Разрешение за пребиваване на чужденци в България

България, стратегически разположена на кръстопътя между Европа и Азия, се превръща в предпочитано местоживеене за много чужденци от трети страни - т.е. от държави извън Европейския съюз. Съгласно българското законодателство, категоризираният като чужденец индивид може да бъде както гражданин на друга държава, така и лице без гражданство. Процесът на регулиране на пребиваването на тези лица в страната е съобразен с националните закони, както и с международните договори и директиви на Европейския съюз.

Защитата на правата на чужденците е основен принцип в българската Конституция, който гарантира, че лицата, пребиваващи законно на територията на страната, не могат да бъдат изгонени или предадени на друга държава против тяхната воля, освен при специфични условия, регламентирани с закон. Такова законно пребиваване може да бъде осъществено чрез различни правни основания като визи, международни договори за безвизов режим, актове на правото на ЕС и разрешения, издадени от съответните български административни органи.

Важно е да се подчертае, че пребиваването в България може да бъде с различна цел - както за временно, така и за трайно заселване. Специфичните условия и ред за пребиваване въз основа на убежище или други хуманитарни съображения също са част от правната рамка, като тези режими са уредени в съответствие с националното и международното законодателство. Това открива възможности за множество хора, търсещи нов живот в България, да го реализират в законовите рамки, предлагани от страната.

Ако търсите да се свържете с адвокат по имиграционно право в България - София и Бургас, обадете се сега!

Какво е разрешение за пребиваване на чужденец в България?

Разрешението за пребиваване на чужденец в България е ключов официален документ, който узаконява престоя на чужденци в страната. То е задължително за всички, които желаят да останат в България за срок, надвишаващ този на стандартната туристическа виза или безвизовия режим, като се издава от съответните миграционни и административни органи на страната.

Най-общо компетентния орган да издава разрешения за пребиваване на чужденци е Дирекция "Миграция" към Министерството на вътрешните работи (МВР) и нейните подразделения - сектори, които се намират в областните центрове.

Съществуват различни видове разрешения за пребиваване, които се отличават по продължителността и целта на престоя на чужденеца - например, за работа, учебни цели, семейно обединение или други специфични обстоятелства. Процесът на кандидатстване за разрешение за пребиваване включва подаване на необходимите документи и спазване на определени условия, които зависят от вида на разрешението и целите на пребиваването.

Важно е да се отбележи, че разрешението за пребиваване е основен елемент от правния статус на чужденците в България. То осигурява правната основа за тяхното пребиваване в страната и е свързано с редица права и задължения, включително достъп до работни места, образование, здравеопазване и социални услуги, в зависимост от конкретния статус и условията на разрешението.

Каква е разликата между разрешение за пребиваване на чужденец и виза за България?

Разликата между разрешение за пребиваване и виза е съществена и се отнася до целта, продължителността и обхвата на правата, които предоставят на чужденците в България.

1. Виза: Визата е документ, който позволява на чужденец да влезе на територията на държавата за определен период от време. Тя може да бъде за еднократно или многократно влизане и обикновено се издава за краткосрочен престой - например, за туризъм, бизнес посещения или краткосрочна работа. Визите се издават от консулски представителства на държавата в чужбина и са валидни за ограничен период, обикновено до 90 дни в рамките на 180-дневен период.
2. Разрешение за Пребиваване: Разрешението за пребиваване е документ, който позволява на чужденци да живеят в България за по-дълъг период от време. То е необходимо за лица, които искат да останат в страната за повече от срока, позволен от техните визи. Разрешенията за пребиваване могат да бъдат за временно, продължително или постоянно пребиваване, в зависимост от тяхната цел - например, работа, учене или семейно обединение. Тези разрешения се издават от националните миграционни служби в България и обикновено изискват по-подробна документация и спазване на определени условия.

Важно е да се отбележи, че визата е първата стъпка за влизане в България, докато разрешението за пребиваване е свързано с по-дългосрочното установяване в страната. Докато визата дава право само на престой, разрешението за пребиваване се свързва с допълнителни права като работа, достъп до образование и социални услуги, в зависимост от вида на разрешението.

Какви са видовете разрешения за пребиваване на чужденци в България?

Разрешенията за пребиваване на чужденци в България са разнообразни и се адаптират към различните нужди и обстоятелства на тези лица. Възможността за пребиваване в страната варира от краткосрочни престои за туризъм или делови ангажименти, до дългосрочно или дори постоянно заселване. Всяко разрешение има свои специфични условия и изисквания, които са съобразени с целта на пребиваването и личните обстоятелства на чужденеца.

Краткосрочно пребиваване

Краткосрочното пребиваване, обикновено регулирано с виза „С“, позволява на чужденците да влизат в България за цели като туризъм, бизнес връзки, или за участие в културни и научни събития. Този вид престой е ограничен до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период и е подходящ за лица, които не планират дългосрочно пребиваване в страната.

Дългосрочно и продължително пребиваване

За по-продължителни престои, включително за работа, учебни цели или семейно обединение, се изисква разрешение за дългосрочно пребиваване. Такива разрешения могат да бъдат издадени на базата на виза „D“ и обикновено са с валидност до 1 година, като дават възможност за работа и достъп до местни услуги.

Постоянно пребиваване

Постоянното пребиваване е възможност за чужденци, които имат дългосрочни връзки с България, като например тези с български произход или членове на семейства на постоянно пребиваващи лица. То предоставя по-широк достъп до права и услуги, включително дългосрочно работно правоотношение и социално осигуряване.

