмата ми?
• Какви са последствията от дерегистрация по ДДС и какви задължения възникват при прекратяване на регистрацията?

В настоящата статия ще разгледаме подробно всички аспекти на регистрацията и дерегистрацията по ДДС – от законовите изисквания и необходими документи до важните срокове и практическите стъпки, които бизнесът трябва да предприеме. Консултантска фирма „Елан Консултинг“ предоставя професионална помощ за регистрация, дерегистрация и данъчно планиране, като обслужва клиенти в София, Бургас, Поморие, Карнобат, Слънчев Бряг, Айтос, Несебър, Созопол, Приморско и цяла България.

Какъв е прагът за регистрация по ДДС през 2025г.?

Към 17 февруари 2025 г. прагът за задължителна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в България е 166 000 лв. Това означава, че всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и е реализирало облагаем оборот от 166 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Важно е да се отбележи, че в края на 2023 г. бяха приети промени в ЗДДС, с които прагът за задължителна регистрация беше увеличен от 100 000 лв. на 166 000 лв., в сила от 1 януари 2025 г.  Въпреки това, през 2024 г. бяха направени предложения за отмяна на това увеличение и запазване на прага от 100 000 лв. Към настоящия момент обаче, прагът от 166 000 лв. остава в сила.

Също така, с приемането на Закона за въвеждане на еврото в Република България, е предвидено прагът за регистрация по ДДС да бъде определен на 84 874 евро от датата на приемане на еврото.

Тази промяна ще влезе в сила от датата, определена в съответното решение на Съвета на Европейския съюз.

Поради възможни законодателни промени, препоръчително е данъчно задължените лица да следят актуалната информация от Националната агенция за приходите и официалните държавни издания, за да бъдат информирани за евентуални изменения в прага за регистрация по ДДС.

Какво представлява регистрацията по ДДС на фирма в България?

Регистрацията по ДДС в България е регламентирана в Глава девета от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и представлява процес, при който данъчно задължено лице се вписва в специалния регистър, поддържан от Националната агенция за приходите (НАП). Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗДДС, НАП създава и поддържа този регистър като част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). При вписване в този регистър лицето получава идентификационен номер за целите на ДДС, пред който се поставя знакът „BG“ (чл. 94, ал. 2 от ЗДДС). Регистрацията може да бъде задължителна или по избор (чл. 94, ал. 3 от ЗДДС), като процедурата е детайлно уредена в закона.

Съгласно чл. 95, ал. 1 от ЗДДС, регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от ЗДДС. В допълнение, чл. 95, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че регистрация е задължителна и за данъчно задължени лица, които не са установени в България, но извършват облагаеми доставки на стоки или услуги на територията на страната, с изключение на случаите, при които данъкът е изискуем от получателя.

Законът дефинира „облагаема доставка“ в чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, според който:
"Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, освен в случаите, в които този закон предвижда друго."
Следователно, за да е налице основание за регистрация, доставките, които лицето извършва, трябва да попадат в обхвата на чл. 12 от ЗДДС.

Доставки на стоки и услуги, попадащи в обхвата на регистрацията по ДДС

Доставки на стоки

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока е:
"Прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик."

Освен това, чл. 6, ал. 2 от ЗДДС уточнява, че за доставка на стока се счита и:

1. Прехвърлянето на право на собственост върху стока по искане на държавен или местен орган или на основание закон срещу обезщетение.
2. Предоставянето на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на собственост под отлагателно условие или срок.
3. Предоставянето на стока по договор за лизинг, в който е уговорена опция за прехвърляне на собственост.
4. Фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка.

Доставки на услуги

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, за доставка на услуга се счита:
"Всяко извършване на услуга."

Допълнително, чл. 9, ал. 2 от ЗДДС уточнява, че като доставка на услуга се приемат:

1. Продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество.
2. Поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права.
3. Физически и интелектуален труд, включително строеж, обработка, монтаж на материален актив.
4. Ремонт на нает актив или подобрение на предоставен за ползване актив.

Ако едно данъчно задължено лице извършва доставки на стоки или услуги, които попадат в горните категории и са с място на изпълнение в България, то следва да се регистрира по ДДС при спазване на законовите условия.

Последствия от регистрацията по ДДС

След вписване в регистъра, данъчно задълженото лице получава удостоверение за регистрация по ДДС и ДДС номер (VAT номер), пред който стои кодът „BG“ (чл. 94, ал. 2 от ЗДДС). Това означава, че лицето е задължено:

• Да начислява ДДС върху своите облагаеми доставки;
• Да съставя фактури и други документи съгласно изискванията на закона;
• Да подава месечни справки-декларации и дневници за покупките и продажбите пред НАП;
• Да отчита данъчните си задължения своевременно, за да избегне санкции.

Регистрираните лица могат да приспадат данъчен кредит за придобити стоки и услуги, използвани в икономическата им дейност, ако отговарят на условията на чл. 71 от ЗДДС.

Липса на доставка по смисъла на закона

Не всяко прехвърляне на собственост представлява облагаема доставка. Чл. 10, ал. 1 от ЗДДС посочва, че няма доставка на стока или услуга при:

1. Преобразуване на търговско дружество по Търговския закон.
2. Прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон.
3. Непарична вноска в търговско дружество.
4. Преобразуване на бюджетни организации или държавни предприятия с правоприемство.

В тези случаи не се прилага начисляване на ДДС и лицето, което получава стоките или услугите, наследява всички права и задължения, включително правото на ползване на данъчен кредит.

Кога регистрацията по ДДС е задължителна?

