Категориите осигурени лица в България представляват съществена част от националната система за социално и здравно осигуряване, като обхващат широк спектър от лица, подлежащи на задължително и доброволно осигуряване. Сред най-честите въпроси, които възникват сред гражданите и бизнеса, са: „Кои са лицата, задължително осигурени за общо заболяване, инвалидност и безработица?“, „Какви са критериите за включване в различните осигурителни категории?“ и „Какви права и задължения произтичат за осигурените лица в контекста на действащото законодателство?“.
Съгласно действащите разпоредби на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, осигурителните отношения обхващат всички категории лица, ангажирани в трудова или професионална дейност, както и специално определени групи граждани – работници, служители, самоосигуряващи се лица, студенти, пенсионери и други. Осигурителните категории включват специфични условия за включване и различни осигурителни рискове, като целта е осигуряване на защита срещу определени социални и икономически рискове като болест, майчинство, безработица, инвалидност или старост.
Като консултантска фирма, „Елан Консултинг“ предоставя експертна помощ и услуги, насочени към индивидуални и бизнес клиенти за правилно разбиране и прилагане на законовите изисквания. Ние предлагаме подкрепа в градове като София, Бургас, Поморие, Карнобат, Слънчев Бряг и други, помагайки за навременна регистрация, изчисляване на осигурителни вноски и консултиране по сложни въпроси, свързани с осигурителните права и задължения.
В настоящата статия ще разгледаме в дълбочина основните категории осигурени лица в България, като ще се фокусираме върху правата, задълженията и механизмите на социалната защита, предвидени в законодателството.
Категориите осигурени лица в България са определени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), който регламентира кои лица подлежат на задължително осигуряване и при какви условия. Системата на осигуряване в страната обхваща различни групи лица в зависимост от техния трудов статус, източник на доход и осигурителен риск, на който са изложени. Това осигурява обхватност и справедливост в социалното осигуряване.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО, задължително осигурени са лицата, които извършват трудова дейност по различни основания. Те включват работещите по трудови правоотношения, държавните служители, съдиите, прокурорите, следователите и други, които получават възнаграждение или доходи от трудова дейност. Осигуряването за тези лица обхваща рисковете, свързани със старост, инвалидност поради общо заболяване, смърт, общо заболяване и майчинство, трудова злополука и професионална болест, както и безработица. Работодателите са задължени да внасят осигурителните вноски за тези лица, като част от сумите се удържат от тяхното възнаграждение.
Самоосигуряващите се лица са друга основна категория, регламентирана в чл. 4, ал. 3 от КСО. В тази група попадат лицата, упражняващи свободни професии, занаятчии, еднолични търговци, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители. Тези лица са задължени да се осигуряват за старост, инвалидност поради общо заболяване и смърт, като имат право по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Осигурителните вноски за тях се внасят на база избран от тях осигурителен доход, който трябва да бъде в рамките на минималния и максималния осигурителен доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Друга категория осигурени лица са тези, работещи без трудово правоотношение, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО. Това включва лица, които получават доходи от граждански договори, договори за управление и контрол, както и други възнаграждения, различни от трудови. Те подлежат на осигуряване за старост, инвалидност поради общо заболяване и смърт, като в определени случаи се включва и осигуряване за трудова злополука и професионална болест.
Особено внимание заслужава категорията на лицата, за които осигурителните вноски се поемат от държавния бюджет. Съгласно чл. 4, ал. 2 от КСО, това включва студенти, докторанти, лица, получаващи обезщетения за безработица, и лица, ползващи отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете. Държавата внася осигурителни вноски за тях, гарантирайки, че те запазват своите права в системата на осигуряване.
Освен тези основни категории, съществуват и специфични групи осигурени лица, които подлежат на осигуряване в зависимост от спецификата на тяхната дейност или статус. Например, лицата, работещи при условия на първа и втора категория труд, подлежат на допълнително задължително осигуряване в професионални пенсионни фондове, както е посочено в чл. 127 от КСО. Това осигуряване осигурява ранно пенсиониране за лица, работещи в по-тежки условия.