Всяко разрешение за пребиваване представлява важен аспект от миграционния процес в България и е ключово за интеграцията на чужденците в българското общество и икономика.

Адресна регистрация на чужденец в България

Адресната регистрация на чужденци в България е важна процедура, която зависи от продължителността на техния престой в страната. Тази регистрация е необходима както за краткосрочно, така и за дългосрочно пребиваващите чужденци и се урежда от различни правни изисквания.

Адресна регистрация на чужденец - как се извършва?

За чужденците, пребиваващи краткосрочно в България, процедурата за адресна регистрация е сравнително проста. Според Чл. 18 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), при влизането си в страната, чужденецът трябва да декларира целта на посещението си и да посочи писмено адреса, на който ще пребивава, чрез попълване на адресна карта по образец. Тази процедура е задължителна и помага на властите да поддържат актуална информация за местонахождението на чужденците по време на техния престой.

Декларация за адресна регистрация -т.нар. "адресна декларация за чужденец"

За чужденците, които планират дългосрочно пребиваване в България (включително кандидатстващи за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване), изискванията са по-строги. Съгласно §1, т. 1, подт. 20 от ЗЧРБ (Законът за чужденците в Република България), всички чужди граждани е необходимо да представят "доказателства за осигурено жилище". Това може да бъде например нотариален акт, документ за собственост или ползване на имот, или декларация от собственика на имота, която предоставя адрес за пребиваване на чужденеца. Важно е да се отбележи, че ако декларацията не е подадена лично от собственика, тя трябва да бъде нотариално заверена или подписана с квалифициран електронен подпис.

Тези процедури осигуряват контрол от страна на държавата върху местопребиваването на чужденците и спомагат за тяхната сигурност и законосъобразно пребиваване в страната. Освен това, те улесняват достъпа до различни държавни и обществени услуги, като медицинско обслужване и социални права.

Примерни образци на документи за кандидатстване за виза и адресна регистрация на чужденец!

В таблицата по-долу са представени пряки връзки за изтегляне на необходимите документи за кандидатстване за виза "Д" за дългосрочно пребиваване в Република България. Тази информация е предназначена да улесни кандидатите в процеса на подготовка на своите заявления, като предоставя лесен достъп до всички необходими формуляри на различни езици.

Използването на предоставените в таблицата документи е първа стъпка към успешното кандидатстване за виза "Д". Препоръчваме внимателно преглеждане на всички изисквания и предоставяне на пълен и точен пакет документи в съответното дипломатическо или консулско представителство.

Кога следва да уведомя органите на МВР за настаняване на чужденец?

Уведомяването на органите на МВР при настаняване на чужденец в България (включително за Украински граждани) е задължителен процес, който спомага за поддържането на ред и сигурност, както и за регулиране на миграционните потоци в страната. Съгласно чл. 28, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България, всеки, който предоставя подслон на чужденци, включително и на украински граждани, е длъжен в тридневен срок от предоставяне на подслон да уведоми писмено компетентните органи. Тази задължителна процедура осигурява, че чужденците пребивават в страната по законен начин и са надлежно регистрирани.

Процедурата на уведомяване включва предоставяне на личните документи за самоличност на чужденеца, документа за задгранично пътуване или документа за влизане в Република България, както и попълване на адресна карта. Присъствието на чужденеца при тази процедура не е задължително, но информацията, която се предоставя, трябва да бъде точна и пълна. Адресната регистрация може да бъде извършена в най-близкото районно управление на МВР на територията, където чужденецът ще пребивава.

В случаите, когато подслонът на чужденеца се предоставя от съответната община, органите на МВР трябва да бъдат уведомени в рамките на три дни. Необходимо е да се изпратят списъци на настанените чужденци, които включват тяхните имена, дата на раждане, гражданство, номер и серия на документа за самоличност, точен адрес на настаняване, както и БУЛСТАТ на домакина.

Аз съм украински гражданин. Мога ли да удължа безвизовия си престой в България без да оформям временна закрила, тъй като се готвя да подам документи за временно пребиваване?

Гражданите на Украйна, съгласно Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент, имат право на безвизово влизане и право на пребиваване за 90-дневен престой в рамките на всеки 6-месечен период в Република България. В случаи на хуманитарни обстоятелства, свързани с извънредни ситуации, срокът на пребиваване може да бъде продължен съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България. Украинските граждани, които желаят да удължат своя престой, могат да подадат заявление в дирекция "Миграция" на МВР или в сектори и групи "Миграция" при ОДМВР преди изтичането на разрешения срок на пребиваване. Това дава възможност за законово урегулиране на техния престой в страната в случай на нужда от удължаване поради специфични обстоятелства, без необходимост от оформяне на временна закрила!

Защо е важно? Защото съгласно Законът за чужденците в Република България и Законът за убежището и бежанците съществуват два вида статут - статут на чужденец и статут на бежанец.

Когато украински гражданин оформи временна закрила, той получава статут на бежанец, с което автоматично губи правото си да бъде третиран като чужденец по смисъла на Закона за чужденците в РБ. Това на практика означава, че той не може да извършва основни операции като подмяна на шофьорска книжка с българска, а също така и се поставя в зависимост от това до кога ще е в сила временната закрила за украински граждани.