В България данъкът върху добавената стойност (ДДС) е ключов компонент на данъчната система, който засяга както бизнеса, така и крайните потребители. Регулиран от Закона за ДДС, актуален към 2025г., той играе основна роля в икономиката, като формира значителна част от държавните приходи и финансира публични услуги. Разбирането на ДДС е от съществено значение за всеки, който извършва стопанска дейност, тъй като правилното изчисляване и отчитане на този данък влияе пряко върху финансовите резултати на фирмите и спазването на законовите изисквания.
В тази връзка, много бизнеси и счетоводители често се питат:
Настоящата статия ще разгледа всички тези въпроси в детайл, предоставяйки актуална информация, практически примери и насоки за правилното прилагане на ДДС в България през 2025 г.
Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е сравнително модерен вид косвен данък, който се прилага в почти всички развити икономики по света. Неговата концепция е въведена за първи път във Франция през 1954 г. от икономиста Морис Лоре. Основната причина за създаването му е необходимостта от по-справедлива и ефективна данъчна система, която да избегне недостатъците на оборотния данък. Преди появата на ДДС, държавите използвали търговски и оборотни данъци, при които облагането се извършвало върху пълната стойност на всяка продажба, независимо дали продуктът или услугата вече са били обложени в предходен етап. Това довеждало до така наречения „данъчен каскаден ефект“, при който всяко следващо облагане натоварвало крайната цена на продукта, изкривявайки пазара и намалявайки конкурентоспособността на фирмите.
ДДС решава този проблем чрез механизъм, при който само стойността, добавена на всеки етап от производствения процес, подлежи на облагане. След като Франция внедрява тази система, тя бързо намира приложение в много други страни по света, особено в Европа. През 1977 г. Европейската икономическа общност (понастоящем Европейски съюз) приема Директива 77/388/ЕИО, която установява общите принципи за ДДС в страните членки. България въвежда ДДС през 1994 г., като през 2007 г., с присъединяването си към ЕС, националното законодателство е приведено в съответствие с Директива 2006/112/ЕО. Оттогава насам данъчните ставки и регулаторната рамка на ДДС в страната периодично се актуализират, за да отговарят на икономическите условия и законодателните изисквания на Съюза.
ДДС е косвен данък, което означава, че не се удържа директно от доходите на данъчно задължените лица, а се начислява върху стоките и услугите, които те потребяват. Той се събира поетапно – на всеки етап от веригата на доставки, като крайният потребител е този, който реално поема данъчното бреме.
Основният механизъм на работа на ДДС се основава на принципа на данъчния кредит. Всяко данъчно задължено лице, което извършва облагаема дейност и е регистрирано по ДДС, начислява този данък върху продажбите си (изходящ ДДС). В същото време то има право да приспадне ДДС, който е заплатило при покупките на стоки и услуги, необходими за стопанската му дейност (входящ ДДС). В края на всеки отчетен период разликата между изходящия и входящия ДДС се декларира и внася в държавния бюджет или, в случай на превишение на входящия ДДС, може да бъде възстановена от Националната агенция за приходите (НАП).
Например, ако един търговец закупи стоки за 1000 лв. (с включен ДДС от 200 лв.) и ги продаде за 1500 лв. (с начислен ДДС от 300 лв.), той ще внесе в бюджета разликата от 100 лв. (300 лв. – 200 лв.). Така реално данъкът се дължи само върху добавената стойност – в този случай 500 лв.
ДДС се прилага при:
Законът предвижда различни ставки на ДДС в зависимост от вида на стоката или услугата. В България стандартната ставка е 20%, като съществуват намалени ставки – например 9% за определени категории, като книги, хотелиерски услуги и ресторанти.
Същността на ДДС е, че той облага добавената стойност, която представлява разликата между приходите от продажби и разходите за закупени материали, труд и други разходи. Това означава, че данъкът не се начислява върху цялата стойност на крайния продукт, а само върху увеличената стойност, която се създава във всеки етап от веригата на производство и дистрибуция.
Да разгледаме един практически пример:
Този механизъм на облагане гарантира, че държавата събира ДДС равномерно и справедливо, без да се допуска многократно облагане на един и същи продукт.