Важно е да се отбележи, че Кодексът за социално осигуряване определя не само категориите осигурени лица, но и техните права и задължения, като гарантира, че всички, които извършват трудова дейност или получават доход, подлежат на осигуряване и могат да разчитат на подкрепа при настъпване на осигурителни рискове. Това регулиране е ключово за функционирането на социалната система в България, осигурявайки защита и стабилност за различните групи граждани.
И така, да обобщим, най-общо и неизчерпателно, категориите осигурени лица в България са определени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и обхващат широк кръг физически лица, които подлежат на задължително или доброволно осигуряване. Тези лица се разделят на следните категории:
Правата и задълженията на всяка категория осигурени лица са подробно регламентирани в Кодекса за социално осигуряване (КСО). По-долу ще разгледаме всяка категория, като опишем техните права и задължения, базирани на закона:
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, тези лица са осигурени за всички осигурителни рискове: общо заболяване, майчинство, инвалидност, старост, смърт, трудова злополука, професионална болест и безработица.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 КСО, те са осигурени за всички осигурителни случаи.
По чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО те задължително се осигуряват за инвалидност, старост и смърт.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 и 3 КСО, тези лица са задължени да се осигуряват за инвалидност, старост и смърт.
По чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО, тези лица са задължени да се осигуряват за инвалидност, старост и смърт.
По чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 КСО, ако получават месечно възнаграждение, равно или над минималната работна заплата, те подлежат на осигуряване.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 КСО, докторантите са осигурени за инвалидност, старост и смърт, ако не са осигурени на друго основание.
По чл. 4, ал. 1, т. 4 КСО, тези лица се осигуряват за инвалидност, старост и смърт.
По чл. 4, ал. 1, т. 5 и т. 6 КСО, тези лица са осигурени за всички осигурителни случаи.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО, те са осигурени за всички осигурителни случаи.
По чл. 4, ал. 1, т. 9 КСО, те подлежат на допълнително осигуряване в професионални пенсионни фондове.
Изчисляването на осигурителните вноски за всяка от категориите осигурени лица в България е строго регламентирано в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и съответните подзаконови нормативни актове. Размерът и начинът на внасяне на вноските зависят от категорията на осигуреното лице, вида на осигурителния риск, както и минималния и максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за съответната година.
За лицата, работещи по трудови правоотношения, осигурителните вноски се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение или минималния осигурителен доход за съответната длъжност, ако получаваната заплата е по-ниска. Съгласно чл. 6, ал. 1 КСО, вноските се разпределят между работодателя и работника в пропорция, определена със закона. Например, за общо заболяване и майчинство, старост и инвалидност, работодателят поема по-голямата част от вноската.
Държавните служители и магистратите, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 2 КСО, също подлежат на осигуряване за всички рискове. Осигурителните вноски за тях се изчисляват върху определените възнаграждения и се финансират изцяло от бюджета на съответното държавно ведомство.
Самоосигуряващите се лица, включително лицата, упражняващи свободни професии и занаятчийска дейност, изчисляват осигурителните си вноски върху избран осигурителен доход. Според чл. 6, ал. 8 КСО, този доход трябва да бъде между минималния и максималния осигурителен доход, определен за годината. Те са задължени сами да внасят вноските си в пълен размер, като могат по желание да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Собствениците на еднолични търговци и съдружниците в търговски дружества също изчисляват осигурителните си вноски върху избран осигурителен доход. За тях важат същите правила като за самоосигуряващите се лица, включително задължението за своевременно деклариране и внасяне на вноските.
Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО, изчисляват вноските си върху доход, който не може да бъде под минималния осигурителен доход за тази категория лица. Те също така имат право по желание да се осигуряват за общо заболяване и майчинство, което увеличава размера на вноските.
Лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, като например работещите по граждански договори, изчисляват осигурителните вноски върху възнаграждението си, след като то бъде намалено с нормативно признатите разходи (обикновено 25% или 40%, в зависимост от дейността). Ако възнаграждението е под минималната работна заплата, те не подлежат на осигуряване, освен ако не са осигурени на друго основание.