Регистрацията по ДДС в България е задължителна в определени случаи, регламентирани в чл. 96 – 97в от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Тя се налага основно на данъчно задължени лица, които достигнат определен облагаем оборот, както и на такива, които извършват специфични доставки на територията на страната или в рамките на Европейския съюз.

Задължителна регистрация по ДДС поради достигане на облагаем оборот

Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, установено на територията на България, което за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца е реализирало облагаем оборот от 84 874 евро (или равностойността в лева), е длъжно да подаде заявление за регистрация по ДДС. Това заявление трябва да бъде подадено в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнат оборотът.

В случай че оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е задължено да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът (чл. 96, ал. 1 от ЗДДС).

Какво представлява облагаемият оборот?

Облагаемият оборот се формира от сумата на данъчните основи на следните доставки, извършени от лицето (чл. 96, ал. 2 от ЗДДС):

1. Облагаеми доставки – всички доставки на стоки и услуги, за които се начислява ДДС, включително тези с нулева ставка.
2. Доставки на финансови услуги – посочени в чл. 46 от ЗДДС.
3. Доставки на застрахователни услуги – съгласно чл. 47 от ЗДДС.

Важно:

• В облагаемия оборот не се включват доставките по т. 2 и т. 3, ако не са свързани с основната дейност на лицето (чл. 96, ал. 3 от ЗДДС).
• Не се включват доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето.
• Не се включват доставките, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3 от ЗДДС.

Освен това, в облагаемия оборот се включват и авансови плащания, получени за бъдещи облагаеми доставки, с изключение на случаите, когато данъчното събитие все още не е настъпило (чл. 96, ал. 4 от ЗДДС).

Задължителна регистрация по ДДС при други случаи, независими от оборота

Някои лица са задължени да се регистрират по ДДС, независимо от своя оборот. Това важи за:

1. Лица, извършващи доставки на стоки с монтаж и инсталиране

Съгласно чл. 97, ал. 1 от ЗДДС, всяко лице, установено в друга държава членка, което не е установено на територията на България, но извършва облагаеми доставки на стоки, които се монтират или инсталират в България, подлежи на задължителна регистрация.

• Срок за подаване на заявление: Не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие (чл. 97, ал. 2 от ЗДДС).
• Изключение: Регистрация не се изисква, ако получателят по доставката е регистрирано по ДДС лице (чл. 97, ал. 3 от ЗДДС).

2. Лица, които получават или предоставят услуги, за които данъкът е изискуем от получателя

Съгласно чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, регистрацията е задължителна за всяко данъчно задължено лице в България, което получава услуги с място на изпълнение в България, за които данъкът е изискуем от получателя (чл. 82, ал. 2 от ЗДДС).

Освен това, съгласно чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, регистрация е задължителна за всяко лице, установено в България, което предоставя услуги с място на изпълнение в друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за ДДС в тази държава членка.

• Срок за подаване на заявление: Не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС).

3. Лица, осъществяващи вътреобщностни дистанционни продажби или услуги по електронен път

Съгласно чл. 97в от ЗДДС, регистрацията е задължителна за данъчно задължени лица, които не са регистрирани в България, но осъществяват вътреобщностни дистанционни продажби, далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги по електронен път, с място на изпълнение в друга държава членка.

• Срок за подаване на заявление: 7 дни след издаване на ДДС номер в друга държава членка.

Допълнителни разпоредби и ограничения

Съгласно чл. 96, ал. 8 от ЗДДС, дори ако едно лице отговаря на критериите за задължителна регистрация, НАП може да откаже регистрация, ако преди това регистрацията му е била прекратена или отказана на основание чл. 176 от ЗДДС.

Също така, при последователно извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на новото лице се включва оборотът на предходните лица (чл. 96, ал. 10 от ЗДДС).

Изключение от това правило има, ако между двете дейности е имало прекъсване за повече от един месец (чл. 96, ал. 11 от ЗДДС).

Кога е задължителна регистрацията по ДДС в България на физическо лице?

Съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), физическо лице, което извършва независима икономическа дейност, е задължено да се регистрира по ДДС при достигане на облагаем оборот от 166 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. Регистрацията е задължителна и ако лицето достигне този праг в рамките на два последователни месеца, включително текущия. В такъв случай физическото лице трябва да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Това е регламентирано в чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

В облагаемия оборот се включват сумите от данъчните основи на всички облагаеми доставки, включително тези с нулева ставка, както и някои специфични финансови и застрахователни услуги. Не се включват доставките, които не са свързани с основната дейност на лицето, продажбата на дълготрайни активи, както и доставките, за които данъкът е изискуем от получателя. Ако физическото лице извършва търговска дейност чрез електронни платформи, получава възнаграждения за услуги или отдава недвижимо имущество под наем при условията на независима икономическа дейност, тези приходи също могат да формират облагаем оборот по смисъла на закона.

Физическо лице, което получава услуги от чуждестранни лица с място на изпълнение в България, за които данъкът е изискуем от получателя, също подлежи на задължителна регистрация по ДДС. Това е предвидено в чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС. В този случай заявлението за регистрация трябва да бъде подадено най-късно 7 дни преди датата, на която данъкът става изискуем.

Ако физическо лице извършва вътреобщностни придобивания на стоки от друга държава членка на ЕС и стойността на тези придобивания надхвърли 10 000 евро през календарната година, то също е задължено да се регистрира по ДДС. Това изискване е посочено в чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, а заявлението за регистрация трябва да се подаде не по-късно от 7 дни преди датата на данъчното събитие за придобиването, с което се надвишава този праг.

При доставка на стоки с монтаж и инсталиране на територията на страната от физическо лице, което е установено в друга държава членка, регистрацията по ДДС е задължителна, независимо от оборота. В този случай регистрацията се извършва по реда на чл. 97 от ЗДДС и заявлението трябва да се подаде най-малко 7 дни преди извършването на доставката.