Размерът на ДДС в България през 2025 г. се определя съгласно действащите разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Данъчните ставки се разделят на стандартна, намалена и нулева ставка в зависимост от вида на доставките и правния режим, който ги обхваща.
Съгласно чл. 66, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), стандартната ставка на ДДС в България през 2025 г. е 20%. Тя се прилага за всички облагаеми доставки на стоки и услуги, вноса на стоки и вътреобщностните придобивания, които не попадат в обхвата на намалената ставка от 9% или на нулевата ставка.
Приложението на стандартната ставка на ДДС включва следните категории:
Съгласно чл. 66а от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), намалената ставка на ДДС в България е 9%. Тя се прилага за определени доставки на услуги и стоки, свързани с туризма, културата, социалните грижи и хранителните продукти за малки деца. Намалената ставка е въведена като временна антикризисна мярка през 2020 г., но в последствие беше удължена за някои категории.
1. Хотелиерски и туристически услуги
Съгласно чл. 66а, т. 1 от ЗДДС, намалената ставка от 9% се прилага за доставката на услуга по настаняване в хотели и подобни заведения, включително:
2. Книги и периодични печатни издания
Съгласно чл. 66а, т. 2 от ЗДДС, 9% ДДС се прилага при доставката на:
3. Детски храни и хигиенни продукти
Съгласно чл. 66а, т. 3 от ЗДДС, с намалена ставка се облагат:
Освен категориите, посочени в чл. 66а, §15д от Допълнителните разпоредби на ЗДДС разширява приложението на намалената ставка за определени услуги до 31 декември 2024 г., включително:
Временни промени в §15д, ал. 3 от ЗДДС позволяват до 31 декември 2024 г. да се прилага 9% ДДС за доставка на хляб и брашно. Според §15д, ал. 5 от ЗДДС, "хляб" се дефинира като продукт, произведен чрез изпичане на тесто, съдържащо пшенично или друго зърнено брашно, вода, сол и закваска, а "брашно" – като продукт от смилане на хлебна пшеница.
Съгласно чл. 28 – чл. 36 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), нулевата ставка на ДДС се прилага за редица специфични доставки, които са свързани с международната търговия, транспорта, снабдяването на определени институции и специфични икономически дейности. При тези доставки данъкът не се начислява, но доставчикът запазва правото си на приспадане на данъчния кредит. За да бъде приложена нулевата ставка, всяка доставка трябва да отговаря на строгите изисквания, предвидени в закона.
1. Съгласно чл. 28, т. 1 от ЗДДС, облагаема с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика. Това означава, че когато стоки напускат България като част от търговска сделка, извършена от български доставчик, те се облагат с нулева ставка, стига да има достатъчно доказателства за тяхното транспортиране извън територията на Европейския съюз.
2. Съгласно чл. 28, т. 2 от ЗДДС, облагаема с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната. За разлика от предходния случай, тук доставчикът може да не организира транспорта, но ако получателят, който не е установен в България, осигури превоза на стоките до трета страна, нулевата ставка отново е приложима. Изключение от това правило е направено за стоките, предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди, които не могат да се възползват от нулевата ставка.
3. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗДДС, облагаем с нулева ставка е превозът на пътници, когато превозът се извършва от място на територията на страната до място извън страната, от място извън страната до място на територията на страната, или между две места на територията на страната, когато е част от превоз, който започва или завършва извън страната. Това означава, че международните превози на пътници, независимо дали по въздух, море или суша, са обект на нулева ставка.
4. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗДДС, облагаем с нулева ставка е превозът на стоки, когато превозът се извършва от място на територията на страната до територията на трета страна или територия, от територията на трета страна или територия до място на територията на страната, или между две места на територията на страната, когато е част от превоз по предходните две точки. Това обхваща международните товарни превози, които включват и вътрешни превози, когато са част от по-дълъг международен маршрут.
5. Съгласно чл. 31 от ЗДДС, облагаема с нулева ставка е доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове. Това означава, че всички доставки, които се извършват за нуждите на международния въздушен транспорт, се облагат с нулева ставка, стига да са предназначени за потребление на борда и да се използват от квалифицирани авиационни оператори.