За докторантите, които са осигурени съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 КСО, вноските се изчисляват върху определен доход, който е фиксиран в бюджета на съответното висше учебно заведение или научна организация. Тези вноски се поемат от държавния бюджет.
Лицата, получаващи обезщетения за безработица, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 КСО, не внасят осигурителни вноски сами. Те се финансират от държавния бюджет и се изчисляват върху размера на получаваното обезщетение.
Военнослужещите и служителите в системата за сигурност, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО, са осигурени за всички осигурителни случаи, а вноските се изчисляват върху възнаграждението им и се поемат от бюджета на съответното ведомство.
Лицата, работещи при условия на първа и втора категория труд, подлежат на допълнително задължително осигуряване в професионални пенсионни фондове. Вноските за тях се изчисляват като процент от дохода, посочен в чл. 157 КСО, и се внасят от работодателя.
За доброволно осигуряващите се лица, съгласно чл. 4, ал. 4 КСО, осигурителните вноски се изчисляват върху доход, избран от лицето, като размерът на вноските зависи от избрания осигурителен риск.
Осигурителното правоотношение е правна връзка между субекти, основана на нормативно уредени права и задължения, свързани с осигуряването на защита срещу определени социални рискове. Същността на осигурителното правоотношение се състои в това, че то е средство за гарантиране на социална сигурност, като регулира материалните отношения, възникващи по повод набиране, управление и разходване на средства в осигурителните фондове.
Осигурителното правоотношение между осигуреното лице и осигурителния орган е специфична правна връзка, която има за цел да осигури защита на осигуреното лице при настъпването на определени социални рискове. Това правоотношение се урежда чрез нормативни актове като Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), които определят неговите рамки, субекти, съдържание и прекратяване.
Това правоотношение представлява съвкупност от права и задължения, възникващи между осигуреното лице и осигурителния орган. Осигуреното лице получава правото на осигурителни обезщетения, помощи или пенсии при настъпването на съответен осигурителен риск. Осигурителният орган, от своя страна, има задължението да управлява набраните средства и да изплаща съответните осигурителни плащания.
Правната характеристика на това правоотношение включва:
Правоотношението между осигуреното лице и осигурителния орган възниква въз основа на закон. Основата за неговото възникване е осигуряването на лицето, което започва с подаването на осигурителни вноски. Според чл. 4 от КСО, задължителното осигуряване обхваща широк кръг от лица, включително работници, служители, самоосигуряващи се лица, земеделски производители и други. За доброволното осигуряване възникването на правоотношението се основава на сключен договор с осигурителния орган или фонд.
Основните предпоставки за възникване са:
Прекратяването на осигурителното правоотношение настъпва в следните случаи:
Съдържанието на осигурителното правоотношение включва:
.webp)
Минималният осигурителен доход за всяка категория се определя ежегодно със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. За лицата, работещи по трудови правоотношения, минималният осигурителен доход зависи от икономическата дейност на работодателя и длъжността на служителя. За самоосигуряващите се лица, като еднолични търговци и упражняващите свободни професии, минималният доход е фиксиран в бюджета, но е възможно избор на доход в рамките на определените граници. Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители също имат отделно определен минимален доход, който е значително по-нисък от този за останалите категории.
Допълнителното задължително пенсионно осигуряване е част от втория стълб на пенсионната система в България. Съгласно чл. 127 от КСО, средствата се натрупват в индивидуални партиди в частни пенсионни фондове и осигуряват допълнителна пенсия към тази от държавното обществено осигуряване. Вноските за това осигуряване са задължителни за лица, родени след 31 декември 1959 г., и се финансират както от осигурителя (работодателя), така и от осигуреното лице. Те предоставят право на наследяване на натрупаните средства и предлагат гъвкави условия за изплащане при пенсиониране.
Лицата, работещи в чужбина по договор, сключен с български работодател, са осигурени съгласно чл. 4, ал. 1, т. 10 от КСО. Те подлежат на осигуряване за всички осигурителни рискове, включително пенсия, общо заболяване, майчинство и безработица. Осигурителните вноски се изчисляват върху договореното възнаграждение и се внасят от работодателя в България. Това гарантира на тези лица осигурителни права, равностойни на тези на лицата, работещи в страната.