Физическо лице, което не е регистрирано по ДДС, но извършва доставки на услуги с място на изпълнение в друга държава членка на ЕС, за които получателят дължи ДДС в съответната страна, също е задължено да се регистрира по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС. В този случай регистрацията трябва да се извърши най-късно 7 дни преди данъкът за съответната услуга да стане изискуем.

Ако физическо лице извършва дейност чрез неперсонифицирано дружество, в което участва съдружник, който вече е регистриран по ДДС, дружеството подлежи на задължителна регистрация, независимо от оборота. Това задължение е посочено в чл. 132, ал. 5 от ЗДДС. В този случай регистрацията се извършва с подаване на заявление в 7-дневен срок от създаването на дружеството или от датата на регистрация на съдружника.

Когато физическо лице наследи предприятие на починал регистриран по ДДС едноличен търговец и продължи независимата икономическа дейност на наследодателя, то може да се регистрира по избор съгласно чл. 132а, ал. 1 от ЗДДС. В този случай заявлението за регистрация трябва да бъде подадено в 7-дневен срок от приемането на наследството, но не по-късно от 14-о число на месеца, следващ 6-ия месец от датата на смъртта.

В случай че физическо лице не спази срока за задължителна регистрация по ДДС, органът по приходите може да извърши регистрацията служебно, съгласно чл. 102 от ЗДДС. В такъв случай се приема, че лицето дължи ДДС за всички облагаеми доставки, направени след датата, на която задължението за регистрация е възникнало, и може да бъде санкционирано за неспазване на законовите изисквания.

Длъжен ли съм да се регистрирам по ДДС при вътреобщностно придобиване?

Вътреобщностното придобиване (ВОП) на стоки представлява покупка на стоки от данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка на Европейския съюз (ЕС), когато стоките се транспортират от една държава членка в друга. Законът за данък върху добавената стойност (ЗДДС) урежда задължението за регистрация по ДДС при ВОП в чл. 99 от ЗДДС.

Кои лица подлежат на задължителна регистрация при ВОП?

Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, задължение за регистрация по ДДС възниква за:

• Данъчно незадължени юридически лица;
• Данъчно задължени лица, които не са регистрирани по ЗДДС на основание:
  • чл. 96 (задължителна регистрация поради оборот);
  • чл. 97 (регистрация при доставка на стоки с монтаж);
  • чл. 100, ал. 1 (доброволна регистрация);
  • чл. 102 (задължителна регистрация за доставки на електронни услуги в ЕС).

Тези лица подлежат на регистрация, ако извършват вътреобщностно придобиване на стоки, освен ако не попадат в изключенията, предвидени в закона.

Кога възниква задължението за регистрация при ВОП?

Задължението за регистрация се определя от прага за вътреобщностни придобивания. Според чл. 99, ал. 2 от ЗДДС, лицата, които извършват ВОП, подлежат на регистрация само ако общата стойност на придобиванията за текущата календарна година надвишава 10 000 евро (или равностойността в лева).

В случай че стойността на ВОП надхвърли 10 000 евро, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗДДС, лицето е длъжно да подаде заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което този праг е надвишен. Данъкът става дължим за сделката, с която този праг е преминат.

Как се изчислява общата стойност на ВОП?

Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗДДС, стойността на вътреобщностните придобивания се изчислява като сбор от облагаемите ВОП, без ДДС, дължим или платен в държавата членка, откъдето са транспортирани или изпратени стоките. Изключение правят:

• Придобиването на нови транспортни средства;
• Придобиването на акцизни стоки – тези стоки се облагат по специален режим, независимо от прага от 10 000 евро.

Изключения от задължението за регистрация при ВОП

Не всички лица, които извършват ВОП, са длъжни да се регистрират по ДДС. Според чл. 99, ал. 5 от ЗДДС, задължението за регистрация при ВОП не се прилага за:

1. Лица по чл. 168 от ЗДДС, които придобиват нови превозни средства.
2. Лица по чл. 2, т. 4 от ЗДДС.

Специални случаи на задължителна регистрация при ВОП

Освен стандартните правила, съществуват специфични ситуации, при които дадено лице трябва да се регистрира по ДДС за вътреобщностни придобивания, независимо от стойността на сделката.

Данъчно задължени лица от други държави членки, извършващи ВОП в България

Съгласно чл. 99, ал. 7 от ЗДДС, на задължителна регистрация подлежи всяко данъчно задължено лице, установено в друга държава членка, което извършва вътреобщностно придобиване на стоки на територията на България по чл. 15а, ал. 6 или чл. 65а от ЗДДС.

• Срок за регистрация: 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие по чл. 15а, ал. 6 или чл. 65а (чл. 99, ал. 8 от ЗДДС).

Какво се случва след регистрация при ВОП?

Лице, което се регистрира на основание чл. 99 от ЗДДС, има следните задължения:

• Да начислява и отчита ДДС върху ВОП, като самоначисли данъка чрез механизма на обратното начисляване.
• Да подава месечни ДДС декларации, в които да декларира вътреобщностните придобивания.
• Да отчита дължимия ДДС пред НАП, като изчислява данъчната основа и размера на дължимия данък върху всяка сделка.

Преход от регистрация по ВОП към друга регистрация по ЗДДС

Ако лице, регистрирано за вътреобщностни придобивания, впоследствие достигне оборот за задължителна регистрация по чл. 96 или чл. 97, то се регистрира по реда на задължителната регистрация (чл. 99, ал. 6 от ЗДДС).

Ако желае да продължи дейността си като регистрирано лице по ДДС, то може да подаде заявление за доброволна регистрация по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС.

Мога ли да регистрирам фирма доброволно по ДДС в България? Какви са предимствата от това и кога има смисъл да го правя?

Регистрацията по ДДС в България може да бъде задължителна или доброволна. Докато задължителната регистрация се извършва при достигане на определен облагаем оборот или при други законово определени условия, доброволната регистрация е избор на данъчно задължените лица. Чл. 100 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) регламентира възможността за доброволна регистрация, като дава право на фирмите да се регистрират дори ако не са достигнали прага за задължителна регистрация.

Кои лица могат да се регистрират доброволно по ДДС?

Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което не отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, може по свой избор да подаде заявление за регистрация. Това означава, че дори ако фирмата не е достигнала облагаем оборот от 84 874 евро (за 12 месеца), тя има право да поиска регистрация по ДДС.

Освен това, съгласно чл. 100, ал. 2 от ЗДДС, данъчно задължени и данъчно незадължени юридически лица, които не отговарят на условията за задължителна регистрация по чл. 99, ал. 1, също могат да поискат доброволна регистрация за вътреобщностно придобиване.

Кога не може да се извърши доброволна регистрация?

Законът въвежда ограничение за доброволната регистрация в чл. 100, ал. 4 от ЗДДС. Фирма не може да се регистрира доброволно, ако:

• НАП е прекратила или отказала регистрация на фирмата на основание чл. 176 от ЗДДС (напр. ако фирмата не е подавала декларации, не е изпълнявала данъчните си задължения или е злоупотребила с ДДС режима).
• Не са изминали 24 месеца от датата на дерегистрацията или отказа за регистрация.

Какви са предимствата от доброволната регистрация по ДДС?

Възможност за приспадане на данъчен кредит

Едно от най-големите предимства на регистрацията по ДДС е правото на приспадане на данъчен кредит. Това означава, че фирмата може да приспада ДДС, платен върху стоки и услуги, използвани за нейната икономическа дейност. Например:

• Ако фирмата закупи оборудване, материали или услуги, за които е начислен ДДС, тя може да възстанови този ДДС чрез данъчния кредит.
• Това е особено полезно за стартиращи бизнеси, които правят значителни разходи за инвестиции в началния етап.

Повишаване на доверието и конкурентоспособността

Регистрацията по ДДС може да направи фирмата по-привлекателна за клиенти и бизнес партньори.

• Големите фирми и международните партньори често предпочитат да работят с ДДС-регистрирани компании, тъй като това им позволява да си възстановяват ДДС от фактурите.
• В определени сектори, като търговия на едро, строителство и международни услуги, работата с ДДС нерегистрирани фирми може да създаде трудности при бизнес партньорствата.

Лесно навлизане на международния пазар

Ако фирмата планира да работи с клиенти в Европейския съюз, регистрацията по ДДС може да бъде задължителна или силно препоръчителна.

• Вътреобщностните доставки на стоки и услуги обикновено изискват ДДС номер.
• Ако една фирма извършва доставки на услуги в ЕС и иска да избегне задължението за регистрация в други държави членки, тя може да използва режима OSS (One Stop Shop), който изисква регистрация по ДДС.

Възможност за обратно начисляване на ДДС

Ако фирмата използва подизпълнители, работещи по ДДС режим, те могат да ѝ фактурират без начисляване на ДДС при обратно начисляване. Това намалява разходите и подобрява паричния поток.

Кога има смисъл да се направи доброволна регистрация по ДДС?

Когато фирмата има значителни разходи с начислен ДДС

Ако фирмата планира да закупи оборудване, материали или активи с висок ДДС, регистрацията ѝ позволява да си възстанови платения данък. Това може да намали разходите и да подобри финансовото ѝ състояние.

Когато клиентите и партньорите предпочитат работа с ДДС-регистрирани фирми

В определени бизнес сектори фирми, които не са регистрирани по ДДС, се възприемат като по-малко надеждни.

• Например, ако една фирма работи в B2B сегмента (бизнес към бизнес), нейните клиенти може да предпочитат да получават фактури с начислен ДДС, който могат да приспаднат.
• В строителството, търговията на едро и международните доставки, регистрацията по ДДС е почти задължителна за конкурентноспособност.

Когато фирмата изнася стоки или услуги в ЕС

• Регистрацията по ДДС улеснява вътреобщностната търговия и спестява необходимостта от допълнителни регистрации в други държави.
• Ако фирмата извършва вътреобщностни доставки на стоки, тя може да фактурира с нулева ставка на ДДС, но за това трябва да е регистрирана по ДДС.

Когато фирмата работи с подизпълнители по ДДС

Ако дадена фирма често използва услуги или материали от ДДС-регистрирани контрагенти, доброволната регистрация ѝ позволява да приспада данъка върху тези разходи, което подобрява нейната рентабилност.

Как се подава заявление за доброволна регистрация?

Фирмата може да подаде заявление за регистрация по ДДС:

• Чрез НАП, след като е регистрирана в Търговския регистър.
• При първоначалната регистрация на фирмата, директно в Агенцията по вписванията (чл. 100, ал. 5 от ЗДДС).

НАП извършва проверка на фирмата, преди да одобри регистрацията, като може да изисква допълнителни документи.

Каква е процедурата за регистрация по ДДС в България? Има ли процедурни разлики между доброволната и задължителната регистрация?

Регистрацията по ДДС в България се извършва чрез подаване на заявление в Националната агенция за приходите (НАП), като процедурата е регламентирана в чл. 101 – 105 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Регистрацията може да бъде задължителна или доброволна, но процедурните стъпки са сходни, независимо от основанието за регистрация.

Съгласно чл. 101, ал. 1 от ЗДДС, регистрацията се извършва чрез подаване на заявление за регистрация по образец в компетентната териториална дирекция на НАП. Лицата, които желаят доброволно да се регистрират още при учредяването си, могат да заявят регистрацията директно в Агенцията по вписванията при подаване на документите за първоначална регистрация на фирмата (чл. 100, ал. 5 от ЗДДС).

Заявлението може да бъде подадено по няколко начина, в зависимост от вида на лицето, съгласно чл. 101, ал. 2 от ЗДДС. Ако заявлението се подава от физическо лице или едноличен търговец, то трябва да бъде подадено лично. Юридическите лица подават заявлението чрез законен представител, като това може да бъде управителят на дружеството или друго лице с представителна власт по закон или договор. Възможно е заявлението да бъде подадено и от упълномощено лице, но пълномощното трябва да бъде нотариално заверено. Адвокати също могат да подават заявления за регистрация по писмено пълномощно, което трябва да отговаря на изискванията на Закона за адвокатурата.

Заявлението за регистрация може да се подаде и по електронен път, съгласно чл. 101, ал. 3 от ЗДДС, като за целта лицето трябва да разполага с електронен подпис. При подаване на заявлението трябва да се посочи основанието за регистрация, като се прилагат документи, определени в Правилника за прилагане на ЗДДС (чл. 101, ал. 4 от ЗДДС).

Органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация в срок до 7 дни от подаване на заявлението (чл. 101, ал. 6 от ЗДДС). Тази проверка може да включва проверка на документи, извършване на насрещни проверки и анализ на дейността на лицето. Ако заявителят е подал документи при първоначалната регистрация на фирмата в Агенцията по вписванията, НАП получава информацията служебно и извършва проверката по същия ред.

След приключване на проверката, НАП има 7 дни да издаде акт за регистрация или мотивиран отказ (чл. 101, ал. 7 от ЗДДС). В определени случаи, регистрацията се извършва в по-кратък срок – 3 дни от подаване на заявлението, когато регистрацията е задължителна поради извършване на вътреобщностни придобивания, доставки с монтаж или други специфични основания (чл. 101, ал. 8 от ЗДДС).

Ако дадено лице не изпълни задължението си за регистрация, НАП има право да го регистрира служебно чрез акт за регистрация (чл. 102, ал. 1 от ЗДДС). В този случай, датата на регистрация се счита за датата, на която е възникнало задължението за регистрация, а лицето дължи ДДС със задна дата за всички облагаеми доставки, извършени след този момент. Това означава, че НАП може да изиска плащане на ДДС за предходния период, дори ако фирмата не е начислявала данъка върху фактурите си.

За дата на регистрация по ДДС се счита датата на връчване на акта за регистрация (чл. 103, ал. 1 от ЗДДС). С регистрацията фирмата получава идентификационен номер за ДДС (BG номер), който трябва да използва във всички търговски документи.

При регистрация, лицето може да поиска удостоверение за регистрация по ДДС, което се предоставя от НАП в защитен формат (чл. 104, ал. 1 от ЗДДС). Ако удостоверението бъде загубено, унищожено или повредено, фирмата е длъжна да уведоми НАП в 7-дневен срок, след което се издава дубликат (чл. 105 от ЗДДС).

Процедурата по регистрация е еднаква както за задължителната, така и за доброволната регистрация. Основната разлика е, че при задължителна регистрация НАП може да наложи санкции, ако лицето не подаде заявление в срок, докато при доброволната регистрация фирмата подава документи по собствено желание. Възможно е НАП да откаже регистрация, ако установи, че фирмата няма реална икономическа дейност или съществуват рискове от данъчни злоупотреби.

Неправомерният отказ за регистрация може да бъде обжалван по административен и съдебен ред, като фирмата има право да докаже, че отговаря на всички законови условия.

Какви са необходимите документи за регистрация по ДДС?

Регистрацията по ДДС в България изисква предоставяне на определени документи, които зависят от основанието за регистрация. Съгласно чл. 74 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), регистрацията може да се извърши чрез подаване на заявление за регистрация по образец в компетентната териториална дирекция на НАП или чрез заявяване на регистрация по избор пред Агенцията по вписванията, ако лицето избира регистрация още при първоначалното си вписване.

В случаите, когато регистрацията се извършва чрез НАП, към заявлението трябва да се приложат различни документи според основанието за регистрация. При регистрация на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС (задължителна регистрация поради достигане на облагаем оборот), задължително се подава справка за облагаемия оборот по месеци за последните 12 месеца, като се включват всички облагаеми доставки, формиращи оборота, съгласно чл. 74, ал. 2, т. 1 от ППЗДДС. Ако оборотът е достигнат в рамките на по-кратък период (до два последователни месеца, включително текущия), справката трябва да включва и оборота за текущия месец до датата на достигане на прага.

Ако регистрацията се извършва на основание чл. 99, ал. 1 от ЗДДС (задължителна регистрация при вътреобщностно придобиване), е необходимо да се представи справка за общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания за текущата календарна година, като се изключват придобиванията на нови превозни средства и акцизни стоки (чл. 74, ал. 2, т. 2 от ППЗДДС).

При регистрация на чуждестранно лице, което желае да се регистрира по чл. 133 от ЗДДС, се изискват допълнителни документи. Според чл. 74, ал. 3 от ППЗДДС, лицето трябва да представи удостоверение за актуална данъчна регистрация от компетентните данъчни власти в чужбина, придружено с официален превод. Освен това, когато регистрацията изисква назначаване на акредитиран представител, се представя нотариално заверен договор между чуждестранното лице и представителя, както и копие на документа за самоличност на акредитирания представител, ако той е физическо лице.

Ако регистрацията се заявява при първоначалното вписване на фирмата в Агенцията по вписванията, не се изисква представяне на справка за облагаем оборот, но лицето е длъжно да заяви електронен адрес за кореспонденция в НАП в 3-дневен срок, ако такъв не е вписан в Търговския регистър (чл. 74, ал. 5 от ППЗДДС).

След завършване на процедурата по регистрация, регистрираното лице може да поиска удостоверение за регистрация по ДДС, което се издава по образец съгласно чл. 75 от ППЗДДС. Удостоверението има официален защитен формат, като при необходимост могат да се издадат допълнителни екземпляри.

Ако удостоверението бъде загубено, унищожено или повредено, лицето е задължено в 7-дневен срок да уведоми НАП, след което данъчната администрация издава дубликат (чл. 105 от ЗДДС).

Всички документи, представени за регистрация, трябва да бъдат пълни и коректни, тъй като НАП има правомощие да извършва проверки и да отказва регистрация, ако има съмнения относно реалната икономическа дейност на фирмата. Непредоставянето на необходимите документи може да доведе до отказ за регистрация, който подлежи на обжалване по административен и съдебен ред.

Какво става при пропуснат срок за регистрация по ДДС?

При пропуснат срок за регистрация по ДДС възникват редица правни и финансови последици за данъчно задълженото лице. Съгласно чл. 102, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, ако орган по приходите установи, че дадено лице не е подало заявление за регистрация в установения срок, той може да извърши служебна регистрация чрез издаване на акт за регистрация. В този акт се посочва основанието за регистрация, както и датата, на която лицето е било длъжно да подаде заявление за регистрация, но не го е направило. Това означава, че фирмата може да бъде регистрирана със задна дата, което води до значителни финансови ангажименти.

Когато регистрацията се извърши със задна дата, лицето се счита за регистрирано по ДДС от момента, в който е било длъжно да подаде заявлението за регистрация. Съгласно чл. 102, ал. 3, това означава, че лицето дължи ДДС върху всички облагаеми доставки, осъществени в периода от изтичането на срока за регистрация до датата на фактическата регистрация. Освен това, при пропуснат срок се приема, че договорените цени на извършените доставки включват ДДС, освен ако изрично не е уговорено друго. Това може да доведе до финансова загуба, тъй като лицето ще бъде задължено да внесе данъка, без да го е начислило и събрало от своите клиенти.

В допълнение, съгласно чл. 102, ал. 4, при неизпълнение на задължението за регистрация в срок, се начисляват лихви за забава върху дължимия ДДС. Лихвите се изчисляват от момента, в който данъкът е трябвало да бъде внесен, ако лицето е било регистрирано по законовия ред, до фактическото му плащане. Това допълнително увеличава финансовата тежест върху бизнеса.

В случай на пропуснат срок за регистрация, лицето има две възможности за коригиране на ситуацията. Първата е доброволно подаване на заявление за регистрация възможно най-скоро след установяване на пропуска. Втората е изчакване на служебната регистрация от органите по приходите, но това може да доведе до по-строги санкции и допълнителни проверки. Органът по приходите може да наложи административни наказания, включително глоби, за неизпълнение на задължението за регистрация. Глобите са предвидени в чл. 178 от Закона за ДДС и могат да бъдат в значителен размер, особено ако органите по приходите установят, че пропускът е умишлен или е довел до значителни загуби за бюджета.

След служебна регистрация или доброволно подаване на заявление за регистрация, лицето трябва да подаде коригиращи декларации за предходните периоди и да начисли ДДС върху извършените облагаеми доставки. Възможно е също така да възникне необходимост от корекции по данъчния кредит, в зависимост от това дали фирмата е закупувала стоки и услуги със право на приспадане на ДДС. За да се избегнат подобни усложнения, е препоръчително данъчно задължените лица редовно да следят оборота си и навреме да подават заявление за регистрация, за да избегнат непредвидени разходи и санкции.

‍

Какво представлява прекратяването на регистрацията (дерегистрация) по ЗДДС? Кога е задължителна?

Прекратяването на регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), известно като дерегистрация, е процедура, чрез която едно лице губи статута си на ДДС-регистрирано лице. След датата на дерегистрацията лицето няма право да начислява ДДС и не може да приспада данъчен кредит, освен в случаите, в които законът предвижда друго (чл. 106, ал. 1 от ЗДДС). Дерегистрацията може да бъде извършена по инициатива на лицето или на органа по приходите, когато са налице законови основания за това (чл. 106, ал. 2 от ЗДДС).

Законът разграничава задължителна дерегистрация, която се извършва, когато са настъпили определени обстоятелства, и дерегистрация по избор, която може да бъде заявена от лицето, когато вече не са налице основанията за регистрация.

Основанията за задължителна дерегистрация са изброени в чл. 107 от ЗДДС и включват различни случаи на прекратяване на дейността на лицето. Такива са смъртта на физическо лице, включително на едноличен търговец, както и заличаването на едноличния търговец от Търговския регистър, освен ако лицето не избере да продължи регистрацията си по ДДС. При прекратяване на юридическо лице без ликвидация или при прекратяване с ликвидация, ако дружеството не подаде декларация за продължаване на регистрацията, то също подлежи на дерегистрация. Освен това, ако се прекратява неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, както и ако се заличава клон на чуждестранно юридическо лице, също се извършва дерегистрация (чл. 107, т. 6 и т. 7 от ЗДДС).

Освен задължителната дерегистрация, чл. 108 от ЗДДС дава възможност за дерегистрация по избор, когато отпаднат основанията за задължителна регистрация. Това означава, че ако едно лице е било регистрирано по чл. 96, ал. 1, чл. 97 или чл. 100, ал. 1, но вече не достига необходимия облагаем оборот, може да подаде заявление за дерегистрация. Също така, лице, което е регистрирано за вътреобщностни придобивания, може да се дерегистрира, ако през предходната календарна година сумата на данъчните основи на облагаемите вътреобщностни придобивания не надвишава 10 000 евро.

Законът предвижда минимален срок за регистрация, преди едно лице да може да се дерегистрира по избор. Съгласно чл. 108, ал. 2 от ЗДДС, фирма, която се е регистрирала по избор (чл. 100 от ЗДДС), не може да подаде заявление за дерегистрация по-рано от 12 месеца, считано от началото на календарната година, следваща годината на регистрацията. Това означава, че ако фирма реши да се регистрира доброволно, трябва да остане регистрирана най-малко една пълна календарна година.

Процедурата за дерегистрация по инициатива на лицето е описана в чл. 109 от ЗДДС. В случаите на прекратяване на юридическо лице или заличаване на едноличен търговец, заявлението за дерегистрация трябва да се подаде в 14-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. В случаите, когато лицето избира да се дерегистрира, то има право само да определи момента на подаване на заявлението.

След подаване на заявлението, органът по приходите извършва проверка в 7-дневен срок. Ако основанията са налице, НАП издава акт за дерегистрация, с който прекратява регистрацията. Датата на дерегистрация се счита за датата на възникване на обстоятелството (например датата на заличаване на дружеството) или датата на връчване на акта за дерегистрация (чл. 109, ал. 6 и 7 от ЗДДС).

Дерегистрацията може да бъде извършена по инициатива на НАП, ако органът по приходите установи, че лицето е било длъжно да подаде заявление за дерегистрация, но не го е направило (чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДДС). В тези случаи НАП има право служебно да прекрати регистрацията, като датата на дерегистрация ще бъде датата на възникване на основанието за нея.

Към датата на дерегистрацията се счита, че лицето извършва доставка на всички налични стоки и услуги, за които е ползвало данъчен кредит (чл. 111, ал. 1 от ЗДДС). Това означава, че при прекратяване на регистрацията фирмата трябва да начисли ДДС върху активите, които все още притежава и за които е ползвала данъчен кредит в миналото. Данъкът се включва в последната ДДС декларация, която лицето подава, и трябва да бъде внесен в бюджета.

Законът предвижда изключения от начисляването на ДДС при дерегистрация. Например, ако фирмата се регистрира отново в рамките на същия данъчен период, няма да дължи ДДС върху активите си (чл. 111, ал. 2, т. 5 от ЗДДС).

След дерегистрацията, лицето трябва да съхранява данъчната си документация в продължение на 5 години, като е задължено да предоставя информация на НАП при поискване. Ако лице, което е било дерегистрирано, възобнови дейността си и отново достигне облагаем оборот над 84 874 евро, то ще бъде длъжно да се регистрира повторно по ЗДДС.

Какви са необходимите документи за дерегистрация по ДДС?

За да бъде извършена дерегистрация по ЗДДС, е необходимо да се подадат определени документи, регламентирани в чл. 77 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). Основният документ, който следва да се подаде, е заявление за прекратяване на регистрацията по ДДС (Приложение № 8), което се подава в компетентната териториална дирекция на НАП.

Към заявлението задължително се прилагат допълнителни документи, които варират в зависимост от основанието за дерегистрация. При прекратяване на регистрацията поради намаляване на облагаемия оборот под прага за задължителна регистрация или по избор, се изисква справка за облагаемия оборот по месеци за последните 12 месеца преди текущия месец, като трябва да се включи и оборотът за текущия месец до датата на подаване на заявлението (чл. 77, ал. 2, т. 1 от ППЗДДС).

Ако лицето е регистрирано по чл. 99 от ЗДДС (при вътреобщностно придобиване), трябва да се представи справка за общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания за предходната и текущата година. В случаите, когато регистрацията е била на основание чл. 99, ал. 7 от ЗДДС, се изисква справка за вътреобщностните придобивания за последните 12 месеца преди текущия месец (чл. 77, ал. 2, т. 2 от ППЗДДС).

Ако лицето е получило удостоверение за регистрация по ДДС при първоначалната регистрация, то трябва да го върне на НАП при подаване на заявлението за дерегистрация (чл. 77, ал. 2, т. 5 от ППЗДДС).

Заедно със справка-декларацията за последния данъчен период, лицето трябва да подаде протокол-опис за начисляване на данък по чл. 111 от ЗДДС (Приложение № 9). Този документ е от съществено значение, тъй като съгласно чл. 111 от ЗДДС, към датата на дерегистрацията се счита, че лицето извършва доставка на всички налични стоки и услуги, за които е ползвало данъчен кредит. Протоколът трябва да бъде включен в дневника за продажбите за последния данъчен период и се декларира в последната справка-декларация (чл. 77, ал. 4 и ал. 5 от ППЗДДС).

Ако лицето е юридическо лице в ликвидация, но иска да остане регистрирано до окончателното му заличаване от Търговския регистър, вместо заявление за дерегистрация, подава декларация в свободен текст в НАП, с която изразява желанието си да запази регистрацията си до завършване на ликвидацията (чл. 77, ал. 7 от ППЗДДС).

За данъчно задължени лица, които извършват само доставки, за които се прилагат специални режими, като режим в Съюза, извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, дерегистрацията се извършва по специален ред. Те трябва да се регистрират в друга държава членка за прилагане на специалния режим или в България по чл. 154 или 156 от ЗДДС, след което в 14-дневен срок подават заявление за дерегистрация по Приложение № 8 в ТД на НАП София (чл. 77а, ал. 1 от ППЗДДС).

След подаване на заявлението за дерегистрация, НАП извършва проверка в срок от 7 дни (чл. 77а, ал. 3 от ППЗДДС). Ако основанията за дерегистрация са налице, в рамките на още 7 дни органът по приходите издава акт за дерегистрация (чл. 77а, ал. 4 от ППЗДДС). Датата на дерегистрацията се счита за датата на настъпване на съответното обстоятелство (например датата на регистрация в друга държава членка) или датата на издаване на акта за дерегистрация (чл. 77а, ал. 5 от ППЗДДС).

Съществуват случаи, при които едно лице няма право да прекрати регистрацията си. Това важи за лица, регистрирани по чл. 132, ал. 5 от ЗДДС, ако някой от съдружниците е регистриран по ДДС (чл. 77, ал. 6 от ППЗДДС).

След приключване на процедурата по дерегистрация, лицето трябва да съхранява всички документи, свързани с неговата ДДС регистрация, за срок от 5 години, през който може да бъде подложено на данъчни проверки и ревизии. Ако впоследствие се появят основания за регистрация, лицето ще бъде длъжно да се регистрира повторно, като спази процедурите, описани в Глава девета от ЗДДС.

Кои са специалните случаи на регистрация и дерегистрация по ДДС?

Специалните случаи на регистрация и дерегистрация по ЗДДС обхващат ситуации, при които възникват специфични обстоятелства, изискващи регистрация или прекратяване на регистрацията извън стандартните правила. Такива случаи включват преобразуване на дружества, наследяване, регистрация на чуждестранни лица, както и определени специфични режими за електронна търговия и международна търговия.

При задължителна регистрация в резултат на преобразуване, съгласно чл. 132, ал. 1 от ЗДДС, всяко лице, което придобие стоки и услуги от регистрирано по ДДС лице при преобразуване по чл. 10, ал. 1 от ЗДДС, е длъжно да се регистрира. Това се отнася за случаи като сливане, вливане, разделяне, отделяне или прехвърляне на предприятие. Заявлението за регистрация трябва да бъде подадено в 7-дневен срок от вписване на обстоятелството в Търговския регистър или регистър БУЛСТАТ. Датата на регистрация съвпада с датата на вписване на преобразуването (чл. 132, ал. 3 от ЗДДС).

При регистрация на неперсонифицирано дружество, ако поне един от съдружниците е регистриран по ДДС, то и дружеството подлежи на задължителна регистрация. В такъв случай регистрацията трябва да бъде извършена в 7-дневен срок от създаването на дружеството или от момента, в който съдружникът придобие регистрация по ДДС (чл. 132, ал. 5 и 6 от ЗДДС).

При регистрация при наследяване, ако едноличен търговец или физическо лице, регистрирано по ДДС, почине, но неговото предприятие се поеме от наследник или заветник, новият собственик има право да продължи регистрацията по ДДС (чл. 132а, ал. 1 от ЗДДС). За целта трябва да подаде заявление в 7-дневен срок от приемането на наследството, но не по-късно от 14-то число на месеца, следващ 6-ия месец от датата на смъртта на наследодателя (чл. 132а, ал. 2 от ЗДДС). Датата на регистрация се счита датата на връчване на акта за регистрация (чл. 132а, ал. 3 от ЗДДС).

Специфичен случай е регистрацията на чуждестранно лице, което не е установено в страната. Чуждестранно лице с постоянен обект в България, което извършва облагаеми доставки, е длъжно да се регистрира по ЗДДС (чл. 133, ал. 1 от ЗДДС). Регистрацията се извършва чрез акредитиран представител. Лица, които не са установени в страната, но извършват облагаеми доставки с място на изпълнение в България, също подлежат на регистрация чрез акредитиран представител (чл. 133, ал. 2 от ЗДДС).

Ако чуждестранното лице не определи нов акредитиран представител в 14-дневен срок от прекратяването на предишния, НАП може да прекрати регистрацията му по инициатива на приходната администрация (чл. 133, ал. 4 от ЗДДС). В такива случаи се издава акт за дерегистрация, а датата на прекратяване съвпада с изтичането на срока за назначаване на нов представител (чл. 134, ал. 3 и 4 от ЗДДС).

Особен случай на дерегистрация е прекратяването на регистрацията на чуждестранно лице. Ако чуждестранно лице регистрирано по ДДС в България, престане да извършва облагаеми доставки, то може да подаде заявление за дерегистрация по чл. 109 от ЗДДС. В други случаи НАП може служебно да прекрати регистрацията (чл. 134, ал. 1 и 2 от ЗДДС).

Акредитиран представител на чуждестранно лице може да бъде физическо или юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели, не е в процедура по ликвидация и няма неплатени публични задължения (чл. 135, ал. 1 от ЗДДС). Акредитираният представител отговаря солидарно и неограничено за данъчните задължения на представляваното лице (чл. 135, ал. 3 от ЗДДС).

Друг специфичен случай е регистрацията за специалните режими при дистанционни продажби. Данъчно задължени лица, които извършват продажби на стоки или услуги към потребители в други държави членки, могат да се регистрират за режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни (чл. 154 и 156 от ЗДДС). Регистрацията в България е по избор, ако лицето не желае да се регистрира в друга държава членка.

При дерегистрация на лица, използващи специални режими, процедурата се извършва чрез подаване на заявление в НАП София в 14-дневен срок от регистрацията в друга държава членка или при прекратяване на дейността (чл. 77а, ал. 1 от ППЗДДС). В този случай датата на дерегистрация се счита за датата на регистрация в новата държава или за датата на заявлението за прекратяване на регистрацията (чл. 77а, ал. 5 от ППЗДДС).