6. Съгласно чл. 31, т. 2 от ЗДДС, облагаема с нулева ставка е доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на плавателни съдове, предназначени и използвани за превоз на стоки или пътници в открито море, както и на плавателни съдове, използвани за търговски, промишлени или риболовни дейности. Тази разпоредба гарантира, че международният морски транспорт също може да се възползва от данъчни облекчения за своите основни операции.
7. Съгласно чл. 53 от ЗДДС, облагаема с нулева ставка е вътреобщностната доставка на стоки с място на изпълнение на територията на страната, ако купувачът е регистрирано по ДДС лице в друга държава членка. Това правило важи за търговията между държавите членки на ЕС, като гарантира, че доставките между данъчно регистрирани лица са без ДДС, но с право на данъчен кредит.
8. Съгласно чл. 173 от ЗДДС, облагаеми с нулева ставка са доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната на стойност над 400 лв., по които получатели са институциите на Европейския съюз, Европейската централна банка и други органи на ЕС. Това се отнася за всички доставки, извършвани към официални органи и институции на ЕС, стига да се предоставят в рамките на техните служебни функции.
9. Съгласно чл. 34 от ЗДДС, облагаема с нулева ставка е доставката на злато, различно от инвестиционното злато по смисъла на закона, когато получател е Българската народна банка или централната банка на друга държава членка. Това означава, че доставките на злато за нуждите на държавните финансови институции са освободени от облагане, но доставчикът запазва правото си на данъчен кредит.
10. Съгласно чл. 35 от ЗДДС, облагаема с нулева ставка е продажбата на стоки в обектите за безмитна търговия, когато продажбата се смята за износ по смисъла на Закона за безмитната търговия. Това включва продажбите в магазините на летищата и други безмитни обекти, където стоките се продават без начисляване на ДДС.
11. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗДДС, облагаема с нулева ставка е доставката на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници, когато те са свързани с доставки, облагаеми с нулева ставка. Това означава, че ако даден агент или брокер посредничи в сделка, която сама по себе си е обект на нулева ставка (например износ на стоки или международен транспорт), неговата комисионна или посредническа услуга също ще бъде обложена с нулева ставка. По този начин се осигурява данъчна неутралност и се предотвратява каскадно начисляване на ДДС при международни сделки.
12. Съгласно чл. 36а, ал. 1 от ЗДДС, облагаема с нулева ставка е доставката на свързани с внос услуги, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55. Това означава, че всички услуги, които пряко се отразяват върху митническата стойност на дадена стока и се включват в облагаемата ѝ стойност при внос, не подлежат на облагане с ДДС на отделно основание, тъй като вече са включени в изчислението на общата данъчна основа за вносните мита и ДДС.
13. Съгласно чл. 36а, ал. 2 от ЗДДС, облагаема с нулева ставка е доставката на услуга по обработка, преработка или поправка, когато формира данъчната основа по чл. 55, ал. 3 при внос на стоки, които са временно изнесени от територията на страната до трета страна под митнически режим пасивно усъвършенстване и са внесени обратно в страната. Това означава, че ако дадена българска фирма изпрати стоки за ремонт или обработка в трета държава и след това ги върне в България, стойността на извършената услуга ще бъде обложена с нулева ставка, при условие че са изпълнени изискванията за митнически контрол върху режима на пасивно усъвършенстване.
14. Съгласно чл. 36б, ал. 1 от ЗДДС, облагаема с нулева ставка е доставката на ваксини срещу COVID-19 и услугите, пряко свързани с тези ваксини, както и доставката на ин витро диагностични медицински изделия, предназначени за диагностика на COVID-19, и услугите, пряко свързани с тези изделия. Тази разпоредба беше въведена като част от мерките за справяне с пандемията и цели да улесни снабдяването с ваксини и диагностични средства, като същевременно намали разходите за здравните институции и крайните потребители.
15. Съгласно чл. 64а от ЗДДС, облагаеми с нулева ставка са вътреобщностните придобивания на стоки с място на изпълнение на територията на страната, когато съответната доставка на тези стоки на територията на страната също би била облагаема с нулева ставка по чл. 36б. Това означава, че когато ваксини или диагностични медицински изделия се закупуват от друга държава членка на ЕС, за тях също се прилага нулева ставка, ако същите стоки биха били освободени от облагане, ако бяха закупени в България.
16. Съгласно чл. 66б от ЗДДС, нулева ставка на данъка се прилага при извършване на доставки с място на изпълнение на територията на страната, посочени в глава трета, чл. 53, чл. 64а, чл. 140, чл. 146 и чл. 173. Това обединява различни случаи на доставки, при които се прилага нулева ставка, включително вътреобщностни доставки, туристически услуги и специални режими на облагане.
17. Съгласно чл. 140 от ЗДДС, облагаема с нулева ставка е доставката на обща туристическа услуга, ако доставките на стоките и услугите, от които пътуващото лице се възползва пряко, са с място на изпълнение в трети страни и територии. Това означава, че когато български туристически оператор организира пътувания извън ЕС, за тях се прилага нулева ставка, тъй като реалното потребление на туристическите услуги се извършва извън България и ЕС.
18. Съгласно чл. 146 от ЗДДС, облагаема с нулева ставка е доставката на стока по специалния ред на облагане на маржа, когато за доставката са налице условията на чл. 28. Това означава, че в определени случаи, когато стоките се продават по този специфичен данъчен режим, може да се прилага нулева ставка, ако те отговарят на критериите за износ.
19. Съгласно чл. 173, ал. 1 от ЗДДС, облагаеми с нулева ставка са доставките, които са освободени от данък върху добавената стойност по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни актове, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по съответния ред, при условие че е получено разрешение от Съвета на Европейския съюз. Това се прилага за различни международни договорености, включително такива, които регулират данъчния статут на международни организации и дипломатически мисии.
Изчисляването на Данък върху добавената стойност (ДДС) е съществена част от бизнес операциите за фирмите, регистрирани по ЗДДС. ДДС е косвен данък, начисляван върху потреблението на стоки и услуги, който фирмите събират от клиентите си и след това внасят в държавния бюджет. В България този процес е уреден в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В този раздел ще разгледаме основните методи за изчисляване на ДДС, формули за преобразуване на цени с ДДС и без ДДС, както и практически примери.
Ако дадена цена вече включва ДДС и трябва да изчислим стойността без ДДС, използваме следната формула:
Формула:
Сума без ДДС = Обща сума с ДДС ÷ (1 + (Ставка на ДДС ÷ 100))
Пример:
Ако крайната цена на продукт е 120 лв. (с включен 20% ДДС), за да изчислим стойността без ДДС:
Сума без ДДС = 120 ÷ 1.20 = 100 лв.
Размерът на самия ДДС се изчислява като разликата между крайната цена и стойността без ДДС:
ДДС = 120 - 100 = 20 лв.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа включва всички суми, получени от доставчика като възнаграждение, без включен ДДС.
При издаване на фактура, ДДС се начислява върху данъчната основа. Според чл. 113 от ЗДДС, всяка фактура трябва да съдържа данъчната основа, ставката на ДДС и самия ДДС.
Формула:
ДДС = Данъчна основа × (Ставка на ДДС ÷ 100)
Пример:
Ако продавате стока за 500 лв. без ДДС и трябва да начислите 20% ДДС, изчислението е:
ДДС = 500 × 0.20 = 100 лв.
Крайната цена с ДДС ще бъде:
Цена с ДДС = 500 + 100 = 600 лв.
Ако разполагаме с цена с включен ДДС и искаме да изчислим стойността без ДДС, използваме следната формула:
Формула:
Данъчна основа = Цена с ДДС ÷ (1 + (Ставка на ДДС ÷ 100))
Пример:
Ако даден продукт е закупен за 240 лв. (с включен 20% ДДС), изчисляването на цената без ДДС е:
Данъчна основа = 240 ÷ 1.20 = 200 лв.
Размерът на ДДС:
ДДС = 240 - 200 = 40 лв.
Можете да изчислите ДДС по два начина, в зависимост от наличните стойности:
Ако разполагате със стойността без ДДС:
Пример:
Цена без ДДС = 500 лв.
ДДС = 500 × 0.20 = 100 лв.
Цена с ДДС = 500 + 100 = 600 лв.
Ако разполагате със стойността с ДДС:
Пример:
Цена с ДДС = 600 лв.
Цена без ДДС = 600 ÷ 1.20 = 500 лв.
ДДС = 600 - 500 = 100 лв.
При внос на стоки от трети страни, ДДС се изчислява върху митническата стойност, която включва:
Съгласно чл. 55 от ЗДДС, данъчната основа при внос включва всички разходи до пристигане в страната.
Формула за изчисляване на ДДС при внос:
ДДС при внос = (Митническа стойност + Мита + Такси + Транспортни разходи) × (Ставка на ДДС ÷ 100)
Пример:
Ако внасяте стока със следните характеристики:
Обща данъчна основа = 10 000 + 500 + 300 = 10 800 лв.
ДДС = 10 800 × 0.20 = 2 160 лв.
Крайната цена, която клиентът плаща, включва стойността на продукта или услугата плюс начисления ДДС.
Формула:
Цена с ДДС = Данъчна основа + ДДС
Пример:
Ако стоката струва 200 лв. без ДДС, крайната цена с 20% ДДС ще бъде:
ДДС = 200 × 0.20 = 40 лв.
Цена с ДДС = 200 + 40 = 240 лв.
Тази таблица представя общи ставки на ДДС, приложими към различни дейности в България. Важно е да се отбележи, че ставките могат да варират в зависимост от специфичните условия и изключения, определени в законодателството. Прилагането на точната ставка на ДДС е съществено за точното изчисляване на данъка и избягване на грешки в данъчните декларации.
Намалената ставка на ДДС от 9% в България е въведена с цел да подпомогне определени сектори на икономиката и да намали финансовото бреме върху крайните потребители за важни продукти и услуги. Тази ставка се прилага за конкретен набор от стоки и услуги, като всяка категория има свои специфични критерии за облагане. Ето преглед на основните групи стоки и услуги, които се облагат с намалената ставка на ДДС, както и критериите, които определят тази облагаемост:
1. Услуги по настаняване
2. Доставка на книги и печатни издания
3. Доставки на храни и бебешки продукти
4. Ресторантьорски и кетъринг услуги
5. Други специфични услуги
Тази намалена ставка от 9% на ДДС е важна стъпка към подпомагането на критични сектори на икономиката и предоставянето на стимули за потреблението на културни и образователни продукти, както и на основни стоки за деца. Тя отразява стремежа на държавата да насърчи развитието на определени икономически дейности и да предложи облекчение за семействата с малки деца, като по този начин допринася за по-широко социално и икономическо въздействие.
Нулевата ставка на ДДС е механизъм, предвиден в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), който позволява определени доставки на стоки и услуги да бъдат облагани с ДДС от 0%. Това означава, че въпреки че тези доставки са облагаеми, данъкът, който се начислява върху тях, е нулев. От ключово значение е да се отбележи, че при доставките с нулева ставка е позволено използването на данъчен кредит за свързаните с тях входящи стоки и услуги.
Примери за стоки и услуги, които могат да бъдат облагани с нулева ставка, включват:
ВНИМАНИЕ:
В случаите, когато за доставки на услугите, изброени по-горе, както и тези, посочени в чл. 23, ал. 3 и 4 от ППЗДДС (Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност), данъкът е изискуем от получателя, тъй като доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната, същите са облагаеми с нулева ставка (чл. 38б от ППЗДДС).
В тези случаи получателят следва да разполага с относимите към него документи по глава четвърта на ППЗДДС, удостоверяващи обстоятелствата за облагане на доставката с нулева ставка.
Това правило се прилага и за получени услуги, свързани с обработка на плавателен съд или обработка на въздухоплавателно средство, извършени на пристанища или летища извън територията на страната.
Нулевата ставка на ДДС представлява значителна фискална политика, която се прилага в различни сценарии, особено в контекста на международната търговия и услуги. Тя има за цел да стимулира експорта, международните транспортни услуги и свързаните с тях дейности, като същевременно се създават благоприятни условия за бизнеса в глобален мащаб. Разглеждането на приложимостта на нулевата ставка се основава на следните основни аспекти:
Документирането на доставки с нулева ставка е критичен аспект от процеса на прилагане на данъчните облекчения за стоки и услуги, които са обект на международна търговия. Това документиране служи като основа за данъчно облагане и е ключово за доказването на правомерността на прилагането на нулева ставка на ДДС. Нека разгледаме по-задълбочено какви видове документи са необходими и как те удостоверяват съответните доставки.
За всички случаи на доставки с нулева ставка е критично важно да се подготвят и представят всички необходими документи, които доказват правомерността на прилагането на нулевата ставка. Тази практика осигурява прозрачност и спомага за избягване на данъчни нередности.
Вътреобщностните сделки са съществена част от търговията в рамките на Европейския съюз, като всяка от тях изисква точно разбиране и прилагане на правилата за ДДС. На фона на тази тема, ключови аспекти като ДДС номера, валидността на тези номера, и последствията от невалиден ДДС номер при трансгранични сделки са от особена важност.
ДДС номерът е уникален идентификационен номер, издаден на всяко лице или компания, регистрирано за цели, свързани с ДДС, в държава членка на ЕС. Този номер е ключов за администрирането на ДДС върху трансграничните сделки, тъй като улеснява идентифицирането на търговските субекти и тяхната данъчна отговорност.
В България, идентификационният номер по ДДС обикновено започва с префикса BG, следван от единен идентификационен код или друг вид идентификатор, в зависимост от типа на регистрираното лице.
Ако ДДС номерът на клиента е невалиден към момента на сделката, това означава, че доставката не може да се третира като вътреобщностна и нулевата ставка на ДДС не се прилага. В резултат на това, доставчикът може да бъде задължен да начисли и плати ДДС в държавата, от която се извършва доставката.
За да се уверите във валидността на ДДС номера на клиенти от ЕС, е важно да извършите проверка чрез системата VIES (Система за обмен на информация относно ДДС) на Европейската комисия. Тази система позволява на търговците да проверяват валидността на ДДС номерата на своите контрагенти в реално време, което е критично за прилагането на правилния данъчен режим.
За да се гарантира правилното облагане на трансграничните сделки в рамките на ЕС, е съществено търговците да разбират и прилагат правилно правилата за ДДС, включително изискванията за валидност на ДДС номерата и спецификите на вътреобщностните доставки и придобивания.
Можете да прочетете повече за облагането на международен транспорт с ДДС , вкл. и в условията на вътреобщностно придобиване тук!
Знанието за териториалния обхват на държавите членки на ЕС е важно, тъй като това определя как се прилага ДДС за движението на стоки и услуги между различните държави. Територията на държава членка обхваща регионите, върху които се прилагат правилата на ЕС за ДДС, като изключва тези, които са част от митническата територия, но са изключени за целите на ДДС. Тази информация е критична за коректното прилагане на механизмите на облагане на вътреобщностни доставки и придобивания, както и за доставки към и от трети страни.
Не, при търговия със стоки между държави членки на ЕС не се начислява и плаща ДДС на „границата“. Вместо това се прилага системата за самоначисляване на данъка върху вътреобщностното придобиване. Това означава, че когато стока преминава от една държава членка на ЕС към друга, продавачът не начислява ДДС, а купувачът, регистриран за целите на ДДС в своята държава, сам начислява ДДС за придобиването, както и ползва съответния данъчен кредит според местните правила за ДДС.
Не, доставките между държави членки на ЕС не се считат за „износ“ в традиционния смисъл. В контекста на ЕС, тези доставки се третират като вътреобщностни доставки (ВОД). Понятието „износ“ се прилага само за доставки на стоки, които се транспортират от територията на една държава членка към място извън Европейската общност. Разликата в терминологията отразява различния механизъм на облагане, като при вътреобщностни доставки се прилага механизмът на самоначисляване на ДДС, докато при износа стоките се облагат с нулева ставка и не се възстановява ДДС на износителя